Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 51

 

гр.Севлиево 04.05.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря Р.О., в присъствието на прокурора                                                                   като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 101 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката Ц.Й.В. от гр.В.Търново е обжалвала Наказателно постановление № Г-1-СЦР-1 от 15.02.2017 год. на Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол / РДНСК / - Северен централен район, с което за извършено нарушение по чл.12, ал.3 и чл.75, ал.1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ / и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ й е наложено наказание глоба в размер от 1 000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на изискванията на материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северен централен район, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.В последствие е депозирана и писмена защита.

Жалбоподателката Ц.Й.В. работела като Главен архитект на община Севлиево.На 09.11.2016 г. в администрацията на община Севлиево било депозирано Заявление рег. № ДД-4-А-20.212 от СЦДП ДП, ТП ДЛС „Росица“ за разглеждане и одобряване на инвестиционен проект за обект: „Мостово съоръжение на река Цървулщица, местност „Стара стружна“ – ДЛС „Росица“.В последствие, на 12.11.2016 г. било проведено заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията / ОЕСУТ / при община Севлиево, като една от точките в дневния ред на същото било разглеждането на посоченото по-горе заявление.Взето било решение, с което ОЕСУТ дал положителна оценка на съответствието на инвестиционен проект за обект - „Мостово съоръжение на река Цървулщица, местност „Стара стружна“ – ДЛС „Росица“ със забележка: Да се коригира височината на парапета на моста предвид ползването му и от пешеходно преминаващи ползватели на територията, съгласно стандартните изисквания по Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.В решението на ОЕСУТ е посочено също така, че категорията на строежа е четвърта по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.4, буква „д“ от ЗУТ.За проведеното заседание на ОЕСУТ бил съставен Протокол № 13, в който вероятно поради техническа грешка е отразена датата 12.10.2016 г.На 08.12.2016 г. в администрацията на община Севлиево било депозирано Заявление рег. № ДД-4-А-21.203 от СЦДП ДП, ТП ДЛС „Росица“ за издаване на разрешение за строеж за обект: „Мостово съоръжение на река Цървулщица, местност „Стара стружна“ – ДЛС „Росица“.На 09.12.2016 г. представените от страна на заявителя инвестиционни проекти – Част: конструкции, геодезия, ПБЗ, ПУСО и хидрология, на осн. чл.145, ал.1 от ЗУТ били одобрени от главния архитект на община Севлиево – жалб.Ц.Й.В..Въз основа на съгласувани и одобрени проекти по части: конструкции, геодезия, ПБЗ, ПУСО и хидрология, Протокол № 13 на ОЕСУТ при община Севлиево, Констативен протокол № БР-СС-12 от 22.06.2016 г. на РИОСВ В.Търново, писмо № 1802 от 22.07.2016 г. на РИОСВ В.Търново и писмо № ПВ4-00080 от 25.10.2016 г. на Басейнова дирекция «Дунавски район» гр.Плевен, на 12.12.2016 г. в качеството й на главен архитект на община Севлиево, от страна на жалб.В. било издадено Разрешение за строеж № 133 от същата дата на СЦДП ДП, ТП ДЛС „Росица“ м.Лъгът, с.Стоките, общ.Севлиево, представлявано от Тодор Георгиев Бонев за обект: „Мостово съоръжение на река Цървулщица, местност „Стара стружна“ – ДЛС „Росица“.В разрешителното било отразено, че обектът е четвърта категория строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, буква «д» от ЗУТ и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.С писмо изх. № ДД-4-А-21.203-/1/ от 13.12.2016 г. на главния архитект на община Севлиево, на осн. чл.149, ал.5 от ЗУТ, разрешението за строеж било изпратено на РОНСК Габрово при РДНСК СЦР, където било заведено с вх. № РС-Св-473-00-898 от 13.12.2016 г.На 19.12.2016 г. работна група в състав: свид.Л.А.К. *** при РДНСК СЦР и свид.С.Х.П. – инспектор в същия отдел, извършили служебна проверка по чл.156 от ЗУТ на техническа документация по посоченото по-горе разрешение за строеж.За резултатите от същата бил изготвен констативен протокол от 19.12.2016 г., в който освен останалите констатации проверяващите отразили, че не е вписан документ за собственост в издаденото РС № 133/12.12.2016 г. и няма приложен такъв към окомплектованата преписка.Относно съответствие с предвижданията на ПУП/РУП: - съответствие с действащ ПУП /ПП/, в протокола е отразено, че към преписката не е представен влязъл в сила ПУП /ПП/.Отразено е също така, че в случаите на чл.59 от ЗУТ: към преписката няма приложен влязъл в сила ПУП /ПП/.В протокола е отразено също така, че в издаденото разрешение за строеж няма данни в кои имоти е разрешено строителството и няма приложени скици на имотите.Относно съдържанието на разрешението за строеж, в протокола е отразено, че като фактическо и правно основание за издаване, в РС са вписани чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, чл.143, 144 от ЗУТ и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ.Съгласно чл.144, ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на писмено заявление на възложителя и след представяне на документ за собственост, а в случая няма представен и вписан документ за собственост.Съгласно чл.27, ал.5 от ЗГ собствеността на държавата върху поземлени имоти в горска територия се удостоверява с един от следните документи: 1. Акт за държавна собственост; 2. Договор за придобиване право на собственост и 3. Удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.В случая нито един от тези три документа не е представен по административната преписка на главен архитект на община Севлиево, нито е вписан/цитиран в Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г.Разрешението за строеж е издадено на името на СЦДП ДП, ТП ДЛС „Росица“ м.Лъгът, с.Стоките, общ.Севлиево, представлявано от Тодор Георгиев Бонев, без да е вписан документ за собственост съгласно чл.27, ал.5 от ЗГ.Няма представена и вписана Заповед на Министъра на МЗХ по чл.163, ал.3 от ЗГ.В заключение, в протокола, проверяващите отразили, че във връзка с констатациите, направени със същия, и на осн. Чл.156, ал.3 във вр. с чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.27, ал.5 от ЗГ и чл.12, ал.2 и ал.3, чл.75, ал.1, чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ във вр. с чл.6, ал.1 от Наредба № 5/31.07.2014 г. за строителството на горските територии без промяна предназначението им, се предлага на Началник РО НСК-Габрово, Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г., издадено от главен архитект на община Севлиево да бъде отменено.  

При тези констатации, отразени в посочения по-горе констативен протокол с Писмо изх.№ РС-Св-473-00-004/03.01.2017 год., изпратено от Началника на РО „НСК“ – Габрово към РД „НСК“-СЦР до жалб.В., последната била поканена в 7-дневен срок от получаване на поканата, да се яви в сградата на регионалния отдел.

На 12.01.2017 г. свид.Л.А.К., в присъствието на свид.С.Х.П. и на жалб.В., съставила АУАН № Г-1 против жалбоподателката Ц.Й.В., с постоянен адрес:***, за това, че в качеството си на длъжностно лице - главен архитект на община Севлиево, е одобрила/издала строителни книжа: инвестиционен проект, одобрен на 09.12.2016 г. и Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г., в нарушение на ЗУТ и Закона за горите / ЗГ /.Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г., издадено от главен архитект на община Севлиево, е за строеж: “Мостово съоръжение на река Цървулщица в местност Стара стружна-ДЛС „Росица“, административен адрес гр.Габрово, общ.Севлиево, с.Стоките, местност Лъгът.Издадено е на името на възложител СЦДП ДП, ТП ДЛС „Росица“, представлявано от Тодор Георгиев Бонев.Строежът е отбелязан като четвърта категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, буква „д“ от ЗУТ и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.Към разрешението за строеж са изготвени и одобрени на 09.12.2016 г. от главен архитект на община Севлиево, инвестиционни проекти в следните части: Конструкции, геодезия, План за безопасност и здраве, ПУСО и хидрология.Одобреният инвестиционен проект и разрешението за строеж съставляват „строителни книжа“ по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в Пар.5, т.36 от ДР на ЗУТ.В Регионален отдел „Национален строителен контрол“ / РО „НСК“ / - Габрово, по реда на чл.149, аб.5 от ЗУТ, е постъпило уведомление от главен архитект на община Севлиево, заведено с вх. № РС-СВ-473-00-898/13.12.2016 г., за издадено от него Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г.Издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154, ал.5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл.147, ал.1, са предмет на служебна проверка от органите на ДНСК, съгласно чл.156, ал.1 от ЗУТ.В хода именно на тази проверка относно законосъобразността на горното разрешение за строеж и одобреният инвестиционен проект към него, е установено и процесното нарушение: при одобряване на инвестиционните проекти на 09.12.2016 г. и издаване на разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г., не са спазени разпоредбите на чл.12, ал.3 от ЗУТ, която норма предвижда, че без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл.8, т.2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.В разглежданият случай липсва изработен и одобрен подробен устройствен план за разрешеното строителство.От писмо с изх. № 1802/22.07.2016 г. на Директора на РИОСВ-В.Търново към МОСВ е видно, че новият строеж не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии /ЗЗТ/, но попада в границите на защитена зона от мрежата „Натура 2000“ по смисъла на Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/-BG 0001493 „Централен Балкан-буфер“, тоест имота, в който е предвидено новото строителство е специална горска територия, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от Закона за горите /ЗГ/.Съгласно чл.152, ал.1 от ЗГ-строителство в горските територии без промяна на предназначението се допуска само за изграждане на обекти, посочени в чл.54, ал.1 от ЗГ.Процесното ново строителство попада в изключенията, описани в чл.54, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗГ, и за неговото осъществяване не е необходимо да бъде променяно предназначението на горската територия.Въпросното мостово съоръжение, предмет на разглежданото разрешение за строеж, е част от автомобилен горски път /съоръжение към автомобилен горски път/.В тази насока не е допуснато нарушение-не е променено предназначението на горската територия, тъй като това не се изисква по реда на ЗУТ и ЗГ.Мостът обаче е елемент на техническата инфраструктура съгласно чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ и съгласно чл.64, ал.2 от ЗУТ-елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове.Чл.75 от ЗУТ също предвижда, че елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията.Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна предназначението им: „Строителството на обектите по чл.54, ал.1 от ЗГ се допуска въз основа на подробен устройствен план / ПУП / - план за застрояване или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, изработен, одобрен и влязъл в сила при условията и по реда на ЗУТ.В случая се касае точно за такъв обект-посочен в чл.54, ал.1 от ЗГ, елемент на техническа инфраструктура-съоръжение, част от автомобилен горски път, за който обаче не е изготвен и одобрен подробен устройствен план, което е съществено нарушение при одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж-нарушени са чл.12, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.145, ал.1, изречение второ във вр. с чл.75, ал.1 от ЗУТ.

В АУАН като време на извършване на нарушението е посочено: 09-12.12.2016 г. – когато са одобрени инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж.Като място на извършване на нарушението е посочено: гр.Севлиево, общ.Севлиево, област Габрово – на работното място на Главен архитект в сградата на община Севлиево.Посочено е също така, че са нарушени разпоредбите на чл.145, ал.1, изр.второ във вр. с чл.12, ал.3, чл.75, ал.1 от ЗУТ.Отразено е също така, че с деянието си жалб.Ц.Й.В. е нарушила чл.145, ал.1, изр.второ във вр. с чл.12, ал.3, чл.75, ал.1 от ЗУТ и е осъществила състава на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.Като доказателства за извършеното нарушение в АУАН са посочени Протокол от извършена проверка по документи от 19.01.2016 г., съставен от служители на РОНСК-Габрово, както и цялата административна преписка на община Севлиево по издаване на процесното разрешение за строеж.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателката е направила възражение, че ще представи допълнителни обяснения при връщане на преписката в община Севлиево.

Възражения от нейна страна са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите жалб.В. е посочила, че не счита, че е виновна за констатираното с акта нарушение, като в подкрепа на това са изложени няколко съображения.На първо място се сочи, че разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г. е за обект „Мостово съоръжение на река Цървулщица, м.“Стара стружна“-ДЛС „Росица“ по одобрени инвестиционни проекти на 09.12.2016 г. със СМР за реконструкция на мостово съоръжение по смисъла на Пар.5, т.44 от ДР на ЗИДЗУТ.Посочено е на следващо място, че инвестиционните проекти предвиждат преизграждане на съществуващо мостово съоръжение със запазени устои / фундаменти на стария мост, с цел ограничаване строителните дейности в речното корито и бреговете, така, както е записано в съгласувателните документи на РИОСВ-В.Търново и Басейнова дирекция „Дунавски район“-гр.Плевен и разискванията в Решение по т.6 / Протокол 13/12.10. на ОЕСУТ при община Севлиево.Отразено е, че възложителя на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е териториалното държавно предприятие и неговите подразделения с правомощия по чл.163 от ЗГ, както и, че съществуващото положение на моста с конкретни данни е видно от картния материал, приложен в инвестиционния проект.Посочено е, че осн. чл.149, ал.6 от ЗУТ всички документи, заедно с тези на РИОСВ-В.Търново и Басейнова дирекция-Плевен, в качеството на приложения към: Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г. на главния архитект на община Севлиево са били общодостъпни в сградата на община Севлиево, т.е. при органа, който ги е издал, в процеса на обявление по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ, в т.ч. и за административния орган – РО „НСК“-Габрово при РДНСК-СЦР.В писмените възражения, на следващо място се отбелязва, че в тази връзка неправилно са направени изводите за липса на документи с данни за възложителя, неговата собственост, местонахождението и вида на строежа, тъй като административната проверка е извършена от представители на РО „НСК“ Габрово при РДНСК-СЦР без да са посетили техническата служба на община Севлиево, не са изискали допълнително никакви документи от одобряващия орган с цел изясняване на казуса от административното производство и не са взели предвид информацията на интернет-страницата на община Севлиево.Посоченото нарушение за неспазване на чл.12, ал.3 от ЗУТ, свързано с изричното изготвяне на ПУП за моста като елемент на „техническа инфраструктура“ по чл.75 , ал.1 от ЗУТ било немотивирано, тъй като оспорвания строеж реконструира съществуващо съоръжение и попада ва хипотезата на чл.12, ал.3 от ЗУТ за застрояване на обекти в територии, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите и не се изисква ПУП.Обжалваният акт бил повод и основание за издаване на Заповед № ДК-11-Г-3/22.12.2016 г. на РО „НСК“-Габрово при РДНСК-СЦР-Русе за отмяна на Разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г. на главния архитект на община Севлиево, заедно с одобрените на 09.12.2016 г. инвестиционни проекти за обект: „Мостово съоръжение на река Цървулщица, м.“Стара стружна“-ДЛС „Росица“.Констатираното нарушение с акта било недоказано, предвид оспорване на същото като основание за издаване на Заповед № ДК-11-Г-3/22.12.2016 г. на РО „НСК“-Габрово при РДНСК-СЦР-Русе, невлязла в сила, предвид неприключил срок за обжалване по реда на чл.215 във вр. с чл.156, ал.4 от ЗУТ.Възразява се също така срещу начина на извършване и констатациите от направената служебна проверка с протокол от 09.12.2016 г. от служители на РО „НСК“-Габрово, тъй като те са направили изводи за липсата на документи само по обявеното им разрешение за строеж, без да отчетат всички, приложени към оригиналната преписка при органа, който я е издал и общодостъпни като приложения по чл.149, ал.6 от ЗУТ, както и тези на разположение в сградата на община Севлиево и по този начин необективно били установили нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник на РДНСК - Северен централен район с № Г-1-СЦР-1 от 15.02.2017 г.Същото е издадено против Ц.Й.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за това, че в качеството си на длъжностно лице - главен архитект на община Севлиево, въз основа на одобрен на 29.01.2015 г. проект по част „Електро“ е одобрила/издала строителни книжа: инвестиционен проект, одобрен на 09.12.2016 г. и разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г., в нарушение на Закона за устройство на територията.По-нататък в НП, административно-наказващият орган / АНО / изцяло е преповторил, констатациите на актосъставителя, изложени в АУАН.В НП като време на извършване на нарушението е посочен месец декември 2016 г., когато са одобрени инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж.Като място на извършване на нарушението е посочено: гр.Севлиево, общ.Севлиево, област Габрово – на работното място на Главен архитект в сградата на община Севлиево, а като доказателства за извършеното нарушение – преписката по издаване на РС № 133/2016 г. на главен архитект на община Севлиево.Посочено е също така, че обстоятелствата, изложени в НП са установени от служители на РОНСК Габрово, за което е съставен АУАН № Г-1/12.01.2017 г., който е предявен и връчен лично на нарушителя по предвидения законов ред.Отразено е, че в законоустановения срок е постъпило възражение срещу акта.АНО е счел, че възражението е неоснователно и същото не се уважава, тъй като не се сочат нови факти и доказателства, оборващи констатациите в АУАН.Сочело се, че с процесното разрешение за строеж се разрешавала реконструкция по смисъла на Пар.5, т.44 от ДРЗУТ на съществуващ горски път, а не ново строителство.За този горски път обаче, част от който евентуално се явява строежа, предмет на РС № 133/2016 г., няма никакви данни-няма данни да е издавано разрешение за строеж, няма данни и за това, дали е реализиран или дали и кога предстои да бъде реализиран този горски път.В писмо изх. № 1802/22.07.2016 г. на Директора на РИОСВ – В.Търново към МОСВ, приложено по преписката и вписано и в самото разрешение за строеж, е цитирано Решение № ВТ-38-ПР/2016 г. за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС на различно, друго инвестиционно предложение: „Основен ремонт на горски път Мали Бухал“.В разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г. е вписан строеж: „Мостово съоръжение на река Цървулщица в местност Стара стружна“, а решението на РИОСВ-В.Търново касае друг строеж, с друго наименование – „Основен ремонт на горски път Мали Бухал“, който е в непосредствена близост до река Малибухалица.Не става ясно свързани ли са тези два строежа и как точно.В решение № ВТ-38-ПР/2016 г. на Директора на РИОСВ-В.Търново, което е досежно инвестиционно намерение „Основен ремонт на горски път Мали Бухал“, се отбелязва, че се предвижда реконструкция на разрушени мостове и водостоци – част от този горски път, но тези мостове и съоръжения не са упоменати конкретно, не са индивидуализирани като местоположение и няма данни строежът, предмет на разрешение за строеж № 133/12.12.2016 г. да е сред тези мостове.В проверяваното разрешение, строежът не е индивидуализиран като местоположение – липсва посочен поземлен имот с идентификатор по Картата на възстановената собственост.По преписката липсва скица, издадена от Общинска служба „Земеделие“ – Севлиево, от която да се установи къде точно се намира новопредвидения строеж.

В заключение, АНО е счел, че с деянието си жалб.В., в качеството си на длужностно лице - главен архитект на община Севлиево е нарушила разпоредбите на чл.12, ал.3 и чл.75, ал.1 от ЗУТ и е осъществила състава на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.При така изложеното и на основание чл.232, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията АНО е наложил на жалб.Ц.Й.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството й на длъжностно лице – главен архитект на община Севлиево, административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Л.А.К. и С.Х.П., съпоставени с писмените доказателства – Констативен протокол № БР-СС-12/22.06.2016 г.; Решение № ВТ-38-ПР/05.07.2016 г. на Директора на РИОСВ В.Търново; Писмо на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с приложено към него Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 12170606/17.10.2016 г. и Приложение към него; Писмо от 22.07.2016 г. на Директора на РИОСВ В.Търново до Директора на СЦДП ДП ТП ДЛС „Росица“ Лъгът; Протокол № 13 от 12.10.2016 г.; Заявление до община Севлиево от Директора на СЦДП ДП ТП ДЛС „Росица“ Лъгът за разглеждане и одобряване на идеен технически или работен проект; Заявление до община Севлиево от Директора на СЦДП ДП ТП ДЛС „Росица“ Лъгът за издаване на разрешение за строеж; Инвестиционен проект за мостово съоръжение на река „Цървулщица“, местност „Стара стружна“ ДЛС „Росица“ – части: Конструкции, Геодезия, План за безопасност и здраве, План за управление на строителните отпадъци, Хидрология; Писмо до РО „НСК“ – Габрово към РД „НСК“-СЦР от жалб.В.; Разрешение за строеж № 133 от 12.12.2016 г.; Констативен протокол от 19.12.2016 г.; Писмо изх.№ РС-Св-473-00-004/03.01.2017 г. на Началника на РО „НСК“ – Габрово към РД „НСК“-СЦР до жалб.В. и известие за доставянето му; АУАН № Г-1 от 12.01.2017 г.; Възражение от жалб.В. с вх. № РС-Св-473-00-033 от 17.01.2017 г.; НП № Г-1-СЦР-1/15.02.2017 г.; Писмо изх.№ РС-СВ-473-00-С51/21.02.2017 г. на Началника на РО „НСК“ – Габрово към РД „НСК“-СЦР до жалб.В.; Известие за доставяне на НП; товарителница на куриерска фирма „Спийди“ и Заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. на Началника на ДНСК.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 23.02.2017 г.От представената от процесуалния представител на жалб.В. товарителница на куриерска фирма „Спийди“ се установява, че жалбата е подадена на 02.03.2017 г., т.е. в законоустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. на Началника на ДНСК.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл.12, ал.3 и чл.75, ал.1 от ЗУТ.Разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗУТ гласи следното: “Без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл.8, т.2, 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината”.Съгласно чл.8, т.2, 3 и 4 от ЗУТ:

“2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);

3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);

4. в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение)”.Разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗУТ гласи следното: “Елементите на транспортната техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията на общите и подробните устройствени планове, обвързано със структурата на територията“.  

Административно-наказващият орган на осн. чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от 1 000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове”.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и с процесуален представител.Последният поддържа депозираната жалба с искане за отмяна на обжалваното НП по съображенията, изтъкнати в нея, а в последствие от негова страна са депозирани и писмени бележки.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на изискванията на материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробно развити съображения.

Изтъква се на първо място съображението, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.В настоящия случай липсвало точно посочване на датата на извършване на нарушението.Периодът, посочен като месец декември 2016 г. в НП, не можел да изпълни изискването за посочване точна дата на извършване на нарушението, а в противоречие с това, в АУАН като време на извършване на нарушението било посочено 09-12.12.2016 г.Налице било съшщо така разминаване между описанието на нарушението и времето на извършването му в съставения АУАН и в НП, като имало също така неверни и неизяснени факти в обстоятелствената част на двата акта.

Безспорно, като дата на извършване на нарушението, в АУАН е посочен периода 09-12.12.2016 г., като вероятно за да посочи този период от време актосъставителя е имал предвид обстоятелството, че инвестиционните проекти са били одобрени на 09.12.2016 г., а разрешението за строеж е издадено на 12.12.2016 г.Неясно защо обаче, в НП като дата на извършване на нарушението е посочен месец декември 2016 г.Съдът напълно споделя доводите, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, поради което намира за ненужно да ги преповтаря и в решението си, че санкционната норма на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ предвижда санкция по отношение на няколко различни действия на длъжностно лице, а именно, което: 1. Съгласува; 2. Одобри и 3. Издаде строителни книжа, в нарушение на посочения закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.В случая не става ясно за кое нарушение жалбоподателката е била санкционирана от страна на АНО.Дали за това, че е одобрила строителни книжа или е издала такива в нарушение на нормите на ЗУТ.От начина, по който нарушението е описано в НП може да се направи извода, че санкцията се налага и за двете изпълнителни деяния на санкционната норма, което обаче е недопустимо според съда, тъй като става въпрос за две отделни и различни по вид нарушения.Тази неяснота се допълва и от факта, че след като в обстоятелствената част на НП се обсъждат допуснатите нарушения при одобряването на инвестиционните проекти и при издаване на разрешителното за строеж, първоначално се приема, че по този начин са нарушени чл.145, ал.1, изр.второ във вр. с чл.12, ал.3 и чл.75, ал.1 от ЗУТ, а в последствие АНО приема, че с деянието си жалб.В. е нарушила разпоредбите на чл.12, ал.3 и чл.75, ал.1 от ЗУТ.

Съдът държи да отбележи също така, че напълно споделя доводите на процесуалния представител на жалб.В., изложени както в жалбата, така и в представената в последствие писмена защита, поради което намира за ненужно изцяло да ги преповтаря в съдебния си акт, че в случая от страна на АНО не се били отчетени законовите възможности за разрешаване на строителството в неурбанизирани територии във връзка с фактическото им ползване, без ПУП, какъвто е настоящия случай, поради което е направил и погрешни изводи за допуснати нарушения от страна на жалб.В..Безспорно е, че в случая разрешението за строеж е издадено за обект „Мостово съоръжение на река Цървулщица, м.“Стара стружна“-ДЛС „Росица“.От приложените към преписката документи, част от които се съдържат в одобрените инвестиционни проекти, се установява, че в случая се разрешава извършването на СМР по възстановяване и реконструкция на съществувал мост със запазени устои, свързващ двата бряга на вътрешна река.Въпросното съоръжение представлява част от съществуващ горски път в поземлени имоти, които се намират в горска, неурбанизирана територия.Безспорно е и това, че в случая е налице установено предназначение, тъй като посоченият мост е бил съоръжение на техническата инфраструктура в горска територия и с рекунструкцията, за която е издадено разрешението за строеж си остава такова.Данни за реконструкцията на моста се съдържат, както в жалбата е посочено, в част «Конструкции» на инвестиционния проект.Безспорно е също така, че засегнатите имоти представляват частна държавна собственост и се намират в територия без устройствени планове.Съдът напълно споделя доводите, че мостовото съоръжение е в режима по чл.9, ал.1 от ЗУТ, а на основание чл.12, ал.3 във вр. с чл.8, т.2, т.3 и т.4 от ЗУТ е допустимо застрояване с обекти без да се променя предназначението, който извод е направен и от страна на АНО.Последният обаче не е съобразил разпоредбите на чл.12, ал.3 и чл.140, ал.6 от ЗУТ.В случая сочената като нарушена разпоредба на чл.12, ал.3 от ЗУТ предвижда две алтернативни възможности, като избора на една от двете е в правомощията на главния архитект, като орган, одобряващ инвестиционните проекти и издаващ разрешителното за строеж.АНО е счел, че нарушението се изразява в това, че са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж без да е налице влязъл в сила подробен устройствен план.Сочената разпоредба обаче допуска затрояване и въз основа на виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.В неговите правомощия е преценката относно приложимостта на една от двете алтернативни възможности, като в тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.140, ал.6 от ЗУТ, съгласно която за обекти на техническата инфраструктура, какъвто е настоящия случай, не се издава виза за проектиране.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Г-1-СЦР-1 от 15.02.2017 год. на Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол / РДНСК / - Северен централен район, с което на арх.Ц.Й.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в качеството на длъжностно лице - главен архитект на община Севлиево, за извършено нарушение по чл.12, ал.3 и чл.75, ал.1 от Закона за устройство на територията и на основание чл.232, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: