МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.А.А. ***, е предявено обвинение по чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Предаден е на съд за това, че на неустановена дата в началото на месец април 2016 година в село Сенник, община Севлиево, в дома си на ул. „***“ № 16, се съвкупил с лице, ненавършило 14 – годишна възраст – Д.Д.Х. – родена на *** година – на *** години, при което като непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.

      Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

В съдебно заседание, при решаване на въпроса за даване ход на делото, защитникът на подсъдимия и той самия заявиха, че правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие - Глава 27 от НПК. Подсъдимият А. заяви, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК, на основание чл. 371, т. 2 пристъпи към предварителното му изслушване. При изслушването той признава вината си, признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

От направените самопризнания на подсъдимия А.А., показанията на свидетелите Ж.Х., Д.Х. и Д.Х. и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимият А.А.А. *** в къща, намираща се на ул. „***“ № 16. На неустановена дата и месец през 2015 година подсъдимият А. се запознал със свидетелката Д.Д.,***. При запознанството се оказало, че Д. и А. били далечни братовчеди. Между двамата се появила симпатия, поради което свидетелката Д. започнала често да посещава след това подсъдимия в дома му в село Сенник. Към месец април 2016 година свидетелката Д.Д. била на *** години и *** в гр. Габрово. Този факт бил известен на подсъдимия.

До месец април 2016 година свидетелката Д. не била осъществявала полов акт. В началото на месец април 2016 година Д. отново отишла на гости на подсъдимия в село Сенник, където осъществила полов акт с него в дома му. В резултат на това Д. забременяла и на 27.01.2017 година  родила дете – А.Д.Х..

Към момента на осъществяване на съвкуплението подсъдимият А. бил непълнолетен, но разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Подсъдимият А.А. не оспори описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства. Същият призна вината си и обясни, че отношенията му с Д.Д. били добри. Посещавал я често в гр. Габрово и се грижел за детето си. Пред съда А. заяви, че има намерение да сключи граждански брак със свидетелката Д.Д., след като същата навърши 16 година.

В подкрепа на обвинението са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, както и приложените по делото писмени доказателства: Справка от  Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово – стр. 10 от ДП;  Удостоверение за раждане – стр. 12; Удостоверение за раждане – стр. 13 и медицински документи, изготвени във връзка с бременността и раждането на Д.Д. – стр. 65- 91 от ДП.

Въз основа на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: По делото безспорно се установи, че на неустановена дата в началото на месец април 2016 година подсъдимият А. се съвкупил със свид. Д.Д., която към тази дата била малолетна на *** години /родена на *** година/. От данните по делото става ясно, че този факт е бил известен на подсъдимия. Деянието е извършено от него когато същият е бил непълнолетен, но видно от изготвената по делото комплексна психиатрична и психологична експертиза същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. А.А.А., след като на неустановена дата в началото на месец април 2016 година в село Сенник, община Севлиево, в дома си на ул. „***“ № 16, се съвкупил с лице, ненавършило *** – годишна възраст – Д.Д.Х. – родена на *** година – на *** години, при което като непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. А.А. за извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подс. А. деяние е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се  характеризира с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид ниската възраст на свидетелката Д.. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, направените самопризнания както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, с което подсъдимият оказва съдействие за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина в пълнота, изразеното критично отношение към деянието, чистото съдебно минало на подсъдимия и не на последно място обстоятелството, че същият продължава да се грижи за Д. и детето си. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК за определяне на наказанието при приложение на чл. 58а от НК, съдът достига до извода, че на подс. А. ще следва да се определи наказание по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Именно поради това и след редукция на наказанието по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК съдът наложи на А.А. наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.

Подсъдимият А. следва да заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 677,12лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: