Р Е Ш Е Н И Е

126

гр. Севлиево, 10.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Н.

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА

в присъствието на прокурора ................................,

като разгледа докладваното от съдията Н. АНД № 343 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от М.Т.И. *** против наказателно постановление (НП) № 613 от 10.04.2017 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.  

Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че е поставил обозначителна табела съобразно изискванията на закона, поради което констатациите в НП за обратното не са верни. Твърди, че актосъставителят не е посещавал горския имот, както и че проверяващите отказали да отидат до кметството в с. К., аз да се убедят, че и там има поставена обозначителна табела. На следващо място, изтъкват се съображения за процесуални нарушения с твърдението, че свидетелят по акта не е годен да бъде свидетел.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено въз основа на порочен акт, съставен за несъществуващо нарушение и без необходимите реквизити.

Представителят на административно-наказващия орган (АНО) счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че жалбоподателят М.Т.И. е лице, което упражнява лесовъдна практика. Установява се от представеното позволително за сеч № ***от 26.09.2016 г., че на жалбоподателя, в качеството му на представител на „***“ ЕООД, е разрешено да извърши сечта в отдел № ***, подотдел „ю“, имот с № ***в землището на с. К., общ. Севлиево. Срокът за провеждане на сечта е определен от 29.09.2016 г. до 31.12.2016 г.

На 12.10.2016 г. свидетелите И.Ц.Н. и П.П.П., двамата горски инспектори при РДГ – В. Търново, извършили проверка в землището на с. К., общ. Севлиево, като според съдържанието на съставения от тях Констативен протокол, серия В, № 004095 от 12.10.2016 г., проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя М.И. и при нея е установено, че в процесния горски имот с № ***не е поставена обозначителна табела по образец. В КП е посочено, че М.И. е отказал да подпише документа. Същият ден свидетелят Н., в присъствието на свидетеля П., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 613; Серия В, № ***против М.Т.И. за това, че на 12.10.2016 г. не изпълнява задълженията си за поставяне на обозначителна табела по образец в имот № ***, в отдел ***ю – частна горска територия, в землището на с. К., в който се извършва добив на дървесина по позволително за сеч с № ***. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В АУАН е отразено, че жалбоподателят И. е отказал да подпише документа. Обстоятелството е удостоверено с посочване на данните и полагане на подпис от свидетеля П.П.П..

Въз основа посочения АУАН, със съставянето на който е сложено началото на административно-наказателното производство, АНО издал обжалваното НП № 613 от 10.04.2017 г., в което напълно се е съгласил с констатациите, описани в акта и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което наложил на М.И. административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Гореизложената фактически положения се установяват от показанията на свидетелите И.Н. и П.П. и от писмените доказателства – АУАН № 613, Серия В, № 003486/12.10.2016 г., НП № 613 от 10.04.2017 г. на Директора на РДГ-Велико Търново, Констативен протокол, Серия В, № 004095 от 12.10.2016 г. и Позволително за сеч № ***от 26.09.2016 г.

В депозираните в съдебно заседание показания свидетелите И.Н. и П.П. заявяват, че на датата на проверката отишли на временния склад, където се срещнали с жалбоподателя М.И.. Казали му, че ще извършат проверка на място в имота, където се извършвала сечта. Поканили го да отиде с тях, но той отказал да ги придружи. Служителите на РДГ – В. Търново твърдят, че посетили горския имот, установили, че в него има маркирани и все още не отрязани дървета, има и поставени граници на имота, но няма обозначителна табела. Върнали се обратно на временния склад, където съставили констативния протокол и АУАН, които документи жалбоподателят отказал да подпише.

По искане на защитата съдът допусна до разпит като свидетели В.И.А.и С.П.Х.. По делото се установява, включително чрез показанията на свидетелите Н. и П., че по време на проверката свидетелите А.и Х. са се намирали на временния склад заедно с жалбоподателя. В депозираните в съдебно заседание показания свидетелите А.и Х. са категорични, че до горския имот отишъл само св. П.П., а св. Н. през цялото време бил при тях на временния склад, където изчакал връщането на колегата си. Твърдят, че след като се върнал обратно, св. П. заявил, че на имота няма поставена обозначителна табела. Жалбоподателят не се съгласил с това му твърдение, след което М.Т. и П.П. започнали да се карат (според показанията на св. Х.). Тогава свидетелите Н. и П. съставили на М.Т. два акта, които последният отказал да подпише. Според св. В.А., който се представя като представител на „***“ ЕООД, на едно дърва в имота имало поставена обозначителна табела.

В подкрепа на тезата си процесуалният представител на жалбоподателя представя заверен препис от Заявление от „***“ ЕООД до кмета на с. К., общ. Севлиево, с рег. № 16/11.10.2016 г., за разрешаване на достъп до горски територии на ППС и ППС с животинска тяга, в което е вписан и процесния горски имот. Представя и заверено от кметството в с. К., общ. Севлиево копие от Обозначителна табела за процесния имот. Представя и заверени преписи от протокол за освидетелстване на сечище, както и от АУАН и НП, удостоверяващи, че против жалбоподателя М.И. се води и друго административно-наказателно производство, имащо за предмет неизпълнение на задължения за поставяне на обозначителна табела в съседния на процесния горски имот, което деяние е извършено отново на 12.10.2016 г.

При така установеното от писмените и гласните доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 14.08.2017 г. Жалбата е изпратена по пощата на 21.08.2017 г., в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представен заверен препис от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Съдът счита, че в производството по издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съставляват самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно. Нарушена е разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказът на наказаното лице да му бъде предявен АУАН и да го подпише е удостоверен от свидетеля П.П., който е и свидетел на установяване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири категории свидетели, които е допустимо да участват при съставянето на акта и да го подписват. Първата група, това са свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората група са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а това могат да са лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група са свидетели, присъствали при съставяне на акта - лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата категория са свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. От изложеното следва, че четирите категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства. Поради това и за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

На следващо място, съдът намира, че фактическото обвинение не е доказано по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, поради което НП е и неправилно. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, т. 7, АУАН няма презумптивна доказателствена сила. В случая, заради допуснатото съществено процесуално нарушение по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, АУАН не може да изиграе и обвинителната, и констатиращата си функция. Показанията на свидетелите за основното обстоятелство от предмета на доказване, а именно – била ли е поставена обозначителна табела в горския имот, са противоречиви, не водят до несъмненост при установяване на деянието и вината на дееца. Не е спорно единствено, че св. П. не се е намирал през цялото време на проверката на временния склад. Посетил ли е обаче точно процесния имот, ако го е посетил, извършил ли му е пълен обход, за да се увери, че никъде не е поставена обозначителна табела, са въпроси, които не намират еднозначни отговори в доказателствената маса. Показанията на св. П. намират своето потвърждение единствено в показанията на св. Н., но съобщаваното от последно посочения свидетел за липса на обозначителна табела, се поставя под съществено и обосновано съмнение предвид депозираните от свидетелите А.и Х. показания. Според А.и Х. свидетелят Н. през цялото време се е намирал при тях на временния склад и не е придружил колегата си при проверката.           

По изложените съображения съдът счита, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 613 от 10.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на М.Т.И. ***, ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии е наложено наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                 

                                   

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: