Р Е Ш Е Н И Е

66

гр. Севлиево, 21.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА

в присъствието на прокурора ...........................,

като разгледа докладваното от съдия Неделчев АНД № 162 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от арх. М.Т.Ц. *** против наказателно постановление (НП) Г-09-ДНСК-154/06.10.2016 г. на заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което за нарушение разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 148, ал. 8 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ ѝ е наложено наказание глоба в размер от 1 000 лв.

В жалбата се развиват подробни съображения в подкрепа на виждането на наказаното лице за неправилност и незаконосъобразност на НП. Жалбоподателката счита, че не може да бъде субект на нарушението, тъй като от 01.03.2016 г., тоест преди съставяне на АУАН, не е длъжностно лице от администрацията на Община Севлиево. На следващо място твърди, че издаденото от нея разрешение за строеж е било обект на служебна проверка от органите на ДНСК, които не са установили нарушение на действащия подробен устройствен план или други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа.

Жалбоподателката доразвива доводите си против издаденото НП в съдебно заседание, като представя и писмени бележки.„

ИСКАНЕТО на наказаното лице е съдът да отмени наказателното постановление.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на издаденото наказателно постановление и счита, че същото следва да се потвърди.

 

Касае се за повторно разглеждане на делото от въвзивния съд, след като с решение № 42/07.04.2017 г. по КНАХД № 19/2017 г. по описа на Административен съд – Габрово е отменено решение № 4/13.01.2017 г. по НАХД № 463/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, „при спазване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт“.

Съдът констатира, че препис от обжалваното НП е връчен на наказаното лице на 25.10.2016 г. Жалбата е депозирана в ДНСК на 28.10.2016 г.; същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката М.Т.Ц. заемалана длъжността на Главен архитект на Община Севлиево да 01.03.2016 г. Въз основа на скица  № К02198 от 15.10.2014 г. с виза за проектиране от 16.10.2014 г., съгласувани и одобрени проекти по части: архитектура, конструкция и геодезия, както и комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект, на 01.12.2014 г. в длъжностното си качество и на основание чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ, Ц. издала Разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г., с което разрешила на ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление в с. Тумбалово, общ. Севлиево, строеж: Навес с производствено предназначение в ПИ 000524, със застроена площ от 153.44 кв.м., в посочения поземлен имот в местността „Маришница“ в землището на с. Стоките, общ. Севлиево. В разрешението за строеж е отразено, че обектът е пета категория строежи по смисъла на чл. 137 от ЗУТ. На 02.12.2014 г. разрешението за строеж е представено в Регионален отдел НСК – Габрово при РДНСК – Северен централен район. С Констативен протокол от 10.12.2014 г., съставен след извършена служебна проверка по чл. 156 от ЗУТ на техническата документация, служители на РОНСК – Габрово са дали заключението, че разрешението за строеж е законосъобразно и влиза в сила на 17.12.2014 г.

Във връзка с получено в ДНСК писмо от Директора на РИОСВ – Велико Търново относно осъществяване на административен контрол по реда на ЗУТ на издадени от жалбоподателката Ц. разрешения за строеж № 201/01.12.2014 г. и 10/30.01.2015 г., със Заповед № РД-13-071/27.04.2016 г. на Началника на ДНСК било наредено работна група от ДНСК, в периода от 03.05.2016 г. до 04.05.2016 г., да извърши проверка в РОНСК - Габрово при РДНСК-СЦР и община Севлиево, с оглед установяване на законосъобразността на проведените производства по разрешаване изпълнението на Цех за производство на пелети, в това число по издаването на Разрешения за строеж № 201/01.12.2014 г. и 10/30.01.2015 г., и на извършените служебни проверки по реда на чл. 156 от ЗУТ. Работната група, определена с посочената заповед, извършила проверката, за резултатите от която бил изготвен Доклад, както и констативни протоколи. Освен останалите констатации от извършената проверка, в доклада било отразено, че по отношение на Разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г., с писмо изх. № ДД-4-А-21.44/01.12.2014 г. на главния архитект на община Севлиево, на основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, разрешението за строеж е съобщено на РОНСК – Габрово, където е заведено. Като констатация на работната група е посочено, че в посоченото разрешение, строежът е вписан като пета категори, но проверяващите считат, че категорията е определена неправилно и обектът: „Навес с производствено предназначение” следва да бъде квалифициран като строеж от трета категория.

С Писмо изх. № ГБ-1127-02-677 от 08.06.2016 г. на Заместник - началника на ДНСК до Началника на РО НСК Габрово е разпоредено, в съответствие с разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. и чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, строежа: „Навес с производствено предназначение“, да бъде квалифициран като строеж трета категория, както и за допуснатите нарушения при изпълнението на строежа да бъдат образувани административно-наказателни производства срещу виновните лица, сред които и главния архитект на община Севлиево. На 14.07.2016 г. работна група, в състава на която били началникът на РОНСК - Габрово и св. Л.К. ***, извършила проверка на строеж: Навес с производствено предназначение“ и Цех за производство на пелети - монтаж на производствена линия“, изградени в ПИ № 000524 в местност Маришница в землището на с. Стоките, общ. Севлиево. В изготвения за случая констативен протокол от 14.07.2016 г., освен останалите констатации, проверяващите отразили, че в издадените РС № 201/01.12.2014 г. и РС № 10/30.01.2015 г. от главен архитект на община Севлиево неправилно е определена категорията на строежите като пета и шеста, за което са изложени съображения.

Административно-наказателното производство против жалбоподателката М.Ц. започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение № Г-09 от 27.07.2016 г., в който св. Л.А.К. ***, в присъствието на инж. С.П. – инспектор в същия отдел, отразила, че Ц., в качеството си на длъжностно лице – главен архитект на Община Севлиево, е одобрила и издала строителни книжа: инвестиционен проект – неразделна част към издадено Разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г., в нарушение на ЗУТ и в нарушение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В акта е посочено, че към разрешението за строеж са изготвени и одобрени на 28.11.2014 г. инвестиционни проекти в части: архитектура, конструкция и геодезия. Актосъставителят е посочил, че съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж, както и че влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, както и решение за одобряване на доклад за безопасност за изграждане и реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж. Отразено е още, че съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на съответната община, както и че по силата на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, Закона за биологичното разнообразие и др. Според актосъставителя, в конкретния случай, при одобряване на проектите и при издаване на разрешението за строеж липсва влязла в сила ОВОС или решение от компетентните органи, с което е преценено да не се извършва такава оценка по реда на ЗООС, изискващо се по чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, като неразделна част към РС. Като време на извършване на деянието в АУАН е посочена датата на одобряване на проекта и издаване на разрешението за строеж – 01.12.2014 г., а като място на извършване - сградата на Община Севлиево в гр. Севлиево. В обобщение актосъставителят е приел, че жалбоподателката е нарушила чл. 144, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 148, ал. 8 от ЗУТ и е осъществила състава на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалб. Ц. да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателката е вписала в графата за възражения, че ще представи писмени такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същата е депозирала възражение срещу съставения АУАН, в което е посочила на първо място, че не следва да се образува административно – наказателно производство срещу нея, тъй като АУАН е съставен след изтичане на предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок. На второ място е посочила, че същата не може да е субект на посочените в акта нарушения, тъй като от 01.03.2016 г. не е главен архитект на Община Севлиево. На трето място, че разрешението за строеж е било съобщено на контролния орган през м. декември 2014 г. и същият не е установил нарушения на посочените от актосъставителя законови разпоредби. Посочила е още, че както в чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ, така и в чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е предвидено, че за одобряването на инвестиционен проект се изисква представянето на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР и други закони, но дървопреработващите предприятия не попадат като хипотеза в нито едно от предложенията по ЗООС, поради което липсата на влязъл в сила административен акт по ЗООС не следва да се разглежда като закононарушение при одобряване на инвестиционния проект и издаването на разрешение за строеж.

Административно – наказващият орган (АНО) не се е съобразил с възраженията на жалбоподателката и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е приел, че М.Ц., след като във функциите си на главен архитект на Община Севлиево е одобрила на 28.11.2014 г. инвестиционни проекти по части „Архитектура, Конструкции и Геодезия” и е издала разрешение за строеж № 201/01.12.2014 година за „Навес с производствено предназначение – застроена площ 153.44 кв.м.”, находящ се в поземлен имот 000524, местност „Маришница” в землището на с. Стоките, общ. Севлиево в нарушение на разпоредбите на ЗУТ и ЗООС, същата е осъществила състава на нарушението по чл. 144, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, за което и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ й е наложил глоба в размер на 1000 лв. В обстоятелствената част на НП наказващият орган е посочил, че съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината, като съгласуването се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата за нормите за застрояване, както и че одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, като влязло в сила решение за ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж. Именно поради това и след като взел предвид констатациите, отразени в констативен протокол от 14.07.2016 г. на РОНСК - Габрово, АНО е приел, че при одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г. жалбоподателката не е спазила разпоредбите на чл. 148, ал. 8 от ЗУТ, тъй като липсвало изискващото се приложение на решение по реда на ЗООС. В описателната част на наказателното постановление наказващият орган е обсъдил направените от страна на жалбоподателката срещу съставения й АУАН възражения, като не се е съобразил с тях и е приел същите за неоснователни.

Гореизложената фактическа обстановка се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:  показанията на свидетелите Л.К. и С.П.; писмените доказателства – НП № Г-09-ДНСК-154 от 06.10.2016 г.; АУАН № Г-09 от 27.07.2016 г.; възражение от арх. М.Ц. срещу съставения АУАН; покана за съставяне на АУАН; констативен протокол от 14.07.2016 г.; Доклад на работна група от 13.05.2016 г.; Разрешение за строеж № 201 от 01.12.2014 г.; Инвестиционен проект за обект: навес с производствено предназначение; заповед № РД-13-035 от 17.03.2015 г.; писмо от Дикертора на РИОСВ - Велико Търново до Началника на ДНСК от 13.07.2016 г.; писмо от Зам. Началника на ДНСК до Началника на РОНСК – Габрово от 08.06.2016 г.; заповед № РД-13-071 от 27.04.2016 г.; Констативен протокол от 10.12.2014 г.; уведомително писмо от 19.05.2017 г. от община Севлиево до РО НСК – Габрово, в което се удостоверява, че строежът, за който е издадено разрешително за строеж № 201/01.12.2014 г., не е въведен в експлоатация.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Отговорността на арх. М.Ц. е ангажирана за това, че е одобрила инвестиционен проект и е издала разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г. за строеж: „Навес с производствено предназначение” в нарушение на разпоредбите на ЗУТ и ЗООС, и по-точно при липса на решение по реда на ЗООС съгласно чл. 148, ал. 8 от ЗУТ. Според посочената разпоредба на закона: „Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, както и решение за одобряване на доклад за безопасност за изграждане или реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него по реда на Закона за опазване на околната среда, е приложение, неразделна част от разрешението за строеж.”. Необходимостта от представяне на влязло в сила решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, е уредена в разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, според който текст инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР, Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект и условията в тези актове.

Начинът, по който е формулирано обвинението предполага съдът да обсъди съответствието на издаденото от наказаното лице разрешение за строеж с действащата нормативна база. Настоящият съдебен състав, за разлика от предходните съдебни състави, които са се произнасяли по жалбата, намира за недопустимо да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на влязлото в сила разрешение за строеж, по следните съображения:

Разрешението за строеж е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на ДНСК по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такава се изисква. Издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им. По делото е установено, че РО „НСК“ - Габрово е уведомен за издаденото от арх. Ц. разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г. на 02.12.2014 г. С констативен протокол от 10.12.2014 г. длъжностите лица от РО „НСК“ – Габрово изрично са посочили, че въпросното разрешение за строеж е законосъобразно, както и че влиза в сила на 17.12.2014 г. Влезлият в сила индивидуален административен акт поражда правни последици, които обвързват правните субекти, включително и ДНСК. Ако органите на строителния контрол считат, че влязлото в сила разрешение за строеж е незаконосъобразно, поради незаконосъобразно определена в него категория на строежа или други пороци, следва да инициират възобновяване на производството по неговото издаване по реда на чл. 99 от АПК. Съдът обаче, в производство по оспорване на издадено наказателно постановление не е овластен да извършва инцидентен контрол за законосъобразност върху влязъл в сила административен акт. Дори да се приеме, че арх. Ц. не е спазила нормативните изисквания при издаване на разрешението за строеж, тази констатация сама по себе си не обезсилва издадения административен акт и не дерогира правните му последици, без проведено от материално компетентния орган производство по възобновяване. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че неправилно и незаконосъобразно отговорността на жалбоподателката е ангажирана за деяние, изразяващо се в нарушаване на нормативни изисквания при издаване на разрешението за строеж, при положение, че самият индивидуален административен акт изрично и с нарочен акт е признат от компетентен държавен орган за законосъобразен и е влязъл в сила.

Следващият спорен момент по делото касае сроковете за започване на административно-наказателното производство. Касационният състав, произнесъл се при първоначалното гледане на делото, след като е изложил подробно съображенията си по този въпрос, е счел, че първостепенният съд не се е мотивирал достатъчно подробно, поради което е върнал делото за ново разглеждане. Настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Преобладаващата съдебна практика, която напълно се споделя от настоящия съд, приема, че моментът на откриване на нарушителя е този, в който на контролните органи са станали известни необходимите за установяване на нарушението и нарушителя факти. В конкретиката на настоящия казус този момент е датата 02.12.2014 г., когато в РО НСК - Габрово е постъпило Разрешение за строеж № 201/01.12.2014 г. на главния архитект на община Севлиево, а след това, с констативен протокол от 10.12.2014 г. компетентният държавен орган изрично е приел, че разрешението за строеж е законосъобразно. Обстоятелството, че по една или друга причина контролните органи са успели да достигнат до изводи за пороци в разрешението за строеж, обективираните в АУАН и НП, не може да обоснове по-късен начален момент на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Забавата по установяване на нарушението и извършителя не се дължи на обективни пречки, а единствено на бездействие. Съдът намира подобен подход, при който началната дата на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН се поставя в зависимост от волята на наказващата администрация за недопустим, доколкото това бездействие не може да води до незаконосъобразно удължаване на давностните срокове. Поради това съдът приема, че с изтичането на три месеца от датата, на която на РО НСК - Габрово е станал известен факта на издаденото разрешение за строеж, се е погасила възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност за описаното в АУАН и НП деяние. Нарушаването на това императивно правило е самостоятелно основание за отмяна на НП. Що се отнася до доводите за приложимост на специалния текст на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, който свързва началният момент на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН с издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, то следва да се отбележи, че съгласно текста на посочената разпоредба, същата се отнася до едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който по правило е относим към установяване на деянието, представляващо нарушение, но не и към по-краткия тримесечен срок, чието начало се свързва с откриването на нарушителя. Впрочем, такъв е крайният правен извод, изведен в решение № 29/21.03.2017 г. по КАНД № 13/2017 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставено в сила решение № 173/28.12.2016 г. по АНД № 462/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Решението е постановено от същия касационен състав, който е отменил и върнал за ново разглеждане настоящото дело, по напълно идентичен казус, развил се между същите страни във връзка с оспорване на друго НП, издадено против същата жалбоподателка.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Г-09-ДНСК-154 от 06.10.2016 г. на Заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което на арх. М.Т.Ц. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 144, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 148, ал. 8 от Закона за устройство на територията и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията, ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                     

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: