Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 62

 

гр.Севлиево 08.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА в присъствието на прокурора                                                          като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 157 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят „Самент Инженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Б.Дамянов” № 7, чрез управляващия и представляващ Д.П.Л.е обжалвал наказателно постановление № 07-000678 от 17.03.2017 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ / във вр. с чл.60, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда / КТ / му е наложена имуществена санкция в размер от 2 000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Дирекция “ИТ” гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател - „Самент Инженеринг” ЕООД гр.София осъществявало строително-монтажни работи в обект: цех за производство на паркет на „Хамбергер България“ ЕООД гр.Севлиево.В посоченото дружество и по силата на сключен трудов договор на длъжност „монтажник“ работел НМ.Ц.И..На длъжността „проектов ръководител“ в същото дружество работел свид.И.Й.Й..Тъй като част от монтажните работи се извършвали на височина, от страна на дружеството-жалбоподател за обекта била наета вишка, по повод на което били издадени проформа-фактури № 4056 от 31.01.2017 г. и № 4068 от 14.02.2017 г.От 06.02.2017 г. на посочения по-горе обект били разпределени да работят четирима работници на дружеството-жалбоподател, сред които и НМ.Ц.И..На 10.02.2017 г. сутринта четиримата продължили да изпълняват трудовите си задължения, като двама от тях работели на покрива на хале, а другите, сред които и И.в самото хале.М. И.трябвало да положи кабел към клапите за димоотвеждане.В изпълнение на задълженията си И.започнал работа сутринта, като използвал осигурената му от работодателя повдигателна платформа, обезопасена за работа на височина.След като работил известно време, последният напуснал обекта за период от около два часа, като след завръщането си на работното място се качил на съвсем друго място, а не на определеното му за полагане на кабел.В следствие на самоволните му действия се подхлъзнал и паднал от около шест метра височина.Намиращият се в халето негов колега незабавно уведомил останалите, както и Бърза помощ, откъдето била изпратена линейка, която откарала пострадалия за оказване на медицинска помощ.Установено било, че в следствие на злополуката И.е получил контузия на главата с оток, фрактура на лява лакът и контузия на гръдния кош.По повод възникналата трудова злополука, на мястото на произшествието пристигнала оперативно-следствена група от РУ МВР Севлиево, в състава на която бил включен и разследващ полицай.Образувано било досъдебно производство и били проведени следствени действия, в това число и разпити на свидетели.За случилото се била уведомена и Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово.На същата дата 10.02.2017 год., а в последствие и на 16.02.2017 г., по повод възникналата трудова злополука свидетелите А.К.Н. и В.И.И. - старши инспектори в Дирекция “ИТ”-Габрово, извършили проверка на обект: монтажна площадка в цех за производство на паркет на „Хамбергер България“ ЕООД гр.Севлиево, находящ се на ул.“Магистрална“ № 1 в гр.Севлиево.За резултатите от извършената проверка бил съставен Протокол с изх. № ПР 1707439/24.02.2017 год., в който освен останалите констатации, в т.1 е отразена и такава, че работодателят не е осигурил писмени инструкции за безопасност и здраве при използване на работното оборудване и за работа на височина, в нарушение на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.В т.3 от протокола е отразена следната констатация: Работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин на работещите, в това число не е създал необходимата организация за ефективен контрол по използването на лични предпазни средства от работещите, като е допуснал лицето НМ.Ц.И. да осъществява трудова дейност като „монтажник“ на 10.02.2017 г. в цех за производство на паркет на „Хамбергер България“ ЕООД гр.Севлиево без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства – каска и предпазен колан, в нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.24, ал.1 и чл.60, ал.2 от Наредба № 2.На осн.чл.404, ал.1, т.1 от КТ били издадени предписания по отношение на констатациите от извършената проверка, като в т.3 от същите е отразено работодателят да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин на работещите, в това число да създаде необходимата организация за ефективен контрол по използване на лични предпазни средства от работещите съгласно чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.24, ал.1 и чл.60, ал.2 от Наредба № 2.Като срок за изпълнение на това предписание е посочена датата 03.03.2017 г.Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 02.03.2017 г. на лице, упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател.Същевременно в хода на образуваното в РУ МВР Севлиево досъдебно производство била назначена химическа експертиза, като от протокола за изготвената такава се установило, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от НМ.Ц.И. се доказало наличието на етилов алкохол в количество 3,40 промила.

На 02.03.2017 г. свид.А.К.Н., в присъствието на свид.В.И.И., съставил АУАН № 07-000678 против жалбоподателя “Самент Инженеринг” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Б.Дамянов” № 7, ******, в качеството му на работодател, представлявано от Диана Желязкова Лазарова, в качеството й на управител, за това, че при извършена проверка на 10.02.2017 г. на „Самент Инженеринг“ ЕООД гр.София, обект: монтажна площадка в цех за производство на паркет на „Хамбергер България“ ЕООД гр.Севлиево, ул.“Магистрална“ № 1 и по представената документация на 14.02.2017 г. в Д „ИТ” – Габрово, е констатирано, че „Самент Инженеринг“ ЕООД – работодател, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин на работещите, в това число не е създал необходимата организация за ефективен контрол по използването на ЛПС от работещите, като е допуснал лицето НМ.Ц.И. да осъществява трудова дейност като „монтажник” на 10.02.2017 г. в цех за производство на паркет на „Хамбергер България“ ЕООД без изискващите се за съответния вид работа на височина предпазни колани.Нарушението е извършено на 10.02.2017 г. и е установено на 10.02.2017 г., с което е нарушил чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.60, ал.2 от Наредба № 2/2004 г.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез надлежно упълномощено лице, срещу подпис на 02.03.2017 г.След запознаване със съдържанието му същото не е направило възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на Д ”ИТ” гр.Габрово с № 07-000678 от 17.03.2017 год.Административно-наказващият орган / АНО / е преповторил изцяло констатациите от обстоятелствената част на АУАН, като е отразил писмените материали, съдържащи се в административно-наказателната преписка.Наказващият орган е приел, че е нарушен чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.60, ал.2 от Наредба № 2/2004 г., че няма основания за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ и чл.28 от ЗАНН, поради което и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложил на „Самент Инженеринг” ЕООД гр.София, ЕИК: 203277816, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, с адрес: гр.София, ул.”Б.Дамянов” № 7, имуществена санкция в размер на 2 000.00лева.

Междувременно от страна на комисия на ТП на НАП Габрово, в която бил включен и свид.Н., било извършено разследване на злополуката, станала на 10.02.2017 г., за резултатите от която бил съставен Протокол № 2 от 05.04.2017 г., в който е отразено, че на 10.02.2017 г. НМ.Ц.И. е изпълнявал обичайните си трудови задължения.Същият е трябвало да положи кабел към клапите за димоотвеждане, като за целта на лицето била осигурена повдигателна платформа, обезопасена за работа на височина.М. И.напуснал обекта за дълъг период от време – около 2 часа.След завръщането си на обекта, се качва на съвсем друго място, а не на определеното му за полагане на кабел.В следствие на самоволни действия се подхлъзва и пада от около 6 метра височина.В анализа на причините за възникване на злополуката е отразено, че М. И.не е бил на определеното му работно място.Посочено е и установеното с химическата експертиза наличие на етилов алкохол в кръвта на пострадалия.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите А.К.Н., В.И.И. и И.Й.Й., съпоставени с писмените доказателства - Протокол за извършена проверка Изх. № ПР 1707439/24.02.2017 г.; Писмено обяснение от А.Х.А.; Протоколи за разпит на свидетели; Писмено обяснение от Г.Р.Т.; АУАН № 07-000678 от 02.03.2017 г.; Проформа фактура № 4068 от 14.02.2017 г.; Проформа фактура № 4056 от 31.01.2017 г.; Ревизионен акт № 3 от 02.12.2016 г.; Протокол за химическа експертиза № 25 от 14.02.2017 г.; Длъжностна характеристика на монтажник; Разпореждане № 20470 от 02.05.2017 г.; Протокол № 2 от 05.04.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 10.02.2017 г.; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015 год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София; Длъжностна характеристика на длъжност Директор на Д „ИТ“; НП № 07-000678 от 17.03.2017 г. и известие за доставяне на НП.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на дружеството-жалбоподател на 03.04.2017 г.От клеймото на пощенския плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 10.04.2017 год., т.е. в законоустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.60, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.Текстът на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ гласи: При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин”.Разпоредбата на чл.60, ал.2 от Наредба № 2 гласи следното: „Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.413, ал.2 от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2 000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”.

Жалбоподателят в жалбата, а в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител, отправя молба към съда да отмени НП като се твърди, че то е неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат няколко твърдения.

На първо място се твърди, че в случая не е налице нарушение на разпоредбите на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.60, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.На 10.02.2017 г. дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател било изпълнило всички законови задължения, като е осигурило ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин на работещите, в това число е създало необходимата организация по използването на лични предпазни средства от страна на работниците.Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „монтажник”, с която пострадалият е бил запознат срещу подпис на 25.01.2016 г., неговите задължения са включвали спазване на производствената и трудова дисциплина, стриктно изпълнение на разпорежданията на техническия ръководител, както и да не се занимава със странични дейности по време на работа.Съгласно изискването на чл.60, ал.1 от Наредба № 2: „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи) ”.В изпълнение на това изискване дружеството-жалбоподател било осигурило предпазно средство измежду посочените, а именно платформа със защитни парапети, която била предоставена на работника за използване при извършването на възложената му работа.Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.В конкретния случай естеството и характера на работата били такива, че използването на оборудването, посочено в ал.1 било възможно и работодателят е осигурил и предоставил на пострадалия такова оборудване – платформа със защитни парапети.В случая дружеството-жалбоподател не е имало законовото задължение да предоставя и предпазни колани, каквото било твърдението на АНО.Отчитайки спецификата на строителния процес, ал.2 на чл.60 от Наредба № 2 предвиждала използването на предпазни колани, само когато не е възможно използването на оборудването по ал.1.Технически било несъвместимо, а и опасно за здравето използването на предпазни колани при използването на защитна платформа, поради което при използването на такава не се използвали защитни колани като предпазни средства.Същевременно пострадалият е паднал от височина, но същият се намирал на място, което не е било свързано с изпълнение на възложената му работа, паднал е от въздуховод, което е място, нямащо нищо общо с мястото по изпълнение на възложената му задача.Освен това, малко след злополуката, в кръвта на пострадалия е консатирано наличието на 3,40 промила алкохол.При възлагане на работата, при предоставяне на защитната платформа, както и при последващите наблюдения върху работата му, пострадалията не бил показал признаци, по които би могло да се направи извод, че е употребил алкохол, или се намира в състояние, което не му позволява да изпълнява възложената му работа.Съгласно чл.126, т.2 от КТ, задължение на работника е да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество.Съгласно т.6 от чл.126 на КТ задължение на работника е да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като изпълнява възложената му работа и не се отклонява и отива самоволно на места, намиращи се на височина, за които не му е възложена работа и осигурени предпазни средства.

Съдът споделя така изложените доводи, като в допълнение към тях държи да отбележи следното.В настоящия казус контролните органи не са провели пълно, всестранно и обективно разследване на причините за настъпване на инцидента, в резултат на който е пострадал работникът.Така например не е било установено има ли от страна на дружеството-жалбоподател създадена организация по осъществяване на контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин – определен ли е технически ръководител на обекта, ако има такъв кой е той, провел ли е инструктаж на работниците преди започване на работния ден, води ли се изискуемата документация за това, ако е бил проведен инструктаж, проведен ли е такъв на пострадалия работник, какви задачи са възложени на последния и от кого, предоставена ли му е била за работа въпросната платформа, за която се твърди, че е наета от дружеството именно с тази цел, предоставени ли са му били лични предпазни средства.Не е бил изследван въпроса отклонил ли се е работника от работното си място в работно време, какво е наложило след като първоначално е използвал предоставената му платформа, да се премести и да продължи работата си на място, което не е обезопасено.В хода на делото се събраха доказателства, че задачите на работниците са били възложени от свид.Й., от страна на последния била предоставена за работа платформа за работа на височина, която по време на проверката се е намирала във въпросното хале.В приложените по делото показания на пострадалия се съдържат данни, че той е започнал работа използвайки въпросната платформа, но в последствие се преместил от нея на друго място, при което загубил равновесие, залитнал и паднал.По делото се събраха също така данни, че след започване на работния ден, пострадалият се е отклонил за немалко време от работното си място, налице са данни за употребен от него алкохол, като съдържанието на такъв в кръвта му е в завишени стойности.Неизяснено е останало обаче обстоятеелството дали работника е бил в нетрезво състояние при отиването му на работа и ако това е било така, то е следвало да бъде отстранен или е употребил алкохол, отклонявайки се от работното си място през работно време, каквито данни се съдържат по делото.Неизяснена е било и причината за падането на работника – в протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката, проведено от органите на НОИ се съдържа констатацията, че на работника е била осигурена платформа, обезопасена за работа на височина, но след като същият първоначално я използвал, в последствие, след като се завърнал на работното си място, се качил на съвсем друго място, а не на определеното му за полагане на кабел и в следствие на самоволни действия се подхлъзва и пада от около 6 метрова височина.В НП изобщо липсва изследване и описание на причинно-следствена връзка между липсата на предпазен колан и падането на работника, съответно - полученото от него увреждане.Липсата на такава конкретика, както и неизясняването на посочените по-горе обстоятелства води до там, че съдът не е в състояние да установи дали в действителност от страна на работодателя не е бил осъществен ефективен контрол, в следствие на което е настъпила и злополуката с работника, за да бъде направена и преценката доколко правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.Разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ е бланкетна и следва да бъде изпълнена с конкретно съдържание - цитиране на законоустановено изискване и специалния текст, който го въвежда.В случая, в НП се сочи липса на лични предпазни средства – предпазен колан, а като нарушение от страна на работодателя, допускането до работа на работника без такъв, с което е осъществен състава на чл.60, ал.2 от Наредба № 2.Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл.127, ал.1, т.3 от КТ, като за неизпълнението на това задължение е предвидена санкция в чл. 413, ал. 2 от КТ.Нормата на чл.413, ал. 2 от КТ обаче също е бланкетна, поради което признаците на състава на нарушението се извеждат посредством други разпоредби – в случая на  чл.60, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г., в която норма се съдържат конкретните изисквания към работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на височина.Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от Наредбата: Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.На първо място преценката какво оборудване да бъде използвано е предоставено на работодателя.В конкретния случай естеството и характера на работата са били такива, че използването на оборудването, посочено в ал.1 е било възможно и работодателят е осигурил и предоставил на пострадалия такова оборудване – платформа със защитни парапети.Отчитайки спецификата на строителния процес, ал.2 на чл.60 от Наредба № 2 предвижда използването на предпазни колани, само когато не е възможно използването на оборудването, примерно изброено в текста на ал.1.В случая дружеството-жалбоподател не е имало законовото задължение да предоставя и предпазни колани.Същевременно пострадалият е паднал от височина, но се е намирал на място, което не е било свързано с изпълнение на възложената му работа.В тази връзка следва да се отбележи, че в конкретната ситуация, с оглед събраните доказателства пострадалият сам се е поставил в критичната ситуация.От неустановен по делото момент, но при всички случаи в работно време, пострадалият употребил алкохол.Безспорно е и това, че съдържанието на такъв в кръвта му непосредствено след инцидента е със завишени стойности, което е резултат на негово неправомерно поведение, изразено в нарушаване правилата на трудовата дисциплина.Това несъмнено е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият инцидент и се дължи на виновно поведение на самия работник.Последният е нарушил задължението по чл.33 от ЗЗБУТ, изискващ всеки работещ да се грижи за собственото си здраве и безопасност.Същият като се е отклонил самоволно от поставената му дневна задача и определеното му работно място и е предприел придвижване по необезопасено ниво, сам е поставил в опасност здравето и живота си.Пострадалият самоволно, без да е поискал и да е получил разрешение първоначално е напуснал работното си място в работно време и то за един продължителен период, употребил е алкохол, а в последствие при завръщането си на работното си място, самоволно се е прехвърлил от предоставената му подвижна платформа, която е била надлежно обезопасена за работа на височина, на необезопасено място, в следствие на което се е подхлъзнал и е паднал.Съдът намира, че с оглед това му поведение и допуснатото от него нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд настъпилият вредоносен резултат се дължи само на собственото му виновно поведение.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07-000678 от 17.03.2017 г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.Габрово, с което на “Самент Инженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Б.Дамянов” № 7, ******, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. с чл.60, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 / Две хиляди / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: