Р Е Ш Е Н И Е

112

гр. Севлиево, 18.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ С.

в присъствието на прокурора ..........................,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 325 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от „***” АД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, представлявано от В.Х.М., чрез пълномощника адвокат И.М. ***, против наказателно постановление (НП) № 07-000821 от 03.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата се твърди, че в производството по издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон и производствените правила. Посочва се, че не ставало ясно какво нарушение е извършило санкционираното юридическо лице. Излагат се фактически твърдения, според които предоставеното на работещите на обекта на дружеството работно оборудване – подвижно скеле, е било застопорено по надлежния начин, а причината, поради която то е разместено е единствено в поведението на работниците, които са работили върху него. Излага се, че от НП не ставало ясно защо на дружеството, в качеството на „строител“, се налага санкция за нарушение на трудовото законодателство. В жалбата формално се твърди за наличие на нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Алтернативно се развиват съображения за явна несправедливост на наказанието и наличие на основанията за приложение на чл. 415в от КТ.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, поради липса на нарушение. Алтернативно, прави се искане да се измени наложената санкция като се наложи глоба (?) в размер на 100 лв., съгласно чл. 415в от КТ.

Процесуалният представител на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП отговаря напълно на законовите изисквания и е издадено след законосъобразно проведена процедура, поради което следва да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че на 22.06.2017 г. „***“ АД извършвало строителна дейност на строителен обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на *** на гр. Севлиево“. Същият ден, в 08.45 часа, на строителната площадка възникнала злополука. Пострадалите при злополуката лица - В.Н.З.и Х.М.Х., двамата наети по трудови правоотношения с дружеството, работели на подвижно скеле, разположено в помещение на таванския етаж на сградата на РСПБ – Севлиево, като при извършване на дейността паднали от скелето. Работникът В.З.получил черепно-мозъчна травма и фрактура на 12-ти прешлен, а работникът Х.Х.– леки наранявани, изразяващи се в охлузвания и натъртвания. Във връзка с трудовата злополука, непосредствено след настъпването ѝ, свидетелите А.К.Н. и В.И.И.– двамата старши инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, извършили проверка на място, резултатите от която са материализирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1724743/05.07.2017 г. Констатацията от проверката във връзка с трудовата злополука, направени след оглед на място, са, че подвижното скеле не е съоръжено със застопоряващи устройства срещу внезапни премествания, а е подпряно с дървени трупчета, което е довело до преместването му и е причина за възникналата трудова злополука. Посочено е, че въпросното подвижно скеле (без заводски и инвентарен номер) се експлоатира в нарушение на чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В деня на проверката е издаден Акт за спиране № А-01/22.06.2017 г. на работно оборудване – подвижно скеле. Както Акта за спиране, така и Протокола за извършена проверка са връчени на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. По делото няма данни същите да са обжалвани.  

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 07-000821 от 10.07.2017 г., в който актосъставителят - св. В.И., в присъствието на св. А.Н., отразила, че на 22.06.2017 г., при извършена проверка на строителен обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на *** на гр. Севлиево“ със строител „***“ АД – Хасково, във връзка с възникнала трудова злополука на 22.06.2017 г. в 08.45 часа, е констатирала, че дружеството, в качеството си на строител, е допуснало до експлоатация на 22.06.2017 г. на таванския етаж на сградата подвижно скеле (без заводски и инвентарен номер), без да е съоръжено със застопоряващи устройства срещу внезапни премествания. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът е предявен и връчен редовно на представител на санкционираното дружество. При връчването не са направени възражения. Възражение е депозирано по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което се излага твърдението, че установените факти при проверката не кореспондират с обективната истина, тъй като работната площадка била обезопасена и към момента на проверката посоченото в акта скеле било снабдено с необходимите застопоряващи съоръжения, които да осигурят безопасността на служителите, намиращи се в обекта.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 07-000821 от 03.08.2017 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” - Габрово. Административно-наказващият орган напълно се е съгласил с фактическите констатации, описани в АУАН, като ги е преповторил в постановлението. На тази база е приел, че изложеното съставлява нарушение по чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Счел е, че липсват основания за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ и на чл. 28 от ЗАНН. На основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на „***” АД – Хасково, в качеството му на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДП на Наредба № 2/2004 г., имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетелите В.И., А.Н., П.Г. и М.М., преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съпоставени с писмените доказателства и доказателствени средства – заверени преписи от АУАН и възражение по АУАН, НП, Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1724743/05.07.2017 г. и Акт за спиране; както и заверени преписи от трудов договор № 1010/03.11.2016 г. на работника Х.М.Х., трудов договор № 1009/03.11.2016 г. на работника В.Н.З.; информационна табела за строеж: „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на *** на гр. Севлиево“; идентификационна карта на „***“АД; уведомително писмо от „***“ АД до Д „ИТ“ – Габрово за изпълнение на дадени предписания.

В подкрепа на твърдението си, че ползваното подвижно скеле е отговаряло на нормативните изисквания от страна на дружеството-жалбоподател се представят заверени преписи от Съпроводителен наръчник към скеле рамково работно фасадно (с метални талпи) от предварително изготвени градивни компоненти; Декларация за съответствие; Сертификат за контрол и Протокол за контрол.

Основното възражение на дружеството-жалбоподател по фактическото обвинение се свежда до твърдението, че подвижното скеле е отговаряло на нормативните изисквания, при работа е било застопорено и разместването му, довело до падане на двама работници и настъпване на трудова злополука, е единствено поради физическото въздействие, упражнено от работниците, което е станало без знанието и съгласието на дружеството.

Съдът намира, че въпросното твърдение съставлява защитна позиция, която напълно се опровергава от събраните в производството доказателства и доказателствени средства. Преди всичко, от показанията на свидетелите В.И. и А.Н., които са логични и последователни и изцяло се кредитират, се установява, че въпросното скеле не е било съоръжено със застопоряващи устройства срещу внезапни премествания, а е било подпряно с дървени трупчета. Тези техни възприятия са преки, резултат от извършения лично от двамата непосредствено след настъпване на злополуката оглед. Констатациите им са отразени в Протокола за извършена проверка, за който няма данни да е обжалван. Посоченият протокол е официален свидетелстващ документ и писмено доказателствено средство в настоящото производство, чието съдържание не е опровергано. Състоянието на подвижното скеле се установява и от показанията на св. М.М., който заявява, че въпросното работно оборудване е правено от тях – работниците, от много отдавна работят на него и това е известно на ръководителите на обекта. Св. П.Г., който е служител на дружеството-жалбоподател, също не отрича, че при трудовата злополука видял на скелето монтирани колелета; твърди, че това била станало без негово знание и съгласие, но не дава логични обяснения защо, след като: „Поне гледам един път дневно да обиколя обекта“, на 22.06.2017 г. и то в началото на работния ден, подвижното скеле не е било обезопасено. Изложените фактически изводи не се опровергават от документите, представени от защитата на дружеството-жалбоподател - съпроводителен наръчник към скеле; декларация за съответствие; сертификат за контрол и протокол за контрол. Доказателствата по делото не установяват на работната площадка на „***“ АД да е имало скеле като това, за което се отнася техническата документация.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните прави изводи:

Съдът констатира, че препис от обжалваното наказателно постановление е получен от дружеството-жалбоподател на 04.08.2017 г. Жалбата е изпратена до Дирекция „ИТ” – Габрово на 10.08.2017 г.; същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН е съставен от компетентно за това лице – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”, изпълняващ функциите на държавен контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 КТ във връзка със спазване разпоредбите на трудовото законодателство. НП е издадено от компетентен АНО - Директора на Дирекция „ИТ“ – Габрово, във връзка с което по делото са представени заверени преписи от заповед за изменение на служебно правоотношение и длъжностна характеристика.

Съдът намира, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя, да опорочават съществено производството и сами по себе си да дават основание за отмяна на НП.   

Наказващият орган е приложил административно-наказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. В случая нарушението е обвързано с нормата на чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според която подвижните скелета се съоръжават със застопоряващи устройства срещу внезапни премествания и по време на работа опорите на подвижното скеле се закрепват неподвижно.

Съдът счита, че по делото по несъмнен начин се установи, че на 22.06.2017 г., в гр. Севлиево, на строителния си обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на *** на гр. Севлиево“, „***“ АД – Хасково е допуснало до експлоатация на таванския етаж на сградата подвижно скеле (без заводски и инвентарен номер), без да е съоръжено със застопоряващи устройства срещу внезапни премествания, с което е нарушена разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Правилно АНО е определил субекта на нарушението като „строител“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата. Съгласно дефиницията на Наредбата, „строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. „***“ АД отговаря на изискванията по чл. 163, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът не споделя възражението на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че в административно-наказателното производство дружеството е определено само като „строител“, а съгласно приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ отговорност следва да се носи от работодателя. Както изрично е посочено в НП, „***“ АД има качеството на „строител“ по смисъла на Наредба № 2/2004 г., а според цитираната вече дефиниция „строител“ е лицето, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, тоест въпреки, че това изрично не е изписано, дружеството-жалбоподател има качеството и на работодател по смисъла както на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/2004 г., така и на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Видно от представените по делото заверени преписи от трудови договори, пострадалите при злополуката лица работят по трудово правоотношение с „***“ АД. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на изрично посочване в акта и в постановлението, че дружеството-жалбоподател освен, че е строител, има качеството и на работодателя, не съставлява нарушение от категорията на съществените, което да опорочава производството. Това е така, защото АНО е посочил достатъчно както фактически, така и правни основания, за да няма съмнение, че дружеството може да бъде субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. Обстоятелството, че изрично не е изписано качеството на наказания субект и на работодател, а не само на строител, по никакъв начин не рефлектира върху правото му на защита. В продължение на изложеното следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на Наредбата; изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по Наредбата случаи, а според т. 3 на същия текст, той предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция. Описаните по-горе задължения на строителя не би могло да се приеме, че не представляват отговорност за осигуряване на безопасни условия на труд, а това още веднъж потвърждава, че е субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ.

Съдът не споделя твърдение в жалбата за несъответствие на НП с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, защото както АУАН, така и НП отговарят на всички изисквания на процесуалния закон, включително са съобразени с императивните правила на чл. 43, т. 3 и 4, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – съдържат пълно и изчерпателно описание на деянието, в което се е изразило формалното нарушение и обстоятелствата на извършването му; изрично е посочена датата на извършване на деянието – 22.06.2017 г.; подробно са посочени и приложени всички документи, от които се установява нарушението. Формално посоченото в жалбата оплакване за нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН очевидно не съответства на действителното положение и в този смисъл се явява голословно.  

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената норма, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., т.е. приложението на разпоредбата изисква обективното проявление на следното: 1. нарушението да е било отстранено веднага; и 2. от него да не са произлезли вреди. В случая нарушението е довело до настъпване на трудова злополука и неблагоприятни последици за двама работници, поради което не е изпълнена втората кумулативно предвидена предпоставка за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ. 

За извършеното нарушение и при приложение на чл. 413, ал. 2 от КТ на „***” АД е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1 500 лв.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото НП следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 07-000821 от 03.08.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово”, с което на „***” АД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Добруджа” № 10, вх. Б, офис 23, ЕИК 126729838, представлявано от В.Х.М., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда и за нарушение по чл. 95, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: