Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                    № 67

                                        гр. Севлиево, 26.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на  пети юни

през две хиляди  и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря  Силвия  Георгиева   

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                     А.Н.   дело № 146                        по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Д.С.Х. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0341-000052 от 06.03.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 179, ал. 2, предложение второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ Севлиево.  В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 30.03.2017 година. Жалбата е подадена на 06.04.2017 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 18.02.2017 година св. П.П., в присъствието на св. Ц.Г. - двамата служители на РУ- Севлиево, съставил против жалб.  Х. Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ за това, че на 18.02.2017 година около 09:03 часа, в гр. Севлиево, на улица „Никола Д. Петков“, в посока гр. Габрово, управлявал собствения си лек автомобил „Крайслер Круизер“ с рег. № ЕВ *** ВВ, като при навлизането в кръстовището, образувано от улица „Стара планина“, регулирано със светофар, работещ в нормален режим, не спазил достатъчно дистанция и когато движещият се пред него л.а. „Рено“ с рег. № ЕВ *** АН спрял, го ударил задната част, при което настъпило ПТП с материални щети. Актът е съставен и за това, че жалбоподателят не е бил изпробван за употреба на алкохол поради невъзможност, че същият е във видимо нетрезво състояние и че му е издаден талон за медицинско изследване № 0370979, но не се явил в ЦСМП в определения срок. Актосъставителят е квалифицирал гореописаните деяния като нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН № 110/17 от 18.02.2017 година жалбоподателят Х. е подписал акта, без да впише възражения срещу фактическите обстоятелства, отразени в него. Такива не е депозирал и в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 17-0341-000052 от 06.03.2017 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 179, ал. 2, предложение второ от Закона за движение по пътищата  е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели П.П. и Ц.Г.-***, обясниха пред съда, че след отиването им на място на местопроизшествието са направили опит да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство няколко пъти, но същото не могло да отчете резултат, тъй като жалбоподателят не издишвал достатъчно количество въздух в апарата. Според показанията на двамата полицейски служители Х. миришел на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Според техните показания, след издаването на талона за медицинско изследване и връчването му на Х., същият не се явил в посоченото в него време за даване на кръв за анализ, което обстоятелство им станало известно, след като срещнали жалбоподателя преди да изтече времето, упоменато в талона, като му казали, че няма много време, и след като повторно го срещнали след изтичането на времето и той им казал, че е отишъл в ЦСМП гр. Севлиево, но не му взели кръв за анализ, тъй като било минало времето, посочено в талона за медицинско изследване.

По отношение на изпълнение на указанията, дадени в талона за медицинско изследване, жалбоподателят твърди в жалбата си до съда, както и по време на съдебните прения чрез процесуалния си представител, че след като му бил връчен талона за медицинско изследване трябвало да отиде до у тях, за да си вземе личната карта и че отивайки към болницата е бил срещнат от актосъставителя и свидетеля по акта, които му заявили, че времето за проба било изтекло и му наредили да се яви в ЦСМП гр. Севлиево.

 

За деянието по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП:

 

Жалбоподателят и процесуалният му представител на практика не отричат факта, че при управлението на автомобила от жалбоподателя на инкриминираната дата се  получило съприкосновение с движещия се пред жалбоподателя лек автомобил марка „Рено“, но обясняват този факт с внезапното навлизане на неговия автомобил в заледен участък от пътя, при което същият можело трудно да бъде овладян. В жалбата до съда се твърди, че скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя, както и дистанцията между двата автомобила, била такава, че по л.а. „Рено“ не е имало видими следи от съприкосновението, а по автомобила на жалбоподателя имало такива. При това Х. счита, че в описателната част на АУАН и наказателното постановление липсва конкретика по отношение на деянието, поради което и моли наказателното постановление да се отмени в тази му част като неправилно и незаконосъобразно.

Описаното в пункт първи от наказателното постановление деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Според тази разпоредба на закона водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, в частност от протокола за ПТП, изискан от съда и представен по делото, безспорно се установи, че жалбоподателят Х. е извършил това нарушение на ЗДвП. В протокола за ПТП ясно са описани деформациите по двата автомобила, като е посочено, че в следствие на удрянето му отзад от автомобила на жалбоподателя, на лекия автомобил „Рено“ е била деформирана задната багажна врата, както и охлузена задната броня, и че автомобилът на жалбоподателя е бил с деформирана предна регистрационна табела. Тези фактически обстоятелства доказват наличието на причинени материални щети. В протокола за пътно транспортното произшествие е записано, че причина за настъпването на произшествието е движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, на недостатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Рено“, поради което при спирането на последния на червен светофар, автомобилът на жалбоподателят го ударил в задната част, неможейки да спре. Жалбоподателят не оспори по никакъв начин тези фактически обстоятелства и при условие, че същите се доказват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно в тази си част и следва да бъде потвърдено като такова.

 

За деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

 

АУАН, издаденото в последствие въз основа на него НП и санкционната норма, приложена от АНО, са и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона: Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.”.

Съдът намира, че наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

При описание на нарушението в неговата първа част актосъставителят е записал, че водачът Х. не е изпробван за употреба на алкохол поради невъзможност и че същият е във видимо нетрезво състояние. Това поведение на Х. е квалифицирано в АУАН и в съставеното въз основа на него наказателно постановление като отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. На първо място следва да се отбележи, че нито актосъставителят, нито наказващият орган са записали в съставените от тях актове, на какво се дължи невъзможността водачът да бъде изпробван за употреба на алкохол и най – вече какво техническо средство е било използвано за извършване на проверката. В тази връзка следва да се отбележи, че непосочването изобщо на средството, което е било използвано при опита на жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол, поставя съдът пред невъзможност да разбере начина на проверката на водача и да съобрази дали същата е в съответствие с реда, посочен в Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В нея изрично е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Следователно следва да се приеме, че както в АУАН, така и в наказателното постановление следва да се упомене изрично вида и номера на техническото средство, което е било използвано за установяване употребата на алкохол от съответния водач.

На следващо място съдът намира, че е 

 

 

 

 

 

 

 

 спорно обстоятелство дали има отказ от изпробване с техническо средство, доколкото от фактическата обстановка по делото се установи, че жалбоподателят е направил поне няколко неуспешни опита да бъде тестван, т. е. поне два пъти е издишал въздух в техническото средство. Макар пробите да не са дали резултат, то следва да се приеме, че с оглед наличното описание в АУАН и НП, че водачът е бил във видимо нетрезво състояние и не е бил изпробван за употреба на алкохол поради невъзможност /неясно каква е причината за невъзможността/, не е налице явен отказ, в това число вербален или фактически такъв от изпробване. Твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта, че нетрезвото състояние на жалбоподателя е причината за неизпробването му с техническо средство, са обстоятелства, които на първо място не само не са описани в акта и НП, а и въобще не се твърдят от АНО. Актът на отказ (действията, чрез които отказът се обективира) следва да бъде винаги изрично описан, още към момента на съставяне на АУАН. В противен случай, липсата на данни в коментираната насока, води до единствено възможния извод, че поради неизяснена причина, пробата не е могла да бъде успешно тествана, което обстоятелство само по себе си в никакъв случай не може да бъде използвано в подкрепа на обвинителната теза.

С обжалваното наказателно постановление наказващият орган е приел, че жалбоподателят Х. е извършил и двете изпълнителни деяния, посочени в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – т.е., че същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят не се е явил за даване на кръв за анализ в посочения в талона за медицинско изследване срок. Това се установява от показанията на двамата полицейски служители, както и от приложената по делото докладна записка. Защитната теза на жалбоподателя, изложена в жалбата срещу наказателното постановление, че забавянето му за явяване в ЦСМП гр. Севлиево се дължи на това, че трябвало да отиде до дома си, за да вземе личната си карта, се опроверга както от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, така и от изготвения от свид. П. талон за медицинско изследване, в който изрично са отбелязани данните на жалбоподателя по личната му карта. Това означава, че същата е била в него при изготвянето на талона за медицинско изследване и не е било необходимо същият да отива до дома си.

Въпреки това обаче и въпреки обстоятелството, че законът изисква осъществяването поне на едното от изпълнителните деяния по текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /или отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, или неизпълнението на медицинското изследване на концентрацията на алкохол в кръвта/, съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и в тази му част. Съобразявайки казаното по – горе, че така описано деянието не може да се приравни на отказ на водача да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и при условие, че наказващият орган е приел, че Х. е извършил и двете форми на изпълнително деяние, а не само втората алтернатива на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /неизпълнение предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта/, следва да се приеме, че наказателното постановление е неправилно. Квалифицирането на деянието с посочването кумулативно и  на двете му форми на изпълнително деяние, при условие, че за първата важи казаното по – горе, е поставило жалбоподателя в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и от там да организира защитата си в пълнота. Освен до ограничаване правото на защита на Х. това води и до невъзможност за упражняването 

 

 

 

 на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение, като установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0341-000052 от 06.03.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в ЧАСТТА, с която на Д.С. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/  месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0341-000052 от 06.03.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                  

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: