МОТИВИ:

Подсъдимият М.Ц.Х. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за това, че на 09.11.2016 г., около 12.10 часа, в гр.Севлиево, в района на кооперативен пазар, на кръстовище, образуващо се от ул.„Хан Аспарух“ и ул.“П.Р.Славейков“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправял обидни думи към Х.Т.К. и В.Х.Т. – „малоумник, олигофрен“, „малоумници, тъпанари“, нанесъл удар с юмрук в областта на задно стъкло на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ЕВ ***** АР и при извършване на маневра – движение на заден ход с л.а.“Ауди“ с рег. № ЕВ ***** АВ, ударил предна лява врата на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“.

Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава обяснения по фактическата обстановка на деянието и своето поведение.

От обясненията на подсъдимия М.Ц.Х., показанията на свидетелите В.Х.Т., Х.Т.К., С.М.С., М.М.А., К.Й.Т., П.Т.П. и И.С.Ц. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимият М.Ц.Х. ***, но през 2016 г. работел като обущар, като работилницата му се намирала на ул.“Хан Аспарух“, в близост до Кооперативният пазар в гр.Севлиево.По това време подс.Х. ползвал лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ЕВ 22 18 АВ, собственост на трето лице.На 09.11.2016 г. по обяд, подс.Х. се придвижвал към работилницата си, като управлявал посоченото по-горе МПС.Движел се по ул.“П.Р.Славейков“, като в автомобила бил сам.По това време на деня движението в района на Кооперативния пазар било интезивно, като същевременно имало и много паркирани пътни превозни средства.В същия момент по ул.“Хан Аспарух“ в посока ул.“П.Р.Славейков“ се движел лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ЕВ ***** АР.Същият бил управляван от свид.Х.Т.К., а на предната седалка до него била седнала дъщеря му – свид.В.Х.Т..Десетина дни преди тази дата свид.К. бил опериран и изписан от болнично заведение след проведено лечение.Тъй като движението по пътното му платно било ограничено от спрели и паркирани леки автомобили, свид.К., приближавайки кръстовището с ул.“П.Р.Славейков“, се движел в насрещната лента.В непосредствено близост зад него и също в насрещната лента се движели други моторни превозни средства, между които и такова, управлявано от свид.С.М.С..Междувременно подс.Х. навлязъл в кръстовището, като предприел маневра по завиване наляво, за да продължи от ул.“П.Р.Славейков“ по ул.“Хан Аспарух“.В този момент обаче платното, по което трябвало да премине било заето от автомобила, управляван от свид.К., тъй като той нямал възможност да се движи по своето платно за движение, което както вече бе отбелязано по-горе било заето от спрели и паркирани автомобили.И двамата водачи преустановили движението си, тъй като нямало как да се разминат.Тъй като зад него имало други автомобили и нямал възможност да върне на заден ход, за да се разминат, свид.К. направил жест с ръце към подс.Х. ако има възможност да даде малко на заден ход, за да се разминат.Последният обаче решил, че не може да извърши такава маневра, тъй като в зоната на кръстовище тя е забранена от закона.Тъй като бързал за работа, подс.Х. се афектирал, че закъснява, слязъл от автомобила си, след което се придвижил до шофьорската врата на автомобила, управляван от свид.К..Същевременно подс.Х. започнал да отправя обидни думи към свид.К. и свид.Т., сред които „малоумник, олигофрен“, „малоумници“, отворил шофьорската врата на автомобила им, като продължавал да крещи в лицето на свид.К., че не може да управлява автомобил, щял да се качи да му премести автомобила, щом не може да кара, нямало да ги чака цял ден.След това подс.Х. се изправил и тръгвайки обратно към автомобила си нанесъл удар с юмрук в областта на задно стъкло на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“.Върнал се при ползвания от него автомобил, качил се в същия, след което го изнесъл по-вдясно, качвайки десните му гуми върху тротоара и се придвижил леко напред.Свид.Т. се афектирала от това, че подс.Х. нанесъл удар по автомобила им, поради което слязла от същия и се отправила към него, за да търси обяснение за постъпката му.Междувременно свид.К. успял да се придвижи леко напред като в този момент двата автомобила почти се разминали.Подс.Х. обаче отново спрял движението на автомобила, управляван от него, след което слязъл и се отправил към свид.Т. ругаейки я.В този момент свид.К. също спрял и слязъл от автомобила си.Случващото се било забелязано от свид.С.М.С., който в този момент решил, че трябва да се намеси, слязъл от своя автомобил, след което хванал с две ръце през тялото подс.Х. и му казал да не прави повече панаири.Последният се стъписал и след като свид.С. го пуснал бързо се качил в своя автомобил.Привел го в движение, като първоначално автомобила тръгнал назад, при което ударил предна лява врата на автомобила, управляван от свид.К..След това подс.Х. ***.Междувременно и тъй като бил час-пик свидетели на случващото се станали много хора, които се събрали на мястото на инцидента, сред които били и свид.М.М.А. и К.Й.Т..Същевременно свид.Т. *** и подала там сигнал за инцидента.Свид.К. пък се досетил, че подс.Х. работи в близката обущарска работилница и с автомобила и дъщеря си се придвижили в близост до нея.На мястото вече били пристигнали полицейски служители, сред които свид.П.Т.П. и свид.И.С.Ц., които започнали да работят по случая.Проведен бил разговор с двете страни, а същевременно били издирвани и непосредствени свидетели-очевидци на инцидента.Същевременно в полицейското управление било образувано досъдебно производство, в хода на което от разследващия полицай бил изискан снимков материал и видеозапис от охранителна камера, находяща се на посоченото по-горе кръстовище.С писмо на Управителя на „Общински пазари-Севлиево“ ЕООД гр.Севлиево бил изпратен твърд диск, съдържащ запис от посочената по-горе охранителна камера, който бил приложен към досъдебното производство.Записаният върху носителя файл обаче не можел да бъде разчетен, поради което не бил приложен като веществено доказателство.         

В съдебните прения защитникът отправя молба към съда подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало подзащитният му да е извършил престъплението, в което е обвинен.Излага се твърдението, че спречкването между подсъдимия и свид.Т. и К. възникнало по повод спазването на правилата за движение.Подзащитният му спрял по такъв начин автомобила, управляван от него, че да могат да се разминат двете превозни средства.Управляваният от свид.К. автомобил обаче продължавал да стои в покой, поради което подс.Х. отишъл до него и подканил водача да тръгне, като целта му била само такава, но в никакъв случай нямал намерение да извършва хулигански действия.Между двамата били разменени реплики, подразнени от поведението един към друг.След подканването и тръгвайки към автомобила си, подсъдимият ударил с ръка по каросерията на Ситроена, но това му действие не можело да бъде възприето по начин, различен от това като подкана автомобила да тръгне, а не като заплаха за живота и здравето на намиращите се в автомобила.Връщайки се в автомобила си, подс.Х. имал намерение да потегли и отпътува от мястото, но точно в този момент свид.Т. проявила агресивно поведение спрямо него, като тръгнала да търси саморазправа.По нататък в пренията си, защитникът на подсъдимия отправя молба към съда да не кредитира с доверието си показанията на свид.С.М.С., тъй като той или не е видял добре ситуацията, или показанията му са преиначени в полза на обвинението, а същевременно същите били в противоречие с тези на свид.Т. и свид.К..Следвало също така съдът да има предвид, че показанията на последните двама свидетели също се разминавали и били дадени при условията на заинтересованост.Отправя се на следващо място молба към съда да не кредитира с доверието си и показанията на свид.А., тъй като те били недостоверни, били резултат на внушение и информация, получена от трети лица.Разпитаните като свидетели полицейски служители пък нямали преки впечатления, а посетили мястото, след като нещата вече се били случили.Отправя се също така молба към съда да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия, както и показанията на свид.Т..Недоказано било и обвинението, че подс.Х. при движение на заден ход с управлявания от него автомобил е ударил вратата на лекия автомобил „Ситроен Ксара“.В заключение защитника на подсъдимия излага твърдението, че подзащитният му не е осъществил състава на чл.325, ал.1 от НК, тъй като неговите действия не можело да бъдат определени като безсрамни и неприлични, а в случая липсвал и специалния субективен признак – хулигански мотив.В случая деянието било афектно и обусловено от поведението на водача на другия автомобил и неговата спътница.Дори съдът да намерел някаква непристойност в действията на подсъдимия, то тези действия били с ниска степен на обществена опасност и биха попаднали в хипотезата и в обхвата на Указа за борба с дребното хулиганство.   

Съдът споделя частично доводите на защитника на подсъдимия.В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват, че подсъдимият е осъществил деянието чрез отправяне и на думата „тъпанари“ към свидетелите Х.Т.К. и В.Х.Т..В показанията си посочените двама свидетели не споменават подсъдимият да е отправил към тях такава дума.Доказателства за това не се съдържат и в свидетелските показания на останалите свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие.В обясненията си подсъдимият също отрича да е употребил такава дума по отношение на двамата свидетели.Като част от действията, с които прокуратурата е счела, че е осъществен престъпния състав на деянието по чл.325, ал.1 от НК е посочено и извършване от страна на подсъдимия на маневра – движение на заден ход с л.а.“Ауди“ с рег. № ЕВ ***** АВ, при което е ударил предна лява врата на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“.Съдът намира, че по делото се събраха достатъчно доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин се установява, че след намесата на свид.С.М.С. инцидента приключил, като подсъдимия се отправил към управлявания от него автомобил, след което се качил в него и потеглил, при което първоначално автомобила тръгнал на заден ход и ударил предна лява врата на автомобила, с който пътували свид.Т. и свид.К..Съдът намира обаче, че това действие не е част от хулиганските действия, осъществени от подс.Х., не е било извършено от негова страна с умисъл, а се дължи на психическото му състояние след настъпилия инцидент, припряност и опит да напусне по-бързо мястото на инцидента, при което не е съобразил, че при потеглянето и поради наклона автомобила може по инерция да потегли първоначално назад и едва след отпускането на съединителя да потегли напред.Вероятно подсъдимия въобще не е забелязъл отворената врата на другия автомобил, както и, че при движението на заден ход я е ударил.Становището на съда е, че в случая по-скоро е налице състав на административно нарушение, касаещ неспазване на правилата за движение при извършване на маневра движение на заден ход.С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не може да се приеме, че движението на заден ход е било извършено умишлено от подс.Х. с цел да удари вратата на другия автомобил, както и, че това е осъществено от него като проява на явно неуважение към обществото.По така изложените съображения, съдът счете, че в тази част от повдигнатото му обвинение, подс.Х. следва да бъде признат за невинен и оправдан.

Съдът не споделя обаче доводите на защитника на подсъдимия, че деянието на подзащитния му е несъставомерно.Обект на престъплението по чл.325 от НК – едро хулиганство са обществените отношения, свързани с установения в страната и общината обществен ред.Според Постановление № 2 от 1974 год. на Пленума на ВС под „обществен ред” следва да се разбират тези отношения, които определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми и добри нрави.Престъплението се осъществява чрез извършването на непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение  към обществото.Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък.Следователно престъплението се извършва само при наличието на едно или повече действия, които по своя характер са скандализиращи.Резултат на това престъпление е нарушаването на обществения ред.Освен това, за да е осъществен този признак, е необходимо да е налице и хулигански мотив, който от своя страна се явява специален субективен признак на престъплението.Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.В случая деянието на обвиняемия от обективна и субективна страна съставлява "непристойно действие", защото по своето съдържание е насочено към нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото.Съдът намира, че в настоящия казус действията на подсъдимия са израз на явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и човешката личност.По делото по несъмнен и категоричен начин бе установено, че подс.Х. многократно демонстрирал предизвикателно поведение – първоначално слязъл от автомобила си, насочил се към този, в който пътували свид.Т. и свид.К., като започнал да отправя обидни думи към тях - „малоумник, олигофрен“, „малоумници“.След това демонстративно отворил шофьорската врата откъм свид.К. и започнал да му крещи в лицето, че не може да управлява автомобил, да слезел, за да му го премести той.След това затръшнал вратата и нанесъл удар с юмрук в областта на задно стъкло на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ЕВ ***** АР, управляван от свид.К..След това продължил да демонстрира подобно поведение, като се подразнил от обстоятелството, че свид.Т. потърсила обяснения от него за поведението му спрямо нея и баща й – свид.К..Цялостното му поведение станало достояние на свид.С.М.С., и същото наложило последният да се намеси, за да предотврати настъпването на по-тежки последици.След намесата на свид.С., подс.Х. с бързи крачки се отправил към управлявания от него автомобил и потеглил с пълна газ пред очите на насъбралите се на мястото граждани.Поведението на подс.Х. по никакъв начин не е било предизвикано от страна на свид.Т. и свид.К..Тези му последователни действия съдът възприема като действия, които са в разрез с установеният в страната ни правов ред.Налице е извършено деяние по хулигански подбуди, тъй като подсъдимият чрез цялостното си поведение и нанасянето на удар по автомобила, в който пътували свид.Т. и К. е целял да покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.Непристойните действия са извършено на публично място, в час пик, на улица на Кооперативния пазар в гр.Севлиево, където по това време на деня има струпване на значителен брой граждани, в присъствието на свидетелите В.Х.Т., Х.Т.К., С.М.С. и М.М.А..Съдът намира, че това поведение представлява непристойно поведение, невъзпитаност и изразява не лична вражда, а незачитане към установения правопорядък, нормите в обществото, правата и интересите на гражданите.В конкретния случай, подсъдимият е извършил действия не поради лични мотиви и в следствие поведението на свид.Т. и свид.К., а именно с цел да изяви себе си и да покаже превъзходство над околните.Съдът кредитира изцяло с доверието си показанията на свид.В.Х.Т., Х.Т.К., С.М.С. и М.М.А..Те са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.В показанията си тези свидетели описват гореизложената фактическа обстановка.От друга страна свид.С. е пряк свидетел-очевидец на почти целият конфликт.Той почти не се е намесвал във възникналия конфликт, реагирал е в последствие, за да предотврати разрастването му и е спомогнал същият да бъде прекратен.Същият е имал възможност като страничен наблюдател да възприеме правилно всичко, което се е случило, а освен това не е заинтересован от изхода на делото.Същевременно неговите показания, както и тези на свид.Т. и Кънчева се покрепят от показанията на свид.А., която също е пряк-очевидец на част от случилото се, била е страничен наблюдател и е могла да възприеме правилно всичко, което се е случило, а същевременно не е заинтересована от изхода на делото.Съдът не кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия, тъй като те не се подкрепят от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и според съда представляват защитна позиция, целяща неговото оневиняване.В показанията си свид.Т. пък описва факти, случили се след приключването на конфликта, поради което очевидно тя не е била свидетел на инцидента.Не на последно място, в подкрепа на показанията на свидетелите В.Х.Т., Х.Т.К., С.М.С. и М.М.А., са и тези на посетилите мястото полицейски служители, които макар и да не са преки очевидци, са работили по случая, провели са разговор с всяка една от страните, както и със странични наблюдатели.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият М.Ц.Х., след като на 09.11.2016 г., около 12.10 часа, в гр.Севлиево, в района на кооперативен пазар, на кръстовище, образуващо се от ул.„Хан Аспарух“ и ул.“П.Р.Славейков“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправял обидни думи към Х.Т.К. и В.Х.Т. – „малоумник, олигофрен“, „малоумници“ и нанесъл удар с юмрук в областта на задно стъкло на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ЕВ ***** АР, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.

Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия М.Ц.Х. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.

По изложените по-горе съображения, съдът призна подсъдимия М.Ц.Х. за невинен в това, да е осъществил гореописаното деяние чрез отправяне на думата „тъпанари“ към Х.Т.К. и В.Х.Т., както и чрез извършване на маневра – движение на заден ход с л.а.“Ауди“ с рег. № ЕВ ***** АВ и удряйки предна лява врата на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“, поради което го оправда в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

За вида и размера на наказанието

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Х. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, независимо от наличието на предходно осъждане за престъпление от общ характер.Не са налице отегчаващи вината обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени оказаното съдействие за разкриването на обективната истина.За извършеното от подс.Х. деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на престъплението, мотивите и подбудите, материалното и имотно състояние, съдът счете, че с оглед постигане на целите на генералната и специалната превенция, от така предвидените като вид наказания на подс.М.Ц.Х. ще следва да се наложи второто от тях, а именно ПРОБАЦИЯ като му бъдат наложени пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, както следва:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично;

- периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и кумулативно предвиденото в текста на закона наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказание на подс.М.Ц.Х. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК.

Наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ще следва да се оповести чрез Общинско радио Севлиево.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: