МОТИВИ:

Подсъдимият Р.В.Т.-М. *** е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 06.01.2016 г., около 10.05 часа, в гр.Севлиево, в класна стая на 2“а“ клас и в коридор на ***„***” гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари и драскане с ръце в областта на главата и лицето, както и чрез удари с драскане и дърпане с ръце отпред в ляво по гръдния кош на свид.Е.И.К. – *** в ***„***” гр.Севлиево, при и по повод изпълнение на службата и функциите й, й причинила леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение-лека степен; оток и болезненост по дясната половина на лицето, с множество охлузвания по дясната буза; рана над дясното око; контузия на дясното око с кръвоизлив под конюнктивита; оток на клепачите; нараняване на роговицата на дясно око, съпроводено с дразнене и временно нарушение на зрението му; контузия на гръдния кош вляво с оток и болезненост; пет линейни охлузвания в областта на ключицата към шията; оток и болезненост на китката на дясната ръка, с множество охлузвания / девет броя /; синдром на прекарана психотравма от инцидента, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията били съчетани с болка.

Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

По делото пострадалата Е.И.К. бе коституирана като частен обвинител и граждански ищец.В хода на съдебното следствие и в съдебните прения процесуалният й представител поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.Моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й от прокуратурата обвинение и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер.

В съдебно заседание, редовно призована, подсъдимата не се явява.От изпратените за връчване призовки и справки от РУ Севлиево се установява, че същата е напуснала страната и понястоящем живее в Република Германия.Явява се упълномощен от нея договорен защитник, който заявява, че подзащитната му се е запознала с повдигнатото й обвинение и не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.При тези констатации съдът счете, че делото следва да се разгледа в отсъствие на подс.Р.В.Т.-М., по реда на чл.269, ал.3, т.3 и т.4, б.”в” от НПК.

От обясненията на подсъдимата Р.В.Т.-М., снети по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Е.И.К., Т.П. Т., Г.С.Х., К.Г.И., С.К.Я., С.Б.П., П.В.П., М.С.Т., С.Л.П., И.Т.И., И.М.Б., Я.И.К.и М.М.Ю. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Свид.Е.И.К. работела на длъжността „*** в ***„***“ гр.Севлиево.През учебната 2015-2016 г. била класен ръководител на 1-ви „а“ клас в същото учебно заведение.Същевременно, през посочената учебна година, преподавала английски език на 2-ри „а“, 2-ри „б“ и 2-ри „д“ класове.Съгласно училищното разписание, часовете по английски език с 2-ри „а“ клас провеждала два пъти седмично, в дните сряда и петък, третият по ред учебен час.Същият съобразно правилника на учебното заведение се провеждал от 09.50 часа до 10.25 часа.Училището разполагало с няколко входа за достъп, като централният се ползвал от администрацията му и учениците, обучаващи се в класовете от 5-ти до 12-ти.По-малките ученици, от началното обучение - първи до четвърти клас включително, се обучавали в крилото в старата част на учебното заведение.Достъпът до него се осъществявал през отделен вход само за тази част на сградата.Класната стая на 2-ри „а“ клас се намирала в тази част на сградата, на първият етаж, като разположението й било в близост до отделно обособения вход за старата част на училището.Централният вход на училището се охранявал от служител на „Охрана и банков сервиз“ ООД гр. Севлиево, а другият от служители на училището – свид.С.Б.П., огнярът и електротехникът.Последните трима се сменяли на ротационен принцип.Подс.Р.В.Т.-М. имала две деца, като едното от тях – М.била ученичка в 2-ри „а“ клас на посоченото по-горе учебно заведение.Още от малко детето често боледувало, поради което майката изпитвала притеснения във връзка със здравословното му състояние.В началото на учебната 2015-2016 г. подс.Т.-М. срещу подпис била запозната с Правилника за дейността на училището през посочената учебна година.На 06.01.2016 г. в училището се провеждали редовни учебни занятия съгласно утвърденото училищно разписание.Детето на подс.Т.-М. било на училище, но по време на междучасието между вторият и третият учебен час било на двора, паднало и се измокрило.Обадило се на майка си – подс.Т.-М. и тя му казала да помоли ***ката си да я освободи, да си хване такси и да отиде в къщи, за да се преоблече.Детето се преоблякло с екипа си за физическо възпитание и с гуменки.Третият учебен час започвал в 09.50 часа и по учебна програма 2-ри „а“ клас имали час по английски език с преподавател, както вече бе посочено по-горе, свид.Е.И.К..Последната отишла в стаята на 2-ри „а“ клас преди началото на учебния час и там заварила своята колежка – свид.К.Г.И., която била класен ръководител на 2-ри „а“ клас.Двете завързали разговор помежду си, по време на който при тях отишло детето на подс.Т.-М..То помолило свид.К. да я освободи от час, тъй като се е измокрила и майка й й казала да се прибере в къщи, за да се преоблече.Свид.К. видяла, че детето се е преоблякло с екипа си за физическо възпитание, както и, че е обула гуменките си.Сметнала, че детето е сухо и тъй като знаела, че то живее далече от училището сметнала, че след като носи отговорност за него, не трябва да го освобождава от час.Непосредствено след това започнал учебния час.Тъй като детето не се прибрало в къщи, подс.Т.-М. се опитала да се свърже с него по мобилния телефон.След като не успяла да го направи, взела един чаропогащник, за да преобуе детето и се отправила към учебното заведение.Междувременно, тъй като телефона на детето неколкократно звънял, свид.К. го взела от него, след което телефона бил оставен при свид.Г.С.Х. – Зам.директор на учебното заведение, а учебният час продължил.Подс.Т.-М. се придвижила до училището, а след това и до стаята, където детето й се обучавало, почукала на вратата на класната стая и я отворила.След това казала на детето си да си вземе нещата и да излезе навън.Свид.К. се обърнала към подс.Т.-М. и й казала, че не може да влиза в час, след което отишла до нея и започнала да я избутва навън.Подсъдимата обаче отказвала да излезе, поради което свид.К. започнала да я избутва навън с вратата, опитвайки се да я затвори.Подс.Т.-М. се обърнала към нея с думите „Я не ме блъскайте“ и афектирана от действията на свид.К. също започнала да я бута и дърпа, след което я хванала за косата и я издърпала отвън в коридора.В този момент свид.К. се развикала и виковете й били чути от свид.М.М.Ю., която работела като чистачка в училището и се намирала в съседно помещение.Последната излязла в коридора и видяла как в този момент подсъдимата блъска свид.К. във вратата, а след това и в ламперията на коридора.Свид.К. извикала към свид.Ю. да отиде и да извика свид.С.Б.П., който по това време трябвало да се намира на входа на училището.Свид.Ю. тръгнала да го търси, като по пътя си срещнала свид.С.К.Я., която била нейна колежка, след което й казала, че бият свид.К. и да отиде и веднага да извика свид.С.П., който по това време чистел сняг отвън на двора.Междувременно подс.Т.-М. започнала да нанася удари и да драска свид.К. с ръце в областта на главата, лицето и гръдния кош, както и да я дърпа и блъска.Малко след това свид.Ю. се завърнала и видяла как подс.Т.-М. нанася удар с юмрук в лицето на свид.К..Свид.К. се развикала към свид.Ю. да отиде веднага и да извика директора на училището.Свид.Ю. видяла обаче, че подс.Т.-М. хваща свид.К. за косата и започва да я дърпа, поради което отишла до последната, хванала ръцете й и й извикала „Пусни веднага“.Подсъдимата първоначално не реагирала, но след това пуснала свид.К., след което се насочила по стълбите към кабинета на Директора.Свид.К. ползвала контактни лещи, тъй като страдала от Миопия, и по време на конфликта едната от тях паднала на земята.Последната, заедно със свид.Ю., свид.Я. и свид.П. започнали да я търсят, а малко след това първата я открила.Междувременно на мястото пристигнали свид.Т.П. Т. – Директор на учебното заведение, както и свид.Г.С.Х..Разбрали, че подсъдимата се е насочила към кабинета на Директора и двамата тръгнали обратно.При пристигането им заварили подсъдимата, заедно с детето й пред кабинета, като свид.Х. взела при себе си детето и започнала да го успокоява.Междувременно свид.Т. провел разговор с подс.Т.-М. по време на който тя изразила претенциите си относно това, че детето не е било добре обгрижено, тъй като се било намокрило, оставено било така и поради тази причина тя отишла в училището, за да го преоблече.За случилото се бил подаден сигнал в оперативно-дежурната част на РУ на МВР Севлиево и по този повод в последствие било образувано досъдебно производство.Междувременно, на същата дата – 06.01.2016 г. свид.К. била прегледана от д-р Капитански, за което й било издадено медицинско свидетелство.На 07.01.2016 г. на свид.К. бил извършен медицински преглед от д-р Ц.С., за което й била издадена медицинска бележка.На 11.01.2016 г. на свид.К. бил извършен преглед от д-р Я.Я., за което и било издадено медицинско свидетелство.В хода на проведеното досъдебно производство били назначени две съдебно-медицински експертизи.  

От заключението на вещите лица д-р Я.К. и д-р К.М., изготвили съдебно-медицинската експертиза, което не беше оспорено от страните и съдът приема за пълно и мотивирано, се установява, че пострадалата на 06.01.2016 г. свид.Е.И.К. е получила следните увреждания – контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение – лека степен; оток и болезненост по дясната половина на лицето, с множество охлузвания по дясната буза; рана над дясното око; контузия на дясното око с кръвоизлив под конюнктивита; оток на клепачите; нараняване на роговицата на дясно око; контузия на гръдния кош вляво с оток и болезненост; пет линейни охлузвания в областта на ключицата към шията; оток и болезненост на китката на дясната ръка, с множество охлузвания / девет броя /; синдром на прекарана психотравма от инцидента.Субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, болки в дясна половина на лицето с дразнене на дясно око, болки в гр.кош и дясна ръка.Проведено е специализирано лечение.Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /, с период на възстановяване около 20 дни.Уврежданията са били съчетани с болка.Не се регистрира трайно посттравматично увреждане на зрението, но през периода на възстановяване пострадалата не е можела да си служи нормално с очите и да носи контактни лещи.Гореописаните увреждания отговарят да са причинени по начина, описан от пострадалата и свидетелите – при удари в главата и лицето, дръскане с ръце; удари с драскане и дърпане отпред вляво по гръдния кош.При ритане в тялото е възможно да не са останали видими външно увреждания. при обстоятелствата, описани от свидетелите.

В съдебно заседание вещите лица поддържат така представеното от тях заключение.Вещото лице д-р К.М. заявява също така, че Миопията не е заболяване, то е състояние.Диоптърът е доста над средната степен, поне компютърното изследване е показало така.Непосредствено след инцидента свид.К. е преглеждана от Д-р С., която е констатирала повърхностни наранявания, кръвонасядания и повърхностни наранявания по повърхността на окото, които след лечение са отшумяли.След такива наранявания се препоръчвало контактните лещи, с които се коригира миопията да не се слагат поне за един месец, до пълно заздравяване и малко след това.Нямало документи за лазерното лечение, оперативно лечение, но по принцип при късогледство в такава степен се прилагал лазер.Заключението на вещото лице е, че след причинените травми и приложената терапия, окото е възстановено в предишното състояние, каквото е било преди инцидента.Зрението през този период е било ниско, защото би трябвало да се слага лещата, не е било коригирано, то се коригирало или с леща или с очила.Вещото заявява, че лично е прегледала пострадалата, на 27.01.2016 г., а преди това на 06.01.2016 г. е преглеждана от Д-р С..При прегледа, направен от вещото лице, нямало как да не установя високата степен на миопия, която трябва да се коригира с диоптър.Написан е реалния диоптър, който показва апаратурата и субективно корекцията.Едното е минус осем диоптъра, другото субективно четири диоптъра.Към момента на извършване на прегледа, нараняванията на окото, причинени от подсъдимата били напълно излекувани и възстановени.Окото било напълно възстановено от нараняванията и от кръвонасяданията.Няма последствия на роговицата, съответно и от повърхностния кръвоизлив няма оставени следи.Ако е правен оглед на периферия, за изследване на периферия се използва апаратура, с която един кабинет в провинцията не разполага.И дори и да се направи, трябвало да се направи от човек, който работи с лазери.В случая според вещото лице нямало връзка между уврежданията, причинени при инцидента и наложилото се в последствие лечение.Лазер серкулаж при минус осем диоптъра се налагало много често да се прави.Това състояние можело да се приеме като нещо, с което се раждаш и умираш, но това било строго индивидуално, при много малък процент от хората не се налагало.При причиняване на увреждане на окото можело да бъде провокирано разкъсване на ретината, в случая нямало такова.Ако имало разкъсване на ретината, ретината за няколко часа се отлепва, а от 06.01.2016 г. когато е случката до 27.01.2016г. когато вещото лице е извършило прегледа окото трябвало да бъде сляпо.

От заключението на вещото лице д-р Е.Ч., изготвил съдебно-медицинската експертиза, което не беше оспорено от страните и съдът приема за пълно и мотивирано, се установява, че пострадалата на 06.01.2016 г. Е.И.К. е получила следните увреждания: контузия на дясното око с кръвонасядане под конюнктивита, оток на клепачите на същото око, повърхностно нараняване на роговицата.Това е довело да временно нарушение на зрението на дясното око, тоест временно разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /.Механизмът на посочените увреждания е механична травма, причинена от твърд, тъп предмет с умерена сила.Посочените увреждания отговарят да са причинени по начина, описан от пострадалата Е.И.К. и свидетелите – при удари в лицето с ръце.Увреждането спрямо което е насочена терапията, провеждана от д-р А.П.Д., върху Е.И.К., а именно „Други уточнени увреждания на ретината“ е следствие на придружаващо травмата заболяване Миопия / средно степенно късогледство /, което е съществувало и преди инцидента на 06.01.2016 г., тоест не е предизвикано от него.Уврежданията на ретината, спрямо които се провежда терапия в ГПСМП-ДЛЛОЗ „Светлина“ ООД от д-р А.Д. не са в причинно-следствена връзка с инцидента на 06.01.2016 г.При прегледите на д-р Ц.С. и д-р К.П. целенасочено са търсени травматични промени в окото, поради което е възможно да не е отразено увреждането по т.4.Продължителността на разстройство на зрението и очаквания период на възстановяване на уврежданията по т.1 е около 20 дни, през който период пострадалата не е могла да си служи нормално с очите и да носи контактни лещи, което е довело до затруднение в изпълнение на служебните й задължения и в личен план.Уврежданията по т.1 са били съпроводени от болка и страдание.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така представеното от него заключение.Заявява също така, че след като изслушал лично пострадалата до момента, в който я е прегледал, тя е преминала два пъти лазерна процедура и единственото, което е различно е, че след това е била още веднъж на операция, но това не се отразява на заключението му.Това заболяване, която тя има съществувало от много отдавна.То си е по рождение и не е във връзка с травмата.Може би щяла да се наложи лазерна терапия независимо от инцидента, който се е случил, заболяването неизменно води до тези процедури.Това заболяване не е вследствие на травмата.Процедурата за операциите за закрепяне на ретината са се наложили в следствие заболяването, което има пострадалата - болестта миопия.Колегите му са преценили, че сега е подходящият момент да се направят тези процедури, заради развитието в хода на заболяването.Заключението е на база данните по делото и преглед на пострадалата.Това лечение е щяло да се случи заради заболяването, но не можело да се каже след какъв период от време.Травмата не е забързала този процес.

В съдебните прения защитникът на подсъдимата отправя молба към съда подзащитната му да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.В подкрепа на това искане се изтъкват няколко съображения.Твърди се на първо място, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.12 от НК, тъй като в случая били налице условията на неизбежна отбрана.Съдът не споделя така изложеното твърдение.Не може да се приеме, че в случая е била налице неизбежна отбрана.Безспорно е, че първоначално свид.К. е започнала да избутва подс.Т.-М. извън класната стая, а в последствие я избутвала с вратата на същата навън.Не може да се приеме обаче довода на защитата, че поведението на пострадалата недвусмислено е представлявало реална заплаха за телесната неприкосновеност на подсъдимата.Избутването с ръце, а в последствие и с вратата, е унизяващо действие по своята насоченост и естество, а не увреждащо, нито застрашаващо телесната неприкосновеност на подсъдимата.Поради това съдът намира, че това действие не представлява непосредствено противоправно поведение, което да е застрашавало здравето и живота на подсъдимата.Нещо повече, действията на подсъдимата са продължили и след като свид.К. е преустановила своите спрямо подсъдимата, както и след намесата на свид.Ю..Ето защо съдът не възприеме тезата на защитата за наличие на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.

Излага се на следващо място твърдението, че следва да се прецени дали в случая не били налице условията на чл.13 от НК, тъй като деянието било осъществено при условията на крайна необходимост.Съдът не споделя така изложените доводи.За да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси.В случая, видно от възприетата по-горе фактология, не е възникнала такава непосредствена опасност.Състоянието на детето нито е представлявало риск за неговия живот, нито има характеристиките на каквато и да е опасност, още по-малко непосредствена такава.Вероятността детето да се разболее от простудно заболяване, не може да бъде отъждествена с хипотеза за "непосредствена опасност" за живота или здравето му.Освен това детето е било преоблечено, а подсъдимата е имала възможността или да изчака приключването на учебния час, половината от който вече бил изтекъл, или да остави чаропогащника, за да се преобуе то.Ето защо, съдът намира, че не може да се счете, че поведението на подсъдимата е било обусловено от крайна необходимост.

Както вече бе посочено по-горе, към датата на деянието свид.Е.И.К. заемала длъжността ***“ в ***„***” гр.Севлиево.Именно при и по повод изпълнение на службата и функциите й като ***, подсъдимата е нанесла ударите върху нея и с действията си й е причинила посочените по-горе телесни увреждания.Поради това е налице квалифициращия признак по квалифициращия признак по ал.2 на чл.131 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимата Р.В.Т.-М., след като на 06.01.2016 г., около 10.05 часа, в гр.Севлиево, в класна стая на 2“а“ клас и в коридор на ***„***” гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари и драскане с ръце в областта на главата и лицето, както и чрез удари с драскане и дърпане с ръце отпред в ляво по гръдния кош на свид.Е.И.К. – *** в ***„***” гр.Севлиево, при и по повод изпълнение на службата и функциите й, й причинила леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение-лека степен; оток и болезненост по дясната половина на лицето, с множество охлузвания по дясната буза; рана над дясното око; контузия на дясното око с кръвоизлив под конюнктивита; оток на клепачите; нараняване на роговицата на дясно око, съпроводено с дразнене и временно нарушение на зрението му; контузия на гръдния кош вляво с оток и болезненост; пет линейни охлузвания в областта на ключицата към шията; оток и болезненост на китката на дясната ръка, с множество охлузвания / девет броя /; синдром на прекарана психотравма от инцидента, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията били съчетани с болка, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимата Р.В.Т.-М. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл.

За вида и размера на наказанието

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимата, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Р.В.Т.-М. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимата, което следва от чистото й съдебно минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид вида и характера на причинените телесни увреждания, както и обстоятелството, че конфликта е започнал в присъствието на малолетни лица.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, направените в хода на досъдебното производство частични самопризнания, сравнително ниската обща и правна култура на подсъдимата, поведението на пострадалата, което до известна степен е провокирало конфликта, честите заболявания на детето, което създавало безпокойство у майката.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото наказание лишаване от свобода от една до пет години се явява несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Предвид тежестта на престъплението, вида и характера на причинените телесни увреждания, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът счете, че на подс.Р.В.Т.-М. следва да се наложи наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За поправянето и превъзпитанието на подс.Р.В.Т.-М., съдът счита, че така наложеното й наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.Р.В.Т.-М. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

За гражданският иск

Предявеният от частния обвинител и граждански ищец Е.И.К. против подсъдимата Р.В.Т.-М. граждански иск, с който се претендират 7 000.00лева неимуществени вреди от престъплението следва да се уважи според съда до размер на сумата от 2 000.00 / две хиляди / лева.Същият е своевременно предявен и бе приет за съвместно разглеждане.По делото безспорно се установи, че на посочената дата – 06.01.2016 г. подс.Р.В.Т.-М. е извършила престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което бе призната за виновна.От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на престъпното деяние на подс.Р.В.Т.-М. на частния обвинител и гражд.ищец Е.И.К. са причинени телесни увреждания, изразяващо се в: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение-лека степен; оток и болезненост по дясната половина на лицето, с множество охлузвания по дясната буза; рана над дясното око; контузия на дясното око с кръвоизлив под конюнктивита; оток на клепачите; нараняване на роговицата на дясно око, съпроводено с дразнене и временно нарушение на зрението му; контузия на гръдния кош вляво с оток и болезненост; пет линейни охлузвания в областта на ключицата към шията; оток и болезненост на китката на дясната ръка, с множество охлузвания / девет броя /; синдром на прекарана психотравма от инцидента, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията били съчетани с болка.Следователно следва да се приеме, че причинените на гражд.ищец К. неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подс.Р.В.Т.-М..Именно поради това съдът уважи гражданския иск предявен от свид.К. срещу подс.Р.В.Т.-М. за причинени от престъплението по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди до размер на 2 000.00лева, определяйки размера по справедливост, съобразявайки се с характера и вида на причинените телесни увреждания, периода на възстановяване, както и търпяните болки и страдания,  като до размер на 7 000.00лева отхвърли същия като неоснователен и недоказан.Сумата от 2 000.00лева се дължи на пострадалата К. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 06.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимата Р.В.Т.-М. следва да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд гр.Севлиево, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за престъплението по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК в размер на 80,00 / Осемдесет / лева.

Подсъдимата Р.В.Т.-М. следва да заплати на пострадалата Е.И. ***, ЕГН **********, направените от нея разноски по делото в размер на 2 200.00 /две хиляди и двеста/ лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред органите на досъдебното производство и пред съда от адв.Теодора Топалова и адв.В.П..

За разноските по делото

Подсъдимата Р.В.Т.-М., следва да заплати по сметка на Окръжна прокуратура - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 457.08 / четиристотин петдесет и седем лв. и 8 ст. / лева. 

Подсъдимата Р.В.Т.-М., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 77.00 / седемдесет и седем / лева.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: