МОТИВИ:

Подсъдимият С.В.С. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от началото на месец април 2016 г. до края на месец февруари 2017 г. в с.Дамяново, общ.Севлиево, след като с Решение № 272/22.10.2014 год. по гр.дело № 770/2014 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево, влязло в законна сила на 03.02.2015 г., е осъден да издържа свои низходящи – децата си Д.С. С. и З.С. С., изплащайки ежемесечна издръжка в размер на 120.00лв. за детето Д.и в размер на 100.00лв. за детето З., чрез тяхната майка и законен представител И.С.П. ***, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – единадесет месечни вноски, на обща стойност 2 420.00лева.          

           Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание подсъдимият С.В.С., нередовно призован, не се явява.След като от страна на съда бяха положени усилия за издирването му с оглед гарантиране личното му участие в процеса, по делото бе установено, че същият е напуснал територията на Република България и се е установил в Република Франция на неустановен адрес.При така установеното съдът и с оглед разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК, съдът предостави правна помощ на подсъдимия и назначи на същия служебен защитник.Съдът счете, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия С. по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.

От показанията на свидетелката И.С.П. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимият С.В.С. и свид.И.С.П. имали сключен граждански брак, по време на който им се родили децата Д.С. С. и З.С. С..С Решение № 272 от 22.10.2014 год. по гр.дело № 770/2014 год. по описа на Севлиевски районен съд, влязло в законна сила на 03.02.2015 г. бракът между двамата бил прекратен.Упражняването на родителските права върху децата било предоставено на майката – свид.И.С.П..Със същото Решение подс.С. бил осъден да изплаща чрез майката и законна представителка ежемесечна издръжка на децата си в размер на 120.00лева за детето Д.и на 100.00лева за детето З. или общо за двете деца в размер на 220.00лева.Изплащането на дължимите суми за издръжка на малолетните деца подс.С. следвало да извършва по местоживеенето на майката и законен представител на децата – в с.Дамяново, общ.Севлиево.След влизането на съдебното решение в сила, в периода от началото на месец февруари 2015 год. до края на месец ноември 2015 год., подс.С. не изплащал редовно дължимата от него издръжка, по повод на което срещу него било образувано досъдебно производство № 536/2015 г. по описа на РУ на МВР Севлиево.Същото обаче било прекратено с Постановление на прокурор при РП Севлиево от 19.02.2016год., на осн. чл.183, ал.3 от НК и чл.243, ал.1, т.1 от НК, тъй като до приключване на разследването подс.С. изплатил дължимата от него сума.След внасянето й подс.С. обаче продължил да не изпълнява редовно това си задължение.Това си задължение той не изпълнявал, като в периода от началото на месец април 2016 г. до края на месец февруари 2017 г. не изплатил нито една месечна вноска.По този начин подс.С. не изплатил повече от две месечни вноски – 11 месечни вноски за издръжката на децата си в размер общо на 2 420.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият С.В.С., след като в периода от началото на месец април 2016 г. до края на месец февруари 2017 г. в с.Дамяново, общ.Севлиево, след като с Решение № 272/22.10.2014 год. по гр.дело № 770/2014 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево, влязло в законна сила на 03.02.2015 г., е осъден да издържа свои низходящи – децата си Д.С. С. и З.С. С., изплащайки ежемесечна издръжка в размер на 120.00лв. за детето Д.и в размер на 100.00лв. за детето З., чрез тяхната майка и законен представител И.С.П. ***, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – единадесет месечни вноски, на обща стойност 2 420.00лева, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

Поради това съдът призна подсъдимия С.В.С. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.

За вида и размера на наказанието

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.С. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало – настъпила реабилитация по право.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид размера на невнесените месечни вноски и общата им стойност.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и направените самопризнания на досъдебното производство.За извършеното от подс.С. деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на престъплението, размера на невнесените вноски и общата им стойност, материалното и имотно състояние, съдът счете, че с оглед постигане на целите на генералната и специалната превенция, от така предвидените като вид наказания на подс.С.В.С. ще следва да се наложи първото от тях, в размер на минималния предвиден, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За поправянето и превъзпитанието на подс.С.В.С., съдът счита, че така определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.С. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказание на подс.С.В.С. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: