П Р О Т О К О Л

 

    гр. Севлиево, 02.11. 2017 г.

 

Севлиевският районен съд  в  публично  съдебно  заседание

на втори ноември две хиляди и седемнадесета година 

в  състав:

 

                                                Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА

                

при участието  на   секретар  СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

и  прокурор ТИХОМИР П. сложи   за   разглеждане

АНД № 350 по описа  на съда за 2017 година,

докладвано  от районен  съдия  БОЖИЛОВА

 

На именното повикване в 09.00  часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Р.Л.Б. редовно призован  не се явява. За него се явява адв. П.Д. с пълномощно от ДП (л. 13).

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЕВЛИЕВО се явява прокурор П..

Съдът докладва, че на 23.10.2017 г. по АНД № 261/2017 г. по описа на РС- Севлиево, приложено в предходното с.з. по настоящото дело се е върнало съобщението до ИА ОО „АА” – гр. Габрово, връчено на 09.10.2017 г., с което е било съобщено на агенцията определението за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на жалбата срещу НП. При това положение определението за прекратяване на производството по АНД № 261/2017 г. по описа на РС – Севлиево следва да се счита, че е влязло в сила на 16.10.2017 г.

Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и 275 НПК за отвод на съдията, прокурора и секретаря, правото им да правят нови искания и на обвиняемия правата му по чл.15 и чл.55 от НПК.

АДВ. Д.: Поддържам си искането от предходно с.з. за прекратяване на производство по делото по реда на чл. 24 ал. 1 т. 6  НПК и моля да не се дава ход на делото. Дори в новите изменения на НПК е предвидена такава възможност.

ПРОКУРОР П.: Настоящото производство е образувано срещу лицето Р.Б. за извършено престъпление по чл. 324 ал. 1 НК, като в частност съм квалифицирал деянията по цитирания текст и в диспозитива на същото това обвинение, като конкретизирам факта, че на 19.05.17 обв. лице е упражнявало професия „***”, без да има съответна правоспособност за това, а именно не притежава удостоверение за водач на таксиметров автомобил с  Наредба № 34. По настоящото производство бе събран док.материал в насока, че срещу обвиняемото лице Б. е било образувано и водено адм.наказателно производство, което от вашия доклад ни стана известно, че е приключило с влязло в сила НП. Последното е издадено от Началник на „Автомобилна администрация” – Габрово и същото е за извършено нарушение по чл. 6 ал. 1 изр. 1 предложение последно от Закона за автомобилните превози. АНО го е санкционирал за това, че на цитираната от мен дата - 19.05.17 г.,  Б. е извършил превоз на пътници, като осъществил това адм.нарушение с нерегистриран по съответния ред автомобил. Както казах това адм.наказателно производство ни стана известно, че е приключило с влязъл в сила акт. Анализирайки както настоящото производство, адм.наказателното такова и деянията описани във всяко едно от тях, аз стигам до извода, че и двете на първо място са с наказателен характер, от което следва и извода, че обвиняемият по двете производства е привлечен към отговорност за едно и също деяние. С оглед обстоятелството, че първо по време е приключило адм. наказателното производство, обстоятелството, че е налице една оценка извършена както от мен при внасяне на постановление по чл. 78а НК, така и от АНО в лицето на Началник „АА” по отношение на едни и същи факти, на плоскостта на различна правна квалификация и съставомерност на извършеното съответно по Закона за автомобилните превози и НК. В конкретния случай аз смятам, че двете деяния се конкурират, тоест наказанието за тях се конкурира, поради което и с оглед ТР № 3 от 22.12.15 г., което е задължително ще моля на основание чл. 378 ал. 4 т. 3 във вр. с чл. 4 параграф 1 от протокол 7 към Европейската конвенция за правата на човека и чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК да прекратите настоящото производство.

Съдът, след като съобрази становището на прокурора и приложеното по делото АНД № 261/2017 година по описа на Севлиевски районен съд, намира, че не са налице основания за даване ход на делото, а такива, обуславящи неговото прекратяване, предвид следните съображения:

С наказателно постановление № 27-0000093 от 09.06.2017 година, издадено от Началника на ОО „АА“ гр. Габрово обвиняемият Р.Л.Б. е наказан по административен ред за това, че на 19.05.2017 година, около 14:00 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Стефан Пешев“ извършвал превоз на двама пътници с лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ЕВ *** ВА, който не е включен в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, което е констатирано след направена справка в база данни на ИА „АА“. Посоченото деяние е квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 6, ал. 1, изречение първо, предложение трето от Закона за автомобилните превози / ЗАвтПр/ и санкционирано на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр.

Цитираното постановление е обжалвано от обв. Р.Б. *** е било образувано АНД № 261/2017 година по описа на Севлиевски районен съд. Производството по това дело е прекратено поради оттегляне на жалбата от Р.Б. против обжалваното наказателно постановление. Определението, с което е прекратено производството по делото, е влязло в законна сила на 16.10.2017 година.

 На 08.09.2017 г. Районна прокуратура гр. Севлиево е внесла Постановление за предаване на съд за налагане на административно наказание на Р.Л.Б. за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК за това, че на 19.05.2017 година при управление на лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕВ *** ВА, боядисан в жълт цвят, с изписани на него телефонни номера на таксиметрова компания /фирма/, упражнявал професия „***“ /с код 83222005 по националната класификация на професията и длъжностите от 2011 година, утвърдена със Заповед № РД01-931/27.12.2010 година на Министъра на труда и социалната политика/, без да има съответната правоспособност за това – не притежавал  „Удостоверение ***“ /съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 година, обн. ДВ бр. 109/14.12.1999 г./, според която „*** трябва да отговаря на следните изисквания: …т. 5. Да притежава удостоверение „***“, валидно за съответната община – престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.

Според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК.

Съобразно дадените задължителни указания по приложението на закона с ТР 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС се отрече категорично последователно реализиране на административнонаказателна и на наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също осъществено от него деяние, което положение съдът оцени като несъвместимо с правилото nе bis in idem, закрепено в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни, но не по смисъла на националното законодателство, а съобразно автономното значение, които термините "наказателно обвинение" и "наказателно производство" имат по смисъла на Конвенцията. Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни като критерии "Енгел", които се изразяват в квалификацията на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание ("суровост на възможното наказание").

На първо място съдът намира, че и в двете производства обвиняемият е привлечен към отговорност за едно и също деяние. По отношение критериите за наличие на идентичност на деянията основополагащо е решението на Съда на Европейския съюз Zolotukhin v. R., съобразно което основен критерий е наличието на идентични факти или  такива, които по същество са "значително същите", т.е. сходни. Съдът е акцентирал, че деянието следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. С оглед изложените критерии настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност на деянията, за които на Б. е било наложено административно наказание с наказателно постановление и тези, за които е привлечен в качеството на обвиняем и предаден на съд по настоящото дело. Налице е идентичност по отношение времето, мястото и най-вече фактическите действия, които е извършвал обвиняемия, а именно, че управлявал лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕВ *** ВА, оборудван като таксиметров автомобил, боядисан в жълт цвят, с изписани на него телефонни номера на таксиметрова компания /фирма/ и с монтирани в предната част на панорамното стъкло от вътрешната страна светлинен индикатор за заетост и радиостанция, настроена на честотата, ползвана от ЕТ „** – ***“, който не е включен в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,  като е превозвал с него двама пътника – свидетелите Д.М.и П.П., като по същото време не е разполагал с изискуем от нормативните актове документ „Удостоверение за ***“.

Констатираните разлики при фактическото описание на деянието в наказателното постановление и постановлението за предаване на съд за налагане на административно наказание не представляват според съда съществени различия във фактите, а акцентиране върху различното значение, което един и същи факт има за съответния вид отговорност. Оценката, която административнонаказващият орган и прокурорът са дали на едни и същи факти, е на плоскостта на различната правна квалификация и съставомерност на извършеното по ЗАвтПр и по НК. Така в административнонаказателното производство управлението на таксиметровия автомобил и превозването с него на двама пътници е оценено като "осъществяване на обществен превоз на пътници срещу заплащане по предварително указан от пътниците маршрут" от страна на Б., а в наказателното производство е квалифицирано като упражняване на професия – "***". При всички положения обаче осъществяването на тази дейност е станало без обвиняемият да е разполагал с изискуеми от нормативните актове документи – такива, изискващи се по чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтПр и по чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници. Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че в случая едни и същи факти са били правно оценени по различен начин от два различни държавни органа- административнонаказващ и прокурор.

На следващо място съдът намира, че приключилото първо по ред административно производството е с характер на наказателно такова. Осъществяването на обществен превоз (таксиметров) без надлежно издаден определен документ, който да обуславя налична правоспособност, е третирано като престъпление по НК. Кръгът на адресати и на двете правни норми е неограничен - този извод не се оборва от използвания специален субект по чл. 93, ал.1 от ЗАвтПр, а именно "водач на моторно превозно средство", доколкото наказателният кодекс също познава престъпления със специален субект. От друга страна изискванията към субекта по ЗАвтПр намират логично обяснение в естеството на дейността, която се регулира от специалния закон, а именно осъществяване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили (чл. 1, т.1 от ЗАвтПр). Предвиденото за извършеното административно нарушение по чл. 91, ал.1, т. от  ЗАвтПр наказание е глоба в размер на 2000,00 лева, което наказание е предвидено алтернативно на лишаване от свобода за конкретния вид престъпление, като следва да се отбележи обстоятелството, че наказанието "глоба" за извършено престъпление по чл. 324 НК е от 100 до 300 лева, което дори и в максималния си размер е почти седемкратно по-нисък от глобата за административното нарушение. След преценка на посочените критерии съдът намира, че приключилото с влязло в сила наказателно постановление административно производство е било с наказателен характер, по смисъла на Конвенцията.

Идентичността на фактите, описващи деянието, за което на обвиняемия Б. е наложено наказание в административно производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, с тези, за които по настоящото производство Б. е предаден на съд, обуславя извода на настоящия съдебен състав, че разглеждането на второто по ред производство би нарушило принципа за ne bis in idem, с оглед на което настоящото производство следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното и на основание  чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и чл. 378, ал. 4, т. 3, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК съдът

 

                                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по АНД № 350/2017 година по описа на Севлиевски районен съд.

Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Габровски окръжен съд.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 09:45 часа.

 

                                       

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                СЕКРЕТАР: