Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         131

                                        гр. Севлиево, 21.11.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и трети октомври

през две хиляди  и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря  Силвия  Георгиева   

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                     А.Н.   дело № 302                        по описа

за 2017  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят В.В.Й. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0341-000456 от 12.06.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30,00 лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ Севлиево.  В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 25.07.2017 година. Жалбата е подадена на 27.07.2017 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 01.06.2017 година около 16:00 часа свидетелите Ю.М. и Д.Н. – служители в РУ на МВР – Севлиево извършвали обход със служебния автомобил в района на ж.к. „***“ в гр. Севлиево. В зоната на кръстовището в близост до блок № 13 свидетелите видели спрян автомобил, който пречел на движението. Преминавайки покрай автомобила свидетелите казали на водача му, който бил на шофьорското място – жалбоподателя Й., да премести автомобила. Същият сторил това и паркирал същия на паркомясто пред вход Г на бл. 13 в ж.к. „***“. Веднага след това полицейските служители решили да извършат проверка на документите на жалбоподателя, при която установили признаци на нетрезво състояние и мирис на алкохол у същия. Полицейските служители извикали колегите си по КАТ, като на място пристигнали свидетелят Ц.Ц. и полицейският служител И.К.. Същите поискали жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но Й. категорично отказал да бъде изпробван. След отказа да бъде изпробван за алкохол свидетелят Ц.Ц. съставил на жалбоподателя Талон за медицинско изследване № 0420093, който връчил на Й..

След това на жалбоподателя В.Й. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 464/17 с бланков № 472374 от 01.06.2017 г. за деяния, квалифицирани от актосъставителя като нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че в гр. Севлиево, ж.к. „Д***“ пред блок № 13 при извършен обход на екип по АП ППД, състоящ се от свидетелите Ю.М. и Д.Н., се установило, че л.а. „Мерцедес С220“ с рег. № ЕВ *** ВА, собственост на жалбоподателя и с водач Й., престоява в зоната на кръстовището, след което същият преместил автомобила, управлявайки го до паркомясто пред блок № 13, вх. Г и че при извършената проверка се установило, че водачът Й. е във видимо нетрезво състояние и мирише на алкохол, при което същият отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № 7510/0078, след което му бил издаден Талон за медицинско изследване с № 0420093, и нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП за това, че на посочените по – горе време и място жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и автомобилът не бил представен на ГТП в законоустановения срок 06.04.2017 година..

След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят подписал акта и вписал в графата за възражения, че има такива, без да уточнява същите. По делото липсват данни да са депозирани писмени възражения от страна на жалбоподателя срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 17-0341-000456 от 12.06.2017 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 30,00 лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ю.М. и Д.Н.-***, обясниха пред съда, че на 01.06.2017 година, около 16:20 часа, при обхода със служебния автомобил, установили, че жалбоподателят престоявал с автомобила си в района на кръстовище в ж.к. „****“ в гр. Севлиево, като по този начин пречел на движението. Според техните показания същите разпоредили на жалбоподателя да премести автомобила, при което същият направил това и го паркирал на паркомясто пред блок № 13, като изминал с автомобила около няколко метра. Веднага след това свидетелите поискали документите на жалбоподателя, но той отказал да им ги даде. При този отказ свидетелите забелязали неадекватно поведение у жалбоподателя, както и видими признаци на нетрезво състояние, поради което извикали колегите си от екипа по КАТ. Пристигналите на място полицейски служители Ц.Ц. и И.К. констатирали, че жалбоподателят не носи СУМПС и контролен талон към него, както и лична карта. Същите свидетели поканили жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, при което същият категорично отказал да направи това. След отказа му свидетелят Ц.Ц. му издал Талон за медицинско изследване, в който като краен час за явяване в ЦСМП за даване на кръв за анализ бил записан часа 18:15, и съставил АУАН.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелите Н.И.и Б.Р.. Първият свидетел обясни пред съда, че на инкриминираната дата бил на гости на жалбоподателя и се черпели, като около 13:30 часа Й. слязъл до колата си, за да вземе цигари от нея. В това време свидетелят чул силен говор отвън и излязъл на терасата на апартамента. Тогава чул разправиите между жалбоподателя и полицейските служители, които карали Й. да премести колата. Според И.колата на жалбоподателя не пречела на движението, но същият я бил преместил по разпореждане на полицаите на около един метър напред и я качил с двете гуми на бордюра. След това полицейските служители поискали да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер“, но Й. отказал да бъде изпробван и затова му бил написан акт.

Другият свидетел Б.Р. обясни, че живее в същия блок, в който живее жалбоподателя, и че на 01.06.2017 година бил на терасата на апартамента си, когато видял „разправията“ на жалбоподателя с полицейските служители. Р. каза пред съда, че не е виждал този ден В.Й. да мести колата си от мястото, където обичайно я паркира, и че паркирана на това място, същата не пречела на движението.

 

За деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

 

АУАН, издаденото в последствие въз основа на него НП и санкционната норма, приложена от АНО, са и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона, действала към момента на извършване на деянието, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Ю.М. и Д.Н., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, след изричното им разпореждане същият да бъде преместен от мястото, където е престоявал неправилно, пречещ на движението, и събитията до и след спирането му. Съдът кредитира с доверието си и показанията на полицейския служител Ц.Ц., който на практика е поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, и който е съставил Талона за медицинско изследване и АУАН. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно  обективността  и безпристрастността на полицейските служители или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от полицейските служители са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка досежно това нарушение. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визиран в чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието на медицинското изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.

Съдът намира, че в 

 

 

 

 хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление в тази му част също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователни и несъстоятелни изложените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за липсата на яснота и точност при описание на обстоятелствата на нарушението, както и за непосочването за коя от двете алтернативи на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказанието на жалбоподателя.

Съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин отказът на жалбоподателя като водач на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство или чрез изпълнение на талона за медицинско изследване на кръвта. Налице е категоричен отказ на Й. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“. Липсата на доказана обективна невъзможност за даване на проба чрез издишвания въздух и уважителни причини сочи, че възприетият от наказващия орган отказ е неправомерен. Тези последици биха били заличени, ако жалбоподателят се беше явил да даде кръвна проба, което обаче не е направено.

Безспорно е, че жалбоподателят 

 

 

 

 има качеството водач на МПС, като е извършил управление на лекия автомобил - автомобилът е бил със запален двигател и е извършил маневра за паркиране на автомобила на място, където няма да пречи на останалите участници в движението. Този факт е безспорно установен от показанията на полицейските служители М. и Н., които са очевидци на това обстоятелство. В случая съдът не може да кредитира в тази насока показанията на свидетелите Р. и И., които бяха разпитани по искане на жалбоподателя, тъй като същите не бяха ясни и категорични и освен това не навеждат на безспорния извод, че жалбоподателят не е управлявал автомобила си на инкриминираната дата. Не на последно място следва да се отбележи, че за състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е без значение вида и мотивите за маневрата, която е предприел жалбоподателя, както и времетраенето на управлението.

Съдът намира за безспорно 

 

 

 

 установено нарушението по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като административното деяние е налице при сбъдване на което и да е от двете съставомерни бездействия, описани в хипотезата на административно наказателната разпоредба. Наказуемото деяние се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Проверката се извършва чрез два способа - първият е с техническо средство, за което е нужно издишан въздух, а вторият е с медицинско изследване на кръвта. Следователно съставомерен отказ е налице винаги когато при поискване от контролните органи не са предоставени въздух или кръв и обратно, ако се изпълни предписанието за медицинско изследване отказът за тестване със техническо средство няма да бъде съставомерно деяние.

 

 

 

 

Налице е административно нарушение по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП щом не е изпълнено предписанието за медицинско изследване. Не са налице два отделни състава на две административни нарушения, а две форми, чрез които се осъществява едно и също административно деяние. И двете форми се състоят в бездействие да се даде въздух или кръв, поради което за доказване на административното обвинение е достатъчно да се посочи и установи, че водачът е поканен да даде въздух, отказал е да се подложи на такава проверка и му е издаден  талон за медицинско изследване. Изпълнението на предписанието за медицинско изследване като положителен факт, опровергаващ обвинението, е в тежест на наказаното лице.

 

 

 

 

В наказателното постановление е вписано обвинение за отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол като е посочено техническото средство, използвано от проверяващите органи, както и факта, че същите са издали талон за медицинско изследване. Жалбоподателят не представя в хода на съдебното производство резултати от медицинско изследване на кръвта, извършено въз основа на предписанието в посочените времеви граници. Следва да се отбележи в тази връзка, че Й. не отрича обстоятелството, че не е дал кръв за анализ, а и този факт се доказва по несъмнен начин и от показанията на полицейските служители, които го потвърдиха пред съда.

 

 

 

 

При описване на нарушението в АУАН е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване. От показанията на разпитаните свидетели съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0078 за установяване употреба на алкохол, което е наложило на жалбоподателя да му се състави Акт за нарушение и да му бъде връчен талон за медицинско изследване.

Съдът намира, че изискванията  

 

 

 

на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в случая са изпълнени чрез посочване на двата съставомерни факта, обуславящи извода за отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол от водача на МПС. Водачът осъществява нарушението "отказ да му бъде извършена проверка" само ако едновременно откаже проверка и по двата посочени в закона способа - техническо средство или химически анализ на кръвта, което в случая е доказано от липсата на резултата от показания на техническо средство и от химически анализ на кръвта. Жалбоподателят е отказал проверка с техническото средство Дрегер, след което му е издаден по надлежния ред талон за медицинско изследване, като едва след липсата на доказателства за неговото изпълнение, наказващият орган е пристъпил към налагане на наказанията по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Освен това с 

 

 

 

ъгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

 

 

 

 

С оглед възприетата и описана по - горе фактическа обстановка съдът приема за установено по категоричен начин, че по времето и на мястото, отразени в АУАН и възпроизведени в атакуваното НП, жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил, като при проверката от компетентните полицейски служители е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване употребата на алкохол, както и не е дал и кръвна проба съобразно възможността, дадена във връчения му талон за медицинско изследване, с което следва да се приеме, че същият е автор на нарушение по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 

 

 

 

По отношение на наложеното на Й. наказание за това деяние – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца съдът намира същото за правилно и законосъобразно. Това е единственото наказание, което е предвидено за това нарушение в ЗДвП, поради което при налагането му наказващият орган не следва да взима предвид имотното състояние на жалбоподателя и да прави преценка на тежестта на нарушението, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /чл. 27, ал. 2 от ЗАНН/. В тази връзка съдът намира, че не  

 

 

 

са налице основания за изменение на НП в частта на определените наказания, нито за прилагане на по - благоприятен закон.

 

 

 

 

Ето защо, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно в тази му част.

 

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

 

В пункт втори от наказателното постановление на жалбоподателя В.Й. е наложена глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според тази разпоредба на закона водачите на МПС са длъжни да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, управлявайки посочения в НП автомобил,   Й. не е носел свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него и не го е представил при поискване на контролните органи. Това обстоятелство се доказа по категоричен начин от показанията на полицейските служители, които бяха напълно безпротиворечиви и категорични в тази си част. Жалбоподателят не излага възражения по отношение на това деяние както в жалбата си до съда, така и в хода на съдебните прения поради което и съобразявайки показанията на полицейските служители следва да се приеме, че жалбоподателят безспорно е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За това нарушение наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП, според който текст с глоба в размер на 10,00 лева се наказва водач на МПС, който не носи СУМПС и контролен талон към него.

Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение, както и правилно е определил предвидената за това нарушение санкционна норма.

Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в тази му част.

 

За нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:

 

В пункт трети от наказателното постановление на В.Й. е наложена глоба в размер на 30,00 лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Според тази разпоредба на закона регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. По делото безспорно се установи, че управляваният от Й. на инкриминираната дата автомобил не е бил представен на годишен технически преглед в срок до 06.04.2017 година. Това обстоятелство се доказа по категоричен начин от показанията на полицейските служители, които бяха напълно безпротиворечиви и категорични в тази си част. Жалбоподателят не излага възражения по отношение на това деяние както в жалбата си до съда, така и в хода на съдебните прения поради което и съобразявайки показанията на полицейските служители следва да се приеме, че жалбоподателят безспорно е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 30,00 лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, според който текст с глоба  до 50 лв. се наказва собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая наказващият орган е определил наказанието на Й. в неговия среден размер, като съдът намира, че това съответства на тежестта на нарушението и имотното състояние на жалбоподателя.

Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение, както и правилно е определил предвидената за това нарушение санкционна норма.

Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в тази му част.

Що се отнася до отнетите на жалбоподателя контролни точки, съдът не би могъл да се занимава с този въпрос в настоящото съдебно производство, тъй като отнемането на контролни точки, макар и да се отбелязва в НП, не съставлява отделно административно наказание, а е само законово уредена последица от наказанието, наложено за определено нарушение.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 17-0341-000456 от 12.06.2017 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на В.В.Й., ЕГН: **********,***, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/  месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00лв. /десет/ лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30,00лв. /тридесет/ лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                  

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: