МОТИВИ:

Подсъдимият Д.Г.П. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на неустановена дата през месец април 2016 г., от имот, намиращ се в местността „Отлака“ в землището на с.Богатово, общ.Севлиево, собственост на М.И.П., като посредствен извършител – използвайки заблуденият и действащ безвиновно К.Я.Я., в съучастие, в качеството му на съизвършител с непълнолетния С.Н.Н., който разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 20 бр. бетонни колове за ограда- имущество на стойност 110.00лева, собственост на П., от владението й, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото се е намирало без постоянен надзор, като за извършването на кражбата е използвано МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ЕВ ****АВ, като откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен и не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

От обясненията на подсъдимия Д.Г.П., показанията на свидетелите С.Н.Н., М.И.П., Н.Р.У., К.Я.Я., И.Б.И., Н.Н.Н. и П.Ц.К. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимият Д.Г.П. ***.В близост до дома му бил този на свид.С.Н.Н., поради което двамата били приятели.На неустановена дата през месец април 2016 г. двамата решили да отидат за гъби, поради което се придвижили до местността „Отлака“, в землището на с.Богатово, общ.Севлиево.В същата местност свид.М.И.П. притежавала недвижим имот, който бил ограден с бетонни колове и метална оградна тел.Имотът не се ползвал и не се поддържал, поради което бил запустял и обрасъл със самозалесили се дървета и храсти.Подс.П. и свид.С.Н. преминали покрай въпросният имот и последният се сетил, че негова позната – свид.Н.Р.У., търсела да закупи именно такива бетонни колове.Решил, че може да отнеме такива и да ги продаде на свид.У., поради което предложил на подсъдимия да му помогне извадят няколко бетонни колове.Подс.П. се съгласил, след което двамата с общи усилия извадили 20 броя циментови колове, които оставяли на мястото, от което ги изваждали в имота, след което си тръгнали.В последствие подс.П. нямал възможност да отиде със свид.С.Н., за да му помогне за пренасянето на коловете.Поради тази причина последният се свързал със свид.К.Я.Я. и го помолил да му помогне, като срещу това му обещал да му заплати определена сума.В разговора помежду им, свид.Н. не уточнил чия собственост са въпросните колове и какво ще правят с тях.След това двамата се придвижили до посочения по-горе имот в местността „Отлака“ с лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ЕВ ****АВ, собственост на трето лице – свид.П.Ц.К., който бил ползван от бащата на свид.С.Н..След това, на два пъти, с посоченият по-горе лек автомобил, двамата транспортирали бетонните колове до къща, находяща се в центъра на с.Богатово, общ.Севлиево, в която свид.У. стопанисвала магазин за хранителни стоки.По време и на двата курса автомобила бил управляван от свид.С.Н..След като закарали коловете, свид.У. заплатила за тях на свид.Н. сумата от 50.00лева.Свид.Н. дал на свид.Я. сумата от 10.00лева, а останалите 40.00лева оставил за себе си и в последствие похарчил за лични нужди.През следващите дни свид.М.И.П. узнала за извършената кражба от имота й и сигнализирала за това на свид.И.Б.И..Последният от своя страна извикал подс.П., свид.Н. и свид.Я. и провел разговор с тримата, след което ги завел в дома на свид.П..Пред нея, те обещали да върнат коловете на мястото, където се намирали преди да бъдат отнети.В последствие имуществото било възстановено на свид.П., като десет от коловете били закарани и поставени обратно на мястото, от което били отнети, а останалите десет кола били откарани в дома на пострадалата.   

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че стойността на отнетите вещи, собственост на свид.М.И.П. е 110.00лева.

В съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението по отношение на подсъдимия, като заявява, че деянието му е установено по един безспорен и несъмнен начин.Същевременно защитникът на подсъдимия, в пренията си, отправя молба към съда подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Съдът не споделя доводите на представителя на обвинението.В хода на съдебното следствие се установи, че по време на разходка, преминавайки покрай имота на пострадалата П., свид.С.Н. забелязъл бетонните колове, с които същия бил ограден.Сетил се, че свид.У. търси да закупи такива, поради което решил, че може да ги отнеме и да й ги продаде.Безспорно се установява, в това число и от неговите показания, че помолил подс.П. да му помогне да ги извадят, без да му споделя за своите намерения.Безспорно е също така, че изваждайки ги двамата ги пускали на местата, от където ги вадели и ги оставяли там, в самия имот, без те да са напуснали патримониума на собственика им, което се случило едва в последствие.Категорично се установява също така, че имота бил запустял, обрасъл с храсти, трева и саморасли дървета.Установява се, че в последствие подс.П. няма никакво участие в отнемането им от имота, а по-нататъшната организация по тяхното отнемане, транспортиране и продажба е осъществена от страна на свид.С.Н..Последният провел разговор със свид.Я. и по същия начин, без да му споменава за собствеността на същите и намеренията си, го помолил да му помогне при товаренето и транспортирането им.Установява се също така, че самата продажба на коловете отново е извършена от свид.Н., както и, че той е получил платената за тях сума, като от нея дал определена сума само на свид.Н..Пари от тази продажба на подс.П. не били дадени, а и не се установи да е имало такава уговорка между него и свид.Н..     

Съдът, с оглед здравословното състояние на подс.П., допусна и назначи комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.От заключението на същата, изготвена от вещите лица Д-р Д.И.Г.-З.и Н.С.Д., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че подс.Д.Г.П. страда от органично налудно / шизофреноподобно / разстройство.От медицинска гледна точка, към времето на извършване на деянието – април на 2016 год., подс.П. не е бил в състояние на наркотичен глад.Такава вероятност е неприемлива, поради липсата на клинични основания – при лицето няма индикации за формирана физическа зависимост към психоактивни вещества.Приемът на по-високи дози метамфетамини може да предизвика психотични състояния.Интензитетът на интоксикацията отслабва с времето и ефектите й изчезват ако употребата бъде преустановена.Състоянието е преходно явление и възстановяването е пълно, освен при възникване на тъканна увреда или друго усложнение.Вещите лица считат, че психотичното състояние през месец март 2017 год., по повод на което подс.П. ***, се дължи на епизодична злоупотреба на психоактивни вещества / вкл. метамфетамини/, на фона на съществуващото органично разстройство.Психотичните епизоди при органичните мозъчни разстройства ги приобщават към другите психози и могат да се квалифицират като „кратковременно“ или „продължително разстройство на съзнанието“, в зивисимост от тяхната протрахираност.Болните се признават за невменяеми само в случаите, когато са извършили правонарушение в психотично състояние, независимо дали то протича остро или хронично.Възможно е през визирания период подс.П. да е бил в състояние на болестна декомпенсация.Това би дало основание да се приеме, че тогава той е бил лишен от капацитет да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Експертизата не отхвърля тази хипотеза, но поради липса на достатъчно информация, не може да я потвърди с категоричност.Подс.П. не страда от друго тежко заболяване, което да възпрепятства провеждането на производството.Актуалното физическо и психическо състояние му позволява да участва в наказателното производство.Посредствените когнитивни възможности на лицето не го лишават от способността правилно да разбира фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях.Към момента подс.П. няма предиктори за рисково поведение и той не е опасен за обществото, за себе си и за своите близки.Психическото му състояние не изисква прилагане на принудителни медицински мерки.

В съдебно заседание вещите лица поддържат представеното от тях заключение.Вещото лице д-р Д.Г. заявява, че заболяването на подс.П. спада към органични мозъчни разстройства при промяна на психотични епизоди.През 2007 г. е преживял черепно-мозъчна травма с изпадане в тежко състояние на комоцио, което е основание на Психиатрична клиника - Плевен да приеме, че при освидетелствания се касае за органично мозъчно разстройство.Предполага се, че след този период на травмата и след това той би могъл да има такива психотични епизоди, за които обаче няма достатъчно медицинска документация – обективно изследване.

 Вещото лице Н.Д. заявява, че е допустимо в момента на извършване на деянието да е изпаднал в такъв епизод, но това не може да се твърди категорично.Знам как Д. ***.Д. беше докаран по спешност от органите на полицията, тъй като имаше неадекватно поведение не бензиностанция „Лукойл“, където с неадекватното си поведение е предизвикал смут у служителите и те обезпокоени от заплахите, които той е отправил, са сигнализирали органите.Той постъпва в неадекватно състояние по повод обаче интоксикация с психоактивни вещества – метамфетамини, и това е установено по безспорен начин.Може да се каже, че под действие на такива упойващи вещества е възможно да се случи и друг път.След прекратяване на употребата на психоактивни вещества, метамфетамини в частност (стимуланти), състоянието е възвратимо, обратимо - временно състояние.За отбелязване е, че при наличие на органичен терен уязвимостта, толерансът към всякакви вещества психоактивни, по-силно е въздействието, толерансът е по-малък, с други думи с по-малки дози може да попадне в психотично състояние.В такъв психотичен момент той не може да ръководи действията и постъпките си, това все пак е разстройство на съзнанието.Съгласно общата психиатрична доктрина -краткотрайно и непродължително разстройство.Към момента на осъществяването допускаме възможност да не е разбирал свойството и значението на извършваното и да не е можел да ръководи постъпките си, но това не е от употребата на психоактивни вещества към момента на извършването на деянието.Това може да е психотично някакво състояние, в резултат на органичната налудност, но не от употреба на амфетамини или други вещества, защото той няма зависимост към тези вещества. 

По смисъла на чл.33, ал.1 от НК, а това се установява и от заключението на вещите лица, е напълно допустимо подс.П. да е действал в състояние на невменяемост, поради което е и наказателнонеотговорен.

При така установеното и въз основа на изложените по-горе съображения, съдът счете, че подс.П., нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК, поради следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия Д.Г.П. за НЕВИНЕН в това, на неустановена дата през месец април 2016 г., от имот, находящ се в местността „Отлака“ в землището на с.Богатово, общ.Севлиево, собственост на М.И. ***, като посредствен извършител – използвайки действащият безвиновно К.Я.Я., в съучастие с непълнолетния С.Н.Н., в качеството му на съизвършител, чрез използване на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ЕВ ****АВ, да е отнел чужди движими вещи – 20 бр. бетонни колове за ограда, на обща стойност 110.00лева, намирали се без постоянен надзор и собственост на М.И. ***, от владението й, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие отнетите вещи били върнати на собственика им, поради което го ОПРАВДА по така предявеното му обвинение за престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Тъй като подсъдимият Д.Г.П. бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение направените в досъдебната фаза на процеса разноски, както и направените такива по делото следва да останат в тежест на държавата.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: