МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от К.Г.Х. и М.Х. *** против П.Х. ***.В същата тъжителките развиват оплаквания за извършено спрямо тях престъпление, преследвано по частен път – от страна на Х. за нанесена обида на публично място, а от страна на Б. за клевета на публично място.В тъжбата е формулирано искане подсъдимата М. да бъде призната за виновна в това, че на 21.12.2016 г., за времето от 11.00 часа до 11.55 часа, в гр.Севлиево, в сградата на Районен съд-Севлиево, във фоайе на 2 етаж, пред съдебна зала № 2, публично - в присъствието на П.У-К, М.Т.Т. и Д.С.М., с думи нарекла К.Г.Х. в нейно присъствие – „************“, „********“, „********“, „*****“, „никога не се е грижила нито за децата си, нито за внуците си“, “*******“, „а дъщеря й М.Х.Б. голяма *****, която не си сваля краката и за нищо не става”, с което унизила честта и достойнството на К.Г.Х. *** – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, предл.първо от НК, както и да бъде призната за виновна в това, че на 21.12.2016 г., за времето от 11.00 часа до 11.55 часа, в гр.Севлиево, в сградата на Районен съд-Севлиево, във фоайе на 2 етаж, пред съдебна зала № 2, публично - в присъствието на П.У-К, М.Т.Т. и Д.С.М., нарекла М.Х.Б. – „голяма ***** и не се прибира по цели нощи и не си сваля краката“, „от майка ви нищо не става”, била възпитана като „*****“ и „е *****“, с което разгласила позорни обстоятелства за М.Х. *** - престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК.

По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от тъжителките К.Г.Х. и М.Х.Б., конституирани в процеса като граждански ищци, против подсъдимата П.Х.М., с който от страна на Х. се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, предл.първо от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 1 500.00лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г., а от страна на Б. се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 1 500.00лв. ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г.От страна на частните тъжителки се претендират и направените по делото разноски.

В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителките, който настоява подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за престъпления по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, предл.първо от НК и по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК, а гражданските искове да бъдат уважени изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В проведеното съдебно засеД.е подсъдимата П.Х.М. заявява, че е получила препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвиненията, които са й повдигнато.Дава обяснения по повдигнатите й обвинения, като не се признава за виновна и твърди, че на въпросната дата не е отправяла обидни думи и клевети към тъжителките, а единственото, което изрекла било „Д., майка ти на много хубаво място ни е довела.В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на присъда, с която да бъде призната за невинно и оправдана по повдигнатите й обвинения.Отправя се също така искане към съда да осъди двете тъжителки да заплатят на подсъдимата направените от нея разноски по делото.

От обясненията на подсъдимата П.Х.М., показанията на свидетелите П.У-К, М.И.М., С.Д.М., И.П.П., Ц.Т.К., Г.С. Г. и М.Т.Т. и от останалите доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Свид.С.Д.М. бил син на подс.П.Х.М..Същият имал сключен граждански брак с частната тъжителка М.Х.Б., от който им се родили две деца, едното от които Д.С.М..Частната тъжителка К.Г.Х. била майка на тъжителката Б..Често двете деца били отглежД. в дома на подс.М. ***.Младото семейство живеело в гр.Севлиево.Тъжителката Х. работела в пенсионерския клуб в гр.Севлиево, където била подчинена на свид.М.И.М..През 2016 г. отношенията в семейството на тъжителката Б. и свид.М.силно се влошили и ескалирали.По този повод, от страна на тъжителката Б.,*** била подадена молба с вх. № 3955 от 21.11.2016 г., по която било образувано гражданско дело № 1117/2016 г. по описа на същия съд с предмет защита от домашно насилие и страни: молител - тъжителката Б. / към онзи момент носеща фамилното име М. / и ответник - свид.М..На 20.12.2016 г. в РС Севлиево била подадена искова молба, регистрирана с вх. № 4436, по която било образувано гражданско дело № 1300/2016 г. по описа на същия съд, с предмет чл.49 от СК и страни: ищец свид.Станимир М.и ответник – тъжителката Б. / към онзи момент носеща фамилното име М. /.По гражданско дело № 1117/2016 г. било насрочено съдебно засеД.е за 21.12.2016 г. от 11.00 часа.За съдебното засеД.е по посоченото дело, на 21.12.2016 г. се явили подс.М., нейният син – свид.М., частната тъжителка К.Г.Х. и дъщеря й – частната тъжителка М.Х.Б., детето Д.С.М., както и свид.П.У-К.Тъй като по делото следвало да бъде изслушан социален доклад, изготвен от неин колега социален работник, който отсъствал, по делото се явила и свид.М.Т.Т..Освен посочените лица, пред съдебна зала № 2, във фоайето на втория етаж на Съдебната палата се намирали и адвокатите на двете страни.По това време в сградата на палатата служебните си задължения изпълнявал свид.И.П.П. – сътрудник по охраната в ОЗ „Охрана“ Габрово.Последният се намирал на първия етаж на сградата, където изпълнявал задълженията си по пропускателният режим.В началото на съдебното засеД.е по посоченото по-горе дело в съдебната зала влезли свид.М., частната тъжителка Б. и техните адвокати, а във фоайето останали подс.М., частните тъжителки Х. и Б., детето Д.М.и свидетелките У.-К. и Т..Частната тъжителка Х., свид.У.-К., свид.Т. и детето били седнали на една от пейките във фоайето, като последният се намирал между двете свидетелки.В този момент подс.М. се обърнала към детето с думите „Д., майка ти на много хубаво място ни е довела“.След това подс.М. на висок глас започнала да отправя към частната тъжителка Х. обидни думи, наричайки я „************“, „********“, „*****“, „не се грижи нито за децата си, нито за внуците си“, „**********“, “*******“, „дъщеря й М.Х.Б. голяма *****, която не се прибира по цели нощи, не си сваля краката, за нищо не става и е *****”.Междувременно, тъй като думите били изречени на висок глас и непосредствено възприети, както от свид.У.-К. и свид.Т., така и от малолетното дете, последната направила на два пъти забележка на подс.М., но тя не се съобразила с нея.Разговора на висок тон бил чут от свид.П., който се намирал на първия етаж и тъй като така се нарушавал реда в съдебната палата, последният се качил на втория етаж.При качването във фоайето свид.П. забелязъл, че пред съдебна зала № 2 има група от около 4-5човека, които чакали да влязат в съдебно засеД.е.Сред тях по неговите думи била и подс.М..Свид.П. направил забележка за разговора на висок тон, след което лицата започнали да говорят на по-нисък тон и служителят на съдебната охрана слязъл отново на първият етаж, където продължил да изпълнява служебните си задължения.След приключването на съдебното засеД.е, частната тъжителка Х. отишла на работа.Била много разстроена, поради което свид.М.я попитал какво се е случило.Пред него тя споделила, че били големи чудесии и обиди, нападнала я сватята, като към нея се сипели обиди.Какви точно обидни думи обаче били употребени по неин адрес частната тъжителка не споделила пред него.

По делото бяха разпитани няколко свидетели.От страна на подсъдимата съдът допусна и разпита в качеството на свидетели С.Д.М., Ц.Т.К. и Г.С. Г..По искане на частните тъжителки съдът допусна и разпита в качеството им на свидетели лицата П.У-К, М.И.М., И.П.П. и М.Т.Т..Свид.М.е син на подсъдимата и от показанията му се установява, че на 21.12.2016 г. бил на дело в Районен съд Севлиево като от едната страна бил той, майка му и адвоката му, а от другата бившата му жена, майка й и адвоката на последната.В момента, в който бил извикан в съдебната зала и преди да влезе не бил чул майка му да отправя обидни думи, не бил чувал от залата навън да има пререкания, а когато излязъл неговата майка била много притеснена от делата, тъй като нямало смисъл от тях.В своите показания свид.К.заявява, че през месец декември 2016 г., според нея на 14.12., била в Агенцията по вписванията, находяща се в сградата на съдебната палата в гр.Севлиево.Намирала се на стълбите и като слизала надолу чула, че частната тъжителка Х. обвинила подс.М., че нейният син е пияница.Последната говорела съвсем спокойно, с нормален тон.Направило й впечатление, че има някаква свада, както и, че полицаят в сградата направил забележка на частната тъжителка Х..Показанията на свид.Г.С. Г. съдържат данни относно личността на подс.М. и от тях се установява, че последната по никакъв начин не била обиждала двете тъжителки, характерът й бил такъв, че не би позволил тя да отправи такива обидни думи, обществен човек е в селото и не би допуснала такава грешка.Същевременно в показанията си пред съда свидетелките У.-К. и Т., допуснати по искане на тъжителя категорично заявяват, че на въпросната дата – 21.12.2016 год. около 11.00 часа, на посоченото в тъжбата място, подс.М. е отправила обидни изрази по отношение на тъжителката Х. и разгласила позорни обстоятелства относно тъжителката Б..В показанията си същите заявяват категорично, че думите, употребени от страна на подс.М. са били - „************“, „********“, „*****“, „не се грижи нито за децата си, нито за внуците си“, „**********“, “*******“, „дъщеря й М.Х.Б. голяма *****, която не се прибира по цели нощи, не си сваля краката, за нищо не става и е *****”.Двете свидетелки заявяват също така, че частната тъжителка Х. по никакъв начин не е предизвикала подс.М., както и, че не е отвръщала на изречените по неин адрес думи.Съдът кредитира изцяло с доверието си показанията на тези двама свидетели, които са очевидци на случилото се и са имали възможност да наблюдават отстрани случилото се.Посочените свидетели са имали възможност като странични наблюдатели да възприемат правилно всичко, което се е случило.Същевременно свид.Т. не се намира в каквито и да било отношения с подсъдимата и с тъжителките, поради което не е заинтересована от изхода на делото.Безспорно е, че тя е следвало да се яви по делото, но не като свидетел на някоя от страните, а в качеството й на социален работник, който е следвало да бъде изслушан във връзка с изготвен социален доклад от неин колега.Обстоятелството, че преди години е работила за кратко с тъжителката Х., по никакъв начин не поставя под съмнение нейните показания.Ето защо съдът изцяло кредитира с доверието си показанията на свидетелките У.-К. и Т..Те са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.В показанията си тези свидетели описват гореизложената фактическа обстановка.Същевременно в своите обяснения подс.М. категорично отрича да е отправяла думите, посочени в обвиненията, повдигнати й с тъжбата.Заявява, че единственото, което казала било „Д., майка ти на много хубаво място ни е довела“.Тези нейни обяснения обаче по категоричен и несъмнен начин се опровергават от показанията на свидетелите У.-К. и Т., а в частност и от показанията на свид.И.П..В своите показания, както вече бе отбелязано, същият заявява, че чул разговор на висок тон на втория етаж на съдебната палата, поради което се качил, пред една от залите имало 4-5 човека, като един от тях била подс.М., след което направил забележка заради високия тон, на който се говорело.Ето защо, съдът не кредитира с доверието си обясненията на подсъдимата в тази им част, като счита, че същите са защитна позиция и целят оневиняването й.Съдът не кредитира с доверието си и показанията на свид.К., в частта им, в която същата заявява, че не била чула подс.М. да говори на висок тон, както и да отправя обидни думи, както и в частта им, в която заявява, че тъжителката Х. е нарекла сина на подсъдимата „пияница“.Същите се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетелки, а същевременно свид.К.от една страна заявява, че била в Агенцията по вписванията, която се намира на първият етаж на съдебната палата, а от друга твърди, че била на стълбите и чула свадата, която продължила около 15 минути.

В съдебните прения защитникът на подсъдимата излага доводи, че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съда да я признае за невинна и оправдае по повдигнатите й обвинения.Съдът не споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че на посочената в тъжбата дата подс.М. в присъствието на тъжителката К.Г.Х. и други лица, казала думи, унизителни за честта и достойнството й – „************“, „********“, „*****“, „не се грижи нито за децата си, нито за внуците си“, “*******“, „дъщеря й М.Х.Б. голяма *****, която не си сваля краката и за нищо не става”.По безспорен и несъмнен начин бе установено и това, че по същото време и на същото място, подс.М. разгласила позорни обстоятелства за тъжителката М.Х.Б., като я нарекла – „голяма ***** и не се прибира по цели нощи и не си сваля краката“, „от нея нищо не става” и „е *****“.Както по-горе вече бе отбелязано от съда това се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свид.П.У-К и М.Т. Т., а частично и от показанията на свид.И.П.П. и М.И.М..В мотивите си по-горе съдът вече е отбелязъл защо кредитира тези показания, а не обясненията на подсъдимата и свид.Ц.К.в тази им част.

Излага се на следващо място твърдението, че дори и да се приеме, че подсъдимата е изрекла тези думи, то в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК.Съдът не споделя това становище.Както вече бе отбелязано по-горе в мотивите, съдът не кредитира с доверието си показанията на свид.К., в частта им, в която заявява, че е чула тъжителката Х. да нарича синът на подсъдимата „пияница“.

При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и несъмнен начин, че подс.П.Х.М., след като на 21.12.2016 г., за времето от 11.00 часа до 11.55 часа, в гр.Севлиево, в сградата на Районен съд-Севлиево, във фоайе на 2 етаж, пред съдебна зала № 2, в присъствието на П.У-К, М.Т.Т. и Д.С.М., в нейно присъствие, казала думи, унизителни за честта и достойнството на К.Г.Х. *** – „************“, „********“, „*****“, „не се грижи нито за децата си, нито за внуците си“, “*******“, „дъщеря й М.Х.Б. голяма *****, която не си сваля краката и за нищо не става”, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.146, ал.1, предл.първо от НК, за което бе призната за ВИНОВНА.

Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена ценност.Употребените от подсъдимата думи и изрази по отношение на тъжителката Х., изречени в присъствието на пострадалата, обективно погледнато са с подчертано негативно, а някои от тях и с вулгарно съдържание в българския език.Същите са от естество да засегнат честта и достойнството на тъжителката Х..Пострадалата е възприела обидните думи и изрази.Изреченото от подсъдимата е било чуто от свид.П.У-К и М.Т.Т., както и от детето Д.М..От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл.Подсъдимата е съзнавала обществено-опасния характер на деянието и е предвиждала последиците му, напълно е съзнавала характера на употребените в присъствието на пострадалата и на други хора думи и изрази, както и, че същите са унизителни за честта и достойнството на тъжителката Х. и въпреки това ги е отправила, като по този начин е искал да я унижи.

В съдебните прения, в тази й част, тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката Х., който настоява подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.Излагат се доводи, че обидата е нанесена публично, тъй като подс.М. е изрекла посочените по-горе думи и изрази в присъствието освен на посочените в тъжбата свидетели и на други гражД., които по това време били във фоайето на втория етаж на съдебната палата.Съдът не споделя така изложените доводи.За да е налице квалифициращият признак "публично", следва изпълнителното деяние да се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора или на място и със средства, които позволяват тези обстоятелства да се възприемат от повече хора.В случая думите са били изречени във фоайето на съдебната сграда, в присъствието само на свидетелките У.-К., Т. и малолетното дете, тъй като по делото се установи, че други хора не са и присъствали.Съдът кредитира в случая с доверието си показанията на свид.П., който освен, че няма каквато и да било връзка със страните, е служител на съдебната охрана и категорично заявява, че е чул само разговор на висок тон, без да чуе конкретните думи и реплики, които са били изречени, както и, че при качването му на втория етаж на сградата, там са се намирали 4-5 човека, един от които бил подсъдимата М..Безспорно е, че в случая останалите са били тъжителката Х., свидетелките У.-К. и Т., както и малолетното дете Д.ел.

Следва също така да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установява, че подс.М. е изрекла думите „********“, посочени в повдигнатото й обвинение.  

По изложените съображения и във връзка с преквалификацията на деянието съдът призна подсъдимия П.Х.М. за НЕВИННА в това, да е осъществила гореописаното деяние публично, както и чрез отправяне на думите „********“, поради което я ОПРАВДА по първоначално предявеното й по-тежко обвинение за престъпление по по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, предл.първо от НК.

При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и несъмнен начин, че подс.П.Х.М., след като на 21.12.2016 г., за времето от 11.00 часа до 11.55 часа, в гр.Севлиево, в сградата на Районен съд-Севлиево, във фоайе на 2 етаж, пред съдебна зала № 2, в присъствието на П.У-К, М.Т.Т. и Д.С.М., разгласила позорни обстоятелства за М.Х. ***, като я нарекла – „голяма ***** и не се прибира по цели нощи и не си сваля краката“, „от нея нищо не става” и „е *****“, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.147, ал.1, предл.първо от НК, за което бе призната за ВИНОВНА.Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл.

Непосредствен обект на клеветата са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.Разгласените от подсъдимата обстоятелства за тъжителката М.Х.Б., в присъствието на майка й, свидетелките У.-К. и Т., както и на непълнолетното дете, обективно погледнато са позорни, с подчертано негативно и вулгарно съдържание.Същите са от естество да засегнат честта, достойнството и доброто име на тъжителката Б..Пострадалата в последствие е узнала за разгласените спрямо нея позорни обстоятелства.Изреченото от подсъдимата е било чуто от тъжителката Х., свид.П.У-К и М.Т.Т., както и от детето Д.М..

В съдебните прения, в тази й част, тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката Б., който настоява подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.148, ал.2, предл.първо във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК.Съдът по-горе в мотивите си посочи доводите, които се излагат, както и становището си, че не споделя същите, като намира за ненужно отново да ги преповтаря.

Следва също така да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установява, че подс.М. е изрекла думите „възпитана като *****“, посочени в повдигнатото й обвинение. 

По изложените съображения и във връзка с преквалификацията на деянието съдът призна подсъдимия П.Х.М. за НЕВИННА в това, в това, да е осъществила гореописаното деяние публично, както и чрез разгласяване на позорни обстоятелства за М.Х. ***, наричайки я „възпитана като *****“, поради което я ОПРАВДА по първоначално предявеното й по-тежко обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, предл.първо във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1, предл.първо от НК.

За вида и размера на наказанията

Съдът държи на първо място да отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, каквото искане в съдебните прения се отправя от страна на повереника на частните тъжителки.РазглеД. поотделно, за всяко едно от двете престъпления, за които подсъдимата М. е призната за виновна, са налице условията за приложение на чл.78а от НК.В случая обаче има идеална съвкупност от престъпления, а съгласно чл.78а, ал.7 от НК правилата на алинеи 1-5 на чл.78а от НК не се прилагат при множество престъпления.Следователно не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне на вида и размера на наказанията съдът отчита обществената опасност на деянията и подсъдимата, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За деянието по чл.146, ал.1 от НК

Извършеното от подс.М. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и не разкрива висока степен на обществена опасност.Не е завишена обществената опасност и на подсъдимата, което следва от чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриването на обективната истина, добрите характеристични данни, възрастта, мотивите и подбудите.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид факта, че думите са изречени пред малолетното дете Д.М..При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото наказание глоба от хиляда до три хиляди лева е несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на престъплението, възрастта, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът определи на подс.П.Х.М. наказание глоба в полза на държавата в размер на 600.00 / шестстотин / лева.Съдът счита, че в случая, с оглед личността на подсъдимата, добрите характеристични данни, сложните взаимоотношения, породени от бракоразводното дело на сина й и поредицата от дела между страните, не следва да се налага наказанието обществено порицание.

За деянието по чл.147, ал.1, предл.първо от НК

Извършеното от подс.М. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и не разкрива висока степен на обществена опасност.Не е завишена обществената опасност и на подсъдимата, което следва от чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриването на обективната истина, добрите характеристични данни, възрастта, мотивите и подбудите.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид факта, че позорните обстоятелства са разгласени пред малолетното дете Д.М..При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото наказание глоба от три хиляди до седем хиляди лева и  обществено порицание е несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и ал.3 от НК.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на престъплението, възрастта, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът определи на подс.П.Х.М. наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 600.00 / хиляда и шестстотин / лева.

За определеното общо наказание

На основание чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът ОПРЕДЕЛИ на подсъдимата П.Х.М. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото, а именно ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 600.00 / хиляда и шестстотин / лева. 

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция, упоменати в чл.36 НК.

За предявения граждански иск от тъжителката К.Г.Х.

С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на сумата от 1 500.00лв., както и направените по делото разноски.

Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката е претърпяла неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление от страна на подс.П.Х.М..Чрез нанасянето на обида от страна на подсъдимата е накърнена неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалата, положителната самооценка, която същата има за собствената си личност и която е градила през годините.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимата.Поради това гражданския иск, предявен по отношение на подс.М. се явява основателен.При преценка на размера на обезщетението за вреди от престъплението, съдът съобрази характера на обидните думи, мястото, където са били изречени и степента, в която чрез тях са засегнати интересите на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че искът следва да се уважи в размер на сумата от 800.00 / осемстотин лева /.

 Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимата П.Х.М. да заплати на тъжителката К.Г.Х. сумата от 800.00 /осемстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 21.12.2016 г. до окончателното й изплащане.

Съдът отхвърли предявения от К.Г.Х. граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по чл.146, ал.1 от НК над размера от 800.00лева до пълния размер от 1500.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Съдът счете, че така претендираната сума е прекомерна предвид неблагоприятните последици за пострадалата.

Подс.П.Х.М. следва да заплати на тъжителката К.Г.Х., направените от нея разноски по делото в размер на 402.50 /четиристотин и два лв. и 50ст./ лева.

За предявения граждански иск от тъжителката М.Х.Б.

С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на сумата от 1 500.00лв., както и направените по делото разноски.

Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката е претърпяла неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление от страна на подс.П.Х.М..Чрез разгласяването на позорни обстоятелства от страна на подсъдимата е накърнена неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалата, неприкосновеността на доброто й име.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимата.Поради това гражданския иск, предявен по отношение на подс.М. се явява основателен.При преценка на размера на обезщетението за вреди от престъплението, съдът съобрази характера на разгласените позорни обстоятелства, мястото, където са били разгласени и степента, в която чрез тях са засегнати интересите на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че искът следва да се уважи в размер на сумата от 800.00 / осемстотин лева /.

 Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимата П.Х.М. да заплати на тъжителката М.Х.Б. сумата от 800.00 /осемстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.147, ал.1, предл.първо от НК, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 21.12.2016 г. до окончателното й изплащане.

Съдът отхвърли предявения от М.Х.Б. граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по чл.147, ал.1, предл.първо от НК над размера от 800.00лева до пълния размер от 1500.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Съдът счете, че така претендираната сума е прекомерна предвид неблагоприятните последици за пострадалата.

Подс.П.Х.М. следва да заплати на тъжителката М.Х.Б., направените от нея разноски по делото в размер на 414.50 /четиристотин и четиринадесет лв. и 50ст./ лева.

Подс.П.Х.М. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 64.00 / шестдесет и четири / лева.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.  

                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: