Р Е Ш Е Н И Е

98

гр. Севлиево, 31.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и втори август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА

в присъствието на прокурора ..........................,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 277 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от „***” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, представлявано от В.Х.М., против наказателно постановление (НП) № 07-000750 от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения за това, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че както в акта, така и в НП не било посочено в какво точно се изразява нарушението, тъй като не било ясно каква е изпълняваната от лицето М.М. трудова дейност. Оспорва се доказателствената стойност на подписаната от М. декларация. Твърди се, че не е доказано по никакъв начин посоченото лице да е полагало труд като работник или служител към датата на проверката. Алтернативно се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, алтернативно – ако съдът приеме, че е извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, да измени наложената санкция до размер на 100 лв.

Процесуалният представител на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП отговаря напълно на законовите изисквания и е издадено след законосъобразно проведена процедура. Моли съда да потвърди НП.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото се установява и не се спори, че на 16.05.2017 г., 19.05.2017 г., 25.05.2017 г., 12.06.2017 г. и на 16.06.2017 г., свидетелката М.И.А. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда – Габрово, и инж. А.К.Н. – старши инспектор в същата дирекция, извършили проверка в „***” АД – Хасково, относно изпълнение на Програма № 1/Мярка 5 – „Извършване на проверки в предприятия с цел превенция на недеклариран труд във всичките му проявления – работно време, заплащане на труда и възникване на трудовото правоотношение, както и условията на уязвимите групи работници“, на обект: Строителни обекти – „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в град Севлиево“, включително строителна площадка: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в град Севлиево – ОДЗ „Щастливо детство 2“, гр. Севлиево, ул. „Сава Тошев“ № 11. За извършената проверка е съставен съответен протокол с изх. № ПР1722189/16.06.2017 г. Констатацията, имаща отношение към предмета на настоящото производство, отразена в пункт 1. от протокола, се свежда до следното: Посочено е, че към момента на проверката на 16.05.2017 г., в интервала 12.50 – 13.30 часа, на обекта на дружеството в гр. Севлиево, ул. „Сава Тошев“ № 11, ОДЗ „Щастливо детство 2“, са установени две лица да осъществяват трудова дейност. От двете лица е изискано декларирането по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на обстоятелства, свързани с характеристиките на трудовите правоотношения. В Протокола е отразено, че видно от попълнената от лицето М.А.М. декларация, същият е нает да работи като „Общ работник“ на въпросния обект от месец декември 2016 г., с работно време от 4 часа, с уговорено трудово възнаграждение от 200 лв. В Протокола се посочва, че според представената на 25.05.2017 г. в Дирекция „ИТ“ – Габрово документация от дружеството, с лицето М.М. е сключен двустранно подписан трудов договор № 1011 от 03.11.2016 г. за изпълнение на длъжността „Общ работник“, за работа на непълно работно време – 4 часа, и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 210 лв., като със заповед № 741/06.02.2017 г., връчена му на 06.02.2017 г., трудовият договор е прекратен, считано от 06.02.2017 г. Изводът, който е изведен в Протокола от проверката, е, че работодателят е допуснал на 16.05.2017 г., в 13.00 часа, до работа лицето М.М., в условия с определено работно място – Строителна площадка: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в град Севлиево – ОДЗ „Щастливо детство 2“, обект на „***“ АД – Хасково, без сключен писмен трудов договор, в нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В Протокола е отразено, че от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ в Регистъра на трудовите договори, с вх. № от 23.05.2017 г., между работодателя „***“ АД – Хасково и лицето М.А.М. на 23.05.2017 г. е сключен двустранно подписан трудов договор, който е регистриран в НАП на 23.05.2017 г. в 15:37 ч., при условията на непълно работно време – 4 часа на ден, считано от 25.05.2017 г., с уговорено трудово възнаграждение от 230 лв.

Административно – наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 07-000750 от 16.06.2017 г. против „***“ АД - Хасково, в качеството му на работодател, в който актосъставителят – св. М.А., в присъствието на А.К.Н. – ст. инспектор в Дирекция „ИТ“ - Габрово, отразила, че при извършена проверка на 16.05.2017 г., в интервала 12.50 – 13.30 часа, по работни места на обект строителна площадка: „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в гр. Севлиево - ОДЗ „Щастливо детство 2“, обект на „***“ АД – Хасково, е установено, че лицето М.А.М. осъществява трудова дейност в посочения обект. Отразено е, че към момента на проверката по работни места от лицето М.М. изискано декларирането по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на обстоятелства, свързани с характеристиките на трудовото правоотношение и видно от саморъчно попълнената от него декларация на същия ден в 13.00 часа, същият декларира, че работи като „Общ работник“ на въпросния обект от месец декември 2016 г., с работно време от 4 часа, по график, с уговорено трудово възнаграждение от 200 лв. и има сключен трудов договор. Уточнено е, че съгласно представената на 25.05.2017 г. в Дирекция „ИТ“ – Габрово документация  на дружеството, със заповед № 741/06.02.2017 г., считано от 06.02.2017 г., трудовото правоотношение между М.М. и „***“ АД – Хасково са прекратени. В АУАН е посочено, че работодателят е допуснал на 16.05.2017 г., в 13.00 часа, да извършва трудова дейност лицето М.М., в условия с определено работно място – Строителна площадка: Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в град Севлиево – ОДЗ „Щастливо детство 2“, обект на „***“ АД – Хасково. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В деня на неговото съставяне препис от АУАН е предявен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Депозирано е писмено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което се заявява, че трудовото правоотношение с лицето М.М. е прекратено и твърденията на същото лице при проверката на 16.05.2017 г. са недействителни и се дължат на стрес; лицето М. е посетило обекта по време на обедната почивка на обекта и в отсъствие на техническия ръководител.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 07-000750 от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово. В него административно-наказващият орган (АНО) се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на „***” АД - Хасково имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Гореизложените фактически констатации се извлича от показанията на свидетелката М.А.; както и писмените доказателства – АУАН и възражение към него, НП, заверен препис от протокол за извършена проверка с изх. № ПР1722189/16.06.2017 г.; заверен препис от декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от М.М.; заверен препис от заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 741/06.02.2017 г.

В депозираните в съдебно заседание показания св. А. потвърждава констатациите, отразени от нея в АУАН. Заявява, че при извършената проверка по работни места, двете лица, които намерили да работят правели някакви довършителни работи по настилки, плочки имало покрай тях, строителни инструменти и ръчни ел. инструменти имало разпилени по площадката. Въпросните две лица казали, че извършват довършителни работи по външната част на терасата – облицоване с плочки; и бързат да приключат с работата за деня. И двете лица, едното от които бил св. М.М., декларирали, че имат сключени трудови договори. Свидетелката заявява, че не е издавано постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение със св. М.М., по реда на чл. 405а от КТ. Уточнява също, че били изискани ведомостите за всички работещи в дружеството-жалбоподател с място на работа в гр. Севлиево и лицето М.М. не бил включен във ведомостите за получени трудови възнаграждения.  

Съдът допусна в качеството на свидетел лицето М.М.. От показанията му се установява, че на 16.05.2017 г., когато имало проверка, се намирал на строителния обект на ОДЗ „Щастливо детство“ в гр. Севлиево. Във връзка със съществуването на трудово правоотношение между него и „***“ АД, както и причината, за да бъде на обекта на дружеството по време на проверката, св. М. заявява следното: „Аз работех в тази фирма „***“ АД – Хасково, даже мислех, че ми е продължен договора. Но си имах моя работа и не знаех дали са ми прекратили договора или не. Отидох там при колегите, от 20 години работим заедно с тях. Те ми викат: „Можеш ли да дойдеш да ни помогнеш?“, и аз отидох. То беше към 4-5 метра главт. Ние сме на 4 часа колегите, строителите, и лепихме теракота в детската градина, главта лепихме. Един без нещо идват и питаха какво работим, към коя фирма, и писах там. Питаха на колко часа, получаваме ли си заплатите…. Аз за първи ден отидох, колегата му помоли. Аз не знаех, че от „***“ АД – Хасково съм освободен. Колегата ме помоли да отида и аз отидох за първи ден там. Абсолютно редовно си получавам заплатата. За 4 часа работа си получавам заплатата. На техника си отчитам работата, И. С.е техника, идва, мери и си получавам заплатата. … Заплатата ми я даваше Пламен, той е шефа.“.  

Според съдържанието на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, изготвена и подписана от св. М., последният работи в „Еко Транс Груб“ ЕОООД от 12.2016 г., като общ работник, с работно време от 4 часа, по график, има сключен трудов договор, уговореното трудово възнаграждение е в размер на 200 лв., последно полученото трудово възнаграждение е в размер на 200 лв. В т. 8 от Декларацията, на въпрос има ли сключен граждански договор, св. М. е маркирал както предложения отговор „да“, така и отговора „не“.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните прави изводи:

Съдът констатира, че препис от обжалваното наказателно постановление е получен от дружеството - жалбоподател на 29.06.2017 г. Жалбата е изпратена по куриер на 05.07.2017 г. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН е съставен от компетентно за това лице – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, изпълняващ функциите на държавен контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 КТ във връзка със спазване разпоредбите на трудовото законодателство. НП е издадено от компетентен АНО - Директора на Дирекция „ИТ“ – Габрово.

НП е издадено за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, които законови текстове императивно поставят изискванията отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношение, чрез сключване на трудов договор в писмена форма.

По съществото на спора настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установи към 16.05.2017 г. между „***“ АД и М.А.М. да са били налице отношения по трудово правоотношение.

По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и работно място. В случая както в АУАН, така и в НП е изведено заключението, че св. М. е „осъществявал трудова дейност“. Преди всичко, изобщо не става ясно в какво се е изразявала въпросната трудова дейност, което, едно страна, не позволява извършването на пълен и точен фактически и правен анализ за наличие на трудово правоотношение, от друга – рефлектира върху правото на защита на санкционираното юридическо лице. Актосъставителят, а след това АНО, не са изпълнили със съдържание ползваната от тях терминология и същата е формално и бланкетно посочена – нарушение по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Пропускът не е възможно да се запълни чрез показанията на свидетелите, които се депозират едва в съдебната фаза на производството. В същото време анализът на показанията на свидетелите А. и М. не позволява извличането на категорични данни за изпълнявана от св. М. трудова функция. Св. А. твърди, че св. М. и още едно лице извършвали „някакви“ довършителни работи по настилки; покрай тях имало плочки, строителни инструменти и ръчни ел. инструменти. Тя обаче не установява посоченият свидетел да е извършвал работа с въпросите инструменти, а и за същия инспекторите от ДИТ са приели, че е „Общ работник“, което предполага, че те самите не са счели, че М. извършва специфична строителна дейност. Св. М., от своя страна, заявява, че отишъл по молба на колегите си, за да помогне за ремонта на около 4-5 метра главт; хем твърди, че работел в дружеството-жалбоподател, за което получавал редовно заплата по ведомост и не знаел, че договорът му е прекратен още през м. февруари, хем обяснява как „колегата ме помоли да отида и аз отидох за първи ден там.“. Изводът, до който достига съдът е, че не са установени елементи на трудово правоотношение. Няма уговорени работно време, работно място и изисквания за спазване на трудова дисциплина с лице, имащо качеството на работодател. Липсва трайност и продължителност във връзка с престиране на работна сила. Изобщо не става ясно има ли договорено възнаграждение и ако има такова, както твърди св. М., с кого е договорено.

Инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ не са обявили съществуването на трудово правоотношение с постановление, издадено по реда на чл. 405а от КТ, което щеше да внесе допълнителна яснота, доколкото в по-голяма пълнота се очаква да се посочат отделните елементи на трудовото правоотношение, включително датата на неговото възникване.

Посочените правни изводи не се опровергават от съдържанието на попълнената от св. М. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Във въпросния документ личат съществени несъответствия, като деклараторът грешно е посочил фирмата на дружеството, което заявява, че му е работодател, както и декларира, че едновременно има и няма сключен граждански договор. Тези обстоятелства, според съда, поставят под съществено съмнение способностите на св. М. да разбира смисъла и съдържанието на представения му да попълване документ. Също така, настоящият съдебен състав намира, че доказателствената стойност на въпросната декларация е спорна, защото същата е създадена в стадий от развитие на производството, в който практически липсват условия за състезателност, поради което (дори и същата да установява съществуване на трудово правоотношение) е недопустимо само въз основа на нея да се изграждат изводи за извършено наказуемо деяние и авторството му.     

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07-000750 от 26.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово”, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Добруджа” № 10, вх. Б, офис 23, ЕИК 126729838, представлявано от В.Х.М., за нарушение, квалифицирано по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: