Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         129

                                        гр. Севлиево, 14.11.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на деветнадесети октомври

през две хиляди  и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря  Силвия  Георгиева   

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                     А.Н.   дело № 245                        по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят П.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0341-000095 от 06.03.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ Севлиево.  В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 29.05.2017 година. Жалбата е подадена на 05.06.2017 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 14.02.2017 година, около 20:45 ч., в гр. Севлиево, по ул. „***” в посока ул. „***“, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С280“ с рег. № ЕВ *** ВА, собственост на неговата майка Г.В.Р.. Заедно с него в превозното средство пътували още две лица, едното от които било седнало до И. на предната дясна седалка, а другото на задната седалка. Движението на посочения лек автомобил по улиците на града била възприето по-рано същата вечер от свидетелите Х.М.М. и И.В.М. – двамата служители на РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, които по това време били назначени в наряд. Тъй като на полицаите било известно, че лицето, което обичайно управлява посоченото МПС, е с отнето свидетелство за управление на МПС, проследили автомобила. В посочения по-горе час, при навлизане от ул. „***“ по ул. „***“ в посока ж.к. “Митко Палаузов“, полицейските служители възприели движещия се срещу тях л. а. „Мерцедес“ с рег. № ЕВ *** ВА. Св. М. подал светлинен сигнал с фаровете към движещото се срещу него МПС. Двамата полицаи видели, че лекият автомобил „Мерцедес“ се управлява от жалбоподателя П.И.. След сигнала, превозното средство отбило вдясно по посоката си на движение и преустановило същото, като в този момент водачът му – жалбоподателят И., се прехвърлил от седалката на водача на задната седалка вляво. Това било видяно от свидетелите И.М. и Х.М.. След спиране на полицейския автомобил полицейските служители отишли до автомобила, като свидетелят Х.М. застанал до шофьорската врата, а свид. М. до другата предна врата. Жалбоподателят седял на задната седалка на автомобила. Двамата свидетели проверили самоличността на намиращите се в автомобила лица. Последните им казали, че само се возели в автомобила. Полицаите съобщили за случилото се на оперативния дежурен в полицейското управление. Не след дълго на място пристигнали още служители на полицията – свидетелите Г.Н. и И.К.. След като били уведомени от колегите си М. и М., че именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ свидетелите Н. и К. поискали същият да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и на наркотични или упойващи вещества. Жалбоподателят П.И. категорично отказал да бъде изпробван, като продължавал да твърди, че не той е управлявал автомобила. След отказа да бъде изпробван за алкохол или наркотични вещества свидетелят Н. съставил на жалбоподателя Талон за медицинско изследване № 0420086, който жалбоподателят отказал да подпише и да получи екземпляр от него.

След това на жалбоподателя П.И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 96/17 с бланков № 884730 от 14.02.2017 г., за деяния, квалифицирани от актосъставителя като нарушения по чл. 150 от ЗДвП за това, че на 14.02.2017 година около 20:45 часа в гр. Севлиево, на улица „***“ в посока улица „***“ управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц280“ с рег. № ЕВ *** ВА, собственост на Г.Р., след като е лишен от право да управлява МПС за срок от 36 месеца с връчено НП № 16-1275-002854/21.10.2016 година по описа на Сектор „ПП“ Велико Търново и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на посочените по – горе място и час отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 № 0018, както и за употреба на наркотични вещества и техните аналози. И. отказал предявяването на акта и връчването на препис от него, като в графата за възражения посочил, че не е управлявал автомобил. Отказът на жалбоподателя да подпише акта, съставен от свидетеля И.К., бил удостоверен с подписа на полицейския служител Х.М.. По делото липсват данни жалбоподателят да е направил възражения срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 17-0341-000095 от 06.03.2017 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 343в, ал. 1 от НК не е наложил на жалбоподателя глоба за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложил и глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за отказът му да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.К., И.М., Х.М. и Г.Н.-***, обясниха пред съда, че жалбоподателят категорично е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, след което е направил отказ да бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същият категорично е отказал да подпише съставените му АУАН и Талон за медицинско изследване, както и да получи екземпляр от тях. Жалбоподателят не се е явил в ЦСМП и за даване на кръв за анализ.

Жалбоподателят бе изслушан пред съда и същият заяви, че не е управлявал автомобила на инкриминираната дата. Същият бил управляван от негов приятел П.С., който по времето, когато полицаите отишли до автомобила, бил отишъл някъде, за да си свърши определена работа. Същият дошъл по – късно, когато вече била започнала проверката. И. заяви пред съда, че не е бил канен от полицейските служители да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества и че след проверката веднага е отишъл със своите приятели в сградата на полицейското управление, тъй като в неговия приятел Д.Д.били намерени наркотици. Според обясненията на жалбоподателя същият е бил в продължение на два часа в полицията.

 

За деянието по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП:

 

В обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“, след като е бил лишен от това право за срок от 36 месеца с връчено НП № 16-1275-002854/21.10.2016 година по описа на Сектор „ПП“ Велико Търново. При описание на нарушението е посочено, че от допълнителната справка в АИС - АНД се установило, че това наказателно постановление не е влязло в сила, тъй като било обжалвано на първа съдебна инстанция. В наказателното постановление е посочено, че СУМПС на жалбоподателя било отнето със ЗППАМ № 16-1275-000817 от 21.10.2016 година по описа на Сектор „ПП“ Велико Търново, връчена на жалбоподателя на 13.12.2016 година по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. След описание на тези фактически обстоятелства наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред. В диспозитивната част на наказателното постановление обаче наказващият орган не  наложил наказание за това деяние, поради което съдът намира, че не следва да се произнася относно правилността и законосъобразността на наказателното постановление в тази му част. Освен това за деянието, описано в пункт 1 – ви от НП, има постановена Присъда № 25 от 29.03.2017 година по НОХД № 78/2017 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна сила на 29.06.2017 година, с която подсъдимият П.И. Петров е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 14.02.2017 година около 20:45 часа в гр. Севлиево, на ул. ***“ в посока ул. „***“, управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С280“ с рег. № ЕВ *** ВА в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, наложена със ЗППАМ № 16-1275-000817/21.10.2016 година на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново, връчена на 13.12.2016 година и влязла в сила на 28.12.2016 година.

 

За деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и неизпълнение предписанието за медицинско изследване/:

АУАН, издаденото в последствие въз основа на него НП и санкционната норма, приложена от АНО, са и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона, действала към момента на извършване на деянието, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Г.Н. и И.К. и тези на свидетелите Х.М. и И.М., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от полицейските служители са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка досежно това нарушение. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визиран в чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието на медицинското изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.

 

 

 

 

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление в тази му част също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

 

 

 

 

Неоснователни, несъстоятелни и недоказани са изложените в жалбата възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Обективната истина по делото бе установена от показанията на извършилите проверката полицейски служители - свидетелите И.К. и Г.Н. и тези на свидетелите И.М. и Х.М., които по несъмнен и категоричен начин установиха извършването на визираното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП в диспозитивната част на същата норма - отказ за проверка за установяване на употреба на алкохол от водач на МПС - жалбоподателят при управление на МПС. Съдът намира, че тук е момента да се отбележи, че намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че не той е управлявал автомобила, изразено от него както в хода на съдебното следствие, така и при съставянето на АУАН, тъй като този въпрос е решен по несъмнен и категоричен начин с влязлата в сила присъда по НОХД № 78/2017 година по описа на Севлиевски районен съд.

 

 

 

 

Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. В чл. 2, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действала към момента на извършване на деянието, при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство се предвижда задължително извършване на лабораторно изследване на кръвта за установяване наличието или не на такова вещество. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство да му бъде дадено предписание за лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с номер 0018, на същия е бил издаден Талон за медицинско изследване, който той е отказал да получи и подпише. Отказът за това е удостоверен с подписа на полицейския служител Х.М.. В съдебно заседание този полицейски служител изрично заяви, че жалбоподателят е отказал да подпише както АУАН, така и издадения му талон за медицинско изследване. Този факт се установява и от самия талон, в който категорично липсва подпис на водач на МПС. При предявяването в хода на съдебното следствие на талона за медицинско изследване на свидетеля Г.Н., който го е издал, същият заяви, че изписаната от него дума „отказва“ означавало, че жалбоподателят е отказал да получи талона. Това твърдение съдът намира за несъстоятелно, тъй като видно от мястото, където е написана тази дума, всъщност става ясно, че водачът на моторното превозно средство е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство. Всъщност липсата на подпис на водача на МПС удостоверява неговото нежелание да получи талона, за което обстоятелство не е необходимо изричното отбелязване от страна на издателя на талона, поради което съдът не взима под внимание показанията на свид. Н. относно изписването на думата „отказва“ в талона за медицинско изследване.

На следващо място следва да се отбележи, че за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или упойващи вещества, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и въпреки това проверката за алкохол не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на инкриминираната дата и час, като водач на лек автомобил „Мерцедес“, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с номер 0018 и не е изпълнил предписанието, дадено му със съставения Талон за медицинско изследване, за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В съдебно заседание жалбоподателят обясни, че веднага след проверката той е бил отведен задно със своите познати в сградата на полицейското управление в гр. Севлиево за даване на показания във връзка с откритите наркотични вещества в един от тях. Според обясненията на И. и пледоарията на неговия защитник, същият е престоял в сградата на полицейското управление около два часа. Именно поради това и двамата твърдят, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да изпълни предписанието на медицинското изследване и даде кръв за анализ. Тези възражения на жалбоподателя и неговия защитник не оборват според съда изложените фактически обстоятелства в АУАН и НП във връзка с извършване на изпълнителното действие на деянието по смисъла на втората алтернатива на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че по делото са събрани категорични доказателства, че жалбоподателят е отказал да получи талона за медицинско изследване. По този начин същият според съда се е дезинтересирал от предоставената му възможност да даде кръв за анализ. На следващо място следва да се отбележи, че ако същият е имал желание да изпълни предписанието на медицинското изследване, той не е бил възпрепятстван да стори това от полицейските служители, както твърди, тъй като по делото липсват данни жалбоподателят да е бил задържан по силата на полицейска заповед, което да е възпрепятствало отиването му до ЦСМП гр. Севлиево. Ето защо съдът намира, че и в тази си част нарушението е осъществено от страна на жалбоподателя по несъмнен и безспорен начин.  

В обобщение следва да се посочи, че релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателя не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на свидетелите Х.М. и И.М. се установява, че на процесния ден са възприели именно жалбоподателят да управлява л.а., а от техните показания и от тези на свидетелите Г.Н. и И.К. се установява и че същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което е равносилно на отказ да бъде проверен с техническо средство, и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на кръвта му за наличието на алкохол. По делото липсват данни от които да се установява, че в хода на проверката полицейските служители не са изпълнили стриктно задълженията си, както и такива, че същите са превишили правата си по време на проверката.

По отношение на наложеното на И. наказание за това деяние – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца съдът намира същото за правилно и законосъобразно. Това е единственото наказание, което е предвидено за това нарушение в ЗДвП, поради което при налагането му наказващият орган не следва да взима предвид имотното състояние на жалбоподателя и да прави преценка на тежестта на нарушението, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /чл. 27, ал. 2 от ЗАНН/. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията, направени в жалбата срещу наказателното постановление в тази насока.

В случая съдът намира, че не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно в тази му част.

 

За деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение предписанието за медицинско изследване/:

 

Съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е съставено при  съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

При описание на нарушението актосъставителят е записал, че водачът И. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. На първо място следва да се отбележи, че нито актосъставителят, нито наказващият орган са записали в съставените от тях актове какво техническо средство е било използвано за извършване на проверката. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, действала към момента на извършване на деянието, ще бъде приложима ако деецът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка следва да се отбележи, че непосочването изобщо на средството, което е било използвано при опита на жалбоподателя да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози, поставя съдът пред невъзможност да разбере начина на проверката на водача и да съобрази дали същата е в съответствие с реда, посочен в Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /действала към момента на проверката/. В нея изрично е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Следователно следва да се приеме, че както в АУАН, така и в наказателното постановление е задължително да се упомене изрично вида и номера на техническото средство, което е било използвано за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, така както в случая е направено за изпробването на жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за употребата на алкохол. Непосочването в АУАН, а след това и в НП на техническото средство, с което жалбоподателят е бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, съставлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което е изправено пред невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и да организира защитата си в пълнота. Освен до ограничаване правото на защита на И. това води и до невъзможност за упражняването 

 

 

 

 на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение, като установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

В обобщение следва да се посочи, че посочването на техническото средство, което е използвано за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от страна на жалбоподателя, съставлява елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и липсата му води до квалифициране на издаденото наказателно постановление в тази му част като неправилно и незаконосъобразно и съответно до отмяната му като такова.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0341-000095 от 06.03.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в ЧАСТТА /пункт 3 от НП/, с която на П.И. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/  месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0341-000095 от 06.03.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                  

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: