Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 133

 

гр. Севлиево,  22.11.2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание  

на      двадесет и шести октомври

през    две   хиляди  и седемнадесета  година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА  

 

при секретаря      Силвия  Георгиева

 в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията БОЖИЛОВА                АНД № 323                       по описа

за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от „Еко Традекс Груп“ АД гр. Хасково, представлявано от изпълнителния директор В.Х.М., против наказателно постановление (НП) № 07-000819 от 03.08.2017 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба № 7/ във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането /Наредба № 16-116/.

В жалбата се излага, че НП е издадено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона, поради което същото е незаконосъобразно и неправилно.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушаване на административно - процесуалните правила. Алтернативно се прави искане за изменение на наказателното постановление в неговата санкционна част като се намали размера на имуществената санкция до минимално предвидения размер от 100,00 лева.

Процесуалният представител на административно – наказващия орган /АНО/ оспорва жалбата и излага съображения за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2017 година свидетелите инж. А.К.Н. и инж. В.И.И. – служители в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, извършили проверка в гр. Севлиево по работни места на строителна площадка на строителен обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Районна служба пожарна безопасност и защита на населението на гр. Севлиево“, при която установили, че към момента на проверката по работни места не били извършени ел. измервания на преходното съпротивление на защитната заземителна уредба на използваното ел. табло на строителната площадка съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116. След приключване на проверката били дадени указания за явяване на представител на наказаното дружество в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Габрово, който следвало да представи редица документи във връзка с констатираните от проверяващите нарушения на трудовото законодателство. На 26.06.2017 година в дирекцията се явил П.Г.– упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, който представил Протокол № 287/23.06.2017 година за контрол на съпротивление на защитна заземителна уредба на ел. таблото, с който удостоверил отстраняването на констатираното нарушение. На 05.07.2017 година свидетелката В.И. съставила Протокол за извършена проверка Изх. № ПР1724743/05.07.2017 година, в който отразила констатираните при проверката фактически обстоятелства, като отразила в него и представените в последствие документи. Препис от този протокол бил връчен на представляващия дружеството – жалбоподател на 10.07.2017 година. На същата дата и въз основа на посочения по – горе протокол за извършена проверка свидетелката В.И., в присъствието на свид. А.Н., съставила против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че на 20.06.2017 година по работни места на строителен обект: „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на РСПБЗ на населението на гр. Севлиево“ със строител „Еко Традекс Груп“ АД гр. Хасково и по представената фирмена документация на 26.06.2017 година в гр. Габрово, се констатирало, че „Еко Традекс Груп“ АД гр. Хасково, в качеството на работодател, към момента на проверката по работни места – 20.06.2017 година, не е извършил ел. измервания на защитната заземителна уредба на използваното ел. табло на горепосочената строителна площадка. Актосъставителят е посочил, че нарушението е извършено на 20.06.2017 година и установено на 26.06.2017година. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116.

След съставянето на акта същият бил предоставен на представляващия дружеството - жалбоподател да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН в него не са били вписани възражения. В последствие, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят е депозирал писмени възражения срещу съставения акт, в които е посочил, че от представените протоколи за контрол на електрическите уредби и Сертификат за контрол от 23.06.2017 година, посоченото измерване е било извършено към момента на проверката и следователно не е съществувала опасност за живота и здравето на работниците и служителите, намиращи се на обекта. Освен това във възражението е посочено, че от посочените разпоредби в АУАН не става ясно каква периодичност на измерването се има предвид, както и че не са посочени норми, които трябва да се спазват, и превишаването/падането под които съставлява нарушение.

Административно – наказващият орган (АНО) – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово напълно се е съгласил с фактическите констатации, посочени в АУАН и ги е възпроизвел изцяло в обстоятелствената част на издаденото от него НП № 07-000819 от 03.08.2017 година. В санкционната част на постановлението е посочено, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, е нарушил чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 /ДВ бр. 26/2008 година/, без да е изписано цялото наименование на наредбата, за което и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лева.

Изложеното до тук се подкрепя от гласните и писмените доказателства, съдържащи се в административно – наказателната преписка по обжалваното НП, приложени към жалбата и събрани в хода на съдебното следствие.

Свидетелите А.Н. и В.И. поддържат фактическите обстоятелства, отразени в протокола за проверка и АУАН, като подробно обясняват начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства са направили извод за извършено нарушение на трудовото законодателство. Според техните показания работещите на обекта ползвали ръчни ел. инструменти и ел. табло, което било разположено в сградата на пожарната. И. обясни пред съда, че в последвалата проверка на документацията на дружеството и от представения протокол за извършено измерване на преходното съпротивление за защита на зеземителната уредба на използваното ел. табло, се установило, че към момента на проверката – 20.06.2017 година дружеството – жалбоподател не е било извършило съответното измерване, както и че същото е било направено на 23.06.2017 година, т.е. в хода на проверката на документацията, представена от дружеството.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 04.08.2017 година. Жалбата е изпратена по куриер на 10.08.2017 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

След запознаване със събраните в хода на административно – наказателното производство писмени и гласни доказателства съдът стига до извода, че жалбата относно извършеното административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /обн.ДВ 88 от 1999 г./ и чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ бр.26/2008г./ е основателна по следните правни съображения:

 

 

 

 

При издаването на НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които са от категорията на "абсолютните" и с които се нарушава правото на защита на наказаното лице и съответно водят до отмяна на НП.

 

 

 

 

Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, както и административно наказание глоба в размер от 1000 до 10 000 лева за виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание..

 

 

 

 

 

 

 

 

С процесното наказателно постановление работодателят е санкциониран за неизпълнение на  чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.  

 

 

 

По силата на първата норма, при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за експлоатацията на енергопотребителите.  

 

 

 

Изискванията за техническата експлоатация на заземителните уредби, предназначени за функциониране на електрическите уредби и електропроводи, за защита срещу поражения от електрически ток и за мълниезащита, както и за мерките за защита срещу поражения от електрически ток и видовете проверки и сроковете за тяхното извършване са регламентирани в глава ХІІІ на Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.  

 

 

 

Нормата на чл. 261, ал. 1, т. 6 от цитираната наредба се отнася до периодичните проверки на заземителните уредби, които включват и измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя. Съгласно чл. 261, ал. 3 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането сроковете за извършване на периодичните проверки са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година.

 

 

 

 

От стриктното тълкуване на цитираните правни норми съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА следва, че съставът на нарушението за неизпълнение на изискванията за периодични проверки на заземителните уредби включва освен липса на измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя, но и периода, в който е осъществено съответното бездействие. /В този смисъл е решение № 2700/22.04.2013 г. по канд № 9978/2012 г. на АССГ и решение № 1156/19.02.2013 г. по канд № 7066/2012 г. на АССГ/. В процесния случай видно от описанието на нарушението липсват каквито и да било фактически установявания относно този признак от състава на нарушението по чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. В обстоятелствената част на акта и НП е посочено единствено, че към датата на установяване на нарушението – 20.06.2017 г. не е извършено измерването на преходното съпротивление на защитната заземителна уредба на използваното ел. табло на строителната площадка, без да е посочен какъвто и да било период. Нарушението е съществено, тъй като обосновава различни изводи относно правната квалификация на деянието. Липсата на измервания изобщо, респективно липсата на документи за извършени измервания въобще - представлява неизпълнение на изискванията по чл. 259 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, но не и на изискванията за извършване на периодични проверки по чл. 261 от същата наредба. Именно поради това съдът намира, че поради неправилно прилагане на материалния закон в административно- наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление. Непосочването на периода, в който  следвало да бъде извършено това измерване съобразно посочената като нарушена правна норма, води до невъзможност наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява във вина и съответно да организира защитата си в пълнота.

 

 

 

 

С оглед на това съдът приема, че изложеното в обжалваното НП описание на нарушението и неговата правна квалификация не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Следва да се допълни също така, че при описанието на нарушението, както в АУАН и така и в наказателното постановление липсват и фактически установявания относно вида на електрическите уредби и съоръжения, използвани в проверявания обект, което е от значение за приложението на правилата за поддържане в техническа изправност и правилата за безопасна експлоатация, регламентирани в Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Съгласно чл. 2 от същата наредба, предвидените в нея правила и норми се прилагат за електрически уредби и мрежи с напрежение до 220 kV, осветителни уредби, кондензаторни уредби, акумулаторни уредби и други електрически съоръжения, елементи на енергообзавеждането. В случая е посочено единствено, че неизвършените измервания са на защитната заземителна уредба на използваното електрическо табло на строителната площадка. От описанието на нарушението не става ясно обаче чия собственост е това електрическо табло, като се има предвид, че дружеството – жалбоподател е само изпълнител на строителните дейности на обекта, който е сградата на РЗПЗБЗН в гр. Севлиево. В тази връзка не става ясно въз основа на какви доказателства наказващият орган е стигнал до извода, че дружеството – жалбоподател е субект на описаното административно нарушение и имащ задължението като такъв да извърши изискуемото измерване. От начина на описание на нарушението не става ясно използваното на строителната площадка ел. табло дали е таблото, което се използва постоянно от РЗПЗБЗН, или е някакво друго табло, и не на последно място къде е разположено същото – дали в проверявания обект или извън него. От АУАН и НП не става ясно и къде се намира въпросната заземителна уредба, която по принцип е свързана към главното разпределително табло. Тази неяснота при описание на извършеното нарушение е допълнителен аргумент за нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Не на последно място съдът намира, че следва да отбележи и обстоятелството, че при изписване на нарушените нормативни документи, регламентиращи твърдяните нарушения, наказващият орган се е ограничил в изписването само на номера на Наредба № 16-116 и броя на ДВ, в който същата е била публикувана, без да изписва пълното наименование на наредбата. Този факт още веднъж нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е в невъзможност да разбере нормата на кой подзаконов нормативен акт е нарушил. Това също съставлява нарушение на процесуалните правила, които водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното по – горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени като такова.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 07-000819 от 03.08.2017 година на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, с което на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АД гр. Хасково, ЕИК: 126729838, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, офис 23, представлявано от В.Х.М., в качеството му на работодател,  на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 413, ал. 2, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300,00лв. /триста/ лева за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: