Р Е Ш Е Н И Е

97

гр. Севлиево, 24.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и втори август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА

в присъствието на прокурора   ……………………,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 262 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от Й.К.И. *** против наказателно постановление (НП) № 4546 от 01.06.2017 г. на главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради формални нарушения по чл. 57 от ЗАНН. Наказаното лице счита, че наказващият орган неправилно е установил фактите и не е приложил правилно законосъобразната правна норма, съответстваща на това фактическо положение; не било ясно в какво се състои нарушението и не била посочена конкретната законова норма; изложените факти били преценени едностранчиво; юридическото формулиране на основанието също било неизрядно. Подробни съображения против издаденото НП се развиват в представените по делото писмени бележки на наказаното лице. Застъпва се виждането, че измерването на дължината на ППС е извършено с ролетка, която не е годно средство за измерване. Твърди се, че неправилно АНО е определил допустимия максимален размер, като е приложил чл. 5, ал. 1, т. 3, б.“в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, вместо хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 3, б.п „д“ от същата Наредба. Твърди се още, че не ставало ясно дали движението се е извършвало с извънгабаритно или с тежко ППС. Наказаното лице счита, че е нарушено правото му на защита и при изписване на санкционната норма, послужила като основание за налагане на глоба от 1 000 лв.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.  

Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалният си представител, счита, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания, поради което следва да се потвърди. Представя писмени бележки.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Административно-наказателното производство против жалбоподателя Й.И. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0005474 от 04.05.2017 г., в който актоставителят – свидетелят И.Й.Д. (инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ – София), в присъствието на свидетеля Д.С.К. (главен специалист в Областно пътно управление – Габрово), посочил, че на 04.05.2017 г., в 16 часа, на път І-4, км. 99+800, на 150 м след разклона за с. Добромирка, в посока гр. София – гр. Велико Търново, Й.К.И. управлява съчленено ППС с 4 оси – МПС с 2 оси /1-ва, 2-ра/ марка „Волво“, модел „ФМ 12420“ с рег. № ВТ7587КК и полуремарке с 2 оси /3-та, 4-та/ с рег. № ВТ1126ЕЕ, без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Пояснено е, че извънгабаритността по чл. 2 от Наредбата и необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: измерената дължина е 20.40 м, при допустима максимална дължина на ППС от 16.50 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „В“ от Наредбата. Посочено е, че измерването е извършено с техническо средство ролетка „Р50“, както и че ППС превозва коли. Актосъставителят е посочил за нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11. При съставяне на АУАН са приложени като доказателства заверени преписи от СУМПС на водача, трудов договор, както и свидетелствата за регистрация на МПС и полуремаркето. 

АУАН е предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, при което същият го е подписал без възражения. Възражения не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Още по време на съставяне на АУАН е заплатена пътна такса за движение на ППС-то, което се установява от приложените Заявление за издаване на разрешително за движение на тежко или извънгабаритно ППС и Квитанция за платени пътни такси с дата на издаване - 04.05.2017 г., платец – „***“ ЕООД гр. Елена, за сумата от 142.18 лв., за движение по маршрут Ботевград – В. Търново на товарен автомобил с 3/4 оси с рег. № ВТ7587КК.

Административно-наказващият орган (АНО) – главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, напълно се е съгласил с фактическите констатации, описани в АУАН и изцяло ги е възпроизвел в обстоятелствената част на издаденото от него НП № 4546 от 01.06.2017 г. Извършил е правен анализ, като е счел, че жалбоподателят Й.И. е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което и на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата му е наложил наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Фактическата обстановка на деянието се извлича от показанията на свидетелите И.Д. и Д.К., съпоставени с данните от АУАН и НП. Представени са копия от свидетелства за регистрация на МПС-та, част ІІ – за специален автомобил (автовоз) „Волво ФМ 12420“ с рег. № ВТ7587КК и полуремарке за автовоз с рег. № ВТ1126ЕЕ, от които е видно, че същите са собственост на „***“ ЕООД гр. Елена. Представени са преписи от Заявление за издаване на разрешително за движение на тежко или извънгабаритно ППС и Квитанция за платени пътни такси с дата на издаване - 04.05.2017 г., с платец – „***“ ЕООД гр. Елена, за сумата от 142.18 лв., за движение по маршрут Ботевград – В. Търново на товарен автомобил с 3/4 оси с рег. № ВТ7587КК.

Съдът намира, че показанията на свидетелите са достатъчно подробни, последователни и логични относно всички съществени моменти от предмета на доказване по делото, поради което ги кредитира. От тях се установява, че измерването на дължината на управлявания от жалбоподателя съчленено ППС с 4 оси, е извършено с техническо средство – ролетка „Р50“. Жалбопадателят не е направил възражения във връзка с ползваното средство за измерване – ролетка, както при съставяне на акта, както и след това в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По делото е представено Свидетелство за калибриране № 840А-Д-15 на ролетка с иден. № Р50, извършено на 17.09.2015 г. От това следва, че ползваното техническо средство за измерване на дължината на ППС е годно и прието за употреба в системата на АПИ, а възраженията на наказаното лице във връзка със средството за измерване се явяват напълно неоснователни.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното НП е получен от наказаното лице на 06.06.2017 г. Жалбата е изпратена по пощата на 08.06.2017 г., в законоустановения 7-дневен срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В тази връзка по делото е представен заверен препис от пълномощно на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Представен е заверен препис от заповед № РД-11-9/09.01.2017 г. за допълване на предходни заповеди на Председателя на УС на АПИ, с която И.Й.Д. е определен за лице, което да съставя актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП.

Съдът счита, че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които сами по себе си да са основание за отмяната му, като в тази насока не споделя твърденията от жалбата. Както АУАН, така и НП съдържат всички предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, включително е извършено подробно описание на нарушението, посочена е датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. 

Разпоредбата на посочената като нарушена правна норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП предвижда забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси). Редът за издаване на посочените разрешения е регламентиран с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като в чл. 2 от същата е конкретизирано кои ППС са извънгабаритни и какви са нормите на допустимите размери. Съдът, както посочи и по-горе, счита за установено по несъмнен начин, че управляваното от жалбоподателя на 04.05.2017 г. съчленено ППС е било извънгабаритно, тъй като дължината му е била 20.40 м. при максимално допустима дължина от 16.50 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „В“ от Наредбата. Напълно неоснователно е възражението на наказаното лице, че дължината на превозното средство следвало да се съобрази с нормата на чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „Д“ от Наредбата. В случая не се касае за МПС с едно или повече ремаркета, а за съчленено ППС, което произтича от легалните дефиниции по §1, т. 5 и 6, б.“б“ от ДР на Наредбата. В свидетелството за регистрация ППС-то е вписано като полуремарке, а не като ремарке, поради което не са налице основания за разсъждения относно приложение на чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „Д“ от Наредбата.

Установено е, че при проверката водачът не е представил на контролните органи валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), каквото е изискуемо съгласно посочените по-горе правни норми и обстоятелството, че управляваното от него ППС е извънгабаритно. Заплатената веднага след установяване на нарушението пътна такса, за което е представена квитанция, не променя факта, че нормативно въведеното задължение за наличие на документ, удостоверяващ заплащането на пътната такса, не е бил представен от водача при проверката.

Неоснователни са доводите в писмените бележки за неправилно ангажиране на отговорността на водача на ППС по чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП. Съдът намира, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни ППС в обхвата на пътя. Точно и ясно е изписано и фактическото обвинение, като не може да има съмнение, че нарушението се изразява в управление и движение на извънгабаритно ППС, а не тежко такова. Безспорно са доказани обективните елементи от състава на нарушението: процесното ППС има характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. и липсва съответно разрешение за движението му по републикански път, какъвто се явява главен път І-4, на който е извършена проверката. Наказващият орган правилно е приложил санкционната правна норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в чл. 53, ал. 1 от ЗП не фигурира описаното в НП нарушение и не ставало ясно коя точка и коя буква от въпросния наказателен член е нарушен. Диспозицията на нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, в първата си част, е бланкетна и в случая същата е запълнена с нормата на чл. 26, ал.2, т. 1, б. „а“ от ЗП, която изрично е посочена като нарушена. Наказващият орган не е счел, че деянието покрива някоя от хипотезите от втората част на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗП, което обяснява липсата на посочване на точка или буква от цитираната административно-наказателна разпоредба.

Водачът на процесното ППС, което има характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., е физическо лице. Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП като една от групите административнонаказателно отговорни субекти. Наред с това, в нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, на която изрично се е позовал и АНО, е посочено, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. В този смисъл, наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението. Следва да се посочи, че в чл. 53 и чл. 54 от ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят административно-наказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС, без необходимото разрешение: физически лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите които управляват ППС; лицата, които наредят извършване на такова движение; ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция за извършени нарушения по чл. 53 от ЗП. Деянието на жалбоподателя не следва да се подведе под разпоредбата на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, защото нормите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Новелата на чл. 53, ал. 1 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание глоба в минимален размер от 1 000 лв. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под най-ниския размер на наказанието глоба. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, извършено от наказаното лице, е свързано с нарушаване на строго регламентирани както в ЗП, така и в издаден подзаконов нормативен акт обществени отношения. Ползването, управлението, поддръжката и финансирането на пътищата е от особена обществена важност. Жалбоподателят, като водач на извънгабаритно ППС, е имал задължението да се съобрази с установени правила за поведение, още повече, че движението му не е било на кратко разстояние.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4546 от 01.06.2017 г. на главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Й.К.И., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата е наложено наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: