Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 123

 

гр.Севлиево 07.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА в присъствието на прокурора              като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 364 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ******** ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”***” № 92, чрез управляващия и представляващ Ц.И.Д.е обжалвал наказателно постановление № 263184-F293314 от 04.04.2017 год. на Директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите / ТД на НАП / гр.Велико Търново, с което за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 и на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой / ЗОПБ / му е наложено наказание имуществена санкция в размер от 54120.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП гр.В.Търново, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Свид.Б.Х.К. работела като главен инспектор по приходите в Национална агенция за приходите / НАП / при Териториална дирекция / ТД / В.Търново, офис Габрово.На същата било възложено извършването на проверка на “********” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Севлиево, ул.”***” № 92.В тази връзка на 18.01.2017 г. за времето от 09.00 до 14.30 часа свид.К. извършила проверка на първични и вторични счетоводни документи в счетоводството на посоченото по-горе дружество, находящо се в неговото седалище и адрес на управление.Проверката била извършена в присъствието на Ц.И.Д., управляващ и представляващ дружеството, както и на неговия счетоводител.За извършената проверка бил съставен протокол обр.Кд-73 с № 0997994 от 18.01.2017 г., в който е отразено, че е извършено посещение в счетоводството на задълженото лице в гр.Севлиево, ул.“***“ № 92, където е извършен оглед и анализ на първични и вторични счетоводни документи.Извършен е оглед и анализ на касови и банкови документи.По време на проверката от задълженото лице били представени:

1. За проверявания период през 2014 г.: оборотна ведомост; 411/501 и 501/411.

2. За 2015: оборотна ведомост; 501/411; 401/501; ПКО 40/31.01.2015 г. и счетоводни справки.

3. За проверявания период през 2016 г.: Оборотна ведомост януари – август/2016г. ; 501/411; 401/501. 4. За периода септември-ноември 2016 г.: хронологични описи; 401/501 и 501/411.

5. Дневник на сметка 411 за фактури : 739, 738, 693, 701, 709, 695, 687, 731, 727, 721 и 683.

В протокола е отразено, че при огледа на представените от задълженото лице документи не са установени плащания от трети лица, както и, че допълнително ще бъдат предоставени декларация за плащания от трети лица и за предоставените от задълженото лице през 2015 г. средства и източника им.Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на Ц.И.Д., в качеството му на управител на проверяваното дружество на същата дата - 18.01.2017 год.

В последствие, по отношение на извършените плащания в брой по посочените по-горе и отразени в т.5 от протокола фактури била извършена насрещна проверка в дружеството „********“ ЕООД гр.Златарица – получател на същите.

В резултат на тези проверки, свид.К. стигнала до извода, че по отношение на плащанията в брой за фактури както следва: № 695 от 06.03.2015 г.; № 701 от 20.04.2015 г.; № 709 от 04.06.2015 г.; № 721 от 21.06.2015 г.; № 731 от 02.11.2015 г. и № 738 от 01.01.2016 г., с доставчик „********“ ЕООД и клиент „********“ ЕООД е допуснато нарушение на ЗОПБ.    

На 07.03.2017 год. свид.К., в присъствието на свид.Р.И.А. - главен инспектор по приходите в Национална агенция за приходите / НАП / при Териториална дирекция / ТД / В.Търново, офис Габрово, съставила АУАН № F293314 против жалбоподателя ******** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”***” № 92, ЕИК ********, представлявано от Ц.И.Д., в качеството му на Управител, за това, че във връзка с ПУФО на „********“ ЕООД с ЕИК: ********, възложена с РИП № П-04000716158131-001/12.09.2016 г., изменена с РИП № № П-04000716158131-002/31.10.2016 г., П-04000716158131-003/11.11.2016 г., П-04000716158131-005/19.01.2017 г. и П-04000716158131-006/15.02.2017 г. е извършена проверка.При посещение в офиса на задълженото лице, където са предоставени първични и вторични счетоводни документи.При огледа на същите се установи, че проверяваното лице е осъществило разплащане в брой над норматива, определен в Закона за ограничаване на плащанията в брой по предоставени доставки на „********“ ЕООД, ЕИК : ********.За посещението е съставен Протокол обр. Кд-73 с № 0997994/18.01.2017 г.Плащанията са както следва: Ф-ра № ф-ра, дата, стойност, платена сума-фин.бон платена сума-фин. бон 695 6.3.2015 17 760 10 000-20.03.2015 7760-19.03.2015 701 20.4.2015 17760 17769-30.04.2015 709 4.6.2015 17760 10000-19.06.2015 7760-20.06.2015 721 21.6.2015 22080 10080-28.09.2015 12000-30.09.2015 731 2.11.2015 21600 11600-18.12.2015 10000-10.12.2015 738 1.1.2016 11280 5000-19.02.2016 6280-15.02.2016, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез Ц.И.Д., в качеството му на управляващ дружеството, срещу подпис на същата дата - 07.03.2017 год.След запознаване със съдържанието му същият не е направил възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на ТД на НАП Велико Търново с № 263184-F293314 от 04.04.2017 год.Същото е издадено против “********” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”***” № 92, представлявано от Ц.И.Д., в качеството му на Управител, за това, че във връзка с ПУФО на „********“ ЕООД с ЕИК: ********, възложена с РИП № П-04000716158131-001/12.09.2016 г., изменена с РИП № № П-04000716158131-002/31.10.2016 г., П-04000716158131-003/11.11.2016 г., П-04000716158131-005/19.01.2017 г. и П-04000716158131-006/15.02.2017 г. е извършена проверка.При посещение в офиса на задълженото лице, където са предоставени първични и вторични счетоводни документи.При огледа на същите се установи, че проверяваното лице е осъществило разплащане в брой над норматива, определен в Закона за ограничаване на плащанията в брой по предоставени доставки на „********“ ЕООД, ЕИК : ********.За посещението е съставен Протокол обр. Кд-73 с № 0997994/18.01.2017 г.Плащанията са както следва: Ф-ра № ф-ра, дата, стойност, платена сума-фин.бон платена сума-фин. Бон 695 6.3.2015 - 17 760лв., от които 10 000лв - 20.03.2015 и 7760лв - 19.03.2015; 701 20.4.2015 – 17760лв, от които 17760лв -30.04.2015; 709 4.6.2015 – 17760лв, от които 10000лв - 19.06.2015 и 7760лв - 20.06.2015; 721 21.6.2015 – 22080лв, от които 10080лв - 28.09.2015 и 12000лв - 30.09.2015; 731 2.11.2015 – 21600лв, от които 11600лв - 18.12.2015 и 10000лв - 10.12.2015; 738 1.1.2016 – 11280лв, от които 5000лв - 19.02.2016 и 6280лв -15.02.2016.В заключение административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че „********“ ЕООД гр.Севлиево е нарушил чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.АНО е направил констатацията, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.Наказващият орган на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е наложил на „********“ ЕООД гр.Севлиево, ЕИК ********, имуществена санкция в размер на 54 120.00лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите  Б.Х.К. и Р.И.А., съпоставени с писмените доказателства - Протокол обр. Кд-73 с № 0997994 от 18.01.2017 г.; Фактура № 721 от 06.09.2015 г.; Фактура № 727 от 01.10.2015 г.; Фактура № 731 от 02.11.2015 г.; Фактура № 687 от 15.01.2015 г.; Фактура № 695 от 06.03.2015 г.; Фактура № 701 от 20.04.2015 г.; Фактура № 709 от 04.06.2015 г.; Фактура № 738 от 01.01.2016 г.; Фактура № 739 от 04.01.2016 г.; Дневник на сметка 411 за периода 01.10.2014 г. – 31.08.2016 г. за девет броя фактури; Ксерокопия на отчет контролни ленти; АУАН № F293314 от 07.03.2017 г.; Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 год. на Изпълнителния директор на НАП София; НП № 263184-F293314 от 04.04.2017 год.; известие за доставяне на НП и Протокол № П-04000716158131-073-001/10.03.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 21.08.2017 год.Жалбата е заведена в деловодството на ТД на НАП В.Търново на 25.08.2017 год., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 год. на Изпълнителния директор на НАП София.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.6, ал.1 от ЗОПБ, предвид заеманото от него длъжностно качество, както и посочената по-горе заповед.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОПБ.Текстът на посочената разпоредба към момента на съставяне на АУАН и издаването на НП гласи следното: Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

     1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

     2. на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв..

Преди изменението в посочената по-горе разпоредба, влязло в законна сила на 01.01.2016 г. текстът на същата гласи: „Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

     1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;

     2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер от 54 120.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице”.

Жалбоподателят в жалбата, а в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител, отправя молба към съда да отмени НП като се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Твърди се на първо място, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5, предл.първо-четвърто от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е неясно, не е посочена датата на установяване на нарушенията и мястото, където те са извършени.Освен това не били посочени точно обстоятелствата, при които нарушенията са извършени.Твърди се също така, че бил нарушен чл.18 от ЗАНН, като механично били изброени различни по вид нарушения, които действително можели да се групират в две групи с оглед чл.3 от ЗОПБ.В случая за всяко едно от тези нарушения следвало да се наложи отделно наказание, а дори да се приемело, че това обособяване е правилно, макар да не може да се проследят мотивите на АНО, кое плащане какво нарушение представлява, за каква форма на изпълнителното деяние отговаря лицето, като нелогичният завършек бил някакво скъсяване на процеса с налагане на едно административно наказание за изброени два вида нарушения, всяко с по няколко отделни деяния.

Съдът напълно споделя така изложените доводи от страна на дружеството-жалбоподател.Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление не се съдържат изискуемите по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити.Наказателното постановление съдържа лаконично описание на твърдяното нарушение, като не са посочени обстоятелствата, при които същото е извършено.И в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, обстоятелствената част е изключително лаконична, ограничаваща се само до посочване на обстоятелството, че в производство по установяване на факти и обстоятелства, започнало с резолюция за извършване на проверка, в последствие изменяна с други такива, в счетоводството на дружеството е извършено посещение, при което бил извършен оглед и анализ на първични и вторични счетоводни документи.При този оглед се установило, че проверяваното лице е осъществило разплащане в брой над норматива, определен в ЗОПБ по предоставени доставки на друго дружество.След това са отразени множество плащания, чрез посочването на номера на фактури, фискални бонове и суми.В заключение като нарушени са посочени разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.Съдът споделя становището на жалбоподателя, че в ал.1 на чл.3 от ЗОПБ са установени две хипотези, при които е задължително плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.В случая от една страна се говори за разплащане, а от друга се сочат множество такива разплащания, без да става ясно същите предмет на едно нарушение ли са, или са налице няколко нарушения, извършени от дружеството.Неясно е също така ако се приема, че нарушението е едно, коя от двете хипотези на ал.1 на чл.3 се приема, че е нарушена.Ако пък се твърди, че са извършени няколко нарушения, всяко едно от тях коя от двете хипотези осъществява и защо в крайна сметка след като се приема, че са извършени няколко нарушения в крайна сметка се налага само една санкция.Абсолютно неясно е също въпросните плащания на какво основание са били извършени, как са били извършени, кой е издателя на въпросните фактури, кой е извършил самото плащане, с какви счетоводни документи е станало това.В случая в НП е налице вътрешно противоречие до степен, че липсва конкретизация коя от двете хипотези е нарушена и съответно не става ясно кой от двата състава счита за осъществен административно-наказващия орган.

Липсата на фактология относно тези обстоятелства накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да узнае какво точно нарушение се твърди, че е осъществено, къде, кога и при какви обстоятелства, както и въз основа на какви доказателства административнонаказващият орган е обосновал своите изводи.Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя всякога съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

На следващо място, съдът намира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаване на процесното НП са допуснати процесуални нарушения съответно на разпоредбите на чл.42, т.3 и съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като и в двата акта липсва посочване на дата и място на извършване на твърдяното нарушение.В НП се упоменава, че във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с резолюция за извършване на проверка, в последствие изменяна с други такива, в счетоводството на дружеството е извършено посещение, при което бил извършен оглед и анализ на първични и вторични счетоводни документи, като при огледа се установило разплащане в брой над определения в ЗОПБ норматив, за което бил съставен Протокол от 18.01.2017 г.Горното води единствено до предположението, че с посочената дата наказващия орган свързва откриването на нарушението, но дата и място на извършване на нарушението липсват посочени в НП.Такива не присъстват и в АУАН.Остава напълно неизяснен въпроса на тази дата освен откриване на нарушението, същото осъществено ли е като факт от действителността и коя е датата, на която се твърди да е реализирано твърдяното нарушение или нарушения.Възможните предположения, с оглед събраните доказателства, не биха могли да санират неупоменаването на датата на извършване на нарушението като задължителен реквизит в АУАН и НП.Същевременно както в акта, така и в НП, се сочат дати на фактури и фискални бонове, на които вероятно се приема, че са осъществени плащанията и която/които е/са вероятната/тните дата/и на извършване на твърдяното нарушение.

На следващо място съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя, че същият не може да бъде субект на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.От приложените по административно-наказателната преписка фактури и фискални бонове, се установява, че плащанията не са били извършвани от дружеството-жалбоподател, а то е получило плащането.Санкционната разпоредба на  чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда да бъде привлечено към административно-наказателна отговорност лице при плащане в брой в нарушение на разпоредбата на чл.3, а именно:

- на извършилото нарушение лице - платец на сумата, в случая „********“ ЕООД гр.Златарица, което е изплатило на дружеството-жалбоподател в брой парична сума над норматива, определен в ЗОПБ.

- на лице, което е допуснало да бъде извършено нарушението, а това е лицето, което с действие или бездействие е допуснало извършването на плащане на сума в брой, равна на или надвишаваща нормативно определения размер.

При това страната по договора, която получава плащането не може да се третира като допустител, по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ.При допустителството деецът не се противопоставя на извършването на адм.нарушение, когато е правно задължен да стори това.От обективна страна допустителят улеснява чрез своето бездействие извършването на нарушението от другото лице.Ако обаче има общ умисъл ще възникне съучастие между двете лица.По смисъла на ЗОПБ допустител може да бъде съответното лице – управител, упълномощено лице и др., което е наредило фактически плащането в брой от страна на платеца на сумата.

В този смисъл е Указание относно прилагане на ЗОПБ, изх.№УК-3 от 04.04.2011 год. на м-р на финансите до данъчната администрация, представено по делото, а публикувано и на интернет-страницата на НАП.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 263184-F293314 от 04.04.2017 год. на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Велико Търново, с което на “********” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.”***” № 92, ЕИК ********, представлявано от Ц.И.Д., за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 54 120.00 / петдесет и четири хиляди сто и двадесет / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: