МОТИВИ: Срещу подсъдимия И.В.Й. ***, е предявено обвинение по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че на 28.06.2017 година около 01:10 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“ до дом № 82, в посока центъра на града, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“ с рег. № RCN392 /шведска регистрация/ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС № 432594678/ до заплащане на дължимите глоби, наложена със ЗППАМ № 17-0341-00028 от 15.02.2017 година на Началник сектор към ОД МВР – Габрово, РУ Севлиево, връчена на 15.02.2017 година и влязла в законна сила на 02.03.2017 година.

Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият И.В.Й. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението. Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК и пристъпи към предварителното му изслушване  на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването Й. признава вината си, признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

От направените самопризнания на подсъдимия Й., показанията на свидетеля Г.Н. и от останалите доказателства, събрани в досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Със ЗППАМ № 17-0341-00028 от 15.02.2017 година на Началник сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, влязла в законна сила на 02.03.2017 година, на подсъдимия Й. била наложена санкция по чл. 171, т. 1 б. „Д“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби“. С посочената заповед на Й. било отнето СУМПС № 432594678, издадено от компетентен орган на Република Гърция.

В срока на отнемането на СУМПС на обвиняемия съгласно посочената по – горе заповед, а именно на 28.06.2017 година, около 01:10 часа подсъдимият Й. *** в  посока центъра на града ползван от него лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № RCN392 /шведска регистрация/, собственост на трето лице.

В същото време полицейски служители, сред които и свид. Г.Н., се намирали пред дом № 82 на ул. „***“. Същите видели управлявания от подсъдимия автомобил и му подали сигнал за спиране със стоп – палка. При последвалата проверка било констатирано, че водачът на автомобила – подсъдимият Й., бил с отнето свидетелство за управление на МПС. За констатираното от тях обстоятелство полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 884971 срещу подсъдимия за това, че на посочените по – горе място и час управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложено със ЗППАМ № 17-0341-000028 от 15.02.2017 година на Началник сектор при ОД на МВР – Габрово, РУ - Севлиево.

Подсъдимият Й. призна изцяло фактите, изложени по – горе и заяви, че признава вината си. Той помоли съда за снизхождение при определяне на наказанието му, като каза, че има малко дете на две години и половина и че жената, с която съжителства, очаква от него второ дете. При последна дума на подсъдимия Й. заяви, че той единствен се грижи за жена си и детето си, поради което помоли за определяне на по – леки наказания от предложените от прокурора – шест месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 400,00 лева.

 В подкрепа на обвинението са и събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетеля Г.Н., които потвърждават напълно и безпротиворечиво описаната по – горе фактическа обстановка, както и приложените по делото писмени доказателства: Справка за това, че подсъдимият Й. е неправоспособен водач на МПС – стр. 13 от ДП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0341-000028 от 15.02.2017 година – стр. 10; Справка за нарушител/водач – стр. 11 и 12 и АУАН от 28.06.2017 година – стр. 14 от ДП.

Въз основана на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:  по делото безспорно се установи, че подсъдимият И.В.Й. е неправоспособен водач на МПС, на когото СУМПС е било отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 15.02.2017 година. Безспорно е установено по делото и че с тази заповед е било отнето временно СУМПС на подсъдимия до заплащане на дължимите глоби. Подсъдимият не отрича обстоятелството, че не е заплатил глобите, за неплащането на които му е отнето свидетелството за управление на МПС, както и това, че в срока за плащането им е управлявал МПС на инкриминираната дата в гр. Севлиево. Наличието на тези факти осъществява от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. Деянието е осъществено от подсъдимия Й. и от субективна страна при пряк умисъл на вината, тъй като същият безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. И.В.Й., след като на 28.06.2017 година около 01:10 часа в гр. Севлиево, на ул. „***“ до дом № 82, в посока центъра на града, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“ с рег. № RCN392 /шведска регистрация/ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС № 432594678/ до заплащане на дължимите глоби, наложена със ЗППАМ № 17-0341-00028 от 15.02.2017 година на Началник сектор към ОД МВР – Габрово, РУ Севлиево, връчена на 15.02.2017 година и влязла в законна сила на 02.03.2017 година, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. И.В.Й. за извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подс. Й. деяние не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но същото се характеризира с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Сравнително висока е и обществената опасност и на самия подсъдим, предвид предишните му осъждания. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът има предвид именно тези осъждания на Й., както и многобройните наказания, които са му били налагани за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач на автомобил. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината.

Тъй като производството по делото протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК,  когато съдът постановява осъдителна присъда, той налага наказанието при условията на чл. 58а от НК, според която съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3. Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, както и превесът на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите такива, дадоха на съда основание да приеме, че наказанието, което следва да се определи на подсъдимия Й. е шест месеца лишаване от свобода. Съобразно правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК от това наказание следва да се приспадне 1/3, поради което съдът, след като направи това, наложи на подсъдимия Й. наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът счита, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на повдигнатото обвинение и другите, обуславящи вината обстоятелства, както и че със същото ще се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК предвид предишните осъждания на Й., поради което съдът постанови определеното наказание от четири месеца лишаване от свобода да се изтърпи от него при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

За престъплението по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК е предвидено и кумулативно наказание глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева. Съдът, като прецени изложените по – горе обстоятелства относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и обстоятелството, че подсъдимият има малолетно дете и предстои раждането на второто му дете, наложи на подсъдимия Й. и наказанието ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева.

На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия Й. и от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: