МОТИВИ:

Наказателното производството е образувано на 01.03.2017 г. по тъжба на пострадалата И.П.К., непълнолетна и действаща със съгласието на своята майка П.И.К.,***, чрез повереника адв. Р.Б. ***, с която на подсъдимия Ф.М.А. *** се повдига обвинение за престъпления по чл.130, ал.1 от НК.

В тъжбата и допълнението към тъжбата се излагат фактически твърдения, мотивиращи частната тъжителка да обвини подсъдимия Ф.А. за това, че на 18.02.2017 г., около 21.15 часа, в с. ***, общ. Севлиево, нанесъл побой на И.П.К. ***, изразяващ се в нанасяне на удари с юмрук и шамари в дясната тилно-теменна област на главата, стискане (душене) отпред в шийната област, вследствие на което получила телесни увреждания: контузия на главата с болезнен оток в дясната тилно-теменна област, охлузване висулката на дясното ухо, малко кръвонасядане и болезненост в шийната област в предностраничната лява част, контузио капитис и комоцио церебри, изразяващ се в бързо изчерпващ се нистагъм двустранно, ситен тремор на притворените клепачи и пръстите на горните крайници, нестабилна походка, главоболие, световъртеж, гадене, вътрешна напрегнатост, представляващи лека телесна повреда и обуславящи отговорност по чл. 130, ал. 1 от НК.

В проведеното на 13.06.2017 г. съдебно заседание, на основание чл. 287, ал. 6 от НПК, повереникът адв. Б. повдига ново обвинение на подсъдимия Ф.М.А. за това, че на 18.02.2017 г., около 21.30 часа, в с. ***, общ. Севлиево, чрез удари в областта на главата и стискане в областта на шията, причинил на И.П.К. ***, телесни увреждания, изразяващи се в болезнен оток в дясната област на главата над ушната мида с площ от 2,5 см в диаметър, охлузване на дясната ушна мида с кръвотечение в тази област в следствие на охлузването, както и слабо изразено кръвонасядане с бледоморав цвят с площ от 0,5 см, разположено по лявата предностранична област на шията, с което да ѝ е причинил болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от частната тъжителка И.П.К., непълнолетна и действаща със съгласието на майка си П.И.К. - конституирана в процеса като граждански ищец, против подсъдимия Ф.М.А., с който се претендира присъждане на обезщетения за причинени вреди, от които 3000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на извършено престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупени лекарства, както и разноските по делото.

В хода по съществото на делото обвинението се поддържа от адв. Б., която счита, че същото е установено и доказано по несъмнен начин. Адв. Б. пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и по реда на чл. 78а от НК му се наложи административно наказание глоба. Намира че гражданският иск е основателен и изцяло доказан, поради което следва да се уважи в пълен размер. Претендира за присъждане на разноските.

Подсъдимият Ф.А. заявява, че е получил препис от тъжбата в установения срок преди заседанието и че разбира обвинението. Ползва се от правото си да не дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения, лично и чрез защитника си адвокат П.Д., пледира да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление, както и да се отхвърли гражданския иск. Претендира разноските по делото.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени - преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Частната тъжителка И.К. е родена на *** г. и е непълнолетна. Живее в с. ***, общ. Севлиево. В същото село живее и подсъдимият Ф.А.. Тъжителката и дъщерята на подсъдимия били съученички и приятелки. Известно време преди инкриминираната дата двете момичета се скарали.

На 18.02.2017 г., около 21.00-21.30 часа, тъжителката К. ***. На същата улица се срещнала с подсъдимия А., който бил придружаван от съпругата си – свидетелката Р.И. Д., и тъща си. При срещата подсъдимият запитал тъжителката за причините, поради които имала лошо отношение към дъщеря му. След това се разделили. Малко по-късно И.К. се срещнала с приятеля си свидетелят К.А.Н.. С неговия автомобил двамата отишли в дома на момичето. Там съобщили на брата на тъжителката – свидетелят С. П.К., че същата вечер И. била набита от подсъдимия. След това свидетелите Н. и К., и още един, непосочен по делото мъж, отишли в дома на подсъдимия А., за да му искат обяснения за причините, поради които бил нанесъл побой на тъжителката. Пред тримата мъже А. отрекъл да е удрял И.. Те не били допуснати да влязат в жилището на подсъдимия. Впоследствие била извикана линейка и около полунощ тъжителката били откарана в ЦСМП – Севлиево. В спешния център ѝ била извършена рентгенография на черепни кости, при което не били установени травматични увреждания. Поради оплакванията от главоболие й било предписано лечение с Аналгин.

На 22.02.2017 г., по нейно желание и в присъствието на майка ѝ П.И.К., И.К. била прегледана от д-р Я.К., началник на отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово. В издаденото след прегледа на И.К. съдебномедицинско удостоверение № 21/2017 г. са описани следните увреждания: контузия на главата с болезнен оток в дясната теменно-тилна област; охлузване на висулката на дясното ухо; малко кръвонасядане и болезненост на шията предно-странично вляво; оплакване от главоболие. Препоръчана е консултация с невролог.

На 24.02.2017 г. И.К. е прегледана от невролога д-р М.Ц.. В издаденото след прегледа медицинско удостоверение, регистрирано в ДКЦ „Здраве“ ЕООД гр. Севлиево, се чете следния обективен статус: бързо изчерпващ се хоризонтален нистагъм двустранно; координационни проби извършва с дисметрия; Ромберг – положителен; ситен тремор на притворените клепачи и пръстите на горните крайници; походка – нестабилна. Поставена е основна диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри със загуба на съзнание. Предписано е медикаментозно лечение.

Съдът назначи съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на основните въпроси, свързани с вида, характера и механизма на получаване на уврежданията при тъжителката. Заключението на вещото лице д-р С.Р. не се оспорват от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно относно медико-биологичните признаци на описаните в медицинските документи увреждания, механизма на тяхното получаване и продължителността на възстановителния период. Д-р Р., анализирайки данните от прегледа във филиала в гр. Севлиево на ЦСМП – Габрово, съдебномедицинското удостоверение, издадено от д-р Я.К., съдебномедицинското удостоверение, издадено от д-р М.Ц. и свидетелските показания, стига до извода, че при И.К. са налице следните увреждания: слабо изразено кръвонасядане с бледоморав цвят на площ от 0.5 см в диаметър, разположено на ниво средна долна-трета по лявата предно-странична област на шията, като в същата област, както и по-нагоре и напред по шията пострадалата имала болезненост при натиск; умерено болезнен оток на площ от 2.5 см в диаметър, разположен в дясната теменно-тилна област; малко охлузване с дребни корички засъхнала кръв по висулката на дясната ушна мида, където са видени три отвора за обеци; мозъчно сътресение, установено при прегледа при невролог. Вещото лице приема, че травматичните увреждания на меките тъкани – кръвонасядане и болезненост в лявата предно-странична област на шията; оток в дясната теменно-тилна област на главата и охлузване на висулката на дясната ушна мида - са причинили болка и страдание за срок от около една седмица, а мозъчното сътресение е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около месец до месец и половина, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Относно механизма на причиняване на уврежданията в заключението се сочи следното: Кръвонасядането в областта на шията може да се получи при стискане с ръка и/или дърпане на синджирче, намиращо се на шията. Охлузването на висулката на дясната ушна мида може да се получи при допирателно действие върху долната част на дясната ушна мида, като е допустимо това да е станало при падане и удар на дясната част на главата в подлежащия терен. Отокът в дясната теменно-тилна област на главата може да се причини при удар с или върху твърд тъп предмет (юмрук) или тъп, респективно тъпоръбест предмет от подлежащия терен. Вещото лице дава заключението, че не може да се прецени дали падането на пострадалата, след срещата ѝ с подсъдимия, в резултат на което същата е получила мозъчно сътресение, е свързано с този конфликт или не е (примерно, стъпване и падане поради неравност на терена или друга причина).

По жалба от 22.02.2017 г. на майката на И.К. – П.И.К.,*** при ОД на МВР – Габрово, е била образувана приложената по делото преписка № 341000-898/22.02.2017 г., която е приключила с вземане на административно отношение.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи при анализ, поотделно и в тяхната съвкупност, на доказателствените източници: гласните доказателства – частично от показанията на свидетелите К.А.Н. и С. П.К., както и показанията на свидетелката Р.И. Д.; писмените доказателства – фиш за спешна медицинска помощ и приложение към същия фиш, създадени на 19.02.2017 г. в ЦСМП – филиал Севлиево; съдебномедицинско удостоверение № 21/2017 г., издадено от д-р Я.К. на 22.02.2017 г.; медицинско удостоверение с изх. № 274/24.02.2017 г. на ДКЦ „Здраве“ ЕООД – Севлиево, издадено от д-р М.Ц. – невролог, както и рецепта за медикаменти, предписани от невролога; преписка с рег. № 341000-898/22.02.2017 г. по описа на РУ-Севлиево при ОД на МВР – Габрово; справка за съдимост на подсъдимия; заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Подсъдимият Ф.М.А. се ползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. Изразената от него и от неговия защитник позиция в хода по съществото на делото е да отричат извършването на инкриминираното деяние.

От показанията на св. Р.Д. и косвено от показанията на свидетелите К.Н. и С. К. се установява, че наистина на посочената от обвинението дата, вечерта, на улица в с. ***, общ. Севлиево, е имало среща между подсъдимия Ф.А. и тъжителката И.К., при която подсъдимият повдигнал въпроса за лошото отношение на И. към дъщеря му. Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите Н. и К. само относно тези обстоятелства, доколкото същите кореспондират на съобщеното и от свидетелката Д..

Това, което е от съществено значение във връзка с предмета на доказване по делото е информацията, която се извлича от показанията както на посочените по-горе трима свидетели, така и от показанията на свидетеля Н.Т.Н., нейната достоверност и съответствие с данните от останалите доказателствени източници – медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. При оценка на гласните доказателства съдът има предвид и, че трима от общо четиримата свидетели по делото, са от кръга на най-близките на страните по делото и съответно се явяват заинтересовани – св. Д. е съпруга на подсъдимия, св. К. е брат на тъжителката, а св. Н. е приятел на тъжителката, с когото последната поддържа особено близки отношения.

Св. Д., която се явява очевидец, е категорична, че съпругът ѝ не е удрял тъжителката. 

Единственият свидетел, за който няма данни да е в близки отношения със страните, е Н.Н.. Това обстоятелство, както и заявеното, че същият е очевидец на случилото се, налага внимателен прочит и оценка на показанията му. Св. Н. твърди, че въпросната вечер отивал към магазина на жена на име Т., за да си купи цигари и видял подсъдимият да бие тъжителката, или по-точно използваните от свидетеля изрази по време на разпита му са, както следва: „…Ф. биеше И., а тя беше на земята.“; „Видях Ф. да удря И., а тя беше долу.“; „Видях, че И. беше долу, видях, че я удряше Ф. и момичето беше долу.“, „Видях, че момичето беше долу и Ф. я удря с ръце.“. Видно е, че по еднотипен начин свидетелят отговаря на поставените му няколко пъти въпроси за това, какво точно е видял. Не влага по-голяма конкретика в отговорите си, при положение, че твърди да е бил очевидец и пряко да е наблюдавал случващото се, както и не дава напълно логично обяснение за собственото си поведение при вида на паднало на земята момиче и мъж, който му нанася побой: „Не се притекох на помощ, защото си имах работа!“; „Не съм гледал много-много; това видях и това казвам!“; „Аз малко погледнах и тръгнах надолу.“. Съдът не кредитира с доверието си показанията на свидетеля Н.Н., като счита, че същите са недостоверни и противоречат на други доказателства по делото. Странно е, че този свидетел не е бил установен и не е бил разпитван в рамките на полицейската проверка, а се довежда за първи път в съдебно заседание. В показанията му ясно личи еднотипност на даваните лаконични отговори във връзка с нанасянето на побой и избягване на навлизане в по-голяма конкретика с обяснението, че не се притекъл на помощ, защото си имал работа, не бил гледал много-много, а само малко погледнал и си тръгнал.  На следващо място, твърдението на св. Н., че подсъдимият биел тъжителката, докато тя била на земята, изцяло е в противоречие с фактическото обвинение, повдигнато с тъжбата и допълнението към нея. Както в тъжбата, така и в допълнението към нея, по ясен начин се твърди, че Ф.А. нанесъл побой на момичето, но никъде не пише то да е падало на земята в този момент, а е посочено, че след като подсъдимият, съпругата му и тъща му отминали, както и след като И. отминала 70-80 метра „ѝ причерняло, изгубила ориентация и паднала“. Освен, че дава показания, които очевидно противоречат на твърденията на самата пострадала, на следващо място св. Н. описва картина на нанасяне на побой със значителен интензитет на упражняваното физическо въздействие, което от своя страна не кореспондира на обективните находки, отразени в медицинската документация и обсъдени в заключението на експертизата. Според вещото лице само отокът в дясната теменно-тилна област на главата евентуално може да е причинен от удар с юмрук, но съществуват и други механизми за причиняването на това увреждане. Различни от удари с ръце са механизмите за получаване на другите увреждания, изразяващи се в кръвонасядането в областта на шията и охлузването на висулката на дясната ушна мида. По изложените съображения съдът изключва от доказателствената маса и не цени показанията на свидетеля Н.Н..

Показанията на свидетелите С. К. и К.Н. са противоречиви относно телесните увреждания, които са били причинени на И.К., поради което относно тези обстоятелства не се кредитират от съда. Св. Н. заявява, че И. била подута малко по главата отзад, както и че по нея не е имало кръв. Св. К. твърди, че сестра му била подута по ухото, като още била подута по главата и имала белег, както и че имала кръв. От тези свидетелски показания излиза, че по И. не е имало кръв, когато била открита от св. Н. на улицата (каквито са неговите твърдения), а по нея има кръв в по-късен момент – когато се прибира в къщи и брат ѝ я вижда. Излиза, че няма как кръвта да е резултат от действия на подсъдимия. Общото между показанията на посочените двама свидетели е, че тъжителката се оплакала от главоболие. Всъщност, единствено по оплакването за главоболие са извършени прегледи в Спешна помощ и е предписан Аналгин. Очевидно не се подкрепят от други доказателства по делото показанията на св. К., според които в Спешния център на сестра му били изписани много лекарства, мазила и лепенки, които на сутринта ходил да купи.

Съдът намира за недоказано отразените в представените по делото медицински документи телесни увреждания по И.К. да са причинени на инкриминираната дата 18.02.2017 г. Първи по време е създаден фиша в ЦСМП – филиал Севлиево, като в него се чете, че е направена рентгенография на черепни кости и не са установени травматични увреждания. Липсват данни да са открити и описани уврежданията, които са предмет на обвинението. Прегледът в Съдебна медицина е извършен едва на 22.02.2017 г., тоест повече от три дни след извършване на твърдяното деяние. Както установи вещото лице д-р Р. в съдебно заседание, от медицинска гледна точка не е възможно да се посочи давността на уврежданията, описани в съдебномедицинското удостоверение, издадено от съдебния лекар – възможно е тези увреждания да са причинени както на 18.02.2017 г., така и на всеки от следващите дни до датата на прегледа. Що се отнася до увреждането, изразяващо се в сътресение на мозъка със загуба на съзнание, същото беше изключено от обвинението, след изменението му по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Според установения в наказателния процес стандарт, подсъдимият се признава за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. По настоящото дело съдът намира, че липсва несъмненост подсъдимото лице да е извършило престъплението, за което е привлечено към наказателна отговорност, защото показанията на основни свидетели са противоречиви и не кореспондират на данните, които се извличат от медицинската документация, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. По тези съображения, съдът призна подсъдимия Ф.М.А. за НЕВИНЕН в това на 18.02.2017 г., около 21.30 часа, в с. ***, общ. Севлиево, чрез удари в областта на главата и стискане в областта на шията, да е причинил на И.П.К. ***, телесни увреждания, изразяващи се в болезнен оток в дясната област на главата над ушната мида с площ от 2,5 см в диаметър, охлузване на дясната ушна мида с кръвотечение в тази област в следствие на охлузването, както и слабо изразено кръвонасядане с бледоморав цвят с площ от 0,5 см, разположено по лявата предностранична област на шията, с което да ѝ е причинил болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

С оглед липсата на вредни последици за тъжителката, които да са пряка и непосредствена последица от престъпно поведение на подсъдимия спрямо нея, съдът отхвърли предявения от тъжителката И.П.К., непълнолетна и действаща със съгласието на майка си П.И.К., против подсъдимия Ф.М.А. граждански иск, с който се претендира присъждане на обезщетения за причинени вреди, от които 3 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на извършено престъпление, а сумата 40 лв. - обезщетение за имуществени вреди за закупени лекарства, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди частната тъжителка И.П.К., непълнолетна и действаща със съгласието на майка си П.И.К., за заплати на подсъдимия Ф.М.А. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: