МОТИВИ:

Подсъдимият М.М.С. *** е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 07.04.2017 г., в 18.20 часа, в гр. Севлиево, по ул. „Стефан Пешев“ до № 149, в посока към центъра на града, управлявал моторно-превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество „ТНС“ –тетрахидроканабинол - марихуана установено по надлежния ред чрез химически анализ на кръвна проба - съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с рег. № И-5552/06.07.2017 г. на специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА – София.

В съдебно заседание подсъдимият С. заявява, че е получил в срок препис от обвинителния акт и разбира в извършването на какво престъпление е обвинен.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Севлиево заявява, че поддържа обвинението и го намира за доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия С. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от не по-кратък от шест месеца, както и да му се наложат кумулативно предвидените наказания – глоба, чийто размер да бъде от 1 000 лв. и лишаване от правоуправление за срок не по-кратък от една година и шест месеца. Прокурорът пледира за привеждане в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК на наложеното с предходна присъда на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършено деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство.    

Подсъдимият С. дава обяснения по фактическата обстановка на деянието, като не отрича, че на посочената в обвинителния акт дата и място е управлявал МПС, при което е спрян от службите за пътен контрол и при извършена му проверка за употреба на наркотично вещество, техническото средство отчело положителен резултат. Заявява, че дал кръв за химически анализ. Запознат е със заключението на химическата експертиза. Категоричен е обаче, че не употребява наркотици и преди да се качи да шофира не е употребявал наркотици. В хода на съдебните прения договорният защитник на подсъдимия – адв. С.К., застъпва виждане, според което разбирането, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е без значение вида и количеството на наркотичното вещество и въздействието му върху състоянието и реакциите на водача, не кореспондира със специалния ЗДвП, който в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ предвижда прилагане на ПАМ при управление на МПС под въздействие на наркотични вещества. Счита, че в случая нито се поддържа, нито е доказано наркотичното вещество да е довело до промяна в съзнанието на водача и опасност при управлението на МПС, а самото откриване на следи от упойващо вещество в кръвта на водача не е достатъчно за реализиране на наказателна отговорност. Адвокат К. пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, за което е предаден на съд. Подсъдимият С. моли да бъде признат за невинен.

От обясненията на подсъдимия М.С., показанията на свидетеля И.К., както и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.М.С. ***. Има завършено средно образование. Работи в „***“ ЕООД – Севлиево. Осъждан е за престъпления от общ характер, както следва:

1. С присъда № 27/07.05.2015 г. по НОХД № 151/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязла в сила на 14.05.2015 г., подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 54 от НК са му наложени наказания от три месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като е определен тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

2. С присъда № 59/18.11.2016 г. по НОХД № 378/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязла в сила на 05.12.2016 г., подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание пробация с определени с присъдата пробационни мерки.

От представената по делото Справка картон на водача, издадена от МВР, се установява, че подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС от категории „В”, „АМ” и „В1“.

На 07.04.2017 г., около 18.20 часа, подсъдимият М.С. управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** по ул. „Стефан Пешев“ в гр. Севлиево. Движел се в посока към центъра на града. В близост до административен адрес с № 149, до входа на ПГ „Марин Попов“, превозното средство било спряно, след подаден сигнал от служители по КАТ при РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, сред които бил свидетелят И.К.. При извършената на подсъдимия С. проверка не се установило да управлява превозното средство след употреба на алкохол. Подсъдимият бил проверен и за употреба на наркотични вещества. Тестването започнало в 18.25 часа и приключило в 18.40 часа, според удостовереното в Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Било извършено с еднократен комбиниран наркотест „Drug check 3000“ с референтен № 8325554, от св. К.. Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на СОС - кокаин. В 19.15 часа св. К. връчил на подсъдимия Талон за медицинско изследване с бланков № 0420089, с който С. бил уведомен, че до 20.00 часа на същия ден следва да се яви в ЦСМП - Севлиево, за да даде кръв за химически анализ. Подсъдимият се явил до посочения в Талона краен час в посоченото му здравно заведение, за което е съставен съответен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, и му била взета кръвна проба. След проверката с техническото средство, на подсъдимия С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 859074 от 07.04.2017 г. за нарушение, квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С АУАН били иззети свидетелството за управление на МПС на подсъдимия и контролния му талон, както и част ІІ от свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС. АУАН бил предявен на подсъдимия, който го подписал без възражения.

Кръвната проба, иззета от подсъдимия С., била предадена за изследване в Токсикохимичната лаборатория на ВМА – София. Заключението на съдебно-химическата (токсикологична) експертиза, изготвено от маг. химик Г.К. и гл. ас. д-р Б.М. (съдебен токсиколог), не се оспорва от страните по делото и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно. Според резултатите от изследването, в кръвната проба на подсъдимия М.С. се установява съдържание на карбокси делта 9 - ТНС, което показва употреба на упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол (ТНС) – марихуана, канабис или др. Посочено е, че употребата на съдържащи ТНС продукти може да предизвика различни по вид и продължителност ефекти в зависимост от количеството на активното вещество и начина на прием, а в общия случай при употреба на марихуана, наблюдаваните ефекти могат да варират между отделните индивиди, като се наблюдават промени в настроението, предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещането за време и пространство – при високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации; употребата на ТНС повлиява концентрацията и фината координация на движенията и употребилите не следва да управляват МПС и да работят с машини. При разпита вещите лица маг. химик Г.К. и гл. ас. д-р Б.М. изцяло поддържат заключението си и подробно разясняват механизма на проведеното изследване на кръвната проба. Категорични са, че извършеното изследване около три месеца след постъпването на кръвта в лабораторията по никакъв начин не оказва въздействие върху резултата, тъй като пробата е съхранявана при необходимите и нормативно определени условия. Поясняват, че при техническото средство „Drug check 3000“, за разлика от „Drug test 5000“, отчитането на показанието е до голяма степен субективно, с което обясняват отчетения при подсъдимия резултат от техническото средство за употреба на кокаин. Вещите лица разясняват, че периодът на детекция трудно може да се определи, тъй като зависи от много фактори – начина на употреба, концентрацията на веществото, честотата на употребата, физическото състояние на употребяващия и други. Поясняват, че за разлика от алкохола, при който е научно установена и доказана корелация между концентрацията и ефекта, при наркотичните вещества не е установена такава линейна зависимост.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от обясненията на подсъдимия М.С., съпоставени с депозираните в съдебното производство показания от свидетеля И.К., както и писмените доказателства - акт за установяване на административно нарушение с бланков № 859074 от 07.04.2017 г. (л. 15 от ДП), талон за медицинско изследване с бланков № 0420089 (л. 16), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 17 от ДП), протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 14 от ДП); справка картон на водача, изготвена от РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, приобщена към доказателствената съвкупност в съдебно заседание; справката за съдимост на подсъдимия; заключението на съдебно-химическата експертиза, изготвена от специалисти от Токсикохимичната лаборатория към ВМА – София, както и вещественото доказателство – използван еднократен комбиниран наркотест „Drug check 3000“ с референтен № 8325554.

Подсъдимият дава обяснения по фактическата обстановка на деянието, като не отрича, че на посочената в обвинителния акт дата и място е управлявал МПС, при което е спрян от службите за пътен контрол и при извършена му проверка за употреба на наркотично вещество, техническото средство отчело положителен резултат за употреба на кокаин. Дал кръв за химически анализ и изразява учудването си, че при изследването на кръвта не е открито съдържание на кокаин, но са налице данни за употреба на марихуана. Подсъдимият С. е категоричен, че не употребява наркотици и преди да се качи да шофира не е употребявал наркотици.

Съдът намира, че доказателствата по делото и преди всичко заключението на експертизата категорично опровергава твърдението на подсъдимия, че не употребява наркотични вещества. Резултатът от изследването на кръвната проба без съмнение сочи на употреба на упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол – марихуана, канабис или друго. Експертизата, както се посочи и по-горе, е изготвена при спазване на нормативно установените правила, подробно е мотивирана, не е оспорена от страните по делото, включително от подсъдимия и неговия защитник, и заключението ѝ изцяло се кредитира от съда.     

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна за установено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М.С., като на 07.04.2017 г., в 18.20 часа, в гр. Севлиево, по ул. „Стефан Пешев“ до № 149, в посока към центъра на града, управлявал моторно-превозно средство – лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество – марихуана (ТНС-тетрахидроканабинол), установено по надлежния ред чрез химически анализ на кръвна проба, съгласно съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с изх. № И-5552/06.07.2017 г. на специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА – София, както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което беше признат за ВИНОВЕН. Налице са всички елементи от обективния състав на престъплението – на посочената дата и място подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. От субективна страна, С. е съзнавал напълно общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването ми, като е управлявал лекия автомобил с ясното съзнание, че върши това след употреба на наркотични вещества.

Във връзка с възраженията и съображенията на защитата, съдът следва да посочи следното: Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на транспорта. Изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. В случая употребата на наркотичното вещество е установено чрез кръвно изследване.  

 

 

 

Законодателят не е поставил условие в какъв период преди управлението следва да е употребен наркотика. Не се изисква и минимален праг на концентрацията, за разлика от деянието, свързано с управлението на МПС след употреба на алкохол. Съставът на престъплението се осъществява чрез управление на МПС след употреба на наркотично вещество, като не е необходимо да се установява и доказва дали водачът е бил под въздействие на наркотично вещество. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, свързана с прилагане на ПАМ, е било поставено условието управлението да се извършва под въздействие на наркотично вещество, а не само след употреба на такова, не променя волята на законодателя, изразена в нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК. Понастоящем текстът на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е изменен, в сила от 26.09.2017 г., и предвижда прилагане на ПАМ при управление на МПС след употреба, а не под въздействие на наркотично вещество. Дали подсъдимият С. е запознат или не с въздействието и отложеното действие на ТНС върху човешкия организъм, не подлежи на установяване, а и предполага установяване на отрицателни факти. Със сигурност обаче той знае, че ТНС-съдържащите продукти, каквито са марихуаната, канабиса и производните им, нямат легална употреба, и управлявайки лекия автомобил след употреба на наркотично вещество е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването ми.

Не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, пречка за което са предходните му осъждания.

При определяне на наказанията съдът отчете обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвижда налагане на наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1500 лв., както и лишаване от правоуправление. Престъплението не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, но несъмнено е със завишена степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на подобен род деяния. При индивидуализация на наказанията съдът отчита наличието на смекчаващи обстоятелства – съдействието, оказано от подсъдимия чрез даване на кръв, по който начин е подпомогнал обективността на разследването; частичните самопризнания досежно част от елементите от обективния състав на престъплението; трудовата му ангажираност; възрастта му – ненавършени 23 години към датата на деянието. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе под внимание съдебното минало на подсъдимия, който е осъждан два пъти за престъпления от общ характер, включително за престъпление по транспорта – такова по чл. 343б, ал. 1 от НК; данните от справката му от Пътна полиция, сочещи, че е наказван за различни нарушения по ЗДвП. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства, имайки предвид вида и тежестта на престъплението и личността на подсъдимия, съдът намира, че наказанията, свързани с лишаване от свобода и глоба, следва да се определят при превес на смекчаващите такива и в размер на специалния минимум, поради което и съобразявайки нормата на чл. 54 от НК наложи на подсъдимия М.С. наказания от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лв. Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, както и не са налице основания да се счита, че най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко за подсъдимия, за да се приложат правилата по чл. 55 от НК, съответно да се определи размера на наказанието лишаване от свобода под специалния минимум. Предложението на прокурора за определяне на наказание от шест месеца лишаване от свобода не е мотивирано по никакъв начин чрез посочване на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, както и на останалите условия по чл. 55 от НК, като съдът намира, че същото противоречи на материалния закон.

Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият С. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради това съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определи първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода. 

На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК съдът счете, че подсъдимият С. следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. При определяне продължителността на това наказание съдът отчете вида и тежестта на престъплението, формата на вината - пряк умисъл, както и данните за извършени други нарушения на правилата за движение по пътищата за сравнително краткия период от време, през който подсъдимият е правоспособен водач (С. е правоспособен водач на МПС от по-малко от четири години към време на деянието). На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от права, съдът постанови да се приспадне времето, през което подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС за същото деяние по административен ред.

Съдът счита, че с така наложения комплекс от наказания ще се постигнат целите по чл. 36 от НК. Подсъдимият С. е млад човек и на този етап за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо определянето на наказания в по-големи размери. Така наложените наказания са напълно оправдани и от гледна точка на генерална превенция, за да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо членовете на обществото. 

 

От справката за съдимост е видно, че с присъда № 27/07.05.2015 г. по НОХД № 151/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязла в сила на 14.05.2015 г., подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 54 от НК са му наложени наказания от три месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок. Деянието по настоящата присъда е извършено преди да е изтекъл определения изпитателен срок. Налице са предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което съдът приведе в изпълнение наказанието от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по обсъжданата присъда. Приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи от подсъдимия С. при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.С. да заплати направените по делото разноски, от които 156 лв. по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Севлиево (пътни разноски и възнаграждения на вещите лица) и 226 лв. по сметка на ОД на МВР – Габрово (разноски за изготвяне на експертизата), както и по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи, в случай че сумите не бъдат внесени доброволно.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство – използван еднократен комбиниран наркотест „Drug check 3000“ с референтен № 8325554 – да се унищожи, тъй като запазването му не е необходимо за производството.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: