Р Е Ш Е Н И Е

144

гр. Севлиево, 30.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА

в присъствието на прокурора ………………,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 429 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по жалба, наречена „възражение“, от Д.К.В. *** против наказателно постановление (НП) № 291/17 от 20.04.2017 г. на Началника на РУ – Севлиево при ОД на МВР - Габрово, с което за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл. 80, т. 5 от същия закон ѝ е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Наказаното лице счита, че на 31.03.2017 г. в дома ѝ на ул. „Марин Попов“ № 57 служителите на РУ – Севлиево са извършили незаконосъобразни действия спрямо нея. Твърди, че била поставена на колене и ѝ били поставени белезници, въпреки че не е оказвала съпротива; заявява, че никой от полицаите не й е искал лична карта, както и че никой от полицаите не е писал акт пред нея, съответно тя не е подписвала акт. Счита, че неправомерно е била задържана и „хвърлена в психиатрията“.

ИСКАНЕТО на жалбоподателката, поддържано лично от нея в съдебно заседание, е съдът да отмени наказателното постановление.

Административно-наказващият орган (АНО), редовно призован, или негов представител, не се явява в съдебно заседание. В придружаващото административно- наказателната преписка писмо се прави искане жалбата да се остави без последствие и да се потвърди наложеното наказание.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 31.03.2017 г., около 20.15 часа, след подаден сигнал за междусъседски скандал, свидетелите С.Д., П.А. и Г.П., тримата служители на РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, посетили домашен адрес на ул. „Марин Попов“ № 57 в гр. Севлиево. Според данните, които се добиват от показанията на свидетелите, имотът представлява къща с отделни входове и дворно място. На посочения адрес живее жалбоподателката Д.К.В., както и нейни близки роднини, с които била във влошени отношения. Отново според показанията на тримата служители на полицията, В. била афектирана от нещо, отправяла заплахи и използвала много нецензурни думи. Успели да установят самоличността ѝ след справка с оперативния дежурен, тъй като тя отказала да представи документ за самоличност. Малко след това, с линейка на ЦСМП – филиал Севлиево, Д.В. била откарана в Държавната психиатрична болница – Севлиево. Полицаите не могат да посочат кой е извикал линейката и какво е породило необходимостта от отвеждането на жалбоподателката в специализирано здравно заведение.

Съдът изиска съответна справка от ДПБ – Севлиево, в отговор на която от здравното заведение удостоверяват, че Д.К.В. *** на 31.03.2017 г., в 21.00 часа, със съдействие на полицията, след сигнал на близки. На следващия ден, след провеждане на психиатрично изследване, дежурният лекар д-р Р. Ц.преценява, че пациентката е в състояние на ремисия и не налага стационарно лечение с оглед обстоятелствата по чл. 147, ал. 2 от Закона за здравето. В. е освободена на 01.04.2017 г., придружена от близък. История на заболяването не е изготвяна, поради престой по-малък от 24 часа. Към отговора от ДПБ – Севлиево са приложени заверени преписи от рапорта на дежурния лекар за посочения период. 

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 884995 от 31.03.2017 г., в който актосъставителят – св. С.Д., в присъствието на св. П.А., извежда констатацията, че на 31.03.2017 г., около 20.15 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Марин Попов“ № 58, при извършена полицейска проверка се установило, че Д.К.В. не носи и не може да представи валиден документ за самоличност (лична карта). Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В АУАН е отразено, че Д.В. е отказала предявяване на акта, както и получаване на препис от него. Отказът е удостоверен от свидетеля Г.П.П.. При депозиране на показания в съдебно заседание съдът установява, че свидетелят П. е уклончив относно съществените обстоятелства на отказа, които е удостоверил в АУАН. Същият не може да посочи и индивидуализира точно и ясно възприети от него думи и/или действия на наказаното лице, които недвусмислено да сочат отказ от предявяване и подписване на акта. Същият свидетел не е в състояние да потвърди и дали АУАН е съставен преди или след отвеждането с линейка на жалбоподателката в ДПБ – Севлиево. Част от показанията на обсъждания свидетел са, както следва: „Съставиха ѝ акт за непредставяне на лична карта. Актът беше съставен отпред на улицата. Актът беше съставен, но не беше връчен, защото те я отведоха вече, не зная. Те дойдоха Спешна помощ и я прибраха. Тя значи е отказала да подпише. Сигурно колегата е отишъл при нея, аз стоях до един господин, защото се месеше. Жалбоподателката е отказала да подпише акта. Аз чух, не помня какво точно каза относно отказа да подпише акта. Не помня кога беше съставен акта - дали госпожата беше отведена вече в ДПБ - Севлиево или не. Това беше преди половин година и не си спомням точните думи на госпожата, които е казала при отказа да подпише акта.“.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 291/17 от 20.04.2017 г. на Началника на РУ - Севлиево при ОД на МВР - Габрово. АНО, позовавайки се на констатациите от АУАН, е счел за установено, че Д.К.В. е нарушила задълженията си по чл. 6 от ЗБЛД, за което и на основание чл. 80, т. 5 от същия закон ѝ е наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Гореизложените фактически положения съдът установи от показанията на свидетелите С.Д., П.А. и Г.П., съпоставени с данните от АУАН и НП, както и справката от ДПБ – Севлиево и приложените към нея заверени преписи от рапорта на дежурния лекар.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 26.10.2017 г. Жалбата е депозирана в РУ – Севлиево на 30.10.2017 г. в установения в ЗАНН 7-дневен срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът счита, че в производството по издаване на обжалваното НП е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязва в акта. В случая отказът по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен от свидетеля Г.П.. Този свидетел обаче не е в състояние да депозира достоверни показания, свързани с обстоятелствата на отказа и най-вече – налице ли е бил изобщо отказ за предявяване и подписване на АУАН. Нещо повече, въпросният свидетел не е сигурен дали актът е съставен преди или след отвеждането на жалбоподателката в ДПБ – Севлиево, тоест индицира обоснованото съмнение за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и съгласно императивното правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Посоченото процесуално нарушение е особено съществено, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице. С допускането му изначално е опорочено производството по издаване на НП, поради което същото се явява незаконосъобразно.

За пълнота на изложеното, съдът ще изложи съображения и за неправилно приложение на материалния закон. Несъмнено е, че в чл. 6 от ЗБЛД е въведено задължение за гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Звучи абсурдно, обаче, да се очаква гражданите да носят постоянно в себе си документ за самоличност, когато се намират в дома си. На практика Д.В. е наказана за това, че не е удостоверила самоличността си, като не е представила лична карта, при извършена ѝ проверка в дома ѝ, където е адресно регистрирана, а не на обществено място. Следва да се напомни, че удостоверяването на самоличността може да стане и по други начини, посочени в чл. 70 ЗМВР, а не само чрез представяне на лична карта или друг документ. А за конкретния случай, от показанията на полицаите, става ясно, че В. им е позната и са установили самоличността ѝ и с помощта на дежурния в полицейското управление. Не следва да се подминава и установеното, според което жалбоподателката е отведена в ДПБ – Севлиево. Доколко това действие е била законосъобразно не е в предмета на настоящото производство. Но, след като едно лице бива отвеждано в специализирано здравно заведение, това предполага същото да е било в състояние на необходимост от оказване на спешна психиатрична помощ. Усложненото психично състояние поставя под съмнение изпълването на субективния състав на нарушението, което е предмет на делото.  

По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 291/17 от 20.04.2017 г. на Началника на РУ – Севлиево при ОД на МВР - Габрово, с което на Д.К.В. ***, ЕГН **********, за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи и на основания чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                   

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: