Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                     № 75    

                                       гр. Севлиево, 07.07.2017 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично засЕдание

на      деветнадесети юни

през две хиляди  и  седемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря       Силвия  Георгиева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова               А.Н.Д. №  209                         по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателката Ц.Й.В. ***, в качеството й на ***на Община Севлиево, е обжалвала наказателно постановление №3-СЦР-06 от 12.05.2017 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Северен централен район, с което за извършено нарушение на чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, й е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се съображения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че в същото липсват мотиви за налагане на санкцията. Жалбоподателката счита, че тези обстоятелства водят до необоснованост, неправилност и недоказаност на твърдяното нарушение. Алтернативно се прави искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Представителят на ответника по жалбата моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

След подаден сигнал от „Теленор България“ ЕАД, заведен в РОНСК – Габрово с вх. № Св-76-142/15.03.2017 година, началникът на РОНСК – Габрово е изискал от ***на Община Севлиево – жалбоподателяката Ц.В., пълната административна преписка, съхранявана в Община Севлиево, по заявление вх. № ДД-4-А-20.166/01.09.2016 година. С писмо изх. № ДД-4-А-20.166-1/22.03.2017 година главният архитект на общината е изпратил в РОНСК – Габрово исканите документи, вкл. оригиналните части на инвестиционнен прокт за обект: „Базова станция № 3969, разположена върху покрива на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 65927.501.543.1 по кадастралната карта на гр. Севлиево“, находящ се в урегулиран поземлен имот III-543, кв. 57 по плана на гр. Севлиево, административен адрес: ул. „***“ № 31. В хода на проверката на документацията, извършена от свидетелките инж. С.П. и инж. Л.К.,***, било констатирано, че инвестиционният проект в съответните части бил внесен в общинска администрация в Община Севлиево от възложителя „Теленор България“ ЕАД със заявление вх. № ДД-4-А-20.166 от 01.09.2016 година и че към него била приложена оценка за съответствието на инвестиционния проект /ОСИП/, изготвена от лицензирана фирма – консултант „Фастай“ ЕООД гр. София, съобразно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ. В хода на проверката било установено, че в срока по чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗУТ за одобряване или отказване на одобряването на инвестиционните проекти от органа по чл. 145, ал. 1 от ЗТ, който поради обстоятелството, че в случая е изготвена оценка по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, е 14 дневен, липсва каквото и да е произнасяне от страна на ***на Община Севлиево – внесеният инвестиционен проект нито е одобрен, нито е формиран изричен писмен отказ за одобряването му. Проверяващите констатирали също, че към датата на подаване на сигнала от „Теленор България“ ЕАД до ДНСК – 15.03.2017 година, все още липсвало произнасяне от страна на ***по гореописаното заявление /искане/ за одобряване на инвестиционния проект. Тези фактически обстоятелства били описани в съставения акт за установяване на административно нарушение № 3 от 03.05.2017 година, в който актосъставителят е приел, че главният архитект на Община Севлиево е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗТ, във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, като е бездействал, т.е. не е упражнил правомощията си да извърши одобряване на инвестиционния проект или извърши изричен писмен отказ да одобри проекта, който отказ да съобщи на заинтересованите лица. В акта е записано, че началният момент на изпълнителното деяние, което е бездействие от страна на главния арихитект, е датата на внасяне на инвестиционния проект в Община Севлиево /01.09.2016 година/, а крайният момент е изтичането на срока, визиран в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ /15.09.2016 година/. Т.е. като време на извършване на нарушението е приета датата 15.09.2016 година, когато нарушението е довършено, понеже това е крайния момент, в който длъжностното лице е следвало да извърши одобряването или да откаже същото.

След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателката, който вписала в графата за възражения, че ще представи допълнителни писмени обяснения и възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в деловодството на РОНСК – Габрово са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН от арх. Ц.В., в които същата сочи, че не е извършила нарушението, описано в АУАН, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган с изрично материализирано волеизявление при наличие на задължение за органа да се произнесе в определен срок, се смята за мълчалив отказ да се издаде съответния административен акт. При това положение и при условие, че липсва произнасяне по заявлението в предвидения в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ 14 – дневен срок, следвало да се приеме, че е налице мълчалив отказ на този орган, който е административен акт и подлежащ на обжалване пред РДНСК и срещу който заинтересованата страна може да депозира жалба, след което съдът да прецени законосъобразността на постановения акт. В обобщение жалбоподателката сочи в писмените си възражения, че счита, че няма данни да са осъществени обективните и субективните признаци на административното нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, поради което следвало да се приеме, че АУАН № 3 от 03.05.2017 година е издаден в нарушение на материалния закон и поради това следва да се отмени като незаконосъобразен.

Административно – наказващият орган /АНО/ не се е съобразил с изложните от ***на Община Севлиево писмените възражения срещу съставения АУАН и след като е обсъдил същите, е издал обжалваното наказателно постановление, в което е преповторил изцяло констатациите от обстоятелствената част на АУАН и се е съгласил с извода на актосъставителя относно нарушените законови разпоредби. 

След описание на нарушението и квалифицирането му като такова по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ във връцка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, АНО е наложил на жалбоподателката на основание чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ глоба в размер на 1000,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите С.П. и Л.К., съпоставени с писмените доказателства – АУАН, Жалба от инж. С.Ц.– управител на „Лупо инженеринг“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на „Теленор България“ ЕАД; Заявление на „Теленор България“ ЕАД за одобряване на процесния обект; Оценка за съответствие, Инвестиционен проект и Отказ от арх. Ц.В. от 26.05.2017 година за одобряването на инвестиционни проекти.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа депозираната жалба и повторно прави искане за отмяна на наказателното постановление. Същата поддържа и алтернативното искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Разпитаните по делото свидетелки – служители на РОНСК – Габрово- обясниха подробно как е протекла проверката. По отношение на датата на извърване на нарушението проверяващите поясниха, че в АУАН са посочили като начална дата датата на внасяне на инвестиционния проект в Община Севлиево – 01.09.2016 година, а като крайна дата – датата, на която е изтекъл 14 – дневния срок за произнасяне от страна на ***на Община Севлиево, т.е. 15.09.2016 година.

В хода на производството жалбоподателката представи Отказ за одобряването на процесния инвестиционен проект от 26.05.2017 година.

При така установеното от фактическа страна, съобразявайки събраните по делото доказателства, както и съображенията и исканията на страните, съдът достига до следните изводи:

 Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 17.05.2017 година. Жалбата срещу наказателното постановление е била изпратена по куриерска фирма на 25.05.2017 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН и НП са издадени от лица, които притежават необходимата компетентност по Закона за управление на отпадъците.

Според актосъставителя и АНО, деянието, в което се е изразило административното нарушение, описано в обжалваното наказателно постановление, се състои в това, че жалбоподателката не се е произнесла в срок, определен с нормативен акт, по искане за одобряване на инвестиционен проект, внесен от възложителя  «Теленор България» ЕАД със Заявление вх. № ДД-4-А-20.166 от 01.09.2016 година, към който проект била приложена и оценка за съответствието на инвестиционния проект, изготвена от лицензирана фирма – консултант «Фастай» ЕООД гр. София, съобразно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ.

Като нарушена правна норма наказващият орган е посочил разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ, съгласно която инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 при изготвена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 2 /какъвто е настоящия случай/ - в 14-дневен срок от внасянето им. Видно от материалите по делото, а и този факт не се оспорва и от самата жалбоподателка, в този срок, който е изтекъл на 15.09.2016 година, липсва каквото и да било произнасяне от нейна страна в качеството й на ***на Община Севлиево, т.е. внесеният инвестиционен проект нито е одобрен, нито е формиран изричен писмен отказ за одобряване, по смисъла на чл. 146 от ЗУТ. В жалбата си до съда жалбоподателката твърди, че е била в платен годишен отпуск в периода от 29.08.2016 година до 10.09.2016 година, поради което и реално не е упражнила правомощията си по отношение на процесния нвестиционен проект. Според изнесеното в жалбата длъжността на жалбоподателката на ***на Община Севлиево не позволява делегиране на правомощията й по чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ на друго лице. В тази връзка същата счита, че не би могло да й бъде вменена вина за непроизнасянето й в срок по процесния инвестиционен проект, тъй като е била в обективна невъзможност да изпълни задължението си по одобряване или отказ от одобряване на инвестиционния проект в законовия 14 – дневен срок, тъй като по същото време не била на работа. На следващо място жалбоподателката изтъква възражението, че именно поради невъзможността главният архитект, както да бъде заместен, така и да делегира правомощията си на друг орган, практиката приемала, че срокът на произнасяне на административни преписки се удължава с дните на ползвания от него отпуск. Съдът не споделя това възражение на жалбоподателката. Видно от приложената по делото молба, В. е била в платен годишен отпуск до 10.09.2016 година. В случая обаче срокът за произнасяне по инвестиционния проект е изтекъл на 15.09.2016 година, което означава, че за жалбоподателката не са съществували никакви пречки да се произнесе по одобряването на проекта в рамките на петте дни до изтичане на крайния срок по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ. По делото не са приложени никакви доказателства, че за периода от 10 – ти до 15 – ти септември 2016 година са били налични някакви обективни пречки, които да възпрепятстват арх. В. да изпълни вменените й по закон задължения.

Относно възражението на жалбоподателката, посочено в жалбата й до съда, както и в писмените й бележки, че в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението, съдът намира същото за абсолютно неоснователно. Както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е посочена датата на нарушението, като е записано, че времето на извършване на нарушението е 15.09.2016 година – т.е. крайната дата, на която главният архитект е следвало да се произнесе за одобряването на инвестиционния проект. Съдът следва да отбележи също така, че както актосъставителят, така и наказващият орган са обяснили пространно и ясно времето на нарушението, като са посочили, че изпълнителното деяние е бездействие от страна на длъжностното лице, чийто начален момент е датата на внасяне на инвестиционния проект в Община Севлиево /01.09.2016 година/, а крайният момент е изтичането на срока, визиран в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ /15.09.2016 година/. Наказващият орган дори е пояснил в НП, че в периода от 1 – ви до 15 – ти септември 2016 година главният архитект е следвало да упражни правомощията си като или извърши одобряване на инвестиционния проект, или извърши изричен писмен отказ да одобри проекта, и е записал, че с изтичането на този срок на 15.09.2016 година нарушението е довършено.

В жалбата се твърди също така, че в наказателното постановление не е посочено ясно в коя от предвидените хипотези на санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ попада извършеното от нея. Това възражение съдът отново намира за несъстоятелно. Санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ сочи, че с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт, не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба или не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган. Жалбоподателката сочи, че съгласуването и одобряването на инвестиционен проект, респективно отказът за одобряването им, са отделни самостоятелни правомощия, при осъществяването на които се извършва и различна преценка от длъжностното лице, като несъобразяването със закона спрямо всяко от тях, е отделно самостоятелно нарушение, за което е и предвидено съответно административно наказание, като изцяло в правомощията на АНО е да прецени дали при извършването на две отделни деяния да ангажира отговорността на нарушителя и за двете нарушениня, като наложи две отделни наказания, или да ангажира отговорността на нарушителя само за едното нарушение, но не е възможно за две отделни нарушения, длъжностното лице да бъде наказано с едно наказание, тъй като не става ясно за кое действие е санкционирано. Съдът намира, че в наказателното постановление изключително ясно е посочено, че конкретното нарушение се състои единствено в одобряването на проекта или в отказ същия да се одобри. Никъде не се говори за съгласуване на инвестиционни проекти, поради което следва да се приеме, че за жалбоподателката не остава никаква неяснота относно волята на наказващия орган за какво точно нарушение й е наложено съответното наказание.

В жалбата се съдържа и още едно възражение. Според жалбоподателката в наказателното постановление липсвали мотиви за налагане на санкцията. Съдът отново не споделя това твърдение на жалбоподателката, тъй като както в АУАН, така и в НП подробно и ясно е описано нарушението, посочени са фактите и обстоятелствата, при които е извършено, и не на последно място са посочени изчерпателно и доказателствата, въз основа на което е прието, че има извършено нарушение от страна на В..

Не на последно място съдът следва да отбележи, че не приема за основателно становището на жалбоподателката, че в случая бил налице мълчалив отказ от нейна страна да одобри внесените пред нея инвестиционни проекти, който мълчалив отказ би могъл да се обжалва по съответния ред. Според разпоредбите на ЗУТ обаче не се допуска мълчалив отказ за одобряване на инвестиционен проект, тъй като същият е в разрез с установените императивни правила. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗУТ компетентният орган дължи винаги изрично произнасяне, като в случай, че е налице отказ, същият следва да бъде мотивиран. В случая жалбоподателката е имала две възможности: или да одобри инвестиционния проект, или да откаже одобряване, като обаче направи изричен и мотивиран писмен отказ по смисъла на чл. 146 от ЗУТ. Такъв същата и реално е направила на 26.05.2017 година, но при всички положения след изтичане на срока, в който е трябвало да го направи, т.е. до 15.09.2016 година.

Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че арх. Ц.В. е  осъществила състава на административното нарушение, визиран в чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ.

За това нарушение наказващият орган е наложил на жалбоподателката глоба на основание чл. 232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Според тази разпоредба на закона с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба или не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган. В конкретния случай наказващият орган е наложил на В. минималната санкция, предвидена за процесното нарушение, а именно глоба в размер на 1000,00 лева. В тази връзка съдът намира за правилно становището на наказващия орган, изрично посочено в обжалваното наказателно постановление, че в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като към момента на подаване на жалбата от страна на „Теленор България“ ЕАД до ДНСК на 15.03.2017 година е бил изминал един значителен период от време, в който жалбоподателката не е изпълнила правомощията си по чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ. Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че В. се е произнесла с отказ да се одобри инвестиционния проект едва на 26.05.2017 година, т.е. 8 месеца след датата, на която е изтекъл срока, в който същата е следвало да се произнесе.

Съобразявайки изложеното по – горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му като такова.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3-СЦР-06 от 12.05.2017 година на Началника на РДНСК – Северен централен район, с което на Ц.Й.В. ***, ЕГН: **********, в качеството й на длъжностно лице - ***на Община Севлиево, за извършено нарушение на чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1 от Закона за устройство на територията, на основание чл. 232, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията й е наложена глоба в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                  

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: