Р Е Ш Е Н И Е

76

гр. Севлиево, 10.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА

в присъствието на прокурора ..........................,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 175 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от „***“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя Д.П.- Л., чрез адв. К.Н.Г. от САК, против наказателно постановление (НП) № 07-000680 от 17.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

В жалбата се твърди, че неоснователно и незаконосъобразно е определен размера на имуществената санкция в НП. Развиват се съображения за наличие на предпоставките за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Като самостоятелно основание се претендира наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да постанови решение, с което да приеме, че са налице основанията за прилагане на чл. 415в от КТ и да измени НП относно размера на наложената имуществена санкция, като я определи по реда на чл. 415в от КТ в размер от 100 до 300 лв. При условията на евентуалност се претендира НП да се измени, като имуществената санкция по чл. 413, ал. 2 от КТ се намали до минималния размер от 1 500 лв.

 Процесуалният представител на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ, както и за намаляване на размера на имуществената санкция. Моли съда да потвърди НП.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото се установява и не се спори, че на 10-ти и на 16.02.2017 г. инж. А.К.Н. и инж. В.И.И., двамата старши инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, извършили проверка във връзка с възникнала злополука на 10.02.2017 г. на „***“ ЕООД гр. София, обект: Монтажна площадка в цех за производство на паркет на „***“ ЕООД гр. Севлиево, намиращ се в гр. Севлиево, ул. „***” № 1. Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1707439/24.02.2017 г. В т. 4 от Протокола е отразено, че „***“ ЕООД, в качеството му на предприятие ползвател, не е сключил договор за задължителна застраховка на риска ”Трудова злополука” на Я.Д.Х.със сключен писмен трудов договор № 247 с „***“ ООД (предприятие осигуряващо временна работа), работещ като „монтажник“ в цех за производство на паркет на „***“ ЕООД гр. Севлиево, в нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 107т, ал. 1, т. 9 от КТ и по реда на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”. Предписано е в срок до 10.03.2017 г. „***“ ЕООД, в качеството му на ползвател, да сключи договор за задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“ на Я.Д.Х.. Препис от Протокола е връчен на упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице на 02.03.2017 г. Няма данни Протоколът да е обжалван пред съда, както и дадените предписания да са оспорени по административен или съдебен ред.

Представени са заверени преписи от трудов договор № 247/30.01.2017 г., сключен между „***“ ООД гр. София и лицето Я.Д.Х., за изпълнение на длъжността „Монтажник“ в „***“ ЕООД, както и договор за услуги от 15.08.2016 г., сключен между „***“ ООД гр. София и „***“ ЕООД гр. София, имащ за предмет изпращане на служители за работа при клиента „***“ ЕООД.

Представен е заверен препис от добавък 1 към групова полица „Живот и злополука“, сключен между „***“ ЕООД и „МетЛайф Юръп“ д.а.к. – клон България, както и списък на застрахованите служители, в който лицето Я.Д.Х.не фигурира.

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 07-000680 от 02.03.2017 г. АУАН е съставен от св. А.Н., в присъствието на св. В.И., против „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Д.Желязкова Л., в качеството му на предприятие ползвател, за това, че при извършена проверка на 10.02.2017 г. на „***“ ЕООД гр. София, обект: Монтажна площадка в цех за производство на паркет на „***“ ЕООД гр. Севлиево, ул. „***” № 1, по представената документация на 14.02.2017 г. в Д „ИТ“ – Габрово, е констатирано, че „***“ ЕООД, в качеството му на предприятие ползвател, не е сключил договор за задължителна застраховка на риска ”Трудова злополука” на Я.Д.Х., работещ като монтажник в цех за паркет на „***“ ЕООД, гр. Севлиево, ул. „***“ № 1 към „***“ ЕООД, за своя сметка, при условията и по реда на чл. 52 от ЗЗБУТ, при постъпването му на работа на 01.02.2017 г.  Посочено е, че нарушението е извършено на 01.02.2017 г. и е установено по документи на 14.02.2017 г. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 107т, ал. 1, т. 9 от КТ. АУАН е предявен на 02.03.2017 г. на упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице, като на същата дата е връчен препис от същия. При връчването на АУАН не са направени възражения. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 17.03.2017 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово е издал обжалваното НП № 07-000680, в което наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. АНО е приел, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 107т, ал. 1, т. 9 от КТ, за което и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ наложил на „***“ ЕООД - София имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Към жалбата са приложени заверени преписи от добавък 1 към групова полица „Живот и злополука“ № 1629/23.06.2015 г., сключен между „***“ ЕООД и „МетЛайф Юръп“ д.а.к. – клон България и сметка към груповата застраховка от 16.03.2017 г. за извършено доплащане за нови служители. Представен е и заверен препис от актуализиран списък от 16.03.2017 г. на застрахованите служители на „***“ ЕООД, в който е включено лицето Я.Х..   

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото и се установява от показанията на свидетелите А.Н. и В.И.; както и писмените доказателства – АУАН, НП; копие от протокола за извършена проверка; копие от застрахователна полица № 08223450 от 20.05.2014 г.; идентификационна карта  и копие от Заповед № РД-01-681 от 12.10.2016 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г.; заверени преписи от трудов договор № 247/30.01.2017 г., сключен между „***“ ООД гр. София и лицето Я.Д.Х.; договор за услуги от 15.08.2016 г., сключен между „***“ ООД гр. София и „***“ ЕООД гр. София; заверени преписи от добавък 1 към групова полица „Живот и злополука“ № 1629/23.06.2015 г., сключен между „***“ ЕООД и „МетЛайф Юръп“ д.а.к. – клон България, сметка към груповата застраховка от 16.03.2017 г. за извършено доплащане за нови служители и актуализиран списък от 16.03.2017 г. на застрахованите служители. 

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните прави изводи:

Съдът констатира, че препис от обжалваното наказателно постановление е получен от дружеството-жалбоподател на 03.04.2017 г. Жалбата до Дирекция „ИТ” – Габрово е изпратена по пощата на 10.04.2017 г. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се установява и не се спори, че наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение са съставени и издадени от компетентни органи.

Съдът намира, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 107т, ал. 1, т. 9 от КТ, при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да застрахова работника или служителя за своя сметка при условията и по реда на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извода, че към датата на проверката „***“ ЕООД гр. София не е изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка за риска трудова злополука на работника Я.Д.Х., работещ като монтажник в обекта на дружеството – цех за производство на паркет на „***“ ЕООД гр. Севлиево. Изпълнението на тази трудова дейност безспорно попада в обхвата на дейностите с висок коефициент на трудов травматизъм, за които наличието на застраховка е задължително по силата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и Коефициента на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г., приет със Заповед № РД-01-681 от 12.10.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика. Поради изложеното съдът намира констатациите на АНО за извършено нарушение по чл. 107т, ал. 1, т 9 от КТ за обосновани и мотивирани, като правилно и законосъобразно е ангажирана безвиновната отговорност на дружеството-жалбоподател по чл. 413, ал. 2 от КТ.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената норма, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., т.е. приложението на разпоредбата изисква обективното проявление на следното: 1. нарушението да е било отстранено веднага и 2. от него да не са произлезли вреди. В случая нарушението не е отстранено веднага. Същото е било установено на 24.02.2017 г., когато е съставен протокола, в който за първи път документално е оформена констатацията от проверката, осъществена на място на 10.02.2017 г. и по документи в ДИТ Габрово. Констатацията е достигнала до знанието на адреса на 02.03.2017 г., когато на упълномощен представител на „***“ ЕООД е връчен препис от Протокола, като на същата дата е започнало и настоящото административно-наказателно производство. Особено съществено е да се отбележи, че в Протокола за извършена проверка е даден срок до 10.03.2017 г. за сключване на застраховка. Началото на изпълнение на предписанието е сложено едва на 14.03.2017 г., когато по електронна поща на застрахователното дружество са изпратени актуални списъци на лицата, които следва да се включат в груповата застраховка. Сметката към груповата застраховка е изготвена едва на 16.03.2017 г. Следователно, считано от 01.02.2017 г. до 16.03.2017 г., в продължение на месец и половина, работникът Я.Х.не е бил застрахован в нарушение на законовото изискване. Неговото застраховане е извършено почти две седмици, след като на „***“ ЕООД е дадено изрично предписание в тази насока и след като е изтекъл срокът на предписанието. По изложените съображения съдът счита, че не е изпълнена първата кумулативно предвидена предпоставка за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ.  

Съдът намира, че в случая наказващият орган неправилно е определил размера на имуществената санкция. В разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. В случая липсват каквито и да е мотиви за налагане на санкция от 2 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че извършеното нарушение не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Нарушението се явява първо и няма данни да са налагани до момента наказания за други подобни нарушения. По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в частта за размера на имуществената санкция, като същата се намали до минималния размер от 1 500 лв., който е напълно достатъчен на този етап за постигане на целите на превенцията.         

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 07-000680 от 17.03.2017 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово”, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на „***” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ул. „Боян Дамянов“ № 7, ет. 2, ЕИК 203277816, представлявано от управителя Д.П.- Л., е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лв. за нарушение по чл. 107т, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: