Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

№ 116

гр. Севлиево, 25.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на   втори октомври

през две хиляди  и   седемнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря    Силвия  Георгиева   и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от съдията БОЖИЛОВА А.Н. Дело № 318  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят И.К.Т.от гр. Севлиево, в качеството си на управляващ и представляващ „КРАНИВ СТРОЙ“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, е обжалвал наказателно постановление (НП) № 07-000817 от 17.07.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл.416 ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. за нарушение по чл. 62 ал.1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ.

В жалбата се излага твърдението, че издаденото наказателно постановление е немотивирано и неправилно и като такова незаконосъобразно. Излагат се съображения, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение неправилно е възприета и изтълкувана събраната в хода на проверката документация, като се твърди, че дадените от работника А. обяснения, са били меко казано „продиктувани“ от проверяващите, без да се вземе предвид противоречието им с представения граждански договор.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Процесуалният представител на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП отговаря напълно на законовите изисквания и е издадено след законосъобразно проведена процедура. Моли съда да потвърди наказателното постановление.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че на 20.06.2017 година свидетелите В.И. и А.Н. ***, извършили проверка в обект – строеж „Въвежане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението на гр. Севлиево“. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1724003/29.06.2017 година, в който било отразено обстоятелството, че на обекта на търговеца е било установено лицето Е.Ю.А., който осъществявал трудова дейност без сключен писмен договор в нарушение на чл.62 ал.1 връзка с чл.1 ал.2 от КТ. След извършване на проверката, на 27.06.2017 година, представител на дружеството – жалбоподателя е представило в Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово Граждански договор от 16.06.2017 година, сключен между „Кранив строй“ ЕООД – Севлиево и Е.А., за извършване на дейност – монтаж на топлоизолация на обект РСПБЗН гр. Севлиево с уговорено възнаграждение в размер на 300,00 лева и със срок на извършване на дейността от 16.06.2017 година до 30.06.2017 година. При проверката на документите е представена и Книга за начален инструктаж /приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 /ДВ бр. 102/2009 година/ на лицето Е.А., в която било документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 16.06.2017 година за длъжността „Общ работник“. Посочените по – горе обстоятелства били вписани в съставения Протокол за извършена проверка. В него било вписано и обстоятелството, че от дадените от лицето устни и писмени обяснения се установило, че работи в дружеството като общ работник на строителната площадка на пожарната служба в гр. Севлиево с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и с договорено трудово възнаграждение от 460,00 лева месечно.

 Административно – наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 07-000817 от 30.06.2017 г. против „КРАНИВ СТРОЙ“ ЕООД - гр. Севлиево, в качеството му на работодател, в който актосъставителят – св. В.И., в присъствието на св. Н., отразила, че при извършена проверка на 20.06.2017 година в интервала от 11:30 часа до 12:30 часа на обект – строеж „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на РСПБЗН на гр. Севлиево“ и по представена фирмена документация в Д „ИТ“ гр. Габрово, е констатирано, че работодателят – „КРАНИВ СТРОЙ” ЕООД е допуснал на 20.06.2017 година лицето Е.Ю.А., ЕГН: **********, да осъществява трудова дейност – монтаж на топлоизолация на горепосочения строителен обект на длъжност „Общ работник“ с определено работно място – строителна площадка на сградата на РС „Пожарна безопасност“ в гр. Севлиево с определено работно време от 08:00 до 17:00 часа, с договорено трудово възнаграждение от 460,00 лева месечно, при спазване на трудовата дисциплина в горепосоченото предприятие, без сключен писмен трудов договор. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че нарушението е извършено на 16.06.2017 година и е установено на 20.06.2017 година по работни места в горепосочения обект и на 27.06.2017 година по документи. Посочено е и че нарушението е извършено при изпълнение на обществена поръчка. Описаното в АУАН деяние е квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. В акта е посочено, че при съставянето му са ползвани следните документи: Протокол от извършена проверка с изх.№ ПР1724003/29.06.2017 година; Писмена декларация от Е.А.; Копие от Книга за начален инструктаж; Копие от Служебна бележка № 1 от 16.06.2017 година; Договор за монтаж от 16.06.2017 година и Граждански договор от същата дата.  В деня съставянето на акта, същият е бил предявен на управителя на санкционираното дружество, който го е подписал без възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, в които представляващият дружеството – жалбоподателя е посочил, че Е.А. работи в дружеството на основание сключен граждански договор за изпълнение на определена и възложена му конкретна работа – монтаж на топлоизолация за срок от две седмици и доводите, че всеки ден ходел от 08:00 до 17:00 часа да работи, не означавали, че между него и дружеството съществува трудово правоотношение.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 07-000817 от 1.07.2017 година на Директора на Д „ИТ” гр. Габрово. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 62 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ, за което и на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на „КРАНИВ СТРОЙ“ ЕООД гр. Севлиево имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите В.И. и А.Н., както и от приетите писмени доказателства – АУАН, НП, : Протокол от извършена проверка с изх.№ ПР1724003/29.06.2017 година; Писмена декларация от Е.А.; Копие от Книга за начален инструктаж; Копие от Служебна бележка № 1 от 16.06.2017 година; Договор за монтаж от 16.06.2017 година и Граждански договор от същата дата.

В показанията си пред съда свидетелите В.И. и А.Н. заявиха, че на 20.06.2017 г. извършили проверка на обекта, посочено по - горе, където заварили лицето Е.А. да пренася строителни материали на строителната площадка. На същия била връчена Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от КТ във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК, и чл. 40, ал. 1 от ПК, и чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Свидетелите обясниха, че тази декларация била попълнена собственоръчно от лицето и след като взели предвид посочените в нея обстоятелства и представените от работодателя документи, двамата стигнали до извода, че А. работел по трудово правоотношение, без да има сключен в писмена форма трудов договор, поради което и съставили АУАН.

По искане на процесуалния представител на наказаното дружество, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел лицето Е.А.. В съдебно заседание свидетелят  заяви, че ходил на работа на обекта на дружеството – жалбоподател от около седмица преди да дойдат проверяващите, без да има определен час, в който трябва да отиде на работа, тъй като когато имало дъждовни дни, не ходел да работи. А. обясни, че работата му била „да помага на майсторите“ и че му плащали на седмица в зависимост от дните, в които работели. По отношение на попълнената от него декларация А. заяви, че тъй като никога не бил попълвал такъв документ, „общо взето преписвал“ от другото момче, което било работник на друго дружество и също попълвал такава декларация. За гражданския договор А. каза, че го е сключил в офиса на дружеството преди да започне работа, като управителят му казал какво ще му бъде работното време, но и че ще има моменти, в които ще се работи до по – късно. Като цяло А. обясни, че не прави разлика между трудов и граждански договор и че са му плащали на седмица на ръка по 130,00 лева. Според обясненията на А. същият приключил работата си на обекта в края на месец юли 2017 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните прави изводи:

Съдът констатира, че препис от обжалваното наказателно постановление е получен от дружеството - жалбоподател на 04.08.2017 г. Жалбата е депозирана в Дирекция „ИТ” – Габрово на 07.08.2017 г., поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото не се спори, че актът да установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица и че производството по издаване на процесното НП е проведено при съобразяване на изискванията на процесуалния закон – ЗАНН, като не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на НП на процесуално основание.

От формална страна АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.

Съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „КРАНИВ СТРОЙ“ ЕООД гр. Севлиево, в качеството му на работодател, е извършил административното нарушение по  чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, като е допуснал лицето Е.А. да работи, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма.

Съдът приема, че отношенията между Е.А. и дружеството – жалбоподател са трудови, а не граждански. Безспорно е установено, че при извършената проверка Е.А. е престирал труд както общ работник, без сключен трудов договор, като възникналото трудово правоотношение е било уредено с граждански договор, съставен четири дни преди проверката.

Съдът приема, че всички установени по делото факти и обстоятелства обективират признаците на трудово правоотношение. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор,  докато при договора за услуга или изработка  изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат. Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, т.е. гражданският договор се сключва за постигането на определен трудов резултат – произвеждане на нови вещи, ремонтиране на стари, създаване на произведение на науката или изкуството, извършване на консултация и т.н. Изпълнителят по договора е длъжен да предостави на възложителя крайния продукт от своята трудова дейност, а последният е длъжен да заплати възнаграждение в случай че изработеното е годно за употреба и отговаря на предвиденото в договора предназначение, т.е. е необходимо в гражданския договор да е посочен критерий относно качественото изпълнение на възложената работа. Обикновено изпълнителят извършва работата на свой риск и със свои материали, освен когато в договора не са изрично уговорени други условия. Когато изпълнителят по договора е физическо лице, договорът се сключва с оглед неговите личностни качества – художник, който да нарисува картина, дърводелец, който да изработи мебели, външен експерт счетоводител, който да състави финансов отчет и т.н. Обикновено при такъв тип договори само възложителят може да постигне договорения резултат и той няма право да превъзлага работата. Това е и причината договорът да се прекратява със смъртта на изпълнителя.

Най – общо казано по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигането на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност на изпълнителя до получаване на крайния продукт, предмет на облигационния договор.

От представения по делото граждански договор е видно, че лицето Е.А. следва да извърши монтаж на топлоизолация на обекта за срок от 16.06.2017 година до 30.06.2017 година, като за изпълнената от него работа същият ще получи възнаграждение в размер на 300,00 лева. Съобразявайки посоченото по – горе, че граждански договор се сключва с физическо лице с оглед неговите личностни качества и качествата на А., който сам обясни пред съда, че се е договорил с управителя на дружеството да изпълнява длъжността „Общ работник“, съдът е на становище, че в конкретния случай с изготвянето на гражданския договор е направен опит да се прикрият действителните трудови правоотношения между договарящите страни. В тази връзка следва да се отбележи, че императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ регламентира отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. В случая безспорно е установено, че Е.А. е попълнил лично и изключително подробно представената по делото декларация с посочено работно време, длъжност и трудово възнаграждение, като в декларацията изрично е посочил и че няма сключен граждански договор. Така предоставената информация не се опровергава според съда от дадените в хода на съдебното следствие показания от Е.А., доколкото същите са противоречиви – същият заявява, че всичко, посочено в тази декларация, е в резултат на преписване от другия работник, който също е попълвал такава декларация, докато в жалбата се твърди, че тя е била изготвена под диктовката на проверяващите – факт, който не намери подкрепа в събраните по делото доказателства. При преценка показанията на Е.А. съдът взима предвид и казаното от него, че е работел на обекта като общ работник, каквото обстоятелство е посочил в изготвената от него декларация. Такава е и длъжността на А., отразена от самия работодател в Книгата за начален инструктаж. Тези факти опровергават според съда твърдението на жалбоподателя, отразено в приложения граждански договор, че А. е следвало да извърши монтаж на топлоизолация на процесния обект. В тази връзка следва да се отбележи, че е очевидно, че А. не притежава необходимата квалификация за извършването на тази работа, което още веднъж опровергава твърдението на жалбоподателя, че по силата на гражданския договор е възложил на А. да монтира топлоизолация на обекта. 

При преценка на приетите доказателства в тяхната съвкупност, включително показанията на разпитаните свидетели И. и Н., от които е видно, че Е.А. е заварен от тях на 20.06.2017 година да престира труд заедно с други лица, непосредствено след което е декларирало, че работи като "общ работник", се установява по безспорен начин според съда, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател, е извършило нарушението по  чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

При така установеното и доказано административно нарушение административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 2000,00 лева съгласно чл. 414, ал. 3 КТ.

Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и липсата на обществено опасни последици намира, че с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН следва да се наложи санкция в абсолютния минимум от 1500,00 лева, която да е съответна на извършеното нарушение.

Това налага изменение на наказателното постановление в частта на наложената имуществена санкция.

С оглед характера на извършеното административно нарушение /по чл. 62, ал. 1 КТ/ и съгласно ограничението на чл. 415 в, ал 2 КТ не може да се приложи смекчената наказателна норма на  чл. 415в, ал. 1 от  КТ.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 07-000817 от 17.07.2017 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на „КРАНИВ СТРОЙ“ ЕООД гр. Севлиево, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Крушевска“ № 12, представлявано от И.К.Тотев, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000,00лв. /две хиляди/ лева на 1500,00лв. (хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: