Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 119

гр. Севлиево,  31.10.2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на        дванадесети октомври

през две хиляди  и  седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря       Силвия Г.

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                    АНД № 266                       по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул .”***” № 22, чрез управляващия и представляващ С.К., е обжалвал наказателно постановление № 07-000635 от 18.05.2017 година на Директор на Дирекция  “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда / КТ / му е наложено наказание имуществена санкция в размер от 2 000.00лв. В жалбата се твърди, че НП е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

За ответника по жалбата – Дирекция “ИТ” гр. Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда да  остави същата без последствия и да потвърди наказателното постановление.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото по несъмнен начин се установява, че на 04.04.2017 г. на място в обект: предприятие за производство на еко пелети, находящо се в с. Шумата, общ. Севлиево, обект на АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово, а след това и на 07.04.2017 година в Дирекция “ИТ”-Габрово, свидетелите Г.П.В.-З. - главен инспектор и Ц.И.К. - старши инспектор в Дирекция “ИТ”–Габрово, извършили проверка на място в посочения по-горе обект, както и проверка на  документацията на дружеството, представена в последствие в дирекцията. Проверката била извършена в присъствието на Н.И. С.– счетоводител и упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. За извършената проверка е съставен съответен протокол с изх. № ПР1714130/19.04.2017 година, в който освен останалите констатации, в т. 9 е отразена и такава, че във ведомости за заплати на АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово за месеците януари, февруари и март 2017 г. работодателят е начислил трудовите възнаграждения на работещите за положения от тях труд съгласно разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ, но видно от представените ведомости за заплати за съответния период януари-март 2017 г. проверяващите констатирали, че в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят не е изплатил дължимите и начислени в съответната ведомост за заплати за месец февруари 2017 г. трудови възнаграждения на наетите лица, в т.ч. на лицата М.Ц.М.– общ работник и С.П.Ц.– машинен оператор производство на дървени въглища. В т. 9 от горепосочения протокол е вписано и обстоятелството, че не се констатирали други платежни документи, от които да се установи, че работодателят, в установените срокове – до 30 число на следващия месец, е изплатил дължимите трудови възнаграждения на лицата М.Ц.М.-общ работник и С.П.Ц.за положения от тях труд през месец февруари 2017 г. Във връзка с констатациите от проверката и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били издадени редица предписания,  като в т. 9 работодателят бил задължен в срок до 19.05.2017 година да изплати дължимото и начислено в съответната ведомост за заплати за месец февруари 2017 г. трудово възнаграждение на лицето М.Ц.М.– общ работник, ЕГН **********. Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 19.04.2017 година на управляващия и представляващ дружеството-жалбоподател. На същата дата свидетелката В.-З., в присъствието на свид. К., съставила АУАН № 07-000635 против жалбоподателя АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ”***” № 22, ап.18, ЕИК ***, в качеството му на работодател, представлявано от управителя С.К., за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.04.2017 г. на място в обект на контрол: предприятие за производство на еко пелети, намиращо се в с. Шумата, общ. Севлиево, стопанисвано от АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово и по представената на 07.04.2017 г. документация на предприятието, касаеща спазване на трудовото законодателство, е констатирано, че АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово, в качеството му на работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от доп.разпоредби на КТ не е изплатил в уговорения срок дължимото и начислено във ведомост за заплати за месец февруари 2017 г. трудово възнаграждение на лицето М.Ц.М.– общ работник, ЕГН: ********** за положения от нея труд. Актосъставителят е приел, че  нарушението е допуснато на 31.03.2017 година в обекта на контрол на предприятието и е установено на 07.04.2017 година по представените документи. Свидетелката Г.В. – З. квалифицирала описаното от нея деяние като нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Препис от АУАН е връчен на управляващия и представляващ дружеството С.К. срещу подпис на същата дата - 19.04.2017 г. След запознаване със съдържанието му същият не е направил възражения. Такива не са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

В изпълнение на дадените му предписания от страна на управляващия и представляващ дружеството-жалбоподател била изпратена Нотариална покана до работника М.М.да се яви на 02.05.2017 г. в кантората на Нотариус П.Д., за да получи трудовата си книжка и да предостави номер на банкова сметка, ***награждение за месец февруари 2017 г. Нотариалната покана била връчена лично на лицето на 27.04.2017 г. На посочената в поканата дата от страна на М.М.бил предоставен документ, удостоверяващ нейната банкова сметка *** - Севлиево. С преводно нареждане от 05.05.2017 г. дружеството-жалбоподател превело по посочената банкова сметка трудово възнаграждение за месец февруари 2017 година.

Въз основа на съставения АУАН № 07-000635 е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на Д ”ИТ” гр. Габрово с № 07-000635 от 18.05.2017 година. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, за което и на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложил на „Ал Се Еко Ресурс“ ООД Габрово, в качеството му на работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. Преди да наложи санкцията наказващият орган е изложил в наказателното постановление мотиви защо приема, че в случая не са налице основанията за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ и чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите  Г.П.В.-З. и Ц.И.К., съпоставени с писмените доказателства - Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1714130/19.04.2017 г.; отчетна форма за м. февруари 2017 г.; Платежен фиш на М.М.-извлечение от ведомост за заплати за месец февруари 2017 г.; Трудов договор № 8/21.11.2016 г.; Заповед № 4/08.03.2017 г. за прекратяване на ТПО; АУАН № 07-000635 от 19.04.2017 г.; Нотариална покана от „Ал Се Еко Ресурс“ Г-во; Разписка № 36/25.04.2017 г.; Преводно нареждане от 05.05.2017 г.; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София; Длъжностна характеристика на длъжност Директор на Д „ИТ“; НП № 07-000635 от 18.05.2017 год. и известие за доставяне на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 17.06.2017 година. Жалбата е заведена в деловодството на Д „ИТ“ Габрово на 26.06.2017 год., тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015год. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Съгласно тази разпоредба на кодекса  работодателят е длъжен в установените срокове: да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. Жалбоподателят на практика не оспорва така установената и изложена по-горе фактическа обстановка. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител същият излага доводи, че НП е необосновано и незаконосъобразно на първо място поради това, че при извършената проверка на дружеството от страна на служители на Дирекция „ИТ” Габрово бил съставен протокол за резултатите от същата, като с него били дадени и задължителни предписания, за изпълнението на които бил определен срок, в който същите били изпълнени. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството – жалбоподател посочи, че даденото предписание за заплащане на трудовото възнаграждение на работника било изпълнено в хода на проверката преди изтичане на срока на предписанието. Този факт бил известен на наказващия орган, тъй като на 17.05.2017 година, един ден преди издаване на наказателното постановление, обектът бил посетен отново и проверяващите констатирали, че дадените с предходния протокол за проверка от 19.04.2017 година предписания, били изпълнени. Това е видно от представения Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1721830/16.06.2017 година. По делото са представени и документи, удостоверяващи плащането на дължимото се трудово възнаграждение на М.преди издаване на наказателното постановление и преди изтичане на крайния срок за изпълнение на даденото в тази насока предписание. Изпълнението на даденото предписание от наказващия орган в срок обаче не следва да се преценява според съда като основание за неиздаване на наказателно постановление. На първо място следва да се отбележи в тази връзка, че предписанията съставляват принудителна административнан мярка и същите се издават по ред, различен от административно-наказателното производство, протичащо по реда на ЗАНН, на друго правно основание, а именно на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, и не са обвързани със съставянето на АУАН за констатираните от контролните органи нарушения. За така издадените предписания е предвиден различен ред за контрол, в това число и съдебен, предвиден в разпоредбите на АПК. Освен това ако проверяващите бяха констатирали на 17.05.2017 година, че предписанието не е изпълнено, щяха да съставят акт за неизпълнение на даденото предписание, което съставлява друг вид нарушение, което не е предмет на настоящото дело. В тази връзка изпълнението на предписанието за заплащане на дължимото трудово възнаграждение на работника следва да се преценява като обстоятелство, обуславящо налагането на по – лека санкция в рамките на предвидената от закона. Вярно е, че работодателт е направил всичко възможно след съставянето на АУАН чрез отправената нотариална покана до М.да изпълни дадените предписания и видно от представените документи същият е направил това на 05.05.2017 година, но този факт не изключва отговорността му за нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на наказаното дружество за приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ според която: «За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”. Нормата на чл. 415в от КТ е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение", но по съществото си тя очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произлезли вредни последици за работници и служители. В този смисъл, за да е налице отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ, следва работодателят да е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец февруари 2017 г. на работника М.М., както и това да е станало непосредствено след установяване на нарушението. В случая по делото безспорно се установи и не се спори от страна на дружеството-жалбоподател, че това не е било сторено непосредствено след установяване на нарушението. Нарушението е било установено на 07.04.2017 г., а възнаграждението е било изплатено почти месец след това – на 05.05.2017 г.. Освен посочената по-горе предпоставка, за да е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ е необходимо да не са произлезли вредни последици за работника. Съдът намира, че в случая са настъпили такива, тъй като той е бил лишен от уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана от работодателя му работна сила. Освен това следва да се има предвид и факта, че работодателят е предприел действия по заплащане на трудовото възнаграждение едва след извършената проверка, като по този начин е поставил работника в невъзможност да се ползва от трудовото си възнаграждение цял месец след като същото му е било дължимо. През този период от време, още повече че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед от 08.03.2017 година, която не е подписана от лицето, същият е бил лишен от средства за покриване на житейските си нужди.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице основанията за преквалифициране на деянието по чл. 415в от КТ.

Същевременно в жалбата се излагат доводи, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно. Съдът не споделя така изложения довод. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.,ОСК. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи и че предвид спецификата и значимостта на обществените отношения, които КТ урежда,  процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай и спрямо него не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира за безспорно установено, че работодателят АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово не е изплатил трудовото възнаграждение за месец февруари 2017 г. на работника си М.М.. Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови норми. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство в частта му за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Извършеното деяние съставлява нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ от страна на работодателя и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ.

Наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция е съобразена с границите, очертани от нормативната разпоредба, но съдът счита, че същата е завишена и не съответства на тежестта на нарушението. При издаването на наказателното постановление АНО не се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и че същото е било отстранено до издаване на НП, като дължимото трудово възнаграждение е било изплатено на работника. Именно поради това съдът намира, че на дружеството-жалбоподател следва да се наложи наказание в минималния размер, предвиден в приложената санкционна норма, а именно имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, но следва да се измени в частта му досежно размера на наложеното наказание имуществена санкция.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 07-000635 от 18.05.2017 година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.”***” № 22, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. / две хиляди / лева, като вместо него

ПОСТАНОВИ: НАЛАГА на АЛСЕ – ЕКО РЕСУРС“ ООД гр. Габрово, ЕИК 203047991, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.”***” № 22, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 1 500.00лв. / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: