МОТИВИ:

Подсъдимата Д. *** е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 от НК, за това, че през нощта на 3-ти срещу 04.11.2016 г., в домът им в гр.***, ул.“***“ № 57, се заканила с убийство на майка си Р.Д.К. ***, като затиснала с възглавница главата на К. и заявила „Този път ще умреш” и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание подсъдимата заявява, че е получила препис от обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновна, но дава обяснения по фактическата обстановка, като заявява, че твърденията на майка й са лъжа, а в основата на конфликта между двете са имуществени спорове.

От обясненията на подсъдимата Д.К.В., показанията на свидетелите Р.Д.К., В.К.Х., Н.Й.Ю. и И.Н.Е. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Свид.Р.Д.К. била майка на подсъдимата Д.К.В. и свид.В.К.Х..Подс.В. била разведена и от брака си имала дете – малолетната Д.К.Д..От години отношенията между подсъдимата и нейната майка били силно влошени, най-вече поради имотни спорове.Поради тази причина свид.К. първоначално се изнесла да живее в къща в село Стоките.Същевременно подсъдимата живеела в обитавана и от нейната майка къща в гр.***, на ул.“***“ № 57.В последствие с напредването на възрастта, свид.К. се прибрала да живее отново в посочената къща в гр.***.Същата била с два самостоятелно обособени входа, като в едната й обособена част живеела подс.В., а в другата нейната майка – свид.К..Въпросният имот бил предмет на съдебна делба между двете, по повод на което в РС *** имало образувано гражданско дело.След завръщането на свид.К. в посочената къща, отношенията между двете отново ескалирали.Двете освен имотни спорове имали конфликт и относно отглеждането на детето Д..През по-голямата част от времето същото живеело и било отглеждано от неговата баба – свид.К..Същевременно подс.В. поддържала близки отношения със свид.Н.Й.Ю., който често й гостувал.На 03.11.2016 г. било получено решението на РС *** относно делбата на недвижимия имот и това обстоятелство отново довело до конфликт между майката и дъщерата – подс.В..Вечерта на същата дата по уговорка между двамата свид.Ю. отново посетил подс.В. в дома й на посочения по-горе адрес.Същевременно детето Д.Д. вечерта отишла да спи в стаята на своята баба – свид.К..В същата имало две ъглови легла и всяка една легнала на едно от тях.По повод ескалиралия конфликт между нея и майка й и полученото съдебно решение, подс.В. решила да се саморазправи със своята майка.Около 02.00 часа на 04.11.2016 г. през счупено стъкло на входната врата подс.В. отключила същата посредством поставения от вътрешната страна ключ.След това влязла в стаята, в която спели свид.К. и малолетното дете.След това взела възглавницата й и с нея затиснала лицето на своята майка – свид.К..Усещайки тежестта върху лицето си и затрудненото дишане свид.К. се събудила и видяла дъщеря си – подс.В. да затиска главата й с възглавница.Срещу нея се намирал приемника на цифровата телевизия и тя успяла да види часовника му, който показвал около 02.00 часа.Същевременно чула дъщеря й да отправя към нея думите „Тази нощ ще умреш“.Свид.К. успяла да извърти главата си и се развикала.Виковете й били чути от нейната внучка – Д.Д., която спяла на съседното легло и от шума се събудила.Детето виждайки какво се случва скочило от леглото си и започнало да дърпа майка си – подс.В. от нейната баба – свид.К..От своя страна подс.В. насочила гнева си към своето дете, като започнала да го удря и скубе.Случващото се било чуто от намиращия се отвън – свид.Н.Ю., който влязъл вътру и се намесил като разтървал подс.В. и детето й.След това подс.В. и свид.Ю. напуснали частта от къщата, обитавана от свид.К..Последната била силно изплашена и растроена от случилото се, но решила да изчака до сутринта, за да не притеснява другата си дъщеря и около 06.00 часа се обадила по телефона на свид.В.Х..Разказала й какво се е случило през нощта и последната я посъветвала да сигнализира на органите на МВР.Сутринта свид.К. и внучката й посетили РУ на МВР ***, където се срещнали със свид.И.Н.Е. и му съобщили за случилото се.Сигнала бил заведен в деловодството на управлението, по повод на което било образувано и досъдебно производство.Междувременно свид.В. *** молба за защита от домашно насилие, по повод на което било образувано гр.дело № 1099/2016 г. по описа на РС ***.В хода на същото освен събраните писмени доказателства бил проведен разпит на молителката, както и на свид.В.К.Х., Свид.Н.Й.Ю., както и на малолетното дете Д.К.Д..С Решение № 254 от 07.12.2016 г. по посоченото по-горе гр.дело състав на РС *** постановил мерки за защита от домашно насилие, извършено на 04.11.2016 г. от подс.В. по отношение на свид.Р.К. за срок от шест месеца, като подс.В. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свид.Р.Д.К. и й било забранено да приближава същата и да влиза в частта от жилището й на посочения по-горе адрес.Въз основа на посоченото решение била издадена и Заповед за защита № 11 от 07.12.2016 г.Същевременно в хода на образуваното досъдебно производство и тъй като били налице данни, че подс.В. страда от психическо заболяване, била назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза.

От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Д-р Д.Г.-Зи Н.Д., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че подс.Д.К.В. страда от психическо заболяване – Биполярно афективно разстройство.Подс.В. притежава нормално развити интелектуални способности.По време на събитието 03/04.11.2016 г. тя не е била в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Към визирания период е била в ремисия, което продължава и в момента.Подекспертната категорично отрича да е извършила деянието, за което е обвинена и в нейна подкрепа били твърденията на свид.Ю..Оценката на достоверността на тези показания е от компетентност на следствените и съдебните органи.От клинична гледна точка, при подекспертната не се установяват психопатологични отклонения или физически недостатъци, които да нарушават способностите й правилно да възприема и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото.Д.К.В. може да участва пълноценно в наказателното производство.Актуалното й психично състояние не изисква прилагане на принудителни медицински мерки.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Д-р Я.Г.К., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че не са констатирани обективно / по медицинска документация или наблюдения/ физически увреждания и състояния на променено здравословно състояние на лицето Р.Д.К., свързани с инцидента на 04.11.2016 г.Самата пострадала също не описва никакви получени от нея травми или оплаквания от болки или разстройство на здравето, свързани с инцидента.Р.К. в показанията си твърди, че е била затисната частично по лицето с възглавница, в областта на устата и носа, в същото време в нито един момент запушването не е било напълно, в такава степен, че да не може да диша.Свид.К. е можела да диша през цялото време и е имала възможност да говори и вика.Не описва промени в съзнанието си и в качеството на възприемането на околната действителност, под влияние на натиска.Ако се кредитират показанията й като истинни, то от медицинска гледна точка, състоянието й в нито един момент от случилото се не е било опасно за живота й.Не е изпитвала болка по време на инцидента и след него.Съобщава, че е изпитвала само частично затруднение на дишането и тежест от натискането с възглавницата, което по-скоро може да се определи като неприятни усещания.От психо-емоционална гледна точка тя е изживяла силен стрес, при условие, че е била натискана по този начин с възглавницата и е била заплашвана; изпитвала е страх.Експертизата не може да прогнозира какво би се случило ако инцидентът е продължил, а не е бил прекратен под влияние на външни фактори.Също така експертизата не може да коментира какви са били намеренията на потенциалния извършител / в това отношение свидетелските показания са в противоречие /.

В съдебните прения прокурорът пледира, че деянието на подсъдимата е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което поддържа обвинението срещу нея, така както е повдигнато с обвинителния акт.В съдебните прения защитникът на подсъдимата излага доводи, че в хода на съдебното следствие не са се събрали достатъчно доказателства подзащитната му да е осъществила деянието, за които й е повдигнато обвинение от страна на прокуратурата.Твърди се, че обвинението е недоказано, поради което подзащитната му следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението, които й е повдигнато.Твърди се, че по никакъв начин у свид.Р.Д.К., не е бил възбуден основателен страх.От анализа на гласните доказателства се установявало наличието на съществени противоречия, като в тази връзка се били оформили две групи свидетелски показания.Показанията на пострадалата били заинтересовани и вътрешно противоречиви.Същата била лесно внушаема с оглад възрастта й.В показанията си пред органите на досъдебното производство заявила, че спрямо нея били изречени думите «Този път ще умреш», а в съдебно заседание заявила, че израза бил «Тази нощ ще умреш».Същевременно в показанията си пред съда свид.И.Е. твърдял, че при извършената от него проверка не установил да са били употребени такива изрази от страна на подсъдимата.От друга страна показанията на свид.Ю. били непротиворечиви, логични и последователни и именно те следвало да бъдат кредитирани от съда.На следващо място стоял въпроса имало ли е въобще посегателство от страна на подсъдимата спрямо пострадалата, а ако такова е имало то могло ли е същото да възбуди основателен страх.Същевременно деянието останало недоказано и от субективна страна.В случая не следвало да се приема, че е налице закана за убийство, а престъпление по чл.144, ал.1 от НК, което се преследвало по тъжба на пострадалия.Следвало също така съдът да вземе под внимание обстоятеелството, че спрямо подсъдимата било водено административно производство по закона за защита от домашно насилие, което се развило преди настоящото, поради което подзащитната не следвало да носи и наказателна отговорност.В заключение от страна на защитника на подсъдимата, а и от самата нея, към съда се отправя молба да бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение.

Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимата.От обективна страна престъплението по чл.144, ал.3 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия.В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по - конкретно, че ще го лиши от живот.Освен това така отправената закана следва да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение.При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.На следващо място деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата.Освен това, от субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне основателен страх от осъществяването й.

Съдът намира, че в случая са налице всички горепосочени изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл.144, ал.3 от НК.Безспорно се установиха притискането с възглавница на пострадалата и затрудненото й дишане, репликата на подсъдимата към пострадалата, факта, че същата ги е възприели лично, както и обстоятелствата около отправяне на заканата от страна на подсъдимата към пострадалата.Фактът, че репликата е изречена от подсъдимата, като е била придружена и с притискане на лицето с възглавница по отношение на свид.К., с предходни случаи на агресивно поведение от страна на подсъдимата към пострадалата, пореден конфликт, възникнал няколко часа преди това, мотивират настоящия състав да приеме, че тези действия са били напълно в състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у пострадалата.Обстоятелството, че до настоящия момент не се е стигнало до реализирането им, по никакъв начин не означават, че пострадалата не е възприела напълно сериозно отправените й заплахи, нито правят извършеното несъставомерно по смисъла на чл.144, ал.3 от НК.Репликата на подсъдимата и цялостните й действия към пострадалата в конкретния случай не са формални и изпразнени от съдържание, а са били обективно  годни да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата.Не е необходимо пострадалата да се е уплашила, макар, че такива данни са налице и не е необходимо да са предприети действия по реализирането на заканата, нито да е било взето  предварително решение за реализиране на убийство.Годността на заканата да възбуди страх е нейна обективна характеристика, каквато съдът намира, че в случая е налице.Налице е демонстрация на явно незачитане на правилата на обществото, като подс.В. не се е съобразявала нито с това, че това е родната й майка, че същата спи, нито с присъствието в стаята на собственото й дете, пред очите на което се е случило всичко.Това й поведение е създавало реалното усещане, че заканата може да бъде осъществена.Не се изисква в момента на заканата извършителят да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.На въпросната дата, заканвайки се с думите „ще умреш”, подс.В. притискала с възглавница лицето на пострадалата, както и с оглед на предходни агресивни прояви, скорошния конфликт по повод делбата на имота, което  прави съвсем реално чувството, че заплахата би могла да бъде осъществена.

Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимата е автор на престъплението, за което е предадена на съд, поради което направените в тази връзка възражения от нейния защитник се явяват неоснователни.Същото се установява от свидетелските показания на пострадалата – свид.К. и свид.Х..Съдът кредитира с доверието си показанията на тези свидетели.Същите са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.В показанията си тези свидетели описват гореизложената фактическа обстановка.Същевременно свид.Ю. е в близки отношения с подсъдимата, поради което е заинтересован от изхода на делото и съдът не кредитира с доверието си неговите показания в тази им част.Същевременно показанията на свид.К. и Х. се подкрепят от свидетелските показания на разпитания полицейски служител – свид.И.Н.Е..Те се потвърждават и от установеното по приключилото гражданско дело по молба на пострадалата за защита от домашно насилие.В тази връзка следва да се отбележи, че не може да бъде споделено становището на защитника на подсъдимата, че това дело е административно и чрез постановените мерки за защита от домашно насилие спрямо подсъдимата е била реализирана административно-наказателна отговорност.Безспорно е, че при първоначалното отработване на получения сигнал от пострадалата, свид.Е. не е получил от нея информация за отправена закана от страна на подсъдимата.Същият обаче при разпита му пред съда споделя, че е работил по много преписки във връзка с конфликтите между подс.В. и свид.К..Това, което му е направило впечатление е, че вероятно поради връзката майка-дъщеря, в такива моменти свид.К. се затваря в себе си и трудно споделя това, което в действителност се е случило, а е необходимо да мине известен период от време, за да разкаже с детайли, онова, което е преживяла.Вероятно това е и причината в последствие, при проведения й разпит в хода на досъдебното производство да сподели за отправената словесна реплика от страна на подсъдимата.Безспорно е също така, че в хода на досъдебното производство е заявила, че употребената спрямо нея реплика е била «Този път ще умреш», докато при разпита й пред съда заявява, че репликата била «Тази нощ ще умреш».Съдът държи да отбележи, че двете реплики са сходни и в тях се съдържа закана за убийство, като вероятно поради изминалото време от датата на осъществяване на деянието и с оглед възрастта й, за свид.К. е трудно да възпроизведе с абсолютна точност изреченото.Факт е обаче, че във изричената реплика се съдържа израза «ще умреш», която съпроводена с останалите действия на подсъдимата във въпросната нощ-притискането на лицето с възглавница, предходните конфликти, включително и пред деня, предхождащ деянието, предходни прояви на агресия, е могла да възбуди основателен страх у пострадалата за осъществяването й.Такива са впечатленията и на свид.В., както и на свид.Е., които пред съда заявяват, че свид.К. била силно изплашена и разстроена от случилото се.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимата Д.К.В., след като през нощта на 3-ти срещу 04.11.2016 г., в домът им в гр.***, ул.“***“ № 57, се заканила с убийство на майка си Р.Д.К. ***, като затиснала с възглавница главата на К. и заявила „ще умреш” и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 от НК.

Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимата Д.К.В. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, предл.първо във вр. с ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл.

За вида и размера на наказанието

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимата, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Д.К.В. престъпление е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимата, което следва от чистото й съдебно минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, че деянието е осъществено от подс.В. по отношение на нейната родна майка.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подсъдимата.Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.Предвид тежестта на престъплението, формата на вината, мотивите и подбудите, съдът счете, че на на подсъдимата Д.К.В. следва да се наложи наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За поправянето и превъзпитанието на подс. Д.К.В., съдът счита, че така наложеното й наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.В. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

За разноските по делото

Подсъдимата Д.К.В., следва да заплати по сметка на Окръжна прокуратура - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 423.76 / четиристотин двадесет и три лв. и 76 ст. / лева.

Подсъдимата Д.К.В., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд – *** направените по делото разноски в размер на 72.00 /седемдесет и два/ лева.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: