П Р И С Ъ Д А

   48            

                                   гр. Севлиево, 05.07.2017 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на  пети юли

през две хиляди  и седемнадесета  година в състав:

 

                                                  Председател: Гергана Божилова

                                        Съдебни заседатели:  1. С.Н.                                                                                                 2. М.П.

 

при секретаря  Силвия  Г.

В   присъствието на   прокурора  Тихомир  Петков…...................…

разгледа докладваното от         съдията  БОЖИЛОВА            наказателно дело    185  по описа за 2017 година и въз основа на данните по делото и закона  съдът

            

                                    П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.С.Д. ***, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2016 година в гр. Севлиево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.К.П., ЕГН: ********** и у Л.П.К., ЕГН: ********** заблуждение, че ще им достави на същата дата и адрес ***“ № 10, вх. А, общо 7 куб. метра дърва за огрев, и с това причинил на К. имотна вреда в размер на 150,00 лева и на П. имотна вреда в размер на 200,00 лева, или общо имотна вреда в размер на 350,00 лева, представляваща цената на 7 куб. метра дърва за огрев, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на Р.С.Д. наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Р.С.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски за фотоалбум в размер на 5,00лв. /пет/ лева.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред Габровски окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

                                                                  

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                2.                                               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Р.С.Д. ***, е предявено обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че 15.10.2016 година в гр. Севлиево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.К.П., ЕГН: ********** и у Л.П.К., ЕГН: ********** заблуждение, че ще им достави на същата дата и адрес ***“ № 10, вх. А, общо 7 куб. метра дърва за огрев, и с това причинил на К. имотна вреда в размер на 150,00 лева и на П. имотна вреда в размер на 200,00 лева, или общо имотна вреда в размер на 350,00 лева, представляваща цената на 7 куб. метра дърва за огрев.

Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

В съдебно заседание, при решаване на въпроса за даване ход на делото, защитникът на подсъдимия и той самият заявиха, че правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият Р.Д. заяви, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към предварителното му изслушване  на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването Р.Д. призна вината си, призна изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

От направените самопризнания на подсъдимия Д., показанията на свидетелите Д.П., Л.К. и М.Г., дадени от тях пред водещия разследването полицай, и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

На 15.10.2016 година подсъдимият Р.Д. бил в гр. Севлиево, където в близост до детска градина, намираща се в ж.к.  ***“, срещнал свидетелките М.Г. и Д.П..

Подсъдимият Д. ги заговорил, като им казал, че продава изгодно дърва за огрев, след което ги попитал дали нямат желание да закупят такива от него. В разговора с тях Д. им разказал, че има братовчед, който работи в горското стопанство и му давал дърва, които не му трябвали.

Свидетелката Г. му отказала, понеже нямала пари, но П. се съгласила, като уговорката била подсъдимият да й докара дърва на цена от 50,00 лева за кубичен метър, които били нацепени и нарязани.

Подсъдимият Д. обещал на П., че ще й закара дървата, въпреки че съзнавал, че казаното от него било лъжа и реално не разполагал с никакви дърва. Целта на подсъдимия била да се облагодетелства с парите, които ще получи за предложените от него дърва за огрев.

Тъй като свидетелката П. нямала в себе си пари, тя позвънила на дъщеря си – свидетелката Л.К., на която обяснила, че е срещнала човек, който й предлага да й докара дърва на стойност 50,00 лева за един кубичен метър, и й казала, че ще го изпрати до дома им, където К. да му плати уговорената цена.

Междувременно бил проведен и разговор между подсъдимия и свидетелката К., при който Д. се представил с името П.и казал на К., че я познава от преди.

При този разговор К. дала номера на мобилния си телефон на Д., който й позвънил след около 10 минути и двамата се срещнали пред входа на блока, в който двете пострадали свидетелки живеели. При срещата им Д. потвърдил заблуждението, че ще им докара 7 куб. м. дърва за огрев на цена от 50,00 лева за кубичен метър – 350,00 лева, като заявил, че иска предварително парите, като обещал на К., че ще й се обади до 16:00 часа на същия ден, когато е наблизо с превозваните от него дърва.

Свидетелката К. му се доверила и предала на Д. сумата от 350,00 лева, 150,00 лева от които били нейни, а 200,00 лева на майка й – свид. П., които в предварителния разговор с К. й казала да ги даде на подсъдимия, тъй като ги била заделила точно за закупуване на дърва за огрев.

Когато свид. К. не получила обаждане от подсъдимия Д. до 16:30 часа, тя започнала да звъни на номера, от който първоначално й се бил обадил подсъдимия, но телефонът му бил изключен.

След многократни позвънявания на този телефонен номер, без да получи отсрещно обаждане от подсъдимия, свидетелката К. разбрала, че станала заедно с майка си жертва на измама, поради което подала сигнал в РУ на МВР – Севлиево.

В хода на разследването била изяснена самоличността на подсъдимия Д., който към момента на привличането в качеството на обвиняем по настоящото наказателно производство, бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Следствения арест в гр. Велико Търново по друго досъдебно производство, наблюдавано от РП – Велико Търново.

В хода на настоящото производство било извършено разпознаване на подсъдимия от страна на К. и П., като двете категорично го разпознали по слабото му телосложение, по височината, физиономията и по обръснатата му глава.

Подсъдимият Д. призна изцяло фактите, изложени по – горе и заяви, че признава вината си. Той не пожела да добави нищо след думите на своя защитник, който пледира да му бъде наложено наказание, съобразено с чистото му съдебно минало, факта, че същият е баща на две непълнолетни деца, както и с факта, че е съдействал за разкриване на обективната истина по делото още от началото на наказателното производство.

Въз основа на изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Деянието на подсъдимия се доказва по несъмнен начин от показанията на посочените по – горе свидетели.

В подкрепа на обвинението са и приложените по делото писмени доказателства: Протоколи за разпознаване на лица и приложените към тях фотоалбуми на стр. 17-22 от ДП.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. Р.С.Д., след като на 15.10.2016 година в гр. Севлиево, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.К.П., ЕГН: ********** и у Л.П.К., ЕГН: ********** заблуждение, че ще им достави на същата дата и адрес  ***“ № 10, вх. А, общо 7 куб. метра дърва за огрев, и с това причинил на К. имотна вреда в размер на 150,00 лева и на П. имотна вреда в размер на 200,00 лева, или общо имотна вреда в размер на 350,00 лева, представляваща цената на 7 куб. метра дърва за огрев, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от Д. при форма на вина пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Д. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Извършеното от подс. Д. е тежко престъпление по смисъла на НК, което се характеризира с висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото още от началото на наказателното производство, стойността на причинената вреда предвид обстоятелството, че същата е под размера на минималната работна заплата за страната и не на последно място чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид невъзстановяването на причинената на двете пострадали щета.

При процедурата по глава ХХVІІ от НПК и по – точно съобразно разпоредбата на  чл. 58а от НК, съдът, когато постановява осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, определя наказанието “лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3. Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, дадоха на съда основание да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Д. наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият Д. не е осъждан и предвид това обстоятелство съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание, като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

Подсъдимият Р.С.Д. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски за фотоалбум в размер на 5,00лв. /пет/ лева.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                          

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: