Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         111

                                        гр. Севлиево, 18.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Севлиевският районен съд, в публично заседание

на       двадесет и осми септември

през две хиляди  и   седемнадесета   година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

           

при секретаря     Силвия   Георгиева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията БОЖИЛОВА      А.Н.Дело № 305  по описа за 2017  година,

за да се произнесе, взе пред вид следното:

       Жалбоподателят С.И.Ц. *** е обжалвал наказателно постановление № 27-0000337 от 30.11.2015 година на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Габрово, с което на основание чл. 178а, ал. 10, предложение първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 500,00 лева за виновно нарушение на чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредбата/. В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка искането  на Ц. е да се отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Преди да пристъпи към обсъждане на казуса по същество съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса за допустимостта на жалбата. В същата се излага становището, че не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление, каквото отбелязване е направено на самото наказателно постановление. За проверка твърденията на жалбоподателя в тази насока съдът изиска от административно наказващия орган /АНО/ цялата преписка. От приложеното към нея наказателно постановление в оригинал е видно, че наказващият орган е приел, че наказателното постановление е влязло в сила на 30.12.2015 година на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Същевременно в долния край на наказателното постановление, в частта Разписка, е посочено, че С.И.Ц. е получил наказателното постановление на 22.12.2016 година, като на мястото на подписа е посочен номера на известието за доставяне на наказателното постановление. Същото е приложено в оригинал по делото и от него е видно, че на 22.12.2015 година, а не 2016 година както е посочено в наказателното постановление, наказателното постановление е било връчено на неизвестно по делото лице, което е положило своя подпис. Връчителят на наказателното постановление обаче не е посочил кое е това лице, нито неговите имена, нито евентуалната му роднинска връзка с жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН само задължава наказващият орган да връчи на нарушителя издаденото НП, но правилата за връчване са уредени в чл. 178 - 182 от НПК, към които препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. За да бъде връчването редовно, то следва да се осъществи от лице сред изброените в чл. 178, ал. 1-8 от НПК и по реда, посочен в нормата на чл. 180 от НПК, т.е. връчителят трябва да осъществи личен контакт или с нарушителя, или с някое от лицата, изброени в чл. 180, ал. 2 от НПК. В този смисъл е и Решение № 567 от 11.03.2014 г. на ВКС по н.д.№ 2083/2013 г., ІІІ н.о., НК. В разглеждания случай следва да се приеме, че наказателното постановление е било връчено на лице, за което не става ясно дали е лично жалбоподателя или друго лице от изброените в чл. 180, ал. 2 от НПК. За да се приеме обаче, че наказателното постановление е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо жалбоподателят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. В случая не става ясно поради какви причини наказващият орган е приел, че наказателното постановление е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, при условие че на разписката, изпратена за връчване на адреса на жалбоподателя, има положен подпис от неизвестно лице. При това положение, видно от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че Наказателно постановление № 27-0000337 от 30.11.2015 година на Началника на ОО „АА“ гр. Габрово. е връчено надлежно на жалбоподателя при условията на  чл. 58, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това следва да се приеме, че изводът на АНО, че същото е влязло в сила, е неправилен. Съобразявайки това обстоятелството съдът е на становище, че жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ответникът по жалбата не изпраща представител в съдебно заседание. В писмото, придружаващо административно наказателната преписка се прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка: на 04.11.2015 година около 15:45 часа служители на ОО „АА“ гр. Габрово – свидетелите А.П. и Х.Д., извършили комплексна проверка на фирма „Шпийс транс“ ЕООД гр. Севлиево, притежаваща Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППК № 1085,  в офиса на дружеството, намиращ се в гр. Севлиево, ул. „***“ № 147. При проверка на документите, оформяни при извършване на периодични прегледи на различни ППС, проверяващите констатирали, че председателят на комисията – жалбоподателят Ц., е извършил периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МЗ 150, категория ППС L3 с рег. № ЕВ 1183 В /Протокол № 9069491/16..10.2015 година в 08:36 часа/, без да притежава кат. „А“ за правоспособност на водач на МПС, видно от СУМПС № 219669947/28.11.2005 година. Тези обстоятелства, били отразени от свид. П. в съставения от него на 06.11.2015 година АУАН Серия А-2015 № 205080. След описание на приетото за извършено административно нарушение актосъставителят е квалифицирал същото като нарушение на чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредбата. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да впише своите възражения. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят не е направил възражения срещу вписаните в акта обстоятелства. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения пред АНО, в които е заявил, че се е подвел при осъществяване на прегледа от Списъка на Разрешение № 1085 от 22.10.2010 година, променен на 08.09.2015 година, където е посочено, че пунктът за ГТП притежава съответните категории, както от информационната система за технически прегледи, предоставени на пункта от „Демакс“ АД.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, описан по – горе, било издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган напълно се е съобразил с изложените в АУАН фактически обстоятелства, като ги е преповторил в обстоятелствената част на наказателното постановление, както и с правните изводи на актосъставителя, като е приел, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредбата. За това административно нарушение и на основание чл. 178а, ал. 10, предложение първо от ЗДвП наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500,00 лева.

Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание, но процесуалният му представител заяви, че поддържа изложените в молбата мотиви за отмяна на наказателното постановление, като още веднъж заяви, че в НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и че от него не ставало ясно жалбоподателят в качеството на председател на комисията ли е наказан или като лице, което е извършило фактически техническия преглед. Алтернативно се отправя искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.Д. и А.П. потвърдиха констатациите, отразени в акта и в постановлението. И двамата свидетели обясниха, че проверката е извършена в офиса на дружеството в гр. Севлиево и че са констатирали нарушението при проверка на Протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 16.10.2015 година, към който е прикрепен протокол за измерване на спирачни сили, както и от СУМПС на жалбоподателя /документи, приложени по делото/.

При преценка на изтъкнатите по – горе обстоятелства съдът намира следното от правна страна:

По делото не се спори, че АНО е компетентен да съставя наказателни постановление при констатирани нарушения на Наредбата. В тази връзка по делото е представена и Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на приложимия материален закон.

В хода на производството по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е бил председател на комисията, извършила ГТП на 16.10.2015 г. на процесния мотоциклет, а лицето, извършило фактически прегледа е А.К., което е видно от приложените по делото протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС и протокола за измерване на спирачни сили.

Разпоредбата на  чл. 13, ал.3, вр. ал.1, т.2-5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС гласи, че Председателят на комисия за извършване на периодични прегледи на ППС е технически специалист, който отговаря на изискванията по ал. 1, т. 2 - 5. Извършеното препращане към ал. 1, т. 2 от разпоредбата визира изискване - председателят на комисията да е правоспособен водач на моторно превозно средство от категория "В", а техническият специалист, извършващ прегледи на превозни средства от категории L1, L2, L3, L3e, L4, L4e, L5, L5e и L7e - да е правоспособен водач на моторно превозно средство от категория "А".

Граматическото и пунктуационно тълкуване на разпоредбата не създава неяснота относно вменените изисквания за извършваната дейност. В частност съдът приема, че по отношение на председателя на комисията (в случая - жалобподателя) е налице такова - да е правоспособен водач на моторно превозно средство от категория "В". Съдържащото се изискване в предложение второ на ал. 1, т. 2 от Наредбата е касателно по отношение на изискванията, на които следва да отговоря техническият специалист, извършващ преглед на превозно средство категория L3.

Този извод се предпоставя от вменените в нормата на чл. 43 от Наредбата конкретни задължения на председателя на комисията, свързани с организацията и контрола на провеждане на техническите прегледи и с водената за това документация. От друга страна, посочените в разпоредбата завишени изисквания по отношение на техническия специалист се обективират от разпоредбите на чл. 44 от Наредбата, в която са вменени задължения относно извършването на фактическата проверка на техническата изправност на ППС, съгласно въведената за това методика.

Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят не е субект на вмененото задължение, с оглед на което неправилно е ангажирана административно наказателната му отговорност за извършеното деяние.

На следващо място съдът приема, че дори да се приеме, че председателят на комисията следва да има правоспособност като водач на МПС - категория А, като изискване за участие в комисия, осъществяваща технически прегледи на МПС от категория L, то неизпълнението на дължимото от него поведение, определящо го като субект на административнонаказателна отговорност (председател на комисия), изпълва съставомерните признаци на административно нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.1 б.Б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Същата регламентира, че "При извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба".

Предвидената отговорност за неизпълнение на горното задължение се съдържа в административно наказателната норма на чл. 178а ал.7, т.1 пр.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 1500 лв. председател на комисия, извършваща прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. /т.е. Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС/.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.  178 а, ал. 10 от ЗДвП в качеството му на извършител на нарушението – доколкото като изпълнително деяние е описано и му е вменено, че е извършил процесния технически преглед на ППС от кат. L3, за което не е отговарял на изискванията на закона. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В посочените по-горе разпоредби /чл. 43, ал.1, т.1 б.Б от Наредбата и чл. 178а а л.7, т.1 пр.1 от ЗДвП/ е предвидена именно такава отговорност - като допустител, тъй като председателят на съответната комисия, имащ задължението да следи за качественото и пълно по обем провеждане на техническите прегледи, би допуснал извършването на некачествен преглед именно в това му качество. В подкрепа на този извод е възприетото по - горе обстоятелство, че самият председател не извърша фактически техническия преглед.

Изложеното мотивира съда да приеме, че на жалбоподателя, неправилно е ангажирана отговорност за административно нарушение, което не е извършил, доколкото не се претендира в обстоятелствената част на обжалваното НП при описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, да е допуснал некачествен преглед /напр. от специалист без съответната правоспособност/, а е посочено, че той, в качеството на председател на комисия е извършил такъв.

От друга страна АНО орган е приложил неправилно санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП. Същата санкционира нарушения, свързани с водената документация при извършване на техническите прегледи. В обстоятелствената част на наказателното постановление не е описано, че има нарушение на свързаната с прегледа документация, а е посочено, че председателят на комисията е извършил (допуснал според съда) преглед на процесния мотоциклет, в нарушение на Наредбата. По този начин е допуснато нарушение на приложимия за извършеното деяние материален закон, тъй като в нормата на чл. 178а, ал.7, т.1 от ЗДвП законодателят е предвидил конкретна санкционна разпоредба, с която се ангажира административната отговорност на председател на комисия, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС в нарушение на изискванията, определени с Наредбата по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000337 от 30.11.2015 година на Началника на ОО “АА” гр. Габрово, с което на С.И.Ц. ***, ЕГН: **********, за нарушение по чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на основание чл. 178а, ал. 10, предложение първо от Закона за движение по пътищата, е наложена глоба в размер от 500,00лв. /петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: