Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 93

 

гр.Севлиево 15.08.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на девети август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря Р.О. в присъствието на прокурора                                                                    като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 111 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят П.К.К. *** е обжалвал наказателно постановление / НП / 532 от 23.02.2017 год. на Директора на РДГ гр.В.Търново, с което за извършено нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите / ЗГ / му е наложено наказание глоба в размер на 300.00лв.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РДГ гр.В.Търново, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.П.К.К. работел като лесовъд на частна практика.В това му качество и в качеството му на представител на „Декиа Груп“ ЕООД, на 14.03.2016 г., му било издадено Позволително за сеч № 0294686.С посоченото позволително било разрешено провеждането на сеч в отдел № 240, подотдел 61, имот с кад. № 362006, в землището на с.Ловнидол, общ.Севлиево.Като срок за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен периода 17.03.2016 г. – 31.12.2016 г.В позволителното било отразено също така, че дърветата, подлежащи на сеч са маркирани от свид.Г.Г.Г. с КГМ № 0113, с оранжева боя.На 16.06.2016 г. свид.П.К.Т. - горски инспектор в РДГ В.Търново, свид.П.Б.П. – старши лесничей в ТП ДГС Севлиево и свид.И.Ц.К. – горски надзирател в в ТП ДГС Севлиево извършили проверка на посочения по-горе имот.По време на проверката в имота имало двама секачи, които им представили позволителното за сеч и технологичния план.Свидетелите се обадили по телефона на жалб.К., за да отиде на място и да присъства по време на проверката, но той отказал.След това проверяващите се свързали със свид.Г.Г.Г., който бил издал позволителното за сеч и извършил маркирацията на дърветата, подлежащи на сеч, който се отзовал и пристигнал на мястото.В хода на проверката проверяващите констатирали, че в северозападната част на имота, граничеща с ДГТ има прокаран извозен път с широчина 3 м. и дължина 20 м., който не е отбелязан в технологичния план за имота.По време на проверката върху въпросният път имало спрян трактор.За установеното от тях, проверяващите изготвили Констативен протокол серия В, № 003809 от 16.06.2016 год.В него отразили, че проверили имот с кад. № 362006, частна горска територия, отдел 240, подотдел „Б1“, в землището на с.Ловнидол, общ.Севлиево, на територията на ТП ДГС Севлиево.Отразили също така, че за имота има издадено позволително за сеч с № 0294686/14.03.2016 г. с вид на сечта краткосрочна, постепенна – осветителна фаза 40 %.Освен останалите констатации е отразена и тази, посочена по-горе относно прокарания извозен път, несъществуващ в технологичния план.В протокола е отразено, че при проверката и изготвянето му е присъствал свид.Г.Г.Г., което е удостоверено с подписа му.

При тези констатации, отразени в посочения по-горе констативен протокол, на 01.09.2016 г. свид.И.Ц.Н., в присъствието на свид.П.К.Т. и свид.П.П.П., съставил против жалб.П.К.К. АУАН серия В, № 003476, за това, че в периода от 17.03.16 г. до 16.06.2016 г., РДГ В.Търново, общ.Севлиево, землище с.Ловнидол, отдел 240, подотдел „Б1“, имот с № 362006 – частна горска територия, не следи за спазване на одобреният технологичен план за добив на дървесина от отдел 240, „Б1“, имот с кад. № 362006, землище с.Ловнидол, като в северозападната част на имота, граничеща с държавна горска територия е направен извозен път с широчина 3 м. и дължина 20 м., неотразен в технологичния план.В АУАН е посочено, че нарушението е открито в 14.20часа на 16.06.2016 г., както и, че са нарушени законовите разпоредби на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят е вписал, че при направената проверка в имота не е присъствал.Възражения от негова страна не са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН серия В, № 003476 от 01.09.2016 г. и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното НП № 532 от 23.02.2017 г. на Директора на РДГ гр.Велико Търново.Същото е издадено против П.К.К. ***, лесовъд на частна практика, за това, че в периода от 17.03.2016 г. до 16.06.2016 г. П.К.К. не следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от отдел 240, подотдел „Б1“, имот с кад. № 362006, землище с.Ловнидол, като в северозападната част на имота, граничеща с държавна горска територия е направен извозен път с широчина 3 м. и дължина 20 м., неотразен в технологичния план.Нарушението е извършено на територията на РДГ В.Търново, общ.Севлиево, землище с.Ловнидол, отдел 240, подотдел „Б1”, имот № 362006 – частна горска територия.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.К. е нарушил разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ му е наложил наказание глоба в размер на 300.00лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства – Констативен протокол серия В № 003809 от 16.06.2016 г.; Позволително за сеч № 0294686 от 14.03.2016 г.; Технологичен план; АУАН серия В, № 003476 от 01.09.2016 г.; НП № 532 от 23.02.2017 г.; Известие за доставяне на НП и Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, както и гласните доказателства – показанията на свидетелите И.Ц.Н., П.К.Т., П.П.П., П.Б.П., Г.Г.Г. и И.Ц.К..

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 09.03.2017 г.От клеймото на приложеното към преписката копие на пощенски плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 10.03.2017 г., тоест в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. 

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011год. на Министъра на земеделието и храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб.К. е нарушил разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.Разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. гласи: „Лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина”.Текстът на чл.108, ал.2 от ЗГ гласи следното: „Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101, ал.3”.Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. – „В технологичния план се определят: схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях”.

Жалбоподателят, редовно призован, явява се негов процесуален представител.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.Същите се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител, а в заключение към съда се отправя молба да отмени обжалваното НП.

Твърди се на първо място, че не са спазени сроковете, уредени в чл.34 от ЗАНН.Съдът не споделя този довод.Нарушението, което е вменено във вина на жалб.К. е било установено от контролните органи при извършена от тях проверка на 16.06.2016 г.Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН – „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“.АУАН е съставен на 01.09.2016 г., от което следва, че тримесечният срок за съставянето му не е бил изтекъл.Текста на чл.34, ал.3 от ЗАНН гласи: „Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“.В случая НП е издадено на 23.02.2017 г., от което следва, че същото е било издадено в предвидения от закона срок.

Твърди се на следващо място, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в непълно описание на нарушението, вменено във вина на жалб.К..Следвало да бъде посочено с какво действие или бездействие е допуснато нарушението, което в случая не било сторено.Налице била и неяснота относно датата или периода на извършване на нарушението.Посоченият период бил предполагаем и недоказан.

Съдът не споделя така изложените доводи.Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като дата на извършване на нарушението е посочен периода от 17.03.2016 г. до 16.06.2016 г.В хода на административно-наказателното производство по безспорен и несъмнен начин е установено, че с издаденото на жалб.К. позволително за сеч като начален срок за провеждане на сечта е посочена датата 17.03.2016 г.Безспорно е също така, че нарушението е било установено от контролните органи при извършена от тях проверка на 16.06.2016 г. поради което правилно както актосъставителя, така и административно-наказващият орган са приели, че момента на извършване на нарушението е именно посочения период от от 17.03.2016 г. до 16.06.2016 г.На следващо място, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В НП се съдържа подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.Безспорно е, че нарушението, за което е санкциониран е за това, че жалб.К. в качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено и който е получил позволително за сеч, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от отдел 240, подотдел „Б1“, имот с кад. № 362006, землище с.Ловнидол, като в северозападната част на имота е допуснал да бъде направен извозен път с широчина 3 м. и дължина 20 м., неотразен в технологичния план, каквото е изискването на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

На следващо място се излага твърдението, че посочения в КП, а в последствие в АУАН и в НП извозен път не представлявал такъв, а бил просека, същият освен това съществувал отпреди издаването на позволителното за сеч, а не бил правин по време на сечта и не се използвал при добива като извозен.Съдът не споделя така изложените доводи.Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел Г.Г.Г., който в качеството си на лецинзиран лесовъд е издал въпросното позволително за сеч на името на жалб.К..В показанията си пред съда, свид.Г. заявява, че преди издаването на това позволително е посетил имота и процесният път не е съществувал в имота, поради което не е и отразен от него в технологичния план.Заявява също така, че лично е извършил маркирацията на подлежащите на сеч дървета, както и, че е присъствувал по време на извършване на проверката от страна на контролните органи, когато е и констатирано наличието на извозен път, неотразен в технологичния план.Същевременно от показанията на служителите, извършили проверката в имота се установява, че въпросният извозен път е направен по време на сечта, тъй като ясно личали пънете на дърветата, които били отрязано ниско, за да може да се ползва пътя като извозен.Освен това имало следи от техника, която е преминавала по пътя, а в момента на проверката дори имало спрян върху въпросния път трактор.

По делото по безспорен и несъмнен начин се установява и това не се спори, че процесното позволително за сеч е издадено на името на жалб.К. в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика.Същият несъмнено е бил запознат и с приложения към позволителното за сеч технологичен план за добива на дървесина от имота.Безспорно е и това, че при извършената на 16.06.2016 г. проверка от страна на контролните органи, същите са констатирали новосъздаден извозен път с обща дължина 20 м. и ширина 3 м., находящ се в северозападната част на сечището и неотразен в технологичен план.А именно в последния документ по силата на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.

Същевременно въз основа императива на  чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, какъвто в случая се явява жалбоподателя, са длъжни да следят за спазване на одобрения технологичен план, вкл. да не допускат създаването на неотразени в него извозни пътиша.Именно такъв новосъздаден извозен път с обща дължина 20 м. и ширина 3 м., неотразен в посочения по-горе технологичен план, е установен в северозападната част на сечището.В случая е налице виновно бездействие на жалб.К., който е следвало да следи за стриктното спазване параметрите на сечта, разписани в процесния Технологичен план, вкл. и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища.Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото самото създаване на установения при проверката извозен път говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план.Само и единствено жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота, находящ се в отдел № 240, подотдел "Б1", в землището на с.Ловнидол, общ.Севлиево.Несъмнено това му задължение не е било осъществено, доколкото в този имот е създаден неотразен в Технологичния план извозен път, пряко възприет от свидетелите П.К.Т., П.Б.П. и И.Ц.К., които незабавно са отразили това в Констативен протокол серия В № 003809 от 16.06.2016 г.Ирелевантно е кога и кой е направил този път, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по делото.Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни процесният извозен път да е съществувал при започване на сечта, доколкото свид.Г.Г. не е документирал подобен факт.

В този смисъл е и Решение № 146 от 27.07.2017 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 126/2017 г.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 532 от 23.02.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на П.К.К. ***, лесовъд на частна практика, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 ( Триста ) лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                   

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: