Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 89

гр. Севлиево,  08.08.2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на        двадесет и седми юли

през две хиляди  и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря         Рефузе Османова

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                    АНД № 241                       по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Жалбоподателят В.П.Г. ***, е обжалвал наказателно постановление № 4541/23.05.2017 година на Главен инспектор «Мониторинг» при Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» на Агенция «Пътна инфраструктура» - гр. София,  с което за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/ и на основание чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 5000,00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като основното е че жалбоподателят не е субект на нарушението, описано в наказателното постановление.

За ответника по жалбата – А“ПИ“ гр. София, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на наказващия орган намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което счита, че наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 03.05.2017 година свидетелят И.Д. – инспектор в Агенция „Пътна инфраструктура” град София, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, заедно с колегата си – свидетелят М.А. Я.– служител в Областно пътно управление - Габрово, в 11.30 часа, на път І-4, км. 83+200, на 100 м. преди бензиностанция „Еко Петролиум“ посока гр. София – гр. Велико Търново, спрели за проверка колесен трактор JOHN DEERE, модел 8520 с рег. № В 03958, управляван от жалбоподателя Г.. В хода на проверката било извършено измерване с техническо средство – Ролетка POS, при което измерване било установено, че пътното превозно средство, превозващо селскостопанска техника екселератор, надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като измерената широчина на трактора била 4,25 метра при максимално допустима широчина на ППС съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата 2,55 метра. Измерването било извършено в присъствието на водача и на същия били показани стойностите от измерването. При поискване водачът не представил на длъжностните лица от АПИ валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно чл. 2 от Наредбата.

На водачът бил съставен АУАН № 0005472 от 03.05.2017г., в който актосъставителят приел, че установените факти, досежно констатираното превишаване на стойностите по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и липсата на разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), осъществяват състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на водача, бил му предявен за запознаване и подписан от него без възражения.

Въз основа на съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5000,00 лева, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, посочени в АУАН.

Видно от приетите по делото Свидетелство за калибриране № 839А-Д-15/17.09.2015г. техническото средство - ролетка, с което е било извършено измерването, е от одобрен тип и калибрирано съобразно правилата за това.

Така приетата за установена фактическа обстановка досежно факта на управление на ППС, извършената проверка и стойностите на превишенията, не се оспорва от жалбоподателя, като едновременно с това, същата еднозначно и безпротиворечиво се доказва от събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните свидетели Д. и Я., както и от приобщените в хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства, а същите се намират в корелативно единство, поради и което не се налага излагането на подробни мотиви, кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 29.05.2017 година. Жалбата е заведена в деловодството на Агенция Пътна инфраструктура“ на 01.06.2017 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. 

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Пълномощно на Председателя на Управителния съвет на Агенция «ПИ». Компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно чл. 56 от ЗП се доказва от представената Заповед № РД 11-9 от 09.01.2017 година на Председателя на УС на А „ПИ“.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН и съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, чрез посочване на конкретните правно релевантни факти, при проявлението на които, наказващият орган е обосновал извод за осъществен състав на административно нарушение, конкретната законова разпоредба, която е прието, че е нарушена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, без да са налице противоречия между приетите за осъществили се факти и законовата разпоредба, под която същите са субсумирани.

Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, както от обективна, така и от субективна страна.

Пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателяи било със широчина 4,25 метра, т.е.  извънгабаритно съгласно легалната дефиниция, съдържащата се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, според която „извънгабаритни ППС” се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3; Съгласно чл. 2 извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5. В настоящия случай безспорно е установено, че управляваното от жалбоподателя ППС превишава стойностите по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“  от Наредбата на широчина на ППС до  2,55 m., поради и което същото се явява извънгабаритно.

Съдът намира, че субект на административното нарушение е именно водачът на ППС, което следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, приета на основание чл. 139 ЗДвП, съгласно която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за специално ползване на пътищата, която изрично предвижда приложение на разпоредбите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, приета на основание чл. 139 ЗДвП; чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, съгласно която правна норма, административното наказание се налага на физическо лице, извършило състав на нарушение по чл. 26, ал. 2 ЗП и чл. 24, ал. 2 ЗАНН, съгласно която норма за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от жалбоподателя е извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, тъй като същият е осъществявал дейност от специалното ползване на пътищата, като без разрешение се е движил с извънгабаритно пътно превозно средство и че законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на соченото основание. Наложената от наказващия орган санкция на Г. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1,т.1, б. “в” и “г”, т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършват или наредят да бъдат извършени дейности – движение на извънгабаритни и тежи пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателната отговорност по чл.53, ал.1,т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по смисъла на §1, т.5 от ЗАвтП, както неправилно се твърди от жалбоподателя. В подкрепа на това становище е и факта, че самата административнонаказателна разпоредба на чл.53, ал.1,т.2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в нарушение на забраната на чл.26, ал.1, т.1, б.”а” от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че отговорността му е следвало да бъде ангажирана по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не по чл. 26 от ЗП. Съдът намира, че деянието на жалбоподателя не следва да се подведе под разпоредбата на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, защото нормите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие.

По изложените мотиви, неоснователи и без опора в закона са доводите на жалбоподателя, че не е субект на административнонаказателната отговорност.

От субективна страна, нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи досежно всички обективни елементи, включени в състава на административното нарушение, а именно, че управлява пътно превозно средство с размери над допустимите максимални такива, без разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ), който извод се извежда от една страна от значителното превишаване на габаритите, и по – точно на широчината на ППС, а така също и от показанията на актосъставителя, депозирани в съдебно заседание.

В настоящия случай правилно административнонаказващият орган е приел, че случаят не е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима, на основание чл. 11 ЗАНН, „Маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. С извършването на самото нарушение – движение по републикански път на  извънгабаритно ППС без издадено разрешение от АПИ са причинени вреди на Републиканския бюджет, тъй като не е била заплатена дължимата за това такса. От друга страна следва да се отчете и факта, че надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и по тези причини движението на ППС по РПМ с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата, се осъществява с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специално ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

По отношение размера на наложеното административно наказание, съдът намира следното:

За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата, разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от същия закон предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева. В тези законови рамки на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 5000,00 лева, което по вид се явява правилно определено. Неправилно обаче е определен размерът му – в максималния, предвиден в закона такъв. Обстоятелствата, че нарушението е за първи път, че при проверката не са констатирани други нарушения и няма данни водачът да е наказван за извършени други административни нарушения, обосновават определяне на наказанието под средния и към минималния размер на предвиденото в закона. В тази връзка съдът намира, че наказание глоба в размер на 1500 лева съответства в максимална степен на тежестта на нарушението и личността на нарушителя. Затова НП следва да се измени като се намали размера на глобата от 5000 на 1500 лева. От друга страна, като се има предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е било с широчина от 4,25 метра, която е с 1,70 метра повече от максимално допустимата широчина и че нарушението е свързано със създаването на сериозни предпоставки и за настъпване на ПТП предвид затрудненото ускоряване, спиране и управление на претовареното превозно средство, съдът счете, че в случая не е оправдано определяне на минимален размер на глобата. В този смисъл съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с оглед горепосочените обстоятелства счете, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Поради изложеното, и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на НП не се констатираха нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за неговата отмяна, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 4541 от 23.05.2017 година, издадено от Главен инспектор „Мониторинг” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл. 53, ал.1 във връзка с  чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата, на В.П.Г. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 5000,00лв. /пет хиляди/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 5000,00лв. /пет хиляди/ лева на 1500,00лв. (хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                   

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: