Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    №146

 

гр. Севлиево,  05.12.2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание  

на      двадесет и трети ноември

през    две   хиляди  и седемнадесета  година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА  

 

при секретаря      Силвия  Г.а

 в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията БОЖИЛОВА                АНД № 278                       по описа

за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от „Еко Традекс Груп“ АД гр. Хасково, представлявано от изпълнителния директор В.Х.М., против наказателно постановление (НП) № 07-000786 от 26.06.2017 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

В жалбата се излага, че НП е издадено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона, поради което същото е незаконосъобразно и неправилно.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушаване на административно - процесуалните правила.

Процесуалният представител на административно – наказващия орган /АНО/ оспорва жалбата и излага съображения за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това се установява и от представения Протокол за извършена проверка и показанията на свидетелите, че на 16.05.2017 г. по работни места на обекти: “Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в гр. Севлиево”, включително на обект: Строителна площадка: “Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сгради от образователната инфраструктура в гр. Севлиево-ОДЗ „Щастливо детство 2”, находящ се на ул.“Сава Тошев“ № 11 в гр. Севлиево, а след това на 19.05.2017 г., на 12.06.2017 г. и на 16.06.2017 г., в Дирекция “ИТ”-Габрово, свидетелите М.И.А. - инспектор и А.К.Н. - старши инспектор в Дирекция “ИТ”–Габрово, извършили проверка в „Еко Традекс Груп“ АД гр. Хасково в посочения по-горе обект, както и на документацията на дружеството. Проверката била извършена в присъствието на свид. П.В.Г.– техник и упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. За извършената проверка бил съставен съответен протокол с изх. № ПР1722189/16.06.2017 год., в който освен останалите констатации, в т. 3 е отразена и такава, че видно от представените ведомости за начислени и изплатени работни заплати за месец януари 2017 г., по време на проверката по документи се установило, че работодателят „Еко Традекс Груп“ АД Хасково не е изплатил на наетите лица - посочени са поименно седем работещи, сред които и С.Р.С., за който е отразено, че е назначен на длъжност „пазач“, в установените срокове – до 25-то число на месеца, следващ месеца на отработеното, трудовото му възнаграждение в размер на 144,30 лева, начислено в съответната ведомост за заплати за месец януари 2017 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. Със същия протокол и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били издадени предписания по отношение на констатациите от извършената проверка, като в т. 9 от същите е отразено работодателят „Еко Традекс Груп“ АД гр. Хасково да изплати на наетото лице С.Р.С., ЕГН *********, назначен на длъжност „пазач“, трудовото му възнаграждение в размер на 144,30 лева, начислено в съответната ведомост за заплати за месец януари 2017 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Като срок за изпълнение на това предписание е посочена датата 30.06.2017 година. Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 16.06.2017 г. на свид. П.В.Г., в качеството му на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.

На същата дата - 16.06.2017 година, свид. А., в присъствието на свид. Н., съставила АУАН № 07-000786 против жалбоподателя Еко Традекс Груп АД в ачеството му на работодател, за това, че при извършена на 19.05.2017 г. проверка по документи на “Еко Традекс Груп” АД гр. Хасково, в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово, включително и на трудови досиета и ведомости за заплати за месец януари 2017 г., е установено, че на наетото лице С.Р.С., ЕГН **********, назначен на длъжност „пазач“, не е изплатено в установените срокове – до 25-то число на месеца, следващ месеца на отработеното, трудовото му възнаграждение в размер на 144,30лв., начислено в съответната ведомост за заплати за месец януари 2017г. Актосъставителят е приел, че нарушението е извършено на 27.02.2017 г. и е установено на 19.05.2017 г. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че нарушението е извършено във връзка с обществена поръчка. Свидетелката А. е квалифицирала описаното от нея деяние като нарушение на чл.128, т. 2 от КТ. След съставянето на акта, същият бил връчен на упълномощения представител на жалбоподателя - свид. П.В.Г.. След запознаване със съдържанието му същият е вписал в акта, че ще направи възражения в законоустановения срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива са били депозирани от жалбоподателя. В същите се твърди, че установените при проверката факти не кореспондират с обективната истина, тъй като служителят С.С. си бил получил трудовото възнаграждение за месец януари в срок. В писмените възражения се сочи, че въпреки че към датата на проверката във ведомостите за заплати за месец януари 2017 година липсвал подпис на работника С., актосъставителят обосновал извода си за извършване на нарушението само въз основа на липсата на подписа на работника, без да изследва и други доказателства. Така например актосъставителят би могъл да осъществи връзка с въпросния работник и да вземе предвид неговите показания. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е приложил към възражението разходен касов ордер на 24.02.2017 г., съгласно който дължимото се за работника С. трудово възнаграждение за съответния период  му било изплатено напълно и в срок. В тази връзка жалбоподателят твърди, че самата липса на подпис във ведомостите за заплати за месец януари, по никакъв начин не означавала, че на С. не му е изплатено трудовото възнаграждение.

Административно – наказващият орган (АНО) – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово напълно се е съгласил с фактическите констатации, посочени в АУАН, и ги е възпроизвел изцяло в обстоятелствената част на издаденото от него НП № 07-000786 от 26.06.2017 година. В санкционната част на постановлението е посочено, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ, за което и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. В съставеното наказателно постановление АНО е посочил, че няма основание за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено в хода на проверката и нейното приключване, и от него са произтекли вредни последици за лицето С.Р.С. от неизплащане на трудово му възнаграждение за м. януари 2017 г.. Посочено е още и че в случая няма основание за приложение и на чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите  М.И.А., А.К.Н., П.В.Г.и С.Р.С., съпоставени с писмените доказателства - Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1722189/16.06.2017 г.; Извлечение от ведомост за заплати за месец януари 2017 г.; Писмо от Изп. Директор на „Еко Традекс Груп“ АД Хасково до Директора на Д „ИТ“ Габрово с изх. № 312/13.06.2017 г.; Пълномощно рег. № 240 от 24.02.2017 г.; АУАН № 07-000786 от 16.06.2017 г.; Възражение от Изп. директор на „Еко Традекс Груп“ АД Хасково с приложено към него заверено копие на Разходен касов ордер № 407/24.02.2017 г.; Правилник за вътрешният трудов ред на „Еко Традекс Груп“ АД Хасково; Вътрешни правила за работната заплата на „Еко Традекс Груп“ АД Хасково; Удостоверение по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОП;  Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1725782/12.07.2017 г.; Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София; Длъжностна характеристика на длъжност Директор на Д „ИТ“ и НП № 07-000786 от 26.06.2017 година.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 29.06.2017 година. Жалбата е заведена в деловодството на Д „ИТ“ Габрово на 04.07.2017 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган. В тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЧР-572 от 21.07.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал. 1 от КТ предвид заеманата от него длъжност.

След запознаване със събраните в хода на административно – наказателното производство писмени и гласни доказателства съдът стига до извода, че жалбата относно извършеното административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ е основателна по следните правни съображения:

В АУАН и в издаденото в последствие въз основа на него НП се твърди, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодал, е извършило нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, съгласно която разпоредба: Работодателят е длъжен в установените срокове: да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да е осъществен състава на това административно нарушение следва да се докаже по несъмнен начин, и то от страна на АНО, че наказаното дружество не е платило дължимото се трудово възнаграждение за месец януари 2017 година на работника С.Р.С.. За доказване на това обстоятелство наказващият орган ангажира показанията на разпитаните по делото служители на Д «ИТ» - Габрово – свидетелите А. и Н.. И двамата свидетели обясниха пред съда, че след извършената проверка на място в строителния обект на дружеството – жалбоподател в гр. Севлиево, са били дадени указания да се представят в дирекцията редица документи, част от които да удостоверят заплащането на работната заплата на някои от работниците, които не са положили подписа си върху изготвената ведомост за заплати за съответния месец. В изпълнение на тези указания наказаното дружество е представило платежна ведомост за месец януари, както и Вътрешни правила за работната заплата на друеството и Правилник за вътрешния трудов ред. В съдебно заседание двамата свидетели обясниха, че проверката е продължила един месец, като през този период дружеството на няколко пъти е било канено да представи доказателства във връзка със своевременното изплащане на трудовите възнаграждения на работниците, в това число и на работника С.Р.С.. Въпреки това според проверяващите дружеството не е представило никакви други доказателства освен ведомостта за заплати за месец януари, както и едно уведомително писмо до Д «ИТ» - Габрово, с което дружеството пояснява, че системата за заплащане на труда е повременна и че работната заплата се изплаща не по – късно от 25 – то число на месеца в брой по разплащателна сметка и ведомост, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който е положен труда. Според актосъставителя до съставянето на АУАН се е сигнало именно поради това, че въпреки многократно дадената възможност да се представят и други документи, удостоверяващи изплащането на работната заплата на С. за месец януари 2017 година, дружеството не е представило такива. Документи в тази насока са представени с възражението срещу съставения АУАН. Това са РКО от 24.02.2017 година и писмена декларация от С.Р.С., с която същият е декларирал, че докато е работел в дружеството – жалбоподател, е получавал редовно заплатата си до 25 – то число на следващия месец.

За потвърждаване на това обстоятелството, по искане на процесуалните представители на дружеството – жалбоподател, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел работника С.Р.С.. Пред съда същият потвърди изложеното от него в писмената декларация и обясни, че докато е работел в дружеството, редовно е получавал възнаграждението си, включително и това за месец януари 2017 година. С. обясни също така, че при получаване на трудовото си възнаграждение се е подписвал върху разходен касов ордер и върху ведомостта. При предявяване на представения РКО от 24.02.2017 година С. заяви, че подписът в графата получил сумата е негов и че е получил отразената в него сума на датата, посочена в ордера. За начина на изплащане на възнагражденията С. обясни, че докато е работел на строителния обект – детската градина в гр. Севлиево, свидетелят П.Г.идвал или на място на строителната площадка, или в офиса на дружеството, който се намирал също във фургон на определена строителна площадка, където предавал парите на работника срещу РКО. В края на разпита си свидетелят С. заяви, че заплатата му за всичките месеци, в които е работел в дружеството – жалбоподател, е била получена от него чрез РКО.

Свидетелят П.Г.обясни пред съда, че работи в дружеството – жалбоподател от три години и половина като «технически ръководител» и че той е изплащал възнагражденията на работниците в дружеството. От неговите показания стана ясно, че работниците получавали възнагражденията си въз основа на РКО, които били предварително изготвяни в офиса на дружеството в гр. Хасково, след което предавани в плик на свидетеля Г.. Същият носел пликовете със заплатите и съответния разходен касов ордер в гр. Севлиево и предавал заплата на всеки работник индивидуално. За удостоверяване  получаването на трудовото си възнаграждение всеки работник полагал подписа си върху предварително изготвения РКО, както и във ведомостта, която била предавана на Г.от служителите в офиса в гр. Хасково заедно с разходните касови ордери. Имало случаи обаче, в които ведомостите за заплати били изготвяни след получаването на работните заплати от работниците в дружеството чрез РКО или пък той пропускал да предоставя и ведомостите за заплати на работниците да положат подписа си и върху тях, а не само върху съответния РКО.

Преценката на изложените до тук фактически обстоятелства дава на съда основание да приеме, че по делото не се установи по един безспорен и категоричен начин изпълнението от страна на наказаното друество на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че  в производството по ЗАНН в тежест на административно – наказващият орган е да докаже твърдяното от него в обжалваното наказателно постановление, че жалбоподателят е извършил нарушението, визирано в посочената по – горе разпоредба. Т.е. да докаже, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател, не е изплатил на наетото лице С.Р.С., назначен на длъжност «пазач», в установените срокове – до 25 – то число на месеца, следващ месеца на отработеното, трудовото му възнаградение за месец януари 2017 година в размер на 144,30 лева, начислено в съответната ведомост за заплати за месец януари 2017 годна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи според съда, че работникът С.С. е получил изцяло и в брой трудовото си възнаграждение за месец януари 2017 година на датата, посочена в РКО. В подкрепа на това становище на съда са показанията на самия работник, тези на свидетеля П.Г.и приетите по делото РКО и декларация от С.. При преценяването на това обстоятелство на първо място следва да се отбележат показанията на С., в които същият заявява, че винаги е получавал заплатата си в уговореното време, както и че това е ставало чрез полагането на подпис от негова страна върху предварително изготвените разходни касови ордери. Безспорно е, че тези РКО са били представени от дружеството – жалбоподател едва след изготвянето на акта за установяване на административно нарушение, а не в срока на проверката, но този факт по никакъв начин според съда не следва да се приема в тежест на наказаното дружество, тъй като същото може във всеки един момент в хода на административно – наказателното производство да представя доказателства, оборващи обвинителната теза на АНО. Освен това стана ясно, че наказващият орган е приел, че жалбоподателт не е изпълнил задължението да заплати дължимото се трудово възнаграждение за месец януари 2017 година на работника С.С. единствено въз основа на липсващия му подпис в изготвената ведомост за заплати. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ са допустими различни начини за изплащане на трудовото възнаграждение – лично на лицето по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, както и чрез превод на влог в посочена от работника банкова сметка ***, че заплатата на С. за месец януари 2017 година му е била платена лично срещу подпис в РКО и то в уговорения срок, което той изрично потвърди пред съда, като заяви, че винаги е получавал навреме заплатата си докато е работел в дружеството. Що се касае до липсата на подпис на С. в представената от упълномощения представител на наказаното дружество ведомост за заплати за месец януари 2017 година, следва да се съобразят показанията на свид. П.Г., който обясни, че въпреки че е било негово задължение, той невинаги е предоставял своевременно на работниците ведомостите за заплати за съответния месец, което и оправдава липсата на подпис на С. върху ведомостта за заплати за месец януари 2017 година. Този факт обаче не води до извода за неплащане на дълимото му се трудово възнаграждение в срок, поради което съдът приема, че нарушението, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател, не е осъществено от негова страна.

Съобразявайки тези обстоятелства съдът е на становище, че наказващият орган не доказа по един безспорен и несъмнен начин твърдяното административно нарушение. От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е осъществил състава на административното нарушение, визирано в чл. 128, т. 2 от КТ, поради което съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Въпреки становището на съда за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, за по – голяма правна прецизност същият намира, че следва да обсъди и възраженията на жалбоподателя за допуснати в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание  съществени нарушения на материалния закон и производствените правила.

В жалбата на първо място се твърди, че е налице нарушение при съставянето на АУАН, тъй като на една и съща дата срещу дружеството са били издадени три броя АУАН, въз основа на които в последствие били издадени три НП за еднакви по вид нарушения на чл. 128, т. 2 от КТ. В тази връзка се твърди, че при положение, че нарушението било установено на една и съща дата и касае нарушение на една и съща законова разпоредба, следвало да се издаде един АУАН и съответно въз основа на него да се издаде едно НП. Съдът не споделя тоива становище. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която е императивна, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. От приложения по делото Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1722189/16.06.2017 г. се установява, че в хода на същата е констатирано неизплащането на трудови възнаграждения на няколко работници на дружеството-работодател, както за месец януари, така и за месец февруари и март 2017 година. Всяко едно от тези деяния съставлява отделно нарушение, което подлежи на отделна санкция, поради което правилно и законосъобразно са съставени няколко АУАН за всяко едно нарушение, въз основа на които и административно-наказващият орган е издал няколко отделни НП. Не без значение в случая е и обстоятелството, че е въпрос на преценка на актосъставителя дали да състави АУАН за всяко едно от нарушенията, само за едно или за някои от тях. В тази връзка съдът намира това възражение за несъстоятелно.

 Такова е и следващото възражение на жалбоподателя, който твърди в жалбата си до съда, че в хода на административно – наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че както в АУАН, така и в НП, не било посочено мястото на извършване на нарушението, а само мястото, където същото е установено. Съдът не споделя така изложения довод по следните съображения: безспорно е, че както в АУАН, така и в НП следва да се посочи мястото на извършване на нарушението, което в процесното НП не е направено. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК процесуалното нарушение е съществено само ако е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. В случая съдът намира, че процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени, тъй като за него е било ясно, че мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да изпълни задължението си да изплати трудовите възнаграждения на работниците си /чл. 270, ал. 1 от КТ /. Това следва по силата на закона и за него няма спор. В случая, работата се е извършвала в гр. Севлиево и от страна на дружеството-жалбоподател е било определено лице – свид. П.В.Г., което срещу подпис във ведомостите да изплаща своевременно дължимото трудово възнаграждение на работниците в дружеството.

Съобразявайки изложеното по – горе съдът намира, ч обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 07-000786 от 26.06.2017 година на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД гр. Хасково, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, офис 23, представлявано от В.Х.М., в качеството му на работодател,  на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: