Р Е Ш Е Н И Е

114

гр. Севлиево, 19.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ С.

в присъствието на прокурора ..........................,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 324 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от „***” АД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, представлявано от В.Х.М., чрез пълномощника адвокат И.М. ***, против наказателно постановление (НП) № 07-000820 от 03.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се твърди, че в производството по издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон и производствените правила. Посочва се, че не ставало ясно какво нарушение е извършило санкционираното юридическо лице. Излагат се фактически твърдения, според които на обекта имало издигнато скеле, което само по себе си било предпазна мярка; към скелето били прикрепени предпазни парапети, чиято функция била да предпазва работниците от падане, поради което монтирането на предпазни мрежи би дублирало функцията на парапетите. Излага се, че от НП не ставало ясно защо на дружеството се налага санкция за нарушение на трудовото законодателство в качеството на „строител“. В жалбата формално се твърди за наличие на нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Алтернативно се развиват съображения за явна несправедливост на наказанието и наличие на основанията за приложение на чл. 415в от КТ.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, поради липса на нарушение. Алтернативно, прави се искане да се измени наложената санкция като се наложи глоба (?) в размер на 100 лв., съгласно чл. 415в от КТ.

Процесуалният представител на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП отговаря напълно на законовите изисквания и е издадено след законосъобразно проведена процедура, поради което следва да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че на 20.06.2017 г. „***“ АД извършвало строителна дейност на строителен обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението на гр. Севлиево“. Същият ден свидетелите А.К.Н. и В.И.И.– двамата старши инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, извършили проверка на място, резултатите от която са материализирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1724743/05.07.2017 г. Според констатацията от проверката, имаща отношение към настоящото производство, отразена в т. 4 от Протокола, строителят не е оградил работната площадка – скелетата, монтирани на сградата, с предпазни мрежи, съгласно изискванията на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Протоколът за извършена проверка е връчен на 10.07.2017 г. на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. По делото няма данни даденото предписание за ограждане на скелетата на фасадата с предпазни мрежи да е било обжалвано.    

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 07-000820 от 10.07.2017 г., в който актосъставителят - св. В.И., в присъствието на св. А.Н., отразила, че на 20.06.2017 г., при извършена проверка на строителен обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението на гр. Севлиево“ със строител „***“ АД – Хасково, е констатирала, че дружеството, в качеството си на строител, не е оградило работната площадка – скелетата, монтирани на фасадата на сградата на РСПБ с предпазна мрежа. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът е предявен и връчен редовно на представител на санкционираното дружество. При връчването не са направени възражения. Възражение е депозирано по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което се излага твърдението, че установените факти при проверката не кореспондират с обективната истина, тъй като работната площадка била обезопасена и към момента на проверката била оградена с необходимите предпазни средства, поради което не съществувала опасност за живота и здравето на работниците и служителите, намиращи ес на обекта.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 07-000820 от 03.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово. Административно-наказващият орган напълно се е съгласил с фактическите констатации, описани в АУАН, като ги е преповторил в постановлението. На тази база е приел, че изложеното съставлява нарушение по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Счел е, че липсват основания за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ и на чл. 28 от ЗАНН. На основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на „***” АД – Хасково, в качеството му на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДП на Наредба № 2/2004 г., имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите В.И., А.Н. и П.Г., преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съпоставени с писмените доказателства и доказателствени средства – заверени преписи от АУАН и възражение по АУАН, НП и Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1724743/05.07.2017 г.; както и заверени преписи от трудов договор № 1010/03.11.2016 г. на работника Х.М.Х., трудов договор № 1009/03.11.2016 г. на работника В.Н.З.; информационна табела за строеж: „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението на гр. Севлиево“; идентификационна карта на „***“АД; уведомително писмо от „***“ АД до Д „ИТ“ – Габрово за изпълнение на дадени предписания.

Дружеството-жалбоподател на практика не оспорва установената по делото фактическа обстановка, според която към датата на проверката работната площадка – скелетата, монтирани на строителния обект, не са били оградени с предпазна мрежа. Счита, че въпреки липсата на предпазна мрежа, са били изпълнени нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа на височина. Процесуалните представители на жалбоподателя се придържат и към депозираните от св. П.Г. (технически ръководител на обекта) показания, според които навсякъде на скелетата били монтирани предпазни парапети, гарантиращи безопасността на работещите.      

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните прави изводи:

Съдът констатира, че препис от обжалваното наказателно постановление е получен от дружеството-жалбоподател на 04.08.2017 г. Жалбата е изпратена до Дирекция „ИТ” – Габрово на 10.08.2017 г.; същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН е съставен от компетентно за това лице – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, изпълняващ функциите на държавен контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 КТ във връзка със спазване разпоредбите на трудовото законодателство. НП е издадено от компетентен АНО - Директора на Дирекция „ИТ“ – Габрово, във връзка с което по делото са представени заверени преписи от заповед за изменение на служебно правоотношение и длъжностна характеристика.

Съдът намира, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя, да опорочават съществено производството и сами по себе си да дават основание за отмяна на НП.   

Наказващият орган е приложил административно-наказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. В случая нарушението е обвързано с нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според която работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).

Съдът счита, че по делото по несъмнен начин се установи, че на 20.06.2017 г., в гр. Севлиево, на строителния си обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението на гр. Севлиево“, „***“ АД – Хасково не е оградил работната площадка – скелетата, монтирани на фасадата на сградата на РСПБ – Севлиево с предпазна мрежа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Нормативната уредба задължава строителя при работа на височини да осигури чрез подходящо оборудване безопасността от падане на хора или предмети. Колективните и/или личните предпазни средства, които следва да гарантират безопасността, са неизчерпателно посочени в Наредбата. В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради липсата на предпазна мрежа. Дори да се приеме, че строителят е осигурил на работещите лични предпазни средства и е гарантирал безопасността им чрез изграждане на скелета по фасадата, съоръжени с предпазни парапети, то в случая той не е спазил изискванията да осигури безопасността от падащи предмети, чрез поставяне на предпазни (защитни) мрежи. Този извод следва от анализа на наличната по делото доказателствена маса, която включва показанията на свидетелите И. и Н., протокола за извършена проверка, който е официален свидетелстващ документ и писмено доказателствено средство, както и от показанията на техническия ръководител на обекта св. П.Г., който признава: „Безопасността от падащи предмети не беше никак осигурена.“.

Правилно АНО е определил субекта на нарушението като „строител“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата. Съгласно дефиницията на Наредбата, „строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. „***“ АД отговаря на изискванията по чл. 163, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът не споделя възражението на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че в административно-наказателното производство дружеството е определено само като „строител“, а съгласно приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ отговорност следва да се носи от работодателя. Както изрично е посочено в НП, „***“ АД има качеството на „строител“ по смисъла на Наредба № 2/2004 г., а според цитираната вече дефиниция „строител“ е лицето, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, тоест въпреки, че това изрично не е изписано, дружеството-жалбоподател има качеството и на работодател по смисъла както на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/2004 г., така и на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Видно от представените по делото заверени преписи от трудови договори, пострадалите при злополуката лица работят по трудово правоотношение с „***“ АД. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на изрично посочване в акта и в постановлението, че дружеството-жалбоподател освен, че е строител, има качеството и на работодателя, не съставлява нарушение от категорията на съществените, което да опорочава производството. Това е така, защото АНО е посочил достатъчно както фактически, така и правни основания, за да няма съмнение, че дружеството може да бъде субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. Обстоятелството, че изрично не е изписано качеството на наказания субект и на работодател, а не само на строител, по никакъв начин не рефлектира върху правото му на защита. В продължение на изложеното следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на Наредбата; изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по Наредбата случаи, а според т. 3 на същия текст, той предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция. Описаните по-горе задължения на строителя не би могло да се приеме, че не представляват отговорност за осигуряване на безопасни условия на труд, а това още веднъж потвърждава извода, че строителят може да е субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ.

Съдът не споделя твърдение в жалбата за несъответствие на НП с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, защото както АУАН, така и НП отговарят на всички изисквания на процесуалния закон, включително са съобразени с императивните правила на чл. 43, т. 3 и 4, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – съдържат пълно и изчерпателно описание на деянието, в което се е изразило формалното нарушение и обстоятелствата на извършването му; изрично е посочена датата на извършване на деянието – 20.06.2017 г.; подробно са посочени и приложени всички документи, от които се установява нарушението. Формално посоченото в жалбата оплакване за нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН очевидно не съответства на действителното положение и в този смисъл се явява голословно. Не съставлява съществено нарушение и непосочването в НП на конкретно предложение по нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата, тъй като в случая правото на защита на наказаното лице е гарантирано чрез пълното, точно и ясно словесно описание на нарушението, изложено в обстоятелствената част както на акта, така и на постановлението.    

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението следва да се определи като маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, което е допустимо и съобразено с Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК на ВАС. Съгласно посочената норма, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., т.е. приложението на разпоредбата изисква обективното проявление на следното: 1. нарушението да е било отстранено веднага; и 2. от него да не са произлезли вреди. По делото се доказва, че незабавно след установяване на нарушението от страна на инспекцията по труда и връчване на преси от Протокола за извършена проверка на 10.07.2017 г., дружеството-жалбоподател е поставило предпазни мрежи на скелетата и е уведомило още на 12.07.2017 г. държавните контролни органи за това. Не са произтекли вредни последици за работещите. По тези съображения съдът счита, че НП следва да се измени, като имуществената санкция бъде определена по реда на чл. 415в от КТ. Отчитайки, че става въпрос за нарушение на нормите, насочени към осигуряване на безопасни условия на труд, което, макар и на формално извършване, е със завишена степен на обществена опасност, както и че деянието е извършено на юридическо лице, което по занятието извършва строителни и монтажни работи и наема лица по трудово правоотношение за такива дейности, съдът счита, че санкцията следва да се определи в максималния размер от 300 лв. Съдът следва да посочи, че нормата на чл. 415в от КТ, която урежда отговорност за маловажни нарушения на трудовото законодателство, е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което последната е неприложима в случая.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 07-000820 от 03.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово”, с което на „***” АД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Добруджа” № 10, вх. Б, офис 23, ЕИК 126729838, представлявано от В.Х.М., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда и за нарушение по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1 500 лв. на 300 (триста) лв., на основание чл. 415в, във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: