Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 109

гр. Севлиево,  16.10.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и пети септември

през две хиляди  и  седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря         Силвия  Станева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                    А.Н.Дело № 293                          по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

            Жалбоподателят Д.Х.Ч. *** е обжалвал наказателно постановление № 17-0341-000376 от 12.06.2017 година на Началник Сектор към ОД на МВР гр. Габрово, РУ „Полиция” гр. Севлиево, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. 

            ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй според жалбоподателя описаните фактически констатации в акта за установяване на административно нарушение, не обуславят виновно негово поведение, за което да понесе предвидената наказателна отговорност.

За ответника по жалбата – РУ “Полиция” гр. Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.07.2017 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РУ „Полиция” гр. Севлиево на същата дата, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 02.02.2017 година около 15:20 часа полицейските служители П.Г.П. и С.К.Ц. *** лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № 950Н177, който бил управляван от жалбоподателя Ч.. По време на проверката се установило, че автомобилът е собственост на „Суин Импекс България“ ООД и че същият е с временна регистрация, валидна до 06.01.2017 година. За това констатирано обстоятелство свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който отразил горепосочените фактически обстоятелства и квалифицирал деянието на Ч. като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае с него и да го подпише. Видно от АУАН № 70/17 от 02.02.2017 година жалбоподателят вписал в графата за възражения, че приятелят му, който бил с него в колата, го помолил да го закара до ЦСМП гр. Севлиево, тъй като изпитвал силни болки в кръста, както и това, че не е знаел, че автомобилът му е нередовен, т.е. с изтекли номера.

Въз основа на проверката, извършена от полицейските служители, в РУ на МВР – Севлиево било образувано ДП № 38/2017 година срещу П.М.П.от гр. Севлиево /пътника, който е бил заедно със жалбоподателя в автомобила/ за това, че на 02.02.2017 година около 15:20 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“ № 30А в посока ж.к. „Д-р Атанас Москов“, при условията на посредствено извършителство, осъществявайки деянието чрез Д.Х.Ч. ***, намиращ се в положение на грешка, изключваща умисъла по смисъла на чл. 14 от НК, а именно: не знаел, че управлява л.а. „Пежо“ с рег. № 950Н177 с валидност до 06.01.2017 година, управлявал моторно превозно средство – горепосоченото, което не е регистрирано по надлежния ред – регистрационните табели на автомобила са с изтекъл срок на валидност с талон № 000386345, валиден до 06.01.2017 година – престъпление по чл. 345, л. 2 във връзка с ал. 1 от НК. С Постановление от 28.04.2017 година наказателното производство по ДП № 38/2017 година по описа на РУ на МВР – Севлиево било прекратено, като прокурорът е приел, че е невъзможно съставът на чл. 345, ал. 2 от НК да бъде осъществен чрез посредствено извършителство, тъй като задължение на водача на автомобила е да носи съответните документи и да се увери в това, че управляваното от него моторно превозно средство е надлежно регистрирано. Приемайки това прокурорът е преценил, че лицето, срещу което би следвало да се води наказателното производство, е жалбоподателя Д.Ч., а не представителя на собственика на автомобила. В случая обаче и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства прокурорът е стигнал до извода, че обществената опасност на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК е явно незначителна и е прекратил производството по делото. Същевременно с това прокурорът е постановил материалите по делото да бъдат изпратени на РУ на МВР – Севлиево за вземане на отношение относно реализиране на административно наказателна отговорност на жалбоподателя Ч. съгласно нормата на чл. 175, ал. 1 т. 1 от ЗдвП.

В тази връзка, след влизане в сила на постановление на прокурора от РП – Севлиево, било издадено обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя Ч. за това, че след като на 02.02.2017 година управлявал в гр. Севлиево л.а. „Пежо 307“ с рег. № 950Н177, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като временната му регистрация била валидна до 06.01.2017 година, е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП наказващият орган е наложил на Ч. административните наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

Жалбоподателят се яви в провелото се съдебно заседание и обясни, че на инкриминираната дата бил повикан от приятеля си П.Петров, за да го закара по спешност с автомобила му в ЦСМП гр. Севлиево, тъй като изпитвал силни болки в кръста. Жалбоподателят обясни, че след като е отишъл пред дома на приятеля си, той седял в автомобила си и казал на Д.Ч. бързо да го закара до болницата. Тогава жалбоподателят седнал на шофьорското място и привел автомобила в движение. Ч. обясни, че седнал да управлява автомобила, без да знае с какви регистрационни табели е. След изминаването на около 200 метра бил спрян за проверка от полицейските служители, които констатирали обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила били изтекли на 06.01.2017 година.

Разпитаните по делото полицейски служители П. и Ц. потвърдиха обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя и че собственикът му е бил другото лице, което е пътувало с него. И двамата полицейски служители казаха, че жалбоподателят им обяснил, че бързали за болницата и че не е знаел, че автомобилът е с изтекли регистрационни табели.

Въз основа на описаните фактически констатации съдът прави следните правни изводи: В акта и в обжалваното наказателно постановление е прието, че деянието се изразява в управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като към момента на проверката – 02.02.2017 година временната регистрация, която била валидна до 06.01.2017 година, била изтекла. Това деяние безспорно осъществява от обективна страна признаците от състава на административното нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, в която се съдържа легална дефиниция що е това "административно нарушение" /това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред/, релевантно за изхода на правния спор, остава да се изясни е ли описаното по-горе деяние извършено от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него. Съдът намира за безспорно обстоятелството, че деянието, описано по – горе, не е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, тъй като същото не е знаело за факта, че автомобилът е бил с изтекла временна регистрация. При преценката на това обстоятелство съдът взима предвид обясненията на жалбоподателя, факта, че веднага след констатиране на нарушението същият е записал в АУАН, че не е знаел, че табелите на автомобила са изтекли и не на последно място факта, че същият е бил извикан от приятеля си, за да го откара по спешност до БП, тъй като същият изпитвал силни болки в кръста, които не му позволявали да управлява сам автомобила си. В тази връзка следва да се отбележи, че при сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 16 от НПК, при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното. При преценката на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление следва да се отбележи още, че за да бъде едно действие или бездействие административно нарушение, и петте негови елемента, изброени в нормата на  чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, следва да са налице и ако някой от елементите не съществува, тогава не може да се търси административно-наказателна отговорност. Преценката на изложените по – горе обстоятелства дават на съда основание да приеме, че жалбоподателят Ч. не е извършил описаното в наказателното постановление деяние виновно. Констатираната липса на един от елементите на фактическия състав на административното нарушение - вината, налага извода, че обжалваното Наказателно постановление противоречи на буквата и духа на материалния закон и като издадено в негово нарушение, следва изцяло да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

            Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0341-000376 от 12.06.2017 година на Началник сектор към ОД на МВР гр. Габрово, РУ”Полиция” гр. Севлиево, с което на Д.Х.Ч. ***, ЕГН: *********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/  лева и е лишен от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: