Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 143

      гр. Севлиево, 29.11.2017 г.

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на  шести ноември

през           две хиляди   и  седемнадесета   година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря       Силвия  Георгиева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова              АНД № 400                             по описа

за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на М.К. *** срещу  наказателно постановление /НП/ № 840 от 29.05.2017 година на Директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300,00 лева, наложена на основание чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил визираното  в наказателното постановление нарушение, както и че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт № 840, Серия В, № 003524  от 01.12.2016 година, НП № 840 от 29.05.2017 година на Директора на РДГ Велико Търново, Констативен протокол Серия В, № 004240 от 20.10.2017 г.; Позволително за сеч № 0324247;  Покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 27.10.2016 година и Заповед № РД-49-199 от 16.09.2011 година, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Г., Ц.Н., Д.Д.и Х.Х., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 20.10.2016 година свидетелят Ц.Н., заедно с колегата си А.А.– и двамата горски инспектори в РДГ $ Велико Търново, извършили проверка в имот с номер 425024, попадащ в отдел 103, подотдел „а“ /подотдел „д“ по ЛУП от 2014 година/, намиращ се в землището на с. Стоките и представляващ частна горска територия, където се извършвала сеч на основание позволително за сеч № 0324247 от 13.09.2016 година, издадено на  жалбоподателя М.Г., представител на "Мемс“ ЕООД гр. Севлиево. Жалбоподателят не бил уведомен за проверката и не присъствал на същата. При проверката било установено, че сечта не била приключила, както и това, че в сечището, включително на временния склад, нямало поставена обозначителна табела по образец по чл. 29, ал. 1 от Наредбата. Констатациите от проверката били отразени в приложения по делото констативен протокол Серия В, № 004240 от 20.10.2016 година.

На 27.10.2016 година до жалбоподателя била изпратена покана да се яви в сградата на РДГ Велико Търново за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След явяване на жалбоподателя на 01.12.2016 година, на база на посочения по - горе констативен протокол, свидетелят Т.Г., в присъствието на А.А. и Ц.Н. – и тримата служители в РДГ Велико Търново,  съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 840, Серия В, № 003524 срещу жалбоподателя за това, че на 20.10.2016 година жалбоподателят не изпълнявал задълженията си за поставяне на обозначителна табела по образец в имот с № 425024, попадащ в отдел 103, подотдел „а“ /подотдел „д“ по ЛУП от 2014 година/, в землището на с. Стоките – частна горска територия, в който се извършва добив на дървесина по Позволително за сеч № 0324247 от 13.09.2016 година. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в него констатации. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят Г. записал в графата за възражения, че не е присъствал на проверката и не е съгласен с констатираното нарушение. По делото липсват данни К. да е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

 Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият орган  съставил на 29.05.2017 година обжалваното наказателно постановление. В него той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 09.10.2017 година. Жалбата е подадена по пощата на 10.10.2017 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

По делото са изслушани показанията на свидетелите Т.Г. и Ц.Н., които потвърдиха констатациите, изложени в съставения в деня на проверката на 20.10.2016 година констативен протокол и съставения въз основа на него АУАН.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелите Д.Д.и ХХ.. Свидетелят Д.обясни, че е управител на дружество за преработка на дървесина и че на 15.09.2016 година е ходил на процесното сечище заедно с жалбоподателя и свидетеля ХХ., който се интересувал от закупуването на дървесината, която е яла да бъде добита в имота. Д.обясни, че при посещението си на тази дата тримата са обходили целия имот и са посетили временния склад, при което същият видял, че на последния имало поставени обозначителни табели, както и информационна такава. Д.обясни пред съда, че тези табели били написани на лист хартия, който бил сложен в прозрачен найлонов джоб, и закачени на фургона на временния склад.

Свидетелят Х. потвърди пред съда, че през месец септември 2016 година е ходил в сечището заедно със свид. Д.и жалбоподателя, за да огледа същото с цел евентуално закупуване на дървесината, която е щяла да бъде добита от него. Х. каза пред съда, че в началото на имота имало поставена информационна табела, както и сигнализационна такава. Този свидетел обясни пред съда, че тогава бил направен обход на сечището и че той видял поставени табели, както в началото на имота, така и на временния склад. След това на 29.09.2016 година ХХ. посетил отново имота и  извършил извоз на дървесина от същия, в потвърждение на което процесуалният представител на жалбоподателя представи извлечения от информационна система, от които е видно, че свидетелят Х. е изготвял превозни билети за дървесината. Според показанията на Х., на тази дата същият отново е видял поставени информационни табели в имота.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: разпоредбата на чл. 29, ал.1 от от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. вменява задължение за поставянето на обозначителна табела в местата на извършвана сеч от страна на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ - в случая жалбоподателя М.Г..

Безспорно установено по делото е, че при извършената от страна на контролните органи проверка на 20.10.2016 година, същите не са открили поставена обозначителна табела в проверявания имот. Налице са обаче  гласни доказателства в насока, че такава обозначителна табела е била поставена в имота както на 15.09.2016 година, така и на 29.09.2016 година. Показанията на свидетелите Х. и Д.в тази насока  не бяха опровергани по никакъв начин. Съобразявайки това обстоятелство, както и липсата на специално изискване относно материала, от който да бъде изработена табелата, както и начина на поставянето й, съдът намира, че във вида, в който бива изработвана и поставяна изискуемата табела, същата много лесно може да бъде унищожена или повредена, както от злоумишлени действия, така и от природни явления. В тази връзка следва да се отбележи, че не може да се очаква, поради което законодателят не го и изисква, лицето, имащо задължение за поставянето на табелата, да осигури постоянно 24 часово ежедневно наблюдение над имота, за да го предпази от посегателства. Упражняване на контрол от страна на това лице може да се осъществи само когато то е на място в имота. Само тогава то може да следи дали дейността се осъществява в съответствие със законовите предвиждания за извършването на тази дейност.

По делото не се установява жалбопадателят да не е положил усилия за спазване задължението си по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., като съдът е на становище, че липсата на този информационен носител към датата на проверката не влече след себе си задължително виновна пасивност на жалбоподателя в целия процес на сечта.

Изхождайки от всички обстоятелства, установени по делото, и вида на констатираното нарушение, съдът намира, че то разкрива изключително ниска степен на обществена опасност, значително отличаваща го от останалите деяния от неговия вид. От свидетелските показания на Д.и Х. се установи, че както към деня, предхождащ започването на сечта според издаденото Позволително за сеч, така и 14 дена по – късно – на 29.09.2016 година жалбоподателят е изпълнил законовото си задължение да постави табела по образец в имота, поради което следва да се приеме, че даден пропуск, и то само в един конкретен ден, не може да се приравни с пълна липса на положени дължими усилия в указаната насока. Ето защо съдът счита, че наказателната репресия по отношение на жалбоподателя се явява необосновано тежка, още повече че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, въпреки че същите не са съставомерни за извършеното деяние.

При преценка законосъобразността на издаденото наказателно постановление следва да се има и предвид, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че М.Г. е извършвал и друг път административни нарушения, за които да е санкциониран с влезли в законна сила наказателни постановления. При това положение съдът счита, че наказващият орган е следвало да извърши преценка за маловажност на случая и вместо да издаде наказателно постановление, да предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Такава преценка за маловажност на извършеното нарушение обаче не е била извършена от наказващия орган и той е наложил санкция на жалбоподателя. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай съдът е на становище, че не са съобразени фактите относно характера на нарушението и величината на евентуалните вредни последици от нарушението, които макар да не са съставомерни за квалификацията на деянието, както бе посочено по – горе, са правнорелевантни за окачествяването му като маловажно. Тези факти обуславят маловажността на случая и съставляват предпоставка за освобождаване на жалбоподателя от административнонаказателна отговорност. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д. № 1/2005 г. на НК. Такава е и константната съдебна практика.

С оглед изложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание глоба в размер 300 лева, дори и в предвидения в закона минимум, не съответства на извършеното маловажно административно нарушение. В случая съдът е на становище, че целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, биха били реално постигнати и чрез предупреждение на жалбоподателя съобразно чл. 28 от ЗАНН.

Съобразявайки изложеното по – горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                 Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 840 от 29.05.2017 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на М.К.Г. ***, ЕГН: **********, за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300,00лв. /триста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                              

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: