Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 101

 

гр.Севлиево 14.09.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА в присъствието на прокурора                  като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 304 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят К.В.К. *** е обжалвал наказателно постановление № 4611 от 03.07.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг”, ДирекцияАнализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП / Закона за пътищата / във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложена административна санкция глоба в размер на 1000.00лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.К.В.К. работел като водач на товарен автомобил в „***” ЕООД гр.Вълчи дол.Фирмата, в която работел, притежавала моторно-превозно средство /МПС /, регистрирано като специален автомобил - марка „Рено”, модел „Премиум” / автовоз /, с рег. № ***, което било с две оси.Освен това притежавала и ремарке за товарен автомобил с рег. № ***, което също било с две оси.На 09.06.2017 г., в 11.05часа, с посоченото по-горе ППС, управлявано от него, се движел по Главен път I-4 в посока гр.Ябланица-гр.Варна.При км. 99+800 от посочения път, на около 100метра след разклона за с.Добромирка, бил спрян за проверка от свид.Х.И.Г. – инспектор контрол по РПМ в Агенция „Пътна инфраструктура” / АПИ / гр.София и Р.П.И. – служител в Областно пътно управление / ОПУ / гр.Габрово.При извършената проверка, от водача на ППС – жалб.К., били изискани необходимите документи, като в последствие били изготвени копия на представените от него такива – лична карта; Свидетелства за регистрация на МПС част II.Същевременно, по време на проверката, било извършено контролно измерване на ППС, при което било констатирано, че общата му дължина е 20.40метра.Измерването било извършено със служебна ролетка Р-50, марка „Топмастер”, като дължината била замерена от началото на пътното превозно средство до неговия край / края на ремаркето, прикачено към него /.При така извършеното замерване от страна на проверяващите бил направен извода, че въпросното превозно средство превишава нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за максимално допустима дължина, поради което  представлява извънгабаритно такова.Констатирано било също така, че водача – жалб.К., осъществява движение на въпросния състав от ППС с четири оси, представляващ извънгабаритно пътно превозно средство / по смисъла на Пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата / без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя / АПИ / за дейност от специално ползване на пътищата.Пред проверяващите жалб.К. не предоставил валидно разрешение или квитанция за платени пътни такси.Пред контролните органи заявил, че идва от ГКПП „Калотина“ и такова разрешение щяло да му бъде издадено от гр.Варна.На същата дата – 09.06.2017 год. свид.Х.И.Г., в присъствието на Р.П.И., съставил против жалбоподателя К.В.К. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че на 09.06.2017 г., в 11.05часа, на път I-4, км. 99+800, на 100метра след разклона за с.Добромирка, в посока гр.Ябланица-гр.Варна, К.В.К. управлява състав от пътно превозно средство / ППС / с четири оси – МПС с две оси / 1-ва, 2-ра / марка „Рено”, модел „Премиум” с рег. № *** и ремарке с две оси / 3-та, 4-та / с рег. № ***.Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от спец.ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по Пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – извънгабаритно ППС по чл.2 от Наредбата.Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: 1. Измерената дължина е 20.40м. при допустима максимална дължина на ППС 18.75м. съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.„д” на Наредбата.Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р 50.ППС превозва коли, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.В АУАН е отразено, че като доказателства са иззети копия от лична карта; свидетелство за рег. на МПС част II.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.След съставяне на АУАН на жалб.К. било обяснено, че може да продължи движението си по пътя едва след получаването на разрешение.В последствие, след проведен разговор със сужител на ОПУ Варна било установено, че такова разрешение е издадено и жалб.К. бил освободен да продължи движението си по маршрута.Възражения от страна на жалб.К. не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Главен инспектор „Мониторинг”, ДирекцияАнализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София с № 4611 от 03.07.2017 г.Същото е издадено против К.В.К. ***, за това, че на 09.06.2017 г., в 11.05часа, на път I-4, км. 99+800, на 100метра след разклона за с.Добромирка, в посока гр.Ябланица-гр.Варна, К.В.К. е управлявал и осъществявал движение на състав от пътно превозно средство / ППС / с четири оси – МПС с две оси марка „Рено”, модел „Премиум” с рег. № *** и ремарке с две оси с рег. № ***.В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС / Наредбата /, както следва: 1. Измерената обща дължина на ППС е 20.40м., при максимално допустима дължина 18.75м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „д” от Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Съгласно чл.2 на Наредбата, при надвишаването на нормата по чл.5, ППС е извънгабаритно.Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р 50.ППС превозва автомобили.Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на Пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата.Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква «а» от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата от администрацията, управляваща пътищата /АПИ/.За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на Пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 от Наредбата.Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.Административно-наказващият орган /АНО/ е счел, че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се осъществявало със разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.Към момента на проверката К.В.К. е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство / по смисъла на Пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата  без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя / АПИ / за дейност от специално ползване на пътищата.Наказващият орган е приел, че жалб.К. е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.Отчел е, че нарушението е за първи път.Посочено е, че нарушението се потвърждава от приложените към преписката доказателства.Отчетена е степента на завишаване на нормите на Наредбата, смекчаващите и утежняващите вината обстоятелства, както и, че е налице изпълнение на условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след съставянето на акта, което се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.На осн. чл.53, ал.1 от ЗП АНО е наложил на жалб.К. административна санкция глоба в размер на 1 000.00лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетеля Х.И.Г. и писмените доказателства – АУАН с бланкетен № 0005348 от 09.06.2017 г.; Свидетелства за регистрация на МПС част II; лична карта на името на жалб.К.; Квитанция за платени пътни такси в Република България от 09.06.2017 г.; Пътен лист маршрути+адрес; Справки за местоположение на МПС по ДжиПиЕс координати; Пълномощно, издадено от Председателя на УС на АПИ; Заповед № РД-11-1047 от 21.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ; Свидетелство за калибриране № 840А-Д-15 от 17.09.2015год.; Писмо до Директора на ОПУ Габрово; НП № 4611 от 03.07.2017 год. и известие за доставяне на НП.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 05.07.2017 г.От клеймото на пощенския плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 11.07.2017 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено копие от Пълномощно № П-176 от 23.04.2015год., издадено от Председателя на УС на АПИ.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.56, ал.2 от ЗП, предвид заеманото от него длъжностно качество, както и със Заповед № РД-11-1047 от 21.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП гласи - “За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства”.Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ – „Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал. 3“.

Административно-наказващият орган на осн. чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗП е наложил на жалб.К. административна санкция глоба в размер от 1 000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на:...”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.В жалбата си излага твърдения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.

Твърди се на първо място, че в АУАН не са спазени изискванията на чл.42, т.6, изр.3, предл.2 от ЗАНН, тъй като не била посочена местоработата на жалбоподателя, както и, че в акта са направени множество поправки, като не е отбелязано кой ги е извършил.На следващо място имало драстични разминавания между описаното в АУАН и съдържанието на НП.

Съдът не споделя така изложените доводи.Безспорно в АУАН не е отразена местоработата на жалб.К., каквото е изискването на чл.42, т.6 от ЗАНН.Този пропуск обаче не съставлява съществено нарушение, обуславящо отмяната на обжалваното НП, тъй като самоличността на нарушителя е била индивидуализирана чрез посочването на трите му имена, точния му адрес и ЕГН.Неоснователно е твърдението, че в АУАН се съдържали множество поправки, като не било отбелязано кой ги е извършил.Такива се съдържат в разписката за връчване на АУАН, където очевидно първоначално е била допусната техническа грешка, както актосъставителя е започнал за получател да изписва името на присъствалия по време на проверката служител на АПИ, след което е коригирал тази своя грешка и е изписал името на жалб.К..Изцяло голословни и непотвърдени с нищ оса и твърденията, че са налице драстични разминавания в съдържанието на АУАН и НП.Както в АУАН, така и в НП, се съдържа подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.Както актосъставителя, така и АНО са описали с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.

Излага се на следващо място твърдението, че никъде не бил посочен вида на измервателното средство и липсвали доказателства, че същото е преминало метрологичен контрол, каквото е изискването на закона.

Съдът държи да отбележи, че както в акта, така и в НП, е отбелязано, че измерването е извършено с техническо средство – ролетка Р 50.Същевременно в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответната страна бе представено Свидетелство за калибриране № 840А-Д-15 от 17.09.2015год. на техническото средство, с което е извършено измерването, и от което се установява, че то е преминало метрологичен контрол.

Излага се на следващо място твърдението, че АНО не е взел предвид квитанцията за заплащане на пътна такса в Република България, в която като час на заплащането бил записан 12.51 часа.В акта умишлено като час на проверката бил отбелязан 11.05 часа, за да бъде игнорирано заплащането на таксата преди извършване на проверката.

Съдът не споделя така изложените твърдения, тъй като те се опровергават както от свидетелските показания на свид.Х.И.Г., така и от приложената справка за местоположението на служебния автомобил на контролните органи и движението му на въпросната дата по часове.Тези твърдения се опровергават и от изложеното в жалбата от самия жалбоподател, че при преминаването на ГКПП Калотина се свързал с управителя на фирмата, за да заплати последния дължимата такса, но той ми отвърнал, че е на опашка на гишето и, че служителката е излязла в обедна почивка, като ще заплати таксата след нейното завръщане.Следвало е жалб.К. да изчака потвърждение от управителя на фирмата, че таксата е заплатена и едва след това да осъществява движение с превозното средство по пътищата от републиканската пътна мрежа.Наред с това съдът държи да отбележи, че при издаването на НП АНО е обсъдил изпълнението на условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след съставянето на акта, което е отчел като смекчаващо вината обстоятелство.

Безспорно установено е, че при проверката водачът не е представил на контролните органи валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), каквото е изискуемо съгласно посочените по-горе правни норми и обстоятелството, че управляваното от него ППС е извънгабаритно.Заплатената веднага след установяване на нарушението пътна такса, за което е представена квитанция, не променя факта, че нормативно въведеното задължение за наличие на документ, удостоверяващ заплащането на пътната такса, не е бил представен от водача при проверката.

Съдът намира, че в случая деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни ППС в обхвата на пътя.Точно и ясно е изписано и фактическото обвинение, като не може да има съмнение, че нарушението се изразява в управление и движение на извънгабаритно ППС, а не тежко такова.Безспорно са доказани обективните елементи от състава на нарушението: процесното ППС има характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. и липсва съответно разрешение за движението му по републикански път, какъвто се явява главен път І-4, на който е извършена проверката.Наказващият орган правилно е приложил санкционната правна норма на  чл.53, ал.1 от ЗП.Диспозицията на нормата на  чл.53, ал.1 от ЗП, в първата си част, е бланкетна и в случая същата е запълнена с нормата на чл. 26, ал.2, т. 1, б. "а" от ЗП, която изрично е посочена като нарушена.Наказващият орган не е счел, че деянието покрива някоя от хипотезите от втората част на разпоредбата на  чл.53, ал.1 от ЗП, което обяснява липсата на посочване на точка или буква от цитираната административно-наказателна разпоредба.

Водачът на процесното ППС, което има характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., е физическо лице.Физическите лица изрично са посочени в чл.53 от ЗП като една от групите административнонаказателно отговорни субекти.Наред с това, в нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, на която изрично се е позовал и АНО, е посочено, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и ..., както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата.В този смисъл, наказващият орган правилно е определил субекта на нарушението.Следва да се посочи, че в чл.53 и чл.54 от ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят административно-наказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС, без необходимото разрешение: физически лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите които управляват ППС; лицата, които наредят извършване на такова движение; ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция за извършени нарушения по чл.53 от ЗП.   

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание глоба в минимален размер от 1 000.00 лв.Съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под най-ниския размер на наказанието глоба.

Съдът не споделя и виждането, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АНО не е разгледал и обсъдил прилагането на чл.28 от ЗАНН.Наличието на маловажен случай на административно нарушение, при който АНО може да не наложи наказание, е една възможна хипотеза за развитие на производството.В случая, след като наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме, че същият не намира наличие на маловажен случай.Обстоятелството, че в НП липсват мотиви относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН не следва да се третира като процесуално нарушение, още повече, че няма законово изискване за подобно мотивиране.Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.Деянието, извършено от наказаното лице, е свързано с нарушаване на строго регламентирани както в ЗП, така и в издаден подзаконов нормативен акт обществени отношения.Ползването, управлението, поддръжката и финансирането на пътищата е от особена обществена важност.Жалбоподателят, като водач на извънгабаритно ППС, е имал задължението да се съобрази с установени правила за поведение, още повече, че движението му не е било на кратко разстояние.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

В същия смисъл е и Решение № 152 от 27.07.2017 год. на Административен съд - Габрово по к. н. а. х. д. № 137/2017 г.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4611 от 03.07.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг”, ДирекцияАнализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на К.В.К. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата е наложена административна санкция глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: