МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Д.М. *** е предявено обвинение по чл. 296, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че за времето от 05.12.2016 година до 12.12.2016 година, при условията на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, в гр. Севлиево – на три пъти не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 21.11.2016 година по гр.дело № 1117/2016 година по описа на Районен съд – Севлиево в частта й относно забрана на С.Д.М., ЕГН: **********, да се приближава на по – малко от два метра от лицето М.Х. М., ЕГН: **********, от местоработата й, местата за социални контакти и отдих, както следва:

На 05.12.2016 година в гр. Севлиево не изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил на по – малко от два метра М. на местоработата й – бензиностанция „***“ в гр. Севлиево;

На 08.12.2016 година в гр. Севлиево не изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил на по – малко от два метра М. на местоработата й – бензиностанция „***“ в гр. Севлиево

На 09.12.2016 година в гр. Севлиево, пред пенсионерския клуб на ул. „***“ № 32 не е изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил М. на място за социален контакт, а именно пенсионерския клуб, на по – малко от два метра и

На 12.12.2016 година в гр. Севлиево, на улица пред вх. Б на бл. 12 в ж.к. „***“, не изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил М.  пред дома й на по – малко от два метра.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

От показанията на разпитаните свидетели М. М., П.У. – К.; Я.К., Е.Т. и К.Х., както и  от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, се установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, като през 2005г. за престъпление по чл.194 ал.3 от НК му било наложено административно наказание по НАХД №362/2005г.. Към настоящия момент няма данни глобата в размер на 600 лева да е платена.

Подсъдимият С.М. и свидетелката М. М. сключили граждански брак през 2005 г. Двамата живели заедно в гр. Севлиево. На 19.11.2016 г. съпругата напуснала семейното жилище, собственост на подсъдимия, и заедно с двете им малолетни деца – 10-годишният Д.и 5-годишната П., отишла да живее в дома на майка си – свидетелката К.Х. ***. Поради извършването на актове на физическо и психическо насилие от страна на подсъдимия М. по отношение на съпругата му и в присъствието на децата им, свидетелката М. подала искова молба до Районен съд –Севлиево по реда на Закона за защита от домашното насилие, въз основа на която било образувано гр. дело № 1117/2016 г. по описа на същия съд. На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, на 21.11.2016 г., състав на Районен съд– Севлиево издал Заповед за незабавна защита № 10, с която подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпругата и двете си деца. Освен мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, със същия акт Районен съд – Севлиево разпоредил визираната в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН мярка за защита, като забранил на подсъдимия М. да се приближава на по-малко от 2 метра от свидетелката М., от жилището, в което живеела, от местоработата й и от местата й за социални контакти и отдих, за срок до издаването на окончателна заповед за защита или на отказ от издаване на такава. Заповедта за незабавна защита № 10/21.11.2016 г. на Районен съд –Севлиево по гр. дело № 1117/2016 г., подлежаща на незабавно изпълнение и неподлежаща на обжалване, била връчена на подсъдимия М. на 22.11.2017 година. С Решение № 13 от 27.01.2017 г. по гр. дело № 1117/2016 г., на основание чл. 15, а. 2 от ЗЗДН, Севлиевски районен съд констатирал необходимост от издаване на Заповед за защита, с която да се приложат кумулативно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Съобразно посоченото решение била издадена Заповед за защита № 1/27.01.2017 г., с която били постановени мерки за закрила, съобразно които подсъдимият М. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпругата и децата си. Със същия съдебен акт било забранено на подсъдимия да се приближава на по-малко от 10 метра от свидетелката М., жилището й, местоработата й, местата й за социални контакти и отдих, за срок от единадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението. Решение № 13/27.01.2017 г. на Районен съд –Севлиево било обжалвано от подсъдимия, но съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Въпреки, че подсъдимият М. бил уведомен за постановената от Районен съд – Севлиево Заповед за незабавна защита, той многократно нарушил мярката за защита от домашно насилие на свидетелката М., наложена спрямо него от Районен съд - Севлиево, като на три пъти се срещал със свидетелката М. и се приближавал до нея на разстояние по-малко от 2 метра, на местоработата й, както и на жилището й, както следва:

На 05.12.2016 г. преди обяд подсъдимият отишъл до местоработата на съпругата си – бензиностанция „***“ – гр. Севлиево, на която тя била управител. Същия ден на работа била и свидетелката П.У. – К.. Свидетелката М. отказвала да разговаря със съпруга си. Докато двете служителки се намирали до касите на бензиностанцията, подсъдимият М. отишъл в забранената за клиенти зона зад щанда и се приближил на няколко сантиметра до съпругата си. Свидетелката М. се опитала да се отдалечи от него като тръгнала към офиса на бензиностанцията и го предупредила, че ако продължи да не изпълнява постановената заповед за незабавна защита, ще уведоми органите на МВР. Въпреки предупреждението обаче, подсъдимият  М. я последвал. Свидетелката М. успяла да влезе в помещението и да се заключи, след което подала сигнал в Районно управление Полиция - Севлиево. Когато подсъдимият видял това, казал, че не се притеснява от полицейските служители, ритнал вратата на офиса и си тръгнал. По-късно на място пристигнали служители на РУ на МВР – Севлиево.

На 08.12.2016 г. около 22:00 часа подсъдимият М. отново отишъл до работното място на свидетелката М. на бензиностанцията. Носел й цветя и заявил, че искал да оправят отношенията си и тя да оттегли жалбите си срещу него. Подсъдимият М. отново се приближил на разстояние по-малко от определеното от съда ограничение от 2 метра. Свидетелката не приемала доводите и твърденията на подсъдимия и двамата се скарали. Разговорът между тях, който продължил около 15-20 минути, бил проведен на разстояние 1 м. - 1,50м., в присъствието на свидетеля Я.К. – също служител на бензиностанция „***“.

На следващия ден - 09.12.2016 г., сутринта, свидетелката М. била при майка си – свидетелката Х. ***:50 часа подсъдимият се свързал със свидетелката М. чрез мобилния й телефон и й казал, че е пред клуба и я чака, за да се видят. Свидетелката подала сигнал в РУ на МВР – Севлиево и малко по-късно излязла от клуба. Между подсъдимия и свидетелката М. възникнало поредно пререкание, като М. отправил заплахи към съпругата си. Пристигналите на място полицейски служители, сред които и свидетелят Е.Т., наредили на подсъдимия и свидетелката М. са дойдат до полицейското управление, където на подсъдимия М. било издадено полицейско разпореждане на основание чл. 64 от ЗМВР, с което му било разпоредено да спазва посочената Заповед за незабавна защита на Районен съд – Севлиево.

Независимо от предприетите действия от страна на полицейските служители и наличието на издадена и връчена на подсъдимия Заповед за незабавна защита № 10/21.11.2016 г. на Районен съд – Севлиево, на 12.12.2016 г. М. отново допуснал нарушение на същата. Около 14:00 часа свидетелката_М. влязла в автомобила си, който бил паркиран пред входа на жилищния блок, в който живеела в ж.к. „***“, бл. 12, вх. Б в гр. Севлиево. В този момент подсъдимият М. отворил предната дясна врата на превозното средство и седнал до свидетелката. След като го видяла, свидетелката слязла от превозното средство и го помолила да си ходи. Подсъдимият продължил да се доближава до нея и да иска да разговарят, като по този начин за трети път нарушил Заповедта и се приближил на по-малко от два метра до свидетелката М..

Подсъдимият М. не се яви в провелото се на 03.08.2017 година съдебно заседание. В хода на досъдебното производство същият не е давал обяснения по повдигнатото му обвинение. Упълномощеният от него защитник направи в хода на съдебните прения искане за признаване на подсъдимия за невинен в извършването на престъплението, за което е предаден съд, като изтъкна съображения за неосъществяване от страна на подсъдимия на деянието по чл. 296, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът не споделя това становище на защитата, тъй като намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че подсъдимият М. на три пъти е нарушил постановената Заповед за незабавна защита № 10 от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като е приближил на по – малко от два метра свидетелката М.. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Свидетелката М. обясни пред съда, че на 05.12.2016 година преди обяд подсъдимият е отишъл в бензиностанцията, в която работела, като имал желание да разговаря с нея. Същата категорично отказала да направи това и отишла зад щанда. Въпреки забраната да доближава М. на по – малко от два метра, подсъдимият последвал последната зад щанда и застанал в непосредствена близост до нея. След това я последвал до офиса като продължавал да бъде на по – малко от два метра от нея и едва след като разбрал, че тя се обадила на полицейските служители, М. ритнал вратата на офиса, в който се била заключила М., и си тръгнал. Тези действия на подсъдимия били извършени в присъствието на свидетелката П.У. – К., която потвърди пред съда обстоятелството, че подсъдимият М. е приближил на по – малко от 2 метра свидетелката М..

М. обясни, че три дни след това, когато била на работа вечерта, около 22:00 часа подсъдимият отново отишъл в бензиностанцията. Тогава същият носел цветя и настоявал М. да оттегли жалбите си срещу него. М. отказала, като разговорът между тях продължил около 15 минути, при което М. отново бил на около 1 метър от свидетелката. Свидетел на караницата бил свид. Я.К., който в показанията си пред водещия разследването полицай, които бяха прочетени от съда по предвидения в НПК ред, подробно е обяснил поведението на подсъдимия.

Въпреки забраната, наложена на подсъдимия с процесната Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година, на 12.12.2016 година подсъдимият отново отишъл пред дома на М., намиращ се в ж.к. „***“, бл. 12, вх. Б. В около 14:00 часа тя излязла от дома си и се качила в автомобила си. В този момент подсъдимият М. отворил предната дясна врата и седнал на седалката до шофьорското място, на която вече била седнала свидетелката М.. По този начин същият отново нарушил забраната да не приближава М. на по – малко от два метра.

При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият С.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Съображенията за това са следните: Обект на престъплението по чл. 296 ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на законодателството в страната. Изпълнителното деяние на  това престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК е довършено. Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление. Изпълнителното деяние е осъществено и престъплението е довършено. Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е осъществено от подсъдимия чрез активни действия по неизпълнение на заповед за незабавна защита на СРС, издадена на 21.11.2016г., която подлежи на незабавно изпълнение. Въпреки издадената заповед, подсъдимият е нарушил забраната да посещава и да се приближава на по- малко от два метра от свидетелката М., от жилището, в което живеела, от местоработата й и от местата за социални контакти и отдих за срок до издаването на окончателната заповед за защита или на отказ от издаване на такава. По делото безспорно се установи, че на три пъти подсъдимият е бил в непосредствена близост до свидетелката М. – два пъти на местоработата й и един път пред жилището й в колата.

Съдът намира, че прокурорът правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като „продължавано престъпление“, тъй като безспорно се установи, че М. е осъществил през непродължителен период от време на три пъти съставът на едно и също по вид престъпление, при еднородност на вината и при пълно тъждество на обстановката, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Този факт не позволява деянията да бъдат възприемани като отделни престъпления.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, умишлено и е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, което извършва. Съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Подсъдимият е съзнавал, че има издадена заповед за незабавна защита от домашното насилие от 21.11.2016 година в полза на свидетелката М., която подлежи на незабавно изпълнение и въпреки това съзнателно не я изпълнил на три пъти.

В тази връзка съдът следва да отбележи, че не споделя становището на защитника на подсъдимия, че същият не е осъществил престъпния състав на чл. 296, ал. 1 от НК. Пред настоящия съдебен състав се изтъкна от защитника на подсъдимия, че заповедта за незабавна защита по своята правна същност представлява акт на съда, издаден без знанието на обвиняемия, в закрито с.з и незабавно, без да може да бъде обжалван и имащ действие до издаването на заповед за защита от домашно насилие или отказ да бъде издадена такава, който има за цел да осигури защита при налична пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалото лице и следователно представлява един предшестващ заповедта за защита от домашно насилие акт. Съдът е на становище, че въпреки че се касае за различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред, тези актове се издават от съд, по реда предвиден в ЗЗДН и с тях на практика се налагат идентични по своя характер и естество ограничителни мерки – тези, предвидени в разпоредбата на чл.5 от закона. Тези констатации следват не само от сравнението на диспозитивите на двата съдебни акта /които по същество съвпадат по отношение на наложените мерки за защита/ респ. заповедта на незабавна защита и заповедта за защита от домашно насилие, но и от посочените в ЗЗДН основания за тяхното издаване респ. предназначението на тези актове. Действително в разпоредбата на чл.296 ал.1 предл.2 от НК е записано, че се предвижда наказателна отговорност за този, който не изпълни „заповед за защита от домашно насилие”, но в този случай очевидно и с оглед на изложеното по-горе законодателят е използвал този термин по-общо, а не е имал предвид само и единствено съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под „заповед за защита от домашно насилие” следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита, независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай наистина би се стигнало до абсурдното положение неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН да остане несанкционирано, особено като се има предвид хипотезата по чл.18 ал.1 от закона – при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. При това положение следва да се приеме, че заповедта за незабавна защита се явява напълно годен за изпълнение акт, който подсъдимият не е изпълнил, след като е знаел за съществуването му /и за предписаните в него мерки за защита/.

Съобразявайки изложеното по – горе съдът намира за безспорно установено и доказано по несъмнен начин, че подсъдимият С.М., след като за времето от 05.12.2016 година до 12.12.2016 година, при условията на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, в гр. Севлиево – на три пъти не изпълнил Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 21.11.2016 година по гр.дело № 1117/2016 година по описа на Районен съд – Севлиево в частта й относно забрана на С.Д.М., ЕГН: **********, да се приближава на по – малко от два метра от лицето М.Х. М., ЕГН: **********, от местоработата й, местата за социални контакти и отдих, както следва:

На 05.12.2016 година в гр. Севлиево не изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил на по – малко от два метра М. на местоработата й – бензиностанция „***“ в гр. Севлиево;

На 08.12.2016 година в гр. Севлиево не изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил на по – малко от два метра М. на местоработата й – бензиностанция „***“ в гр. Севлиево и

На 12.12.2016 година в гр. Севлиево, на улица пред вх. Б на бл. 12 в ж.к. „***“, не изпълнил Заповед за незабавна защита от 21.11.2016 година по гр.д. № 1117/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, като приближил М.  пред дома й на по – малко от два метра, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Според обвинителния акт едно от деянията, включени в състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, е извършено от подсъдимия М. на 09.12.2016 година. В обстоятелствената част на акта се твърди, че на таза дата около 08:50 часа подсъдимият отишъл до пенсионерския клуб в гр. Севлиево, намиращ се на ул. „***“ № 32, където работела майката на свид. М.. В показанията си пред съда М. обясни, че докато бил пред клуба подсъдимият й се обадил да излезе да говорят. Преди да направи това М. се обадила в полицейското управление и повикала за съдействие полицейските служители. Едва след като пристигнали същите тя излязла от клуба и застанала на няколко метра от подсъдимия. В показанията си пред водещия разследването полицай, които бяха прочетени от съда по предвидения в НПК ред, свидетелят Е.Т. е заявил, че когато е пристигнал с колегите си пред пенсионерския клуб М. и М. били на разстояние от около 3 – 4 метра един от друг. В края на показанията си този свидетел е казал, че не е виждал двамата да са били на по – малко от 3-4 метра, поради което, съобразявайки и казаното от М., че е извикала полицейските служители още докато е била вътре в клуба, съдът намира, че не са налице данни в този случай подсъдимият М. да е нарушил заповедта за незабавна защита с наближаването на М. на по – малко от два метра. Именно поради това съдът го призна за невинен и го оправда в тази част на така предявеното му обвинение по чл. 296, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.М. за извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подс. М. деяние не е тежко престъпление по смисъла на НК. Същото обаче се характеризира със завишена степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв вид престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени единствено липсата на предишни осъждания на подсъдимия. Отегчаващите вината обстоятелства са факта, че подсъдимият е извършил деянието през един кратък период от време, като при всяко следващо деяние същият е приближавал свидетелката М. на все по – малко метра от разрешеното му. Освен това при определяне на наказанието съдът взима предвид и влиянието върху психиката на свидетелката М., което е оказал с поведението си подсъдимия, имайки предвид обстоятелството, че същата е прибягнала до издаване на заповедта за незабавна защита именно с цел да възпрепятства подсъдимия да осъществява всякакъв контакт с нея и да извършва актове на физическо и психическо насилие по отношение на нея. Съобразявайки тези обстоятелства съдът прецени, че наказанието на подсъдимия М. следва да бъде определено по текста на обвинението и по реда на чл. 54 от НК, поради което му наложи наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: