МОТИВИ: Срещу подсъдимия Т.С.Т. *** е предявено обвинение по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Предаден е на съд за това, че на 12.04.2017 година около 14:20 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“ до дом № 78 в посока центъра на града, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди“, модел „80“ с рег. № ЕВ *** АР без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП № 16-0341-001084/19.12.2016 година на Началник Сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ Севлиево, влязло в сила на 01.03.2017 година.

Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият Т.Т. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението. Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК и пристъпи към предварителното му изслушване  на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването Т. признава вината си, признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

От направените самопризнания на подсъдимия Т., показанията на свидетелите И.К. и Ц.Г. и от останалите доказателства, събрани в досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимият Т.Т. е осъждан многократно, като последните му две осъждания са за престъпления против транспорта, както следва: С присъда по НОХД № 484/2009 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в сила на 29.10.2009 година, подсъдимият Т. бил осъден за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК, като му било определено общо наказание единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието било отложено, като бил определен три годишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила. С присъда по НОХД № 216/2015 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна сила на 05.10.2015 година, подсъдимият Т. бил осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на три месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Видно от справката за съдимост, приложена по досъдебното производство, подсъдимият Т. изтърпял наложеното му с присъдата по НОХД № 216/2015г. по описа на СРС наказание лишаване от свобода на 13.01.2016 година.

Подсъдимият Т.Т. не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач на МПС.

С НП № 16-0341-001084 от 19.12.2016 година на Началник сектор към ОДМВР – Габрово, РУ - Севлиево, влязло в сила на 01.03.2017 година, на подсъдимия Т. било наложено административно наказание Глоба за това, че управлявал моторно превозно средство без да притежава съответната правоспособност.

Въпреки това и в едногодишния срок от наказването му по административен ред с гореописаното наказателно постановление, на 12.04.2017 година около 14:20 часа подсъдимият Т. отново управлявал автомобил в гр. Севлиево, като се движел с л.а. „Ауди 80“ по улица „***“ до дом № 78 в посока центъра на града.

В това време полицейските служители Ц.Г. и Цветелин Цанков изпълнявали служебните си задължения по график за наряд като патрул „Пътен контрол“ и спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил. По време на същата било констатирано, че Т. не притежава СУМПС, поради което му бил съставен АУАН с бланков номер 472363/12.04.2017 година.

Тъй като Т. лъхал на алкохол полицейските служители решили да извършат тест за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, но подсъдимият отказал да бъде тестван. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но Т. *** за даване на кръвна проба в указаното в талона време.

При направената справка в База данни на Сектор КТ към ОД на МВР – Габрово било установено, че в периода 2009 – 2016 година Т. бил наказван многократно за нарушения по ЗДвП.

Въз основа на посочените по – горе фактически обстоятелства и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на К. и Г. и приложените по ДП АУАН на стр. 9; Справка на ВПД Началник РУ – Севлиево – стр. 11; Справка за нарушител/водач – стр. 12 и Наказателно постановление № 16-0341-001084 от 19.12.2016 година съдът достига до следните правни изводи:

По делото безспорно се установи, че подсъдимият Т.Т. е неправоспособен водач на МПС и че като такъв са му били налагани наказания за това, че управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство. Последното, наложено на подсъдимия административно наказание за такова деяние, е постановено с Наказателно постановление №16-0341-001084 от 19.12.2016 година, издадено от  Началник сектор към ОДМВР – Габрово, РУ - Севлиево, влязло в сила на 01.03.2017 година. Въпреки това, в едногодишния срок от наказването му с това наказателно постановление, на 12.04.2017 година подсъдимият Т.Т. отново управлявал МПС – лек автомобил „Ауди“ в гр. Севлиево.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. Т.Т., след като на 12.04.2017 година около 14:20 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“ до дом № 78 в посока центъра на града, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди“, модел „80“ с рег. № ЕВ *** АР без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП № 16-0341-001084/19.12.2016 година на Началник Сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ Севлиево, влязло в сила на 01.03.2017 година, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл на вината.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Т.Т. за извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подс. Т. деяние не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но същото се характеризира с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Сравнително висока е и обществената опасност и на самия подсъдим, предвид предишните му осъждания. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът има предвид именно тези осъждания на Т., последните две от които са за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК.  Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото в пълнота, доброто му процесуално поведение и не последно място обстоятелството, че същият живее с майка си, която е в сериозно влошено здравословно състояние и за която единствено той полага грижи.

Тъй като производството по делото протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК,  когато съдът постановява осъдителна присъда, той налага наказанието при условията на чл. 58а от НК, според която съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3. Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, както и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, дадоха на съда основание да приеме, че наказанието, което следва да се определи на подсъдимия Т. е по реда на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Именно поради това съдът наложи на Т. наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Предвид предишните осъждания на подсъдимия не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание, поради което съдът постанови определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи от Т. при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено и кумулативно наказание глоба в размер от 500,00 до 1200,00 лева. Съдът, като прецени изложените по – горе обстоятелства относно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, наложи на подсъдимия Т. по реда на чл. 55, ал. 2 от НК и наказанието ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: