С Районен съд
евлиево
 Бързи 
Връзки
Ok
НАЧАЛО
История
Съд - модел
Общини / Кметства
РАЙОНЕН СЪД
Профил на купувача
Удостоверяващи органи на доставчици на удостоверителни услуги
Структура
Контакти
Служби
Съдии
Банкова информация
Служба по вписванията
Съдебни зали
Такси събирани от съда
Примерни съдебни бланки
Вещи лица
Помагала за съдебни служители
Декларации
Списък на съдебните заседатели
Информационен център
Образователна програма на ВСС и МОН
ОКРЪЖЕН СЪД
Районна прокуратура
Нотариуси (списък)
Частен съдебен изпълнител
СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ В БЪЛГАРИЯ
Адвокати (списък)
МЕДИАЦИЯ
Свободни работни места
 РАЙОНЕН СЪД    Постановени съдебни актове по граждански дела 04-06 2009г.  
 Постановени съдебни актове по граждански дела за периода Април -Юни 2009 година


РЕШЕНИЕ № 91 т. 1 стр. 141 по гр.д. № 96/2009 г. по описа на РС –Севлиево
Производството е по облигационен иск с цена 193,44 лв. и за заплащане на лихва за забава в размер на 32,62 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че доставя на ответницата питейна вода на посочения адрес. За периода от 01.09.2005 г. до 30.06.2008 г. ответницата е консумирала 168 куб.м вода на стойност 193,44 лв., която не е заплатила. Ищецът моли съда да уважи иска със законните последици. Претендира и лихва за забава, представляваща обезщетение за забавено парично плащане в размер на 32,62 лв.
Ответницата не е представил отговор на исковата молба и не се яви в открито съдебно заседание.
С протоколно определение от … г. е уважено искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяването му – формални или процесуални, по чл. 238 ал. 1 ГПК, и изискване по същество – по чл. 239 ал. 1 ГПК.
Съдът приема предявения иск за главницата за вероятно основателен с оглед фактическите твърдения на ищеца и представените към исковата молба писмени доказателства. Тези твърдения оправдават заявения с исковата молба петитум. Вероятно основателен е и искът за заплащане на лихва, която се дължи от падежа до предявяване на иска като обезщетение за забавеното парично плащане и има своето основание в чл. 42 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К “…..” ЕООД …..във вр. с чл. 86 ЗЗД.
На осн. чл. 239 ал. 2 изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
 
Водим от гореизложеното съдът

Р                 Е                Ш                   И:

ОСЪЖДА Р. И. Х. от с. … ул. ... № .., С. община ЕГН ... да заплати на “…” – ЕООД гр. .. ул. .. № .., вписано с решение № … от .. г. в Регистъра за търговски дружества под партида № … том .. стр. .. по ф.д. № ... г. на ГОС, ЕИК ... , представлявано от Управителя инж. В.Й.Ю. ЕГН ... сумата от ... лв., представляваща доставено от ищеца и консумирано от ответницата количество от 168 куб.м питейна вода за периода от 01.09.2005 г. до 30.06.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 28.01.2009 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 200 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 6 т. 2 във вр. с чл. 31 ал. 2 от ОУПВиКУП; сумата от .. лв., представляваща обезщетение при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги, на осн. чл. 42 от ОУПВиКУП и чл. 86 от ЗЗД, както и направените разноски по делото в размер на .. лв.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
На осн. чл. 240 ал. 1 ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на ответницата, която има право на защита срещу неприсъственото решение по чл. 240 ал. 1 и 2 ГПК.


С Решение № 92 т.1 стр. 142 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 114/09 г. по описа на Районен съд – Севлиево:
Производството е по чл. 549 и сл. ГПК във вр. с чл. 14 ЗЛС.
Молителката твърди в молбата си, че е съпруга на Г.Д.Л. с последен адрес С. ж.к. ”....” бл. ... вх. ”...” ет. ... ап. ... . Последното известие което е получила от съпруга си е от 24.12.1997 г. От този момент до завеждането на искът, няма известие от него. Счита, че е налице интерес от обявяване смъртта Г.Д. Л. и се уважи молбата с законните последици.
Заинтересования Д. Л. Д. - баща счита, че молбата за обявяване смъртта на Г.Д.Л. в е основателна.
Заинтересования Д. Г. Д. - син, е на становище че молбата следва да се уважи.
Процесуален представил на заинтересованата Община С. счита че са налице законни основания за уважаване на молбата.
Районен прокурор не се противопоставя на изложените обстоятелствата в молбата и счита че същата следва да се уважи с последиците.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
Молителката Р.А. Л. и Г. Д.Л. са съпрузи.
От брака им се раждат децата б.ж. А. Г.Д. и Д.Г.Д.
В молбата са изложени факти в насока, че съпруга Г.Д.Л. ЕГН ... и последен известен адрес ж.к. ”...” бл. ... вх. ”..” ет. .. ап. ... е изчезнал от 1992г. и последно известие от него е от 24.12.1997г.
Видно от молбата е, че молителката основава молбата си на факта, че съпругът и е изчезнал и няма известие за него отпреди повече от пет години, поради което на основание чл. 14 от ЗЛС е поискала обявяване на смъртта му.
От показанията на разпитаните свидетели Л. Л. - брат изчезналият и Р.Л. се установява, че последното известие от Г.Д.Л. е от Г. на 24.11.1997г.
Съдът приема, че при наличните доказателства е установено за едно продължително отсъствие на лицето Г.Д. Л., което създава основания, то да се счита за починало и в интерес на близките му те да предприемат стъпки за обявяване на смъртта му. По тази причина е и подадената молба.
Изтекъл е предвиденият от закона срок - пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващият.
Молбата ще следва да се уважи и се състави акт за смърт на лицето Г.Д.Л. от гр. С. Водим от горе изложеното съдът 
                                          Р Е Ш И : 

 

 ОБЯВЯВА смъртта на лицето Г. Д. Л. с последен известен адрес С. ж.к. ”...” бл. .. вх. ”..” ет. .. ап. ... ЕГН ... по молба от Р.А.Л. /съпруга/ на същият адрес ЕГН ... починал на ... г. в Г. на основание чл. 549 и сл. ГПК и чл. 14 ЗЛС.
Препис от решението,след като влезе в сила да се изпрати на Община С. за съставяне акт за смърт на лицето Г.Д.Л. по последния постоянен адрес на лицето където е живяло непосредствено преди изчезването.
Решението може да се обжалва пред Габ. окръжен съд в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението че е изготвено. 


С   Р Е Ш Е Н И Е № 93 т. 1 стр. 143 гр.д. № 100/2009 г. по описа на РС – Севлиево:
Производството е по облигационен иск с цена 143,68 лв.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че доставя на ответника питейна вода на посочения адрес. За периода от 01.08.- 30.09.2008 г. ищецът е доставил на ответника 99,144 куб.м питейна вода на обща стойност 143,68 лв. Дължимата сума обаче не е изплатена, поради което ищецът моли съда да уважи иска със законните последици. Претендира и заплащане на лихва за забавата в размер на 5,61 лв. Ответникът не е представил писмен отговор по исковата молба. В с.з. той не оспорва исковете по основание и размер и счита, че дължи тези две суми. Не е съгласен обаче да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. По делото се събраха писмени доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от приложения от ищеца нотариален акт № .. том ІІІ рег. № … д. № …/2005 г. на Нотариус К. ответникът е закупил описания недвижим имот в гр. С. Не се спори също обстоятелството, че В и К услугите за този имот се предоставят от ищцовото дружество. Затова в отношенията между страните по делото действат Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К “…” ЕООД. Потребителите на тези услуги са посочени в чл. 2 от Общите положения и в качеството си на собственик на имота ответникът е станал потребител на услугите съответно с права и задължения по Общите условия.
От приложените от ищеца т.нар. карнети – документите, на които се отчита консумираното количество вода и извлечението по партидата на ответника, неоспорени от него в писмен отговор и приети от съда като писмени доказателства, се установява, че за периода от 01.08.- 30.09.2008 г. ищецът е доставил на ответника 99,144 куб.м питейна вода на обща стойност 143,68 лв. През този период от време питейната вода е била на различна стойност и това е посочено в удостоверение № … от … 2008 г. и също не е оспорено от ответника. Т.е. той не спори, че живее в този имот и за процесния период е консумирал питейна вода, без да я е заплащал. Въз основа на тези доказателства съдът приема, че е предявен е облигационен иск по чл. 200 ал. 1 ЗЗД, произхождащ от сключения между страните договор за доставка /продажба/ на питейна вода. Този договор е сключен от момента на придобиване собствеността на имота в гр. С. от страна на ответника, документирано с нотариалния акт за собственост. От този момент започва и действието на Общите условия, права и задължения по които имат и двете страни. Безспорно е от обстоятелствената част на исковата молба, че според ищеца ответникът не е изпълнил задължението си по договора да заплаща консумираната питейна вода и затова се претендира нейната стойност. Това задължение е отразено в чл. 6 т. 2 във вр. с чл. 31 от Общите условия. 
Представените от ищеца и обсъдени по-горе писмени доказателства установяват основното обстоятелство - че претендираното количество вода е доставено на ответника. Това е много важно обстоятелство и от правна страна, тъй като с точното установяване на консумираната вода се свързват срокове – както давностен срок, така и срокът за обезщетението за забава. Ответникът не оспорва, че за посочения по-горе период не е заплатил консумираната от семейството му вода и че дължи сумата от 143,68 лв.
Поради изложеното съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 143,68 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска 28.01.2009 г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба се претендира и заплащане на лихва в размер 5,61 лв., дължима на осн.чл.42 от Общите условия във вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Касае се за обезщетение при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги от потребителя на В и К услуги /в случая ответникът/, изчислявано в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до предявяване на иска. Уважаването на този иск е пряко свързано с уважаването на главния иск и тъй като той е уважен изцяло, налице са условията и за уважаване на акцесорния иск за обезщетение. Цената му е определена на 5,61 лв. и ответникът не го е оспорил по размер, поради което съдът не допусна съдебно-икономическа експертиза.
Фактически основният спор между страните беше за направеното от ищеца искане за заплащане на разноски по представения на списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, посочени в размер на 151 лв. В действителност ищецът е документирал разноски в размер на 150 лв., включващи д.т. в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Единствената правна възможност за освобождаване на ответника от заплащане на разноски е по чл. 78 ал. 2 ГПК. За да се приложи обаче този законов текст е необходимо да се установят две кумулативни изисквания –ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая ответникът призна и двата предявени иска. Съдът обаче е на категоричното становище, че не е налице първата предпоставка, по следните съображения: съгласно Общите условия в чл.31 ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите от тях суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За дългия процесен период – почти цялата 2008 г. ответникът със семейството си е живял в този имот и е консумирал питейна вода. Въпреки това тя не е била заплатена и по неговите обяснения едва през м. септември 2008 г. съпругата му е ходила в касата на ищцовото дружество, за да плати суми, дължими от началото на годината до този момент. Следва да се отбележи също, че Общите условия не предвиждат задължение на ищеца да отправя писмени предизвестия до нередовните си клиенти, поради което съдът няма да обсъжда получена ли е или не приложената писмена покана. Основното е, че към предявяване на иска, а и досега, ответникът не е изплатил задълженията си и точно поради тази причина е дал повод за предявяване на иска. Съдът е на становище, че ответникът не е положил необходимите и задължителни усилия, за да изплати сумите преди предявяване на иска и че ако е имал доброто желание е могъл да стори това. Ноторно известен факт е, че информация за задължения и каквито и да е проблеми следва да се получат от фирмата, а не от касите, където само се изплащат сумите.
Ето защо и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца разноските в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното съдът 

Р                 Е                Ш                   И:

ОСЪЖДА Д. П. Д. от гр. ... ж.к. ... бл. .. вх. .. ет. .. ап. .. ЕГН ... да заплати на “…” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”..” № .., ЕИК …, представлявано от Управителя инж. В. Й. Ю. ЕГН … сумата от 143,68 лв., представляваща стойността на 99,144 куб.м питейна вода, консумирана в недвижим имот в гр. С. на горния адрес, за периода от 01.01.2008 г. – 30.09.2008 г., на осн. чл. 200 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. чл. 6 т. 2 във вр. с чл. 31 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К “…” ЕООД .., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 28.01.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата от 5,61 лв., представляваща обезщетение при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги от потребителя на В и К услуги, на чл. 42 от Общите условия във вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД и направените по делото разноски в размер на 150лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

С Решение № 94 т. 1 стр. 145 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 91/09 г. по описа на Районен съд – Севлиево:

 

 Производството е по чл. 86 от СК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е осъден да заплаща на децата си В.К.П. ЕГН ... и П.К.П. ЕГН ..., ежемесечна издръжка по 70 лв. за първото дете и по 60 лв. за второто, по гр. д. № 722/05 г. на СРС. Ищците молят съда да увеличи издръжката с още 40 лв. за първото дете и с 30 лв. за второто начиная от датата завеждане на иска, както и да уважи иска със законните последици.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по размер.
По делото се събраха писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното:
Видно от представените удостоверения за раждане страните са родители, чиито брак е прекратен - данните се съдържат в приложеното гр.д. № .../.. г. СРС. С решение по гр.д. № ../.. г. СРС е изменена определената издръжка от по 70 лв. за първото дете и по 60 лв. за второто.
Според твърденията в исковата молба, от определяне на издръжката са изминали около четири години, през които са настълили промени в условията, обусловили този размер - децата са израстнали, изменени са икономическите условия, размерът на минималната работна заплата, установена за страната. 
Според удостоверение от ... ООД С., майката получава средномесечно по 644 лв., а бащата - според данните по делото, е в Италия.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва иска, като твърди, че не е в състояние да заплаща исканата издръжка, тъй като не работел и нямал доходи. В срока по чл. 131 ГПК не е внесъл отговор, като направените в с.з. искания за събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил, тъй като възможността затова е преклудирана. Ето защо, съдът намира направените възражения, за голословни и недоказани.
Съдът намира, че издръжката следва да бъде увеличена, с оглед настъпването на изменение на обстоятелствата по смисъла на закона - изминали са четири години от определяне на последната издръжка, децата са израстнали, изменени са икономическите условия - увеличена е и минималната работна заплата, която от м. януари 2009 г. е 240 лв.  
За задоволяване нуждите на детето В.К.П. ЕГН ..., сега на 17 г. и П.К.П. ЕГН ..., сега на 13 г. от храна, облекло, ученически пособия и др. според стандарта на живот следва да бъде определена обща месечна издръжка, както следва: За В.К.П. ЕГН ... 150 лв., а за П.К.П. ЕГН ... от 130 лв., от които бащата няма да бъде значително затруднен, ако заплаща по 80 лв., или едно увеличение от 10 лв., а за второто дете - по 70 лв. или увеличение от 10 лв., като останалата част се поеме от майката, която освен това се грижи за отглеждането и възпитанието им.
В чл. 85 СК се сочи, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет, като към настоящият момент, максималният размер на издръжката е 80 лв. По силата на ал. 3 от същия текст, съдът може да определи издръжка над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения. По делото не са представени доказателства за наличието на изключителни нужди на децата, които да налагат приложението на тази норма. В този смисъл искът се явява основателен и доказан до този размер и следва да бъде уважен, като в останалата част бъде отхвърлен, като недоказан.
Издръжката се дължи в увеличения размер от датата на завеждане на иска - 23.01.2009 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или отпадането й.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението - на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да заплати д.т. 28.80 лв. по сметка на Районен съд - гр. Севлиево и 100 лв. на ищците разноски.
Водим от гореизложеното съдът 
                          Р      Е       Ш       И       :
ИЗМЕНЯВА размерът на присъдената с решение по гр. д. № .../.. г. на СРС, като вместо това постанови:
ОСЪЖДА К.П.К. от с. Ш., Община С., ЕГН ... да заплаща на непълнолетното си дете В.К.П. ЕГН ..., действаща със съгласието на майка си Н.Г.Т. ЕГН ... ежемесечна издръжка с още 10-десет лв. или общо 80-осемдесет лв. и на малолетния П.К.П. ЕГН ..., чрез неговата майка и законна представителка Н.Г.Т. ЕГН ..., ежемесечна издръжка с още 10-десет лв. или общо 70-седемдесет лв., и тримата от гр. С., ж.к. .. № .., вх. .., ет. .., ап. .., начиная от 23.01.2009 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или отпадането й, на осн. чл. 86 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението - на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искът на В.К.П. ЕГН ..., действаща със съгласието на майка си Н.Г.Т. ЕГН ... и последната, като майка и законен представител на малолетния П.К.П. ЕГН ... в останалата част, НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.П.К. от с. Ш., Община С., ЕГН ... да заплати на Н.Г.Т. ЕГН ... разноски от 100 лв.
ОСЪЖДА К. П. К. от с. Ш., Община С., ЕГН ... да заплати д.т. от 28.80 лв. по сметка на Районен съд - гр. Севлиево.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.


С Решение № 96 т.1 стр. 148 от 02.04.2009 г. по гр.д. № 318/09 г. по описа на Районен съд – Севлиево:
Производството е по чл. 71 ал. 2 и чл. 86 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като от съжителството им е родено детето Р.А.А. ЕГН ... Малолетното дете живее при майката, която осуетява контактите на бащата. Ищецът моли съда да му предостави упражняването на родителските права за детето, при подходящ режим за свиждане с майката, както да определи издръжка в размер на 80 лв., начиная от влизане на решението в сила и да уважи предявения иск, ведно със законните последици.
Ответницата оспорва иска.   
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното: Видно от удостоверение за раждане детето Р.А.А. ЕГН ... страните са нейни родители. Според твърдението на ищеца, майката не му осигурява нормален режим за свиждане с детето. Издръжката е определена по гр. дело № ../.. г. по описа на РС – С., което е приложено по настоящото дело.
Представени са копия от нот. акт за собственост на жилище построено върху държавно място от ЖСК ”...” № .. том .., дело № ../.. г. удостоверение за семейно положение и членове на семейството № .. от ... г., от удостоверение изх. № ../.. г. от .. – С. ЕООД психиатричен кабинет; амбулаторен лист № ... от ... г.; амбулаторен лист № .. от .. г., жалба от Р.В.Д., удостоверение изх. № .. от ... г., издадено от ЕООД ”...” гр. С.; удостоверение за доход на Р.В.Д. изх. № .. от .. г.; удостоверение № ... от ... г.; служебна бележка № .. от .. г. “..” ЕООД гр. С., препис от трудова книжка, писма рег. № ... от ... г. и рег. № .. от .. г. на ОДП – гр. Г., РПУ – С. до Р.В.Д., медицинско свидетелство № .. от ... г. , издадено от МЦ “..” ООД гр. С., кабинет по детски болести; приходна квитанция № ... от ... г.; служебна бележка изх. № .. от .. г., издадена от ОДЗ “...” – С. и 3 бр. амбулаторни листи с номера ... от ... г. ... от ... г. и ... от ... г., както и днес представените от ответницата: удостоверение изх. № ../.. г., издадено от ЕООД ”...” гр. С. и писмо изх. № ... от ... г. на РПУ гр. С. до Р.В.Д., писмо от ... г. на РПУ С.,  социален доклад от Дирекция “...” гр. С., служебна бележка от “...” ЕАД гр. С. за доходите на ищеца.
Съдът е поканил страните на спогодба, но такава не е постигната.
По делото са разпитани и свидетели – А., А., И., М.
Според твърденията в исковата молба, ответницата нямала постоянна работа, което било видно от поредица удостоверения за доходи от различни фирми, доходите й били непостоянни. Изтъква съображения, че тя не разполага с подходящи условия за отглеждане на детето. Обратното - ищецът имал постоянна работа, добри доходи, подходящи условия и родителски качества за отглеждането и възпитанието на детето.
Данните по делото не сочат на тези изводи. Показанията на разпитаните свидетели не установяват твърденията в исковата молба. Няма данни майката да не притежава възпитателски качества или да са налице други пречки, които да не й позволяват да изпълнява задълженията си като майка.   
В чл. 71 ал. 2 СК е посочено, че когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата. Не са налице основания детето да бъде изслушано, поради ниската му възраст. Не се спори между страните, а се установи и от показанията на свидетелите, че страните са живели кратко време заедно. От около две години са разделени и през този период само майката се грижи за детето, като бащата е осъден да заплаща издръжка по 60 лв., видно от приложеното дело. По делото не се събраха доказателства, че майката не изпълнява задълженията си, че не се грижи за детето - обратното, данните от социалния доклад, преценен в съвкупност с показанията на свидетелите К. и М., водят до извода, че детето се отглежда с любов, при добри условия и не се налага промяна. Съдът преценява, че ниската възраст – на 3 г. и пола на детето, изискват майчина грижа, а също, че евентуална промяна не би била в интерес на детето.
При това положение съдът намира, че искът по чл. 71 ал.2 СК е неоснователен и недоказан. Няма аргументи, които да бъдат водят на обратен извод, а именно, че сега съществуващото положение - майката да се грижи за детето, е в интерес на детето.  
Безспорно е, че родителските права и задължения следва да се упражняват от двамата родители, но при така настъпилата раздяла между тях, съдът намира, че в интерес на детето е да живее при майката, с оглед изложените съображения. 
Бащата ще има право на свиждане с детето - всеки първи и трети неделен ден на всеки месец от 08 до 18 ч. и да го взима при себе си по един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
Направено е искане от ответницата определената издръжка по гр.д. № ../.. г. СРС   да бъде увеличена с 20 лв. или ищецът да заплаща общо по 80 лв.
За задоволяване на нуждите на детето Р. от храна, облекло, отопление и др. и с оглед възможностите на родителите, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 140 лв., от която бащата да заплаща по 70 лв., или увеличение от 10 лв., обусловено от данните за доходите на бащата - средномесечно по 800 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, начиная от 31.03.09 г. до настъпване на законни основания за изменението или отпадането й. Останалата част от общо определената издръжка следва да се поеме от майката, която освен това ще се грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Допуска предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка, на осн. чл. 242 ГПК.
Ищецът следва да заплати д.т. по сметка на Районен съд - Севлиево върху присъдената издръжка от 14.40 лв., и на ищцата- разноски от 200 лв.  
Водим от гореизложеното съдът
                       Р      Е     Ш     И :  
ОПРЕДЕЛЯ малолетната Р.А.А. ЕГН ... от гр. С., ул. ... № .., ап. ..   да живее при майката Р.В.Д., ЕГН ..., като бащата А.Б.А ЕГН ... от с. П.С., община С., ще има право на свиждане с нея всеки първи и трети неделен ден на всеки месец от 08 до 18 ч. и да я взима при себе си по един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, на осн. чл. 71 ал.2 СК.
ИЗМЕНЯВА размерът на присъдената по гр.д. ../.. г. СРС издръжка, както следва:
ОСЪЖДА А.Б.А ЕГН ... от с. П.С., община С. да заплаща на малолетната Р.А.А. ЕГН ... чрез нейната майка и законен представител    Р.В.Д., ЕГН ..., ежемесечна издръжка с още 10- десет лв., или общо 70- седемдесет лв., начиная от 31.03.09 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочено вноска до настъпване на законни причини за изменението или отпадането й, на осн. чл. 86 СК.
Допуска предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка, на осн. чл. 242 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искът на А.Б.А. ЕГН ... от с. П.С., община С. по чл. 71 ал. 2 СК, като неоснователен и недоказан.    
ОСЪЖДА А.Б.А. ЕГН ... от с. П.С., община С. да заплати на Севлиевски районен съд д.т. от 14.40 лв.
ОСЪЖДА А.Б.А. ЕГН ... от с. П.С. да заплати на Р.В.Д. ЕГН ... разноски от 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

С Р Е Ш Е Н И Е № 97 т. 1 стр. 150 от 07.04.2009 г. по гр.д. № 628/2008 г. по описа на РС – Севлиево:
Производството е по чл. 226 КЗ по пет субективно съединени искове за обезщетения за неимуществени вреди, в размери съответно 1800 лв., 6000 лв., 6000 лв., 10 000 лв. и 1000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 164,77 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че ответникът К. Х. К., при управление на МПС е нарушил правила за движение и на 17.01.2008 г. в гр. Севлиево по непредпазливост й е причинил редица телесни увреждания, от които три с характера на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК. С решение по н.а.х.д. № .. г. на С. районен съд му е наложено административно наказание по чл.78 а НК. От деянието ищцата е получила описаните подробно увреждания и е претърпяла и продължава да търпи силни болки и страдания, които оценява общо на 24800 лв. Моли съда да осъди първия ответник, като застраховател, да й заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в претендираните размери, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото. Срещу втория ответник К. предявява иск по чл. 45 ЗЗД за изплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането до предявяване на иска.
Ответникът ... в писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че дружеството не покрива отговорността на втория ответник. Твърди също, че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, като е пресичала неправилно. Едва в първото с.з. навежда твърдението, че полица с посочения в исковата молба номер не е издавана от дружеството, а дори и да е издадена я счита за нищожна, тъй като не е подписана от представител на застрахователя.
Ответникът К. Х. К. оспорва предявените искове по размер. Счита, че се касае за субективно съединени искове при условията на евентуалност и че искът срещу него не следва да бъде уважен, ако се уважат исковете срещу първия ответник.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното н.а.х.д. № .. г. на С. районен съд, че ответникът К. Х. К. е бил освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 343 ал. 1 б. ”б” пр. 2 във вр. с чл. 342 ал. 1 НК и с решение № .. от .. г., влязло в законна сила, му е наложено административно наказание по чл.78 а НК ГЛОБА в полза на държавата в размер на 600 лв. затова, че на 17.01.2008г., в гр. С., на ул. ”...”, при управляване на МПС –автомобил „.." с рег. № В .., нарушил правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищцата, изразяващи се в травматично - хеморагичен шок, довел до разстройство на здравето временно опасно за живота и изкълчване на дясната ключица в ставата между ключицата и гръдната кост, довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник и счупване на горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник.
Съгласно чл. 413 ал. 3 във вр. с ал. 2 НПК влязлото в сила решение на районния съд по глава двадесет и осма от НПК /производствата по чл.78 а НК/ е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, виновността на дееца и наказуемо ли е деянието. Трайна е практиката на съдилищата и многобройни са решенията на ВКС на РБ, че в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или несъществуването на фактите, които съставляват елемент от престъпния състав, който е установен с влязлата в сила присъда или решение на наказателния съд. Законът задължава всички съдилища, учреждения и граждани да зачитат приетото с присъдата или решението на наказателния съд, като задължителната сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
Ето защо между страните няма спор относно получените три средни телесни повреди от ПТП, изброени по-горе .
В исковата молба обаче са описани и две други увреждания – мозъчно сътресение, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота и кръвонасядания и отоци на меките тъкани на двете коленни стави и на седалищната област, както и на вътрешната повърхност на лявото бедро, които са с характер на леки телесни повреди. Те са описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни.
Безспорно е обаче, че тези увреждания нямат характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, тъй като разстройството на здравето не е било временно опасно за живота на пострадалата ищца.
В писмените си отговори и в с.з. ответниците не оспориха настъпването на тези две леки телесни повреди и причинно-следствената връзка с ПТП. Не беше оспорено и заключението на съдебно-медицинската експертиза, в която са описани и тези телесни повреди, получени от ПТП.
Съдът е на становище, че е безспорно и категорично установено, че при ПТП освен трите средни телесни повреди ищцата е получила и описаните по-горе две леки телесни повреди.
ПО ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ.226 КЗ СРЕЩУ ПЪРВИЯ ОТВЕТНИК
На първо място съдът е длъжен да отбележи, че до този момент отв. ЗД ”..” АД С. не изпълни задължението си да представи писмена защита, въпреки дадената от съда възможност. Поради това от този ответник е налице само един писмен отговор, който е твърде кратък и непълен. В проведеното първо с.з. – л. 31 съдът даде възможност на процесуалния представител адв. А. да поясни и допълни писмения отговор по раздел ІІ и се установи, че той твърди, че не съществува такава полица, а дори и да е издадена, тя е нищожна и не носи подпис на представител на застрахователя. Това възражение доведе до искане на ищцата за съдебно-икономическа експертиза, която съдът уважи. От заключението на експерта, което не се оспори от страните, се установява по несъмнен начин, че експертът е извършил справка в счетоводството на този ответник в клона му в гр. В., от където е издадена полицата. Констатирано е, че полицата е валидна и сумите по нея са платени от застрахования собственик на МПС – “...” ООД В. Обстоятелството, че липсва подпис на застрахователния агент не прави полицата нищожна, тъй като ответното дружество не може да черпи права за себе си от поведението на свой служител.
Съдът счита, че предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди са основателни. Касае се за предявени преки искове срещу застрахователя на МПС, с което е извършено произшествието. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за водача на това МПС – вторият ответник виновно е причинил вреди на ищцата, изразяващи се в описаните по-горе увреждания. Вината на ответника е доказана с влязлото в сила решение по приложеното н.а.х.д. № 176/08 г. по описа на СРС. Налице е и пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и констатираните увреждания. Т.е. те са пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежат на обезщетение съгласно чл. 51 ЗЗД в пълен размер.
Право на увредения е да избере срещу кого да насочи исковете за обезщетение и ищцата е избрала преките искове срещу застрахователя.
Съгласно чл. 257 ал. 2 КЗ застраховани лица са както собственикът на МПС, с което е извършено произшествието и за когото е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко друго лице, което ползва МПС на законно основание. Между страните няма спор, че вторият ответник е ползвал МПС като служител на дружеството собственик, т.е. на законно основание. По-горе беше посочено, че е налице и валиден застрахователен договор, сключен по комбинирана застрахователна полица № ... за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобил „...” с рег. № ..., собственост на “…” ООД В. ПТП е станало при действието на застрахователния договор. Вината на водача е била безспорно установена с влязлото в сила решение по приложеното н.а.х.д.
Ето защо с оглед функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетения по чл. 226 ал. 1 КЗ.
Преди да се произнесе по претендираните размери съдът следва да вземе становище ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ПЪРВИЯ ОТВЕТНИК ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ на резултата от страна на пострадалата ищца, посочено в писмения отговор. Там се твърди, че тя е пресичала неправилно.
По това възражение, имащо отношение към определяне на конкретните обезщетения, съдът счита следното: решението на наказателния съд не е задължително за гражданския относно фактите, касаещи съпричиняване на резултата от пострадалото лице. Т.е. предмет на доказване пред гражданския съд са твърденията от ответната страна, че е налице съвина. Ответникът обаче не представи никакви доказателства, от които съдът да направи извод, че с поведението си пострадалата ищца е допринесла за вредоносния резултат. В тази връзка от приетата като пълна и мотивирана авто-техническа експертиза, описала подробно механизма на произшествието, също не може да се направи извод за съпричиняване. Нещо повече, по делото липсват каквито и да е данни, че ищцата е пресичала и е напълно неясно на каква база се прави подобно възражение. Такова възражение не прави дори вторият ответник по делото – пряк причинител на вредоносния резултат. Затова съдът не уважава възражението на ответното дружество за съвина на пострадалата ищца.
ПО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ РАЗМЕРИ
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Понятието “справедливост” обаче по смисъла на този законов текст не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът има предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства в случая са характерът на уврежданията, три от които представляват средни телесни повреди, начинът на причиняване на уврежданията, изведен от решението на наказателния съд, здравословното състояние на ищцата към предявяване на иска /т.е. дали уврежданията са отзвучали и тя е оздравяла напълно/, причинените морални страдания, както на ищцата, така и на близките й, възрастта на пострадалата и др. Безспорно при определяне на конкретното обезщетение съдът следва да има предвид и поведението на пострадалия – чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като в конкретния случай по-горе беше прието, че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпилите увреждания.
За леката телесна повреда мозъчно сътресение, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1800 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и приетата съдебно медицинска експертиза е безспорно, че това увреждане е отзвучало напълно за 1-2 месеца. То е било свързано с главоболие, световъртеж, временно променено съзнание и общо неразположение. Било е лекувано с противооточни и обезболяващи медикаменти около 3-4 седмици. Съдът счита, че размерът на иска за това увреждане е завишен и по справедливост го определя в размер на 1000 лв. Тази сума следва да се изплати ведно със законната лихва върху нея, начиная от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й изплащане. До претендирания размер от 1800 лв. този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За средните телесни повреди по т.т. 2, 3 и 4 ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размери съответно 6 000 лв., за първите две, и 10 000 лв. – за третата.
Съдът счита, че тези три увреждания са били изключително тежки, тъй като се касае за едновременни фрактури на горен и долен крайници.Най-напред във времето тя е изживяла огромен ужас и стрес от начина, по който е попаднала под колата, управлявана от втория ответник, когато дори не е вярвала, че ще излезе жива. След това е била откарана в болницата и е започнало лечението, продължило много месеци. В резултат на преживения стрес е настъпил травматичния шок, временно опасен за живота й. В с.з. експертът д-р К. изясни подробно на какво се дължи този шок и защо е опасен за живота на пострадалия. Едновременно с шока ищцата е получила и две отделни счупвания – на дясната ключица и на срамната кост. Тя е била почти напълно неподвижна през първите три месеца след произшествието. Много пълно и конкретно преживените от младата жена мъки, болки и страдания от морален и физически характер бяха описани от свидетелите М., близка приятелка на ищцата и Р. – нейна майка, която е полагала изцяло грижите за дъщеря си, подпомагана и от други близки хора – свекър, свекърва и сестра. Очевидно е, че както семейството на ищцата, така и семействата на нейните родители, свекър и свекърва, са били подложени пред много сериозно изпитание, свързано и с отглеждането на двете й деца. През дългите месеци на лечение и възстановяване ищцата не е била способна въобще да се грижи за себе си и винаги е имало необходимост от близък човек до нея, за да я обслужва. Много е трудно отстрани да се прецени степента на болките, които е преживяла, но съдът е убеден, че физически тя е била засегната във висока степен. Ищцата е млада жена с две малки деца и тези телесни повреди изцяло са променили нормалния й начин на живот. Вещото лице, след извършения сега преглед на ищцата, е констатирало, че последиците от двете счупвания не са отзвучали. Налице е козметичен дефект след изкълчването на дясната ключица, изразяващ се в подутина на гръдния кош в областта на деколтето. Освен това тази подутина е свързана с болезненост и според експерта това няма да отшуми. Външно видимата подутина винаги ще бъде пречка ищцата да облече дреха с по-голямо деколте. Последиците от счупването на срамната кост също не са отзвучали и е вероятно занапред да продължат сезонни оплаквания.
Категорично може да се приеме, че ищцата повече няма да има същото здравословно състояние, което е имала преди произшествието. Уврежданията са от такъв характер, че ще пречат на ищцата в ежедневието й и ще й създават проблеми и при извършване на някои движения.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, касаещи справедливото определяне на конкретните размери, съдът счита, че обезщетенията за трите средни телесни повреди следва да се присъдят в максимално претендираните размери, ведно със законната лихва върху сумите, дължими от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното им изплащане.
За леката телесна повреда по т. 5 – кръвонасядания и отоци се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Те са напълно отзвучали, а периодът на възстановяване е бил за около месец. Всъщност това е най-лекото увреждане без никакви последици и съдът счита, че за възмездяването му се дължи сума от 500 лв. ведно със законната лихва върху нея, начиная от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й изплащане. До претендирания размер от 1000 лв. този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Последният иск е за обезщетение за имуществени вреди в размер на 164,77 лв. В исковата молба – л. 3 те са подробно посочени. За доказването им ищцата е представила документи – фискални бонове за прегледи и закупени консумативи и 1 бр. фактура. Съдът счита, че представените документи документират извършването на тези разходи и са направени по време, следващо произшествието и лечението на ищцата. Сумата се образува, както следва: 52,80 лв. представляват заплащане на потребителската такса за извършените 24 прегледа, на ОАИЛ при МБАЛ ЕООД С. е заплатена потребителска такса от 17 лв. – 4 дни по 4,40 лв., а за лекарства и консумативи по приложените на л. 13 фискални бонове е използвана сумата от 55,97 лв. Ищцата претендира като имуществена вреда и сумата от 39 лв., която е заплатила за издаване на УАС на първия ответник – л. 15. Съдът обаче е на становище, че тази сума не може да бъде включена в обезщетението за имуществени вреди, тъй като тя има характер на разноски по делото и следва да бъде присъдена като такава. Или имуществените вреди се равняват на 125,77 лв.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото съобразно уважената част на предявените искове, в размер на 700 лв.
На осн.чл. 78 ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК първият ответник ще бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху уважената част на предявените искове, в размер на 945 лв.
ПО ИСКА ПО ЧЛ.45 ЗЗД СРЕЩУ ВТОРИЯ ОТВЕТНИК
Този иск е предявен не като евентуален, както твърди този ответник чрез процесуалния си представител, а като иск за заплащане само на законната лихва върху присъдените суми от деня на увреждането 17.01.2008 г. до деня на предявяване на исковата молба 09.09.2008 г. Безспорен факт е, че при непозволено увреждане обезщетението се дължи без покана от деня на увреждането. Право на увредения е да избере от кого да претендира обезщетението преди предявяване на иска, въпреки че съдът не е съгласен с изразеното становище от писмената защита на повереника на ищцата относно изискванията на чл. 223 ал. 2 пр. 2 КЗ. Но тъй като искът за лихва за минало време е предявен само срещу втория ответник, съдът е длъжен да се произнесе по него. Този иск има правното основание по чл. 45 ЗЗД, тъй като е насочен срещу причинителя на уврежданията – водач на посоченото по-горе МПС. Законната лихва от деня на увреждането е част от обезщетението за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от него – чл. 51 ал. 1 ЗЗД.
Затова този ответник следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху посочените по-горе суми, представляващи обезщетения, начиная от деня на увреждането 17.01.2008 г. до деня на предявяване на исковата молба 09.09.2008 г. Конкретно дължимата сума ще бъде определена от съдебен изпълнител след образуване на изпълнително производство, или по споразумение между ищцата и този ответник, след влизане в сила на решението. Направените от този ответник разноски остават в негова тежест, тъй като предявеният срещу него иск е изцяло уважен.
Водим от горното съдът
                  Р              Е               Ш                 И:
ОСЪЖДА ЗД ”...” АД С. община С., район С., бул. .. № .. ЕИК .., представлявано от С. С. П. ЕГН .., да заплати на П. И. Д. от С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ..., на осн. чл. 226 ал. 1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв., претърпени от ищцата за увреждането - мозъчно сътресение, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинено по непредпазливост при ПТП, станало на 17.01.2008 г., при управление от страна на К. Х. К. от гр.Г. на автомобил „...” с рег. № ... и при нарушение правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание комбинирана застрахователна полица № ... за застраховка “Гражданска отговорност” на горепосочения автомобил, собственост на “...” ООД В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 09.09.2008 т. до окончателното й заплащане, както и сумата от 700 лв. разноски по водене на делото, като иска до пълния му размер от 1500 лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ”...” АД С. община С., район С., бул. .. № … ЕИК .., представлявано от С.С.П. ЕГН ..., да заплати на П. И. Д. от С. ул. ... № .. ет. .. ап. .. ЕГН ..., на осн. чл. 226 ал. 1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за увреждането - травматично-хеморагичен шок, довел до разстройство на здравето временно опасно за живота, причинено по непредпазливост при ПТП, станало на 17.01.2008 г., при управление от страна на К.Х. К. от гр.Г. на автомобил „..." с рег. № ... и при нарушение правилата за движение по чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП, на основание комбинирана застрахователна полица № 072603316-0042533 за застраховка “Гражданска отговорност” на горепосочения автомобил, собственост на “...”ООД В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД ”...” АД С. община С., район С., бул. .. № .. ЕИК ..., представлявано от С.С.П. ЕГН ..., да заплати на П.В. Д. от С. ул. ... № .. ет .. ап. ... ЕГН ..., на осн.чл.226 ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за увреждането -  изкълчване на дясната ключица в ставата между ключицата и гръдната кост, довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник, причинено по непредпазливост при ПТП, станало на 17.01.2008 г., при управление от страна на К. Х. К. от гр.Г. на автомобил „..." с рег. № ... и при нарушение правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание комбинирана застрахователна полица № ... за застраховка “Гражданска отговорност” на горепосочения автомобил, собственост на “...”ООД В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД ”...” АД С. община С., район С. бул. .. № .. ЕИК ..., представлявано от С.С.П. ЕГН ..., да заплати на П.И.Д. от С. ул. ... № … ет. .. ап. .. ЕГН ..., на осн. чл. 226 ал. 1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за увреждането - счупване на горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник, причинено по непредпазливост при ПТП, станало на 17.01.2008 г., при управление от страна на К. Х. К. от гр. Г. на автомобил „...” с рег. № ... и при нарушение правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание комбинирана застрахователна полица № ... за застраховка “Гражданска отговорност” на горепосочения автомобил, собственост на “...”ООД В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД ”...” АД С. община С., район С. бул. ... № … ЕИК ..., представлявано от С. С. П. ЕГН ..., да заплати на П. И. Д. от С. ул. ... № … ет. .. ап. .. ЕГН ..., на осн.чл.226 ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. за увреждането - кръвонасядания и отоци на меките тъкани на двете коленни стави и на седалищната област, както и на вътрешната повърхност на лявото бедро, причинено по непредпазливост при ПТП, станало на 17.01.2008 г., при управление от страна на К. Х. К. от гр.Г. на автомобил „..." с рег. № ... и при нарушение правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание комбинирана застрахователна полица № ... за застраховка “Гражданска отговорност” на горепосочения автомобил, собственост на “...”ООД В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й заплащане, като иска до пълния му размер от 1000 лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ”...” АД С. община С., район С., бул. ... № ... ЕИК ..., представлявано от С.С.П. ЕГН ... да заплати на П.И.Д. от С. ул. ... № .. ет. .. ап. .. ЕГН ..., на осн. чл. 226 ал. 1 КЗ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 125,77 лв. получени при причинено по непредпазливост ПТП, станало на 17.01.2008 г., при управление от страна на К. Х. К. от гр. Г. на автомобил „...” с рег. № ... и при нарушение правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание комбинирана застрахователна полица № ... за застраховка “Гражданска отговорност” на горепосочения автомобил, собственост на “...”ООД В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска 09.09.2008 г. до окончателното й заплащане, като иска до пълния му размер от 164,77 лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Х. К. от гр. Г. ул. ... № .. ет. .. ЕГН ... да заплати на П. И. Д. от С. ул. ... № .. ет. .. ап. .. ЕГН ..., на осн. чл. 45 и 51 ЗЗД, законните лихви върху посочените по-горе суми, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществена вреда от деня на увреждането 17.01.2008 г. до деня на предявяване на иска 09.09.2008 г.
ОСЪЖДА ЗД ”..” АД С. община С., район С., бул. .. № .. ЕИК .., представлявано от С.С.П. ЕГН ... да заплати по сметка на Районен съд Севлиево, на осн.чл. 78 ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК сумата от 945 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

С Р Е Ш Е Н И Е № 98 т.1стр.155 от 07.04 .2009 година по гр. дело № 262/09 г.а по описа на РС – Севлиево:
Искът е с правно основание чл.86 СК.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
Съдът с влязло в сила решение от ... г. по гр.д. № ... г. по описа на съда е осъдил ответника да заплаща ежемесечна издръжка от 70 лв. за детето К. чрез неговата вайка и законна представителка.
От данните по настоящето дело е видно, че ищеца К. ЕГН ... е на 17 години и шест месеца. Майката работи, като получава средно месечно възнаграждение от 440 лв. Бащата не е представил доказателства за доходите си, но съдът приема че същият е работоспособен и дължи издръжка съобразно нуждите на детето.
Съдът преценява, че са налице трайни по своя характер обстоятелства обуславящи интереса и основателността от завеждането на искът, като са изминали близо шест години от определената издръжка в горният размер, като през това време нуждите на детето са нараснали,както и възможностите на родителите.
При определяне размера на издръжката за детето К. роден на ... г. с оглед задоволяването на неговите обикновени нужди от храна, облекло, ученически пособия и т.н. според стандарта на живот ще следва да се определи обща ежемесечна издръжка от 160 лв. Бащата няма да бъде значително материално затруднен, ако заплаща издръжка от 80 лв. като майката поеме останалите средства, както ще полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
В този смисъл искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
Водим от горе изложеното съдът
                                       Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка с решение от ... г. по гр.д. № ... г. по описа на съда,както следва:
ОСЪЖДА П. Ц. П. от гр. Г. ул. ... № .. ЕГН ... да заплаща на К. П. П. ЕГН ... действуващ със съгласието на майка си Х.К.Х. ЕГН ... и двамата на адрес С. ул. ... № .. ежемесечна издръжка с ОЩЕ 10 лв.или ОБЩО от 80 лв. начиная от 13.02.2009г. ведно с законната лихва върху просрочие, до настъпването на законни причини за изменяване или отпадане на така определената издръжка, д.т. по сметка на съда от 14.40 лв. и разноски за адвокат К. от 50 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред Габ.окръжен съд, като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

С Решение № 99 т. 1 стр. 156 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 368/09 г. по описа на Районен съд – Севлиево:
Производството е по чл. 2 т. 2 пр. 1-во във вр. с т. 3 пр. 1-во от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 15 000 лв.
Ищеца твърди в исковата си молба, че с решение № .../15.09.2003 г. на ВКС на РБ по н.дело № .../02 г. по описа на съда - 2-ро н.от. е отменено решение № .../05.2002 г. по в.о.х.д. № .../02г. на Габ. окръжен съд, като е бил признат за невинен, в това че на 08.03.2000 г .в гр. Г. в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 141 ал. 2 от ЗДП се дава пред орган на властта да е потвърдил неистина, с което да е извършил, поради което го оправдава по така предявеното му обвинение за престъпление по чл. 313 ал. 1 пр. 1-во НК.С влизане в сила на решението на ВКС се е породило правото да търси обезщетение за причинени неимуществеини вреди. Претърпял е болки и страдания, злепоставен е пред обществото в резултат на осъдителната присъда от Габ.районен районен съд по н.о.х.д.№ .../00г. по описа на съда, потвърдена с решение № .../27.05.2002 г. по в.ох.д. № ../02 на ГОС. Излага съображения в тази насока и моли да се уважи искът с законните последици.
Ответната страна ... оспорва искът досежно неговия размер. Счита, че искът следва да се уважи в рамките на 500-1000 лв. които са достатъчни за да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди и в този смисъл моли да се уважи искът. 
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото са безспорни следните обстоятелства:
1/ Габ.районен съд с присъда № .../... г. по н.о.х.д. № .../... г. по описа на съда е признал подсъдимия П.Т.Б. /ищец понастоящем/ за виновен в извършване на престъпление по чл. 313 ал. 1 пр. 1-во НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
2/С решение № .../... г. по в.о.х.д. № .../..г. по описа на съда Габ. окръжен съд е потвърдил горната присъда.
3/ С решение № .../... г. ВКС на РБ 2-ро н.о.по д. № .../2002 г. е отменил решение № .../... г. по в.н.о.х.д.№ .../... г. на Габ. окръжен съд и е признал подсъдимия П.Т.Б. за невинен в това, на 08.03.2000 г. в гр. Г. в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 141 ал. 2 ЗДП се дава пред орган на властта да е потвърдил неистина, с което да е извършил престъпление, като съдът го оправдава по обвинение по чл. 313 ал. 1 пр. 1-во НК.
Пасивно легитимирана да отговаря по предявеният от ищеца иск по   Закон за отговорността да държавата и общините за вреди е Прокуратурата на Република България в структурата на която е и СП. В конкретният случай прокурор от ГРП и в последствие прокурор от ГОП са повдигнали, поддържали обвинение по чл. 313 ал. 1 НК и изразили становище /ГОП/ за потвърждаване на присъдата на ГРС по н.о.х.д. № .../.. г. по описа на съда от Габ. окръжен съд в извършването на което е призната за невинна и оправдана.
По претенцията за обезщетение в размер на 15 000 лв.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието”справедливост” по смисъла на закона, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, а именно:
1/ В настоящия случай най-важното обстоятелство, което ще определи размера на присъденото обезщетение е периода от време от постановяване на осъдителната присъда от ГРС 08.10.2001г. до постановяване на оправдателна присъда от ВКС на РБ 15.09.2003 г.
От житейска гледна точка съдът приема,че този период от време-две години, ищеца е бил под напрежение в качеството си на подсъдим, осъден на шест месеца лишаване от свобода с приведена присъда в изпълнение от три месеца лишаване от свобода, положението на осъден в което се е намирал за един продължителен период от време, е дало отражение и върху психичното му състояние. Участвувал е в поредица от съдебни заседания пред няколко съдебни инстанции очаквайки крайният резултат. Но до каква степен това обстоятелство - две годишен период от време и наложеното му наказание, се е отразило върху здравословното му състояние, как се е чувствувал в семейството, последиците върху съпругата му, доказателства не бяха представени.
2/ По делото бяха разпитани свидетели П.И.Х. и Й.П.Х. който обясняват за последиците от несправедливо произнесената осъдителна присъда върху доброто име на пострадалия /ищеца Б./ накърнила честта и достойнството му, както и на неговият авторитет, негативните коментари в обществото, за начина по който пострадалият е приел тези коментари и претърпените страдания в тази връзка.
Вярно е, че тези показания са от дистанция на времето, като съдът няма основание да не ги кретидира в цялост като меродавни, така както са депозирани. В тях липсва противоречие, логични са, не са опровергани от други доказателства.
Така представените и обсъдени доказателства от съдът дават основание да приеме, че настъпилата вреда е в причинна връзка с действията на органите на прокуратура и че е справедливо претърпени неимуществени вреди да бъдат възмездени, преценени с оглед общият критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД в размер на сумата от 3 000 лв. Тази сума в този размер в най-голяма степен компенсира настъпилите вреди за пострадалия Б. и е съобразена с практиката на съдът по този вид дела.
Ищцовата страна, счита че лихвата върху сумата представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди се дължи от момента в който е признато за установено по предвиденият от закона ред, че тези действия на прокуратурата са неправомерни, а именно от 15.09.2003г. когато е постановено решение от ВСК на РБ.
Искът до размер на сумата от 15 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Доказателства за разноски по делото не са представени.
Водим от горе изложеното съдът
                                           Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. НА РБ. гр. С. ул. ”..” № .. да заплати на П.Т.Б. от С. ул. ”...” № ... ЕГН ... сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, причинени от обвинение повдигнато от орган на прокуратурата в извършването на престъпление и лицето след осъждането му на наказание по НК е оправдано, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2 т. 2 пр. 1-во във вр. с т. 3 пр. 1-во от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
ОСЪЖДА П.Б. да заплати по сметка на съда д.т. в размер на 480 лв.
ОТХВЪРЛЯ искът до размер на сумата от 15 000 лв. претендирани неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението с мотивите може да се обжалва пред Габ.окръжен съд, като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено.

С   Р Е Ш Е Н И Е №100 т.1 стр.158 от 09.04.2009 г. по гр. дело № 299/2009 г. по описа на РС Севлиево:
Производството е по трудов спор с цена на иска 202,16 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено със заповед № 14 от 24.03.2008 г. При освобождаването ответникът не му е изплатил трудово възнаграждение за м.март 2008 г. в размер на 202,16 лв., поради което моли съда да уважи иска. Освен трудовото възнаграждение за посочения период ищецът претендира и обезщетение за забава по чл.245 ал.2 КТ в размер на 25 лв.
Ответникът не се явява и не е взел становище по исковете.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от заповед № ... от ... г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от ... г.
От заключението на икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като пълно и мотивирано, е безспорно установено, че за м. март 2008 г. по ведомост на ищеца е начислено трудово възнаграждение и удръжки, но не му е изплатено чистото месечно възнаграждение от 202.16 лв.
Съдът е на становище, че предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е основателен и доказан в пълен размер. Основното задължение на работодателя по едно трудово правоотношение е да изплаща в установените срокове трудовото възнаграждение за извършената от работника работа - чл. 128 във вр. с чл. 124 КТ. Като не е изпълнил това свое основно задължение, работодателят е нарушил трудовото законодателство, поради което следва да бъде осъден да заплати сумата, посочена по-горе, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2008 г.
Вторият предявен иск е с правно основание чл. 245 ал. 2 КТ с цена 25 лв. С този иск се претендира обезщетение за забава, произтичащо от неизплатено трудово възнаграждение и размерът му е законово определен в размер на основния лихвен процент за съответния период. Уважаването на този иск е свързано с уважаване на иска за трудовите възнаграждения, тъй като обезвреда се дължи от работодателя - длъжник при забава, която произтича от неизплатени трудови възнаграждения. По-горе беше посочено, че е налице такава забава, което прави този иск основателен.
Размерът на обезщетението е определен от икономическата експертиза, неоспорена от страните и в тази част и е 25,43 лв. Искът обаче е предявен с цена 25 лв., поради което именно тази сума следва да заплати ответникът, тъй като не е направено увеличение цената на иска.
Ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 50 лв. и разноските по делото за експертизата в размер на 25 лв. Ищецът няма разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
                  Р               Е               Ш                И:
ОСЪЖДА “...” АД със седалище и адрес на управление гр. С. ул. ...   № .. ЕИК ..., представлявано от М. В. М. ЕГН ... да заплати на Н.М. Н. от гр. С. ж.к. ... бл. .. вх. .. ап. .. ЕГН ... сумата от 202,16 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по трудово правоотношение за м. март 2008 г., на осн. чл. 124 във вр. с чл. 128 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 17.02.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от 25 лв. - обезщетение за забава, произтичащо от неизплатено трудово възнаграждение, на осн. чл. 245 ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА “...” АД със седалище и адрес на управление гр. С. ул. Н. П. № .. ЕИК ..., представлявано от М. В. М. ЕГН .. да заплати по сметка на Районен съд Севлиево сумата от 75 лв., от които д.т. в размер на 50 лв. и за експертизата в размер на 25 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок, начиная от 24.04.2009 г.

С Р Е Ш Е Н И Е №101 т.2 стр.1 от 09.04.2009 г. по гр. дело № 300/2009 г. по описа на РС Севлиево:
Производството е по трудови спорове с обща цена 813,21 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено със заповед № .. от ... г. При освобождаването ответникът не му е изплатил обезщетенията по чл. 221 и чл. 224 КТ, посочени в заповедта, поради което моли съда да уважи исковете със законните последици.
Ответникът не се явява и не е взел становище по исковете.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от заповед № ... от ... г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от ... г.
От заключението на икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като пълно и мотивирано, е безспорно установено, че на ищеца е начислено, но не е изплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за неизползуван платен годишен отпуск за 2006 г. – 9 работни дни, за 2007 г. – 20 работни дни и за 2008 г. - 5 работни дни, на обща стойност 502,71 лв.
Експертът е констатирал също, че на ищеца не е изплатено начисленото му обезщетение по чл.221 КТ в размер на 310,50 лв.
Двете обезщетения са посочени за изплащане на ищеца в цитираната по-горе заповед.
Съдът е на становище, че предявените искове за заплащане на обезщетения по чл. 224 ал. 1 и чл. 221 ал. 1 КТ са основателни и доказани в пълен размер.
Работодателят не е изпълнил задължението си да заплати обезщетенията при прекратяване на трудовия договор, което създава у ищеца правният интерес от предявяване на исковете.
Ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 50 лв. и разноските по делото за експертизата в размер на 50 лв.
Ищецът не е направил разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
                  Р               Е               Ш                И:
ОСЪЖДА “...” АД със седалище и адрес на управление гр. С. ул. .. № .. ЕИК ..., представлявано от М. В. М. ЕГН ... да заплати на Н.М.Н. от гр. С. ж.к. ... бл. .. вх. .. ЕГН ... сумата от 502,71 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за неизползуван платен годишен отпуск за 2006 г. – 9 работни дни, за 2007 г. – 20 работни дни и за 2008 г. - 5 работни дни, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 17.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “...” АД със седалище и адрес на управление гр. С. ул. .. № .. ЕИК .., представлявано от М. В. М. ЕГН ... да заплати на Н.М. Н. от гр.С. ж.к. М. П. бл. .. вх. .. ап. .. ЕГН ... сумата от 310,50 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 17.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “...” АД със седалище и адрес на управление гр. С. ул. .. № .. ЕИК ..., представлявано от М.В.М. ЕГН ... да заплати по сметка на Районен съд Севлиево сумата от 100 лв., от които д.т. в размер на 50 лв. и за експертизата в размер на 50 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е № 102 т.2 стр.2 от 09.04.2009 г. по описа РС Севлиево:
Производството е по чл.100 СК.
………………………………………………………………………………
Поради изложено съдът
Р                Е                Ш               И:           
ПРЕКРАТЯВА брака между К. М. И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ... и Т. Т. И. от гр. С. с.а. ЕГН .., сключен на .. г. в гр. С. с акт № 114, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ и на осн.чл.100 СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението между съпрузите, както следва:
В бъдеще жената ще носи  предбрачната си фамилия Г..
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху непълнолетното дете М. К. И.. ЕГН ... се предоставят на бащата К.М.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. ЕГН …, като майката Т.Т.И. от гр. С. с.а. ЕГН ... ще има право на личен контакт с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 ч. на съботния ден до 18 ч. на неделния ден, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и извън определеното време за личен контакт, при конкретна взаимна уговорка.
Т.Т.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ... се задължава да заплаща на непълнолетното си дете М.К.И. ЕГН .., действаща със съгласие на баща си К.М.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ..., ежемесечна издръжка по 30лв., ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, начиная от 01.03.2009 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането й.
Съпрузите не претендират помежду си за издръжка.
Съпрузите нямат влогове, дялове от търговски дружества и застраховки.
Сключените договори за заем с търговски банки ще се изплащат в бъдеще от съпруга – длъжник по договора.
 К.М.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ... получава в дял и става изключителен собственик на лек автомобил “...” с ДК№ ..., рама № .., двигател № .. със застрахователна стойност от 720 лв.
Т.Т.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. … ап. .. ЕГН ...получава в дял и става изключителен собственик на лек автомобил “..” с ДК№ .., рама № .., двигател № .., със застрахователна стойност 390 лв.
Съпрузите не си дължат суми по уравнение на дяловете си за делбата на леките автомобили.
ОСЪЖДА Т.Т.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ... да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. общо в размер на 29,40 лв., от които върху издръжката - 21,60 лв. и за делбата на МПС – 7,80 лв.
ОСЪЖДА К.М.И. от гр. С. ул. .. № .. ет. .. ап. .. ЕГН ... да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 14,40 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

Решение № 103 т.2 стр. 4 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 407/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
Искът е с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК.
Водим от горе изложеното съдът
                                 Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака с развод сключен на 05.09.1993г. в гр. С. между А.О.К. от с. С.С. ЕГН .. и Я.Д.К. от гр. С. ул. ”...” № .. ЕГН ..., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 99 ал. 1 СК.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА НА МЪЖА.
За в бъдеще жената да носи брачното си име В.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето З. ЕГН ... на майката Я. К., като бащата А. К. ще има право на свиждане с него всяка първа и трета неделя от месеца от 8 до 18 часа и да го взема при себе си по един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Издръжка за детето З. е определена.
Семейното жилище е напуснато от съпрузите.
ОСЪЖДА А. К. да заплати на Я.К. разноски по делото от 150 лв. и окончателна д.т. по сметка на съда от 20 лв.
Решението може да се обжалва пред Габ.окръжен съд, като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено.

Решение № 107 том 2 стр.8 от 23.04.2009 г. по гр. дело№ 465/2009 г. по описа на Рс Севлиево
Производството е по чл. 19 ал.1 ЗГР
Водим от гореизложеното съдът
                 Р               Е              Ш               И:
ДОПУСКА промяна на собственото име по акт за раждане № … от … г., съставен в Община Севлиево на С. А. Х. от с.Р., Севл.община ЕГН …, от С. на С., на осн. чл. 19 ЗГР.
Препис от решението да се изпрати на ТЗ”ГРАО” Габрово за отбелязване промяната на собственото име в акта за раждане и регистрите на населението.
Решението не подлежи на обжалване.

Р Е Ш Е Н И Е №108 т.2 стр.9 от 24.04.2009 г. по гр. дело№ 104/2009 г. по описа на РС Севлиево
Производството е по облигационен иск с правно основание чл.200 ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД с цена 149,04 лв. и акцесорен иск по чл.42 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К “Бяла” ЕООД Севлиево във вр. с чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 16,78 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че доставя на ответника питейна вода на посочения адрес. За периода от 01.05.2007 г. до 30.09.2008 г. е консумирана 120 куб.м вода на обща стойност 149,04 лв., която не е заплатена. Ищецът моли съда да уважи иска със законните последици. Претендира и лихва за забава, представляваща обезщетение за забавено парично плащане в размер на 16,78 лв.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в открито съдебно заседание.
С протоколно определение от ……… г. е уважено искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяването му – формални или процесуални, по чл.238 ал.1 ГПК, и изискване по същество – по чл.239 ал.1 ГПК.
Съдът приема предявения иск за главницата за вероятно основателен с оглед фактическите твърдения на ищеца и представените към исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ответника. Тези твърдения оправдават заявения с исковата молба петитум. Вероятно основателен е и искът за заплащане на лихва, която се дължи от падежа до предявяване на иска като обезщетение за забавеното парично плащане и има своето основание в чл.42 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К “Бяла” ЕООД Севлиево във вр. с чл.86 ЗЗД.
На осн.чл.239 ал.2 изр.1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Водим от гореизложеното съдът
 
Р                 Е                Ш                   И:
 
ОСЪЖДА С. Ц. Б. от с.Л. С.община ЕГН …….. да заплати на “……. – ЕООД” гр.С. ул.”Н. Д.П.” № .., вписано с решение № …от ……. г. в Регистъра за търговски дружества под партида № .. том ..стр…по ф.д.№ ../92 г. на ГОС, ЕИК ……, представлявано от Управителя инж.В.р Й. Ю. ЕГН …….. сумата от 149,04 лв./ сто четиридесет и девет лв. 04 ст./, представляваща доставено от ищеца и консумирано от ответника количество от 120 куб.м питейна вода за периода от 01.05.2007 г. до 30.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 28.01.2009 г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.200 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.6 т.2 във вр. с чл.31 ал.2 от ОУПВиКУП; сумата от 16,78 лв. / шестнадесет лв.78 ст./, представляваща обезщетение при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги, на осн.чл.42 от ОУПВиКУП и чл.86 от ЗЗД, както и    направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
На осн.чл.240 ал.1 ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.240 ал.1 и 2 ГПК.

Р Е Ш Е Н И Е №109 т.2 стр. 10 от 27. 04.2009 г. по гр. дело № 93/2009 г. по описа на РС Севлиево
Производството е по чл.258 ЗЗД с цена на иска 6552 лв.
В исковата молба ищците твърдят, че на 07.03.2008 г. са сключили с ответника договор, по силата на който той със своя бригада е трябвало да извърши СМР в срок до 01.10.2008 г. В изпълнение на задълженията си ищците на два транша са му изплатили общо сумата от 10 000 лв.Ответникът обаче не е изпълнил изцяло задълженията си да завърши сградата в груб строеж до 01.10.2008 г. За извършената работа е извършено приемане и разплащане според условията на договора, като ответникът не е извършил СМР в размер на сумата 6552 лв., която сума не е възстановил на ищците. Затова те молят съда да уважи иска със законните последици. Обективно съединен с главния иск е и искът за сумата от 5000 лв. по чл.7 ал.2 от договора, представляваща заплащане на неустойка /наказателна лихва/ за забавеното изпълнение на договора.
Ответникът в писмения си отговор, наречен от него възражение, оспорва главния иск и твърди, че ищците са нарушили задълженията си по договора и че те му дължат суми. Не взема становище по втория иск.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: между страните няма спор, че е бил сключен писмен договор от 07.03.2008 г., съгласно който ответникът със своя строителна бригада е следвало да извърши строителство на жилищна сграда, намираща се в гр.Г. Сградата до фаза груб строеж, съгласно чл.3 от договора, ответникът е трябвало да завърши до 01.10.2008 г.
От съдържанието на договора е видно, че се касае за договор за изработка /подвид на който е договорът за строеж на жилищна сграда/.
Между страните няма спор, че ищците са изплатили на ответника на два транша общо сумата от 10 000 лв., а в хода на строежа той е получавал суми по приложените към исковата молба разписки, които са на обща стойност 16270 лв. Т.е. не се спори, че ответникът общо е получил сумата 26270 лв./вж.съдебния протокол стр.2/ Това е констатирал и експертът по приетата съдебно-икономическа експертиза.
За установяване твърденията на ищците, че ответникът не е изпълнил СМР, покриващи стойността на получените от него 26270 лв. и по тяхно искане беше допусната съдебно-икономическа експертиза. Заключението не беше оспорено от страните и съдът го прие като пълно и мотивирано. То е изготвено на базата на документите, приложени и към исковата молба, като следва да се отбележи, че в преклузивния срок на отговора ответникът не е оспорил нито един от тези документи.Чрез съпоставката на извършените СМР, сумите за тяхното извършване и получените от ответника суми експертът стига до заключението, че ответникът дължи на ищците по договора сумата от 5694,34 лв.
След изслушване на в.л. в открито с.з., ответникът напълно прие отразените суми по заключението – стр.5 от протокола.
Както в отговора си, така и в с.з. ответникът твърди, че ищците му дължат суми, произхождащи от договора. Отговорът обаче е твърде неясен, неконкретизиран и от него е невъзможно да се приеме, че възраженията на ответника са по реда на чл.260 ал.1 ЗЗД, още повече, че не бяха представени никакви доказателства в тази насока. Съдът счита, че не е бил длъжен да указва на ответника да конкретизира писмения си отговор, в каквато насока се ориентира съдебната практика по приложението на новия ГПК в тази част. Всъщност претенциите на ответника към ищците , доколкото могат да се разчетат и разберат, следва да бъдат предявени с отделен иск, след като не беше предявен насрещен иск в производството.
Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл.258 ЗЗД е основателен и доказан до размер на 5694,34 лв.Безспорно е установено, че в срока, посочен като краен за изпълнение на договора, ответникът не е изпълнил всички СМР, за които е получил пари от ищците, поради което дължи връщане на тази сума.Ищците, като поръчващи изработката, са се ползвали от правото си да развалят договора по силата на чл.262 ал.2 ЗЗД, като това обстоятелство не се спори от ответника.
Вторият иск е акцесорен и е свързан с уважаването на първия. Чл.7 ал.2 от договора дава право на ищците да претендират от ответника неустойка, наречена наказателна лихва, в размер на 50 % от авансово изплатената сума от 10 000 лв. Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката има компенсаторен характер – тя обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите, без да е нужно те да се доказват.За да бъде уважена претенция за неустойка е необходимо да се установят кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1. наличие на облигационна връзка; 2. неизпълнение на договорно задължени; 3. уговорена неустойка. Съдът счита, че са доказани посочените елементи, ответникът не е направил възражение, че уговореният размер е завишен и въобще не е оспорил този иск, поради което същият следва да бъде уважен в пълен размер.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищците и направените от тях разноски по делото, които са в размер на 1307 лв., съобразно уважената част на исковете.
Мотивиран от горното съдът
 
                 Р               Е             Ш                И:
 
ОСЪЖДА П. С. Я. от гр.С. ж.к.Д-р ………. бл…. вх…. ет… ап…ЕГН ……..да заплати на Д. И. И. от гр.Г. бул……… ..ап… ЕГН ……….. и на И. Н. П. от гр.Г.бул……… … ЕГН ………. общо сумата от 5694,34 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и четири лв. 34 ст./, дължими по договор за изработка от 07.03.2008 г., на осн.чл.258 и сл. във вр. с чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 26.01.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съобразно уважената част на иска в размер на 1307 лв. / хиляда триста и седем/
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до размер на 6552 лв. лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. С. Я. от гр……… ж.к….. бл… вх… ет.. ап… ЕГН …………… да заплати на Д. И.И. от гр.Г. бул…… .. ап…ЕГН ……… и на И. Н.П. от гр.Г…. бул…… ЕГН ………….. общо сумата от 5000 лв. /пет хиляди/ - неустойка по чл.7 ал.2 от договор за изработка от 07.03.2008 г. във вр. с чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 26.01.2009 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

С решение № 110 т.2 стр.12 от 28.04 .2009 г. по гр.д. № 99/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
Искът е с правно основание чл.200 ЗЗД и е за сумата от 130.18 лв.главница и лихва от 1.81 лв.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
Ответната страна в качеството си на доставчик на питейна вода е доставил такава на ответника като потребител за периода от време от 01.05.2008г. до 30.06.2008г. общо за 19.20 лв., за периода -01.07.2008г.до 30.07.2008г. за 18.41 лв. и за периода от време от 01.08.2008г.до 30.09.2008г. за 92.57 лв.или общо за сумата от 131.99 лв.
Сумата консумирана питейна вода не е заплатена от ответника което поражда интереса от завеждането на искът.
Ответника не се явява по делото,понастоящем е с неизвестен адрес.Назначеният му процесуален представител не оспорва искът и приема изложените обстоятелства в исковата молба.
По делото е приложено удостоверение от ищцовата страна с вх.№ 819/03.11.2008г.удостоверяващо количеството изразходвана вода от ответника,както и нейната цена.Това писмено доказателство не е оспорено от ответната страна по реда на чл.193 ГПК и поражда желаните правни последици.
Искът ще следва да се уважи така както е предявен с законните последици.
Водим от горе изложеното съдът
                                  Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И. Й.З. от с.Г. Севлиево ЕГН ....... понастоящем с неизвестен адрес да заплати на “....... ЕООД-СЕВЛИЕВО “ с Управител В. Ю. със седалище и адресна управление С. ул......” № .... сумата от 130.18 лв.главница и мораторна лихва от 1.81 лв.или общо от131.99лв.ведно с лихвата върху главницата,начиная от 28.01.2009г.до окончателното изплащане на сумата,както и разноски по делото от 251лв.на основание чл.200 ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Габ.окръжен съд,като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до страните.

С решение № 111 т.2 стр.13 от 28.04 .2009 г. по гр.д. № 274/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
Искът е с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата от ........ лв.
Ищците твърдят в исковата си молба,че с ответника са сключили договор за заем от 12.08.2008г.за сумата от ...... лв. Като ответника се е задължил да я върне до 12.11.2008г.Канен няколко пъти да изпълни задължението си,отказва.Молят да се уважи искът ведно с законните последици.
Ответника не оспорва искът,признава обстоятелствата в него,не представя отговор,като обяснява кои са причините поради които не е върнал парите,който е получил в заем.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
По делото е приложен договор за паричен заем от 12.08.2008г.сключен между страните,като ищците в качеството си на “заемодатели” са дали ,а ответника в качеството си на “заемател”е получил сумата от ....... лв.Последният се е задължил да върне парите в срок до 12.11.2008г.
Задължението по така сключеният договор за заем не е изпълнено от ответника.Същият е канен да върне парите,като до завеждането на искът не ги е върнал.Тези обстоятелства обуславят и интереса от завеждането на искът.
Договорът за паричен заем и приложената разписка/ксерокопия заверени по съответният ред/ за дадени и получени пари са годни доказателства и пораждат желаните правни последици.Същите не са оспорени от ответника по реда на 193 ГПК.
 Искът ще следва да се уважи така както е предявен с законните последици,като ответника заплати на ищците разноски по делото от ....../включително и тези по ч.гр.д.№....../08г.по описа на съда./
Водим от горе изложеното съдът
                                    Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.А. от с.В. Павликенска община ЕГН ...... да заплати на Д.Й.И. от С. ул.”.....” № ... вх.....”ап ..... ЕГН ... и на А.И.С. от С. ул.”....” № ... ЕГН ..... и двамата чрез пълномощник адв.П. Д. от С. сумата от .... лв........ведно с законната лихва ,начиная от 16.02.2009г.до окончателното изплащане на сумата,както и разноски по делото от ..... лв. на основание чл.240 ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Габ.окръжен съд,като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до страните,че е изготвено.

С решение № 112 т.2 стр.14 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 62/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
Производството е за делба и се намира във втората фаза.
С решение № 49 т.1 стр.77 от 16.02.2009 г. е допусната съдебна делба на процесния недвижим имот и са определени квотите на страните.
В първото с.з. след допускане на делбата беше изслушана техническа експертиза по реалната поделяемост на имота и средната му пазарна оценка. На страните беше дадена възможност да направят исканията, които се преклудират в първото заседание след допускане на делбата.
 По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от техническата експертиза, която не беше оспорена от страните и съдът прие като пълна и мотивирана, че процесният недвижим имот е реално неподеляем и има средна пазарна оценка от 46000 лв.
В първото с.з. след допускане на делбата никоя от страните не направи искане за възлагане на имота по чл.349 ГПК или искане по сметките по чл.346 ГПК. Ищецът желае имотът да се изнесе на публична продан.
Съдът е на становище, че делбата следва да се извърши единствено и само по реда на чл.348 ГПК, като имотът се изнесе на публична продан чрез съдебен изпълнител.Налице са изискванията на този законов текст – имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, тъй като не е направено искане.
 След извършване на продажбата продажната сума следва да се разпредели между съделителите, съобразно решението за допускане на делбата.
Всяка от страните ще следва да заплати по сметка на Районен съд С. държавна такса върху дела си по 920 лв.
Други искания страните не са направили и съдът счита, че по този начин следва да се ликвидира съсобствеността им досежно процесния недвижим имот.
Водим от гореизложеното съдът
                          Р                 Е               Ш                    И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, чрез съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Г., на осн.чл.348 ГПК ,следния недвижим имот, съсобственост между М.Б.И. от гр.С. ул.”С .П ” № , ЕГН …… и
В.В.И. от гр.С. ж.к.”Д-р А .М.”бл..,вх...ап..,ЕГН……:
                                         АПАРТАМЕНТ № . ет.. вх.. от жилищен блок, находящ се в гр.С. ж.к.”Д.р А .М.” бл.. с площ от …. кв.м, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна, входно антре и две тераси, при граници: юг- двор, север- двор, изток- стълбищна клетка, запад – ап.от вх.”..”; ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № .. с площ от 6,60 кв.м, при граници: север- двор, юг- коридор, изток – стълбищна клетка, запад – избено помещение на А. Б., както и 3,272 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който имот по сега действащата кадастрална карта на гр.С. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……, намиращ се в сграда № ……., разположена в поземлен имот с идентификатор ………..
Имотът има средна пазарна оценка от ……… лв. 
След извършване на продажбата продажната сума следва да се разпредели между съделителите, съобразно решението за допускане на делбата – да се образуват два равни дяла, по един за всеки съделител.
ОСЪЖДА М.Б.И. от гр.С. ул.”С .П.” № ., ЕГН ……. и
В.В.И. от гр.С. ж.к.”Д-р А .М.”бл.,вх.,ап. ЕГН ……. да заплатят по сметка на Районен съд С. държавна такса върху дела си всеки по ……лв.  
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

С решение № 113 т.2 стр.15 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 476/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
Производството е за допускане съдебна делба на наследствени земеделски имоти и гори.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците са законни наследници на б.ж. на с.К., С.община К.Л.М., починал на 12.11.1964 г. В негово наследство са останали процесните земеделски имоти и гори и той моли съда да допусне делбата им при посочените квоти.
Ответниците са съгласни да се допусне делба на имотите при законните квоти.
По делото се събраха писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от удостоверение за наследници № ….. на кметство с.К. , страните по делото са единствените законни наследници на б.ж. на селото К.Л.М., починал на ………. г.
Ответниците не оспорват участието си в делбата и обстоятелството, че всички описани земеделски имоти и гори са били собственост на този наследодател.
Това основно обстоятелство – кой е бил собственик на процесните имоти, е установено по безспорен начин и от завършените процедури по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, видно от приложените от ищцата решения № ……. от …… г.по преписка № ……., решение № ….. от …….г. по преписка № ……, решение № ….. от ….. г. по преписка № ……. и решение № …… от ……. г. по преписка № …… и приложените към всяко от тях скици за съответния имот.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като се допусне делба на процесните имоти съгласно ЗН. Наследодателят е имал две дъщери, починали след него – М.и Д. Отв.Х. П. Х. е законен наследник на М., поради което той ще получи половината от тези имоти. Останалата половина ще се получи от ищеца и първите двама ответници, наследници на другата дъщеря Д., в равни ид.ч.за всеки от тях – по 1/6.
Ето защо от имотите следва да се образуват шест равни дяла, три дяла – за отв.Х.П.Х. и по един равен дял за останалите съделители.
Водим от гореизложеното съдът
 
                 Р                 Е                 Ш                И:
 
ДОПУСКА съдебна делба между В.С. В. от с.К., С.община ЕГН ….., С.В. С. от гр.Х.ур…. № .. ЕГН …., К. В. СТ. от с.К., С.община ЕГН ….. и Х.П.Х. от с.К., С.община ЕГН …. за следните земеделски имоти и гори, намиращи се в землището на с.К.,С.община, собственост на н-ци К.Л.М.:
 І. С решение № …. от …... но ОСЗГ гр. С., възстанови в нови реални граници по чл.4 ал. 2 от ЗВСГЗГФ
1. ИМОТ № ….. по картата на възстановената собст. с площ 8,100 дка, представляващ иглолистна гора в м. " Мръсков поник " при граници описани в приложената скица № ….. г. : имот № ……..- земи по чл. 19 с. К., имот № …..-полски път на Община С. , имот № ……. -земи по чл. 19 с. К. , имот № …… - игл.гора ДЛ , имот № ……. - итл. Гора на ДЛ , имот № ……. - игл.гора на ДЛ
ІІ. С решение № ……. от ……. г. на ОСЗГ гр. С. , възстанови в нови реални граници по чл. 4 ал. 2 от ЗВСГЗГФ,
2.ИМОТ № ….. по картата на възстановената собственост с площ 6,900 дка, представляващ широколистна гора в м. "Киевщица" при граници и съседи описани в приложената скица № …. от .. г. : имот № … - шир. гора насл. Л.М. Б., имот № ….. - пасище на кметство с. К. , имот № …. - шир. гора на ДЛ, имот № ….. - път IV кл. М-во на транспорта, имот № …..- ливада на наел. Ц.Я.Ц.
III. С решение № …. от ….. г. на ОСЗГ гр. С. възстанови в стари реални граници,
3.ИМОТ № …… по картата на землище с. К. , ливада от 1,528 дка, осма категория, в м. " Торището " при граници и съседи : описани в скица № …. / ……. г. : имот № …. – Г. Н. М., имот №…. ливада наел. И.К. К. , имот № …. - земи по чл. 19 с. К., имот № …. - нас. Място м. Войнишката, имот № … – ливада Г. Н.М.
IV . С решение № . …от …. г. ОЗСГ гр. С. възстанови в съществуващи стари реални граници ,
4.ИМОТ № …… по картата на землището , овощна градина от 1,682 дка ,осма категория в м. Солищата ,при граници и съседи описани в скица № ….. г. : имот № …..- овощна градина К. П. К. , имот …… -земи по чл. 19 с. К. , имот № ….. - земи по чл. 19 с. К. , имот № ….- овощна градина И. М. Й.
5.ИМОТ № … по картата на землището , ливада в м. Л. , осма категория при граници и съседи описани в скица № ……. г. : имот№.. -ливада наел. Д.П. Д. , имот № ….. дере община С. , имот № …. -ливада наел. Д.П. Ч.. имот № … -път М-во на транспорта
6.ИМОТ № … по картата на землището , ливада от 0,766 дка в м. Оградата, осма категория , при граници и съседи подробно описани в скица № ….. г.: имот № 000676 - път IV М-во на транспорта , имот № ….-ливада на Д.П. Ч., имот № …..- ливада Г. Н. М. , имот №….. - нас.място м. В.
7. ИМОТ № …. по картата на землището , ливада от 1,553 дка в м. Оградата , осма категория , при граници и съседи подробно описани в скица № …. г.: имот № …. -ливада на Д.П. Ч. , имот № .. -ливада на Д.П. Ч. , имот № …… -ливада на наследници на Л.К.К. , имот № …. - ливада на Г.Н . М..
8.ИМОТ № .. по картата на землището , ливада от 0,435 дка в м. Оградата , осма категория , при граници и съседи подробно описани в скица …г. : имот № .. - ливада на наел. На Д.П. Ч. , имот № … - ливада на наел. Д.П. Ч., имот № 100010 - ливада на Г.Н.М. ,
9.ИМОТ № … по картата на землището , ливада от 0,723 дка в м. Оградата, осма категория, при граници и съседи подробно описани в скица № …… от …… г.: имот №…… -ливада на Г.Н.М., имот № ….. - ливада на насл. М. С. Д. , имот № …… ливада на Д.И.Х. , имот № …. -ливада на Г.Н.М..
10.ИМОТ № …. по картата на землището , ливада от 1,600 дка в м. Киевщица , пета категория ,при граници и съседи подробно описани в скица № ….. г.: имот № …..- ливада на наел. на П.С.Д. , имот № ….. -ливада на З. Т.Л., имот № …… -вътрешна река на МОСВ, имот ….- земи по чл. 19 с. К.
11.ИМОТ № ….. по картата на землището , ливада от 1,445 дка в м. Голям Грозав , осма категория , при граници и съседи подробно описани в скица № ……8 г. : имот № …..- земи по чл. 19 с. К. , имот № ….-полски път община С. , имот № ….. -ливада на насл. на Н. Я. Н., имот № ….. ливада на насл. на Н. Г. К.имот № …… ливада на нас. Н. Я. Н., имот № ……- ливада на Я. Ц. Й. .
Делбата да се извърши, като от имотите се образуват шест равни дяла, от които по един дял за В. С. В., С.В. С. и К. В. С. и три равни дяла за Х.П.Х..
Делбата да се извърши с помощта на лицензирана експертиза, определена от съда , със задача: реалната поделяемост на имотите и средната им пазарна оценка. Експертът да се определи и призове, ако в 5- дневен срок от съобщението, след влизане в сила на решението, всяка  от двете страни /по колена/ внесе по сметка на Районен съд С. депозит в размер на 100 /сто лв., или общ депозит от 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

С решение № 114 т.2 стр.17 от 28.04 .2009 г. по гр.д. № 257/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
 
Искът е с правно основание чл.45 ЗЗД и е за сумата от ....... лв.
Ищеца твърди в исковата си молба,че на 14.10.2007г.лицето Д. Д. П. от с.Д. Севлиевско в нарушение на правилата за движение по пътищата при управлението на лек автомобил е предизвикал ПТП,при което е блъснал движещият се срещу него с лек автомобил Р.В.С.В резултат на удара,последният е получил средна телесна повреда,изразяваща се във фактура капачето/пателата/на дясното коляно,наложила се е хирургическа интервенция и имобилизация на десния крак,довела до продължително затруднение на движението за повече от четири месеца.Уврежданията който е получил са довели до продължителни медицински интервенции-хирургически и рехабилитационни,съпроводени с болки и страдания.Моли да се уважи искът ведно с законните последици.
Ответната страна оспорва искът относно неговият размер,излага съображения и моли да се уважи до размер на сумата от 3 000 лв.
По делото съдът е допуснал до участие трето лице помагач.Привлеченото трето лице Д. Д.П. счита че размерът на претендиращите не имуществени вреди е завишен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
По приложението на   чл.45 ЗЗД.
В чл.45 ЗЗД е прокарано основното положение,че всеки е длъжен да поправи вредите,който виновно е причинил другиму.
В тази връзка съдът приема за безспорни са следните обстоятелства :
1/От данните на приложеното като доказателство но.х.д.№ .../08г.по описа на съда,решено със споразумение е видно,че Д. Д. П. е признат за виновен,за това че при управлението на лек автомобил на шосето с.К.К.-с.Д. Севлиевско е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на капачето на дясното коляно,довела до трайно затруднение на движението на долния десен крайник на ищеца Р. В. С. управляващ лек автомобил,като деянието е извършено в пияно състояние .За извършеното деяние му е наложено наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66 НК и лишаване от право да управлява МПС.
 2/Безспорно е,че допуснатото до участие трето лице Д.Д. П. с виновното си поведение е станал причина за настъпилото ПТП и е налице причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат за пострадалия ищец Р. В. С.
Съгласно чл.383 НПК-одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.която е задължителна за съдът съгласно чл.300 ГПК.
По претендираните не имуществени вреди в размер на сумата от 15 000 лв.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за не имуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието”справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие,а е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства.
Подлежат на обезщетяване всички вреди,който са пряка и непосредствена последица от увреждането.В конкретният случай претенцията е за не имуществени вреди.Налице е интерес от завеждането на искът.
На пострадалия Р. С. е причинено увреждане-фрактура капачето/пателата/ на дясното коляно,довела до трайно затруднение на движението на долния десен крайник-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК,която е предмет на делото,а не и други отразени в съдебно медицинска експертиза по документи на стр.57-57 от н.х.д.№ .../08г.по описа на съда.
От приложената съдебномедицинска експертиза по документи на стр.52 от н.о.х.д.№.../08г.по описа на съда е констатирано,че причиненото трайно затруднение движението на долния десен крайник е за срок от 3-4 месеца.Причинена е и разкъсно-контузна рана на дясното коляно обработена хирургически и зашита.
По делото са представени пет броя болнични листове за временна неработоспособност/ксерокопия заверени по съответният ред/ за времето от 15.10.2007г.до 11.03.2008г.под №№ 4979787,4928670,49934446,0607520,0607419 всички издадени от МЦ”.....” гр.В.Т. с диагноза”счупване на пателата” и болничен лист №0611363 от 03.07.2008г.до 01.08.2008г..за временна неработоспособност от МОБ Д-р.Ст.Черкезов”АД гр.В.Търново.
От тези писмени доказателства,приети като годни такива,/неистинността им неоспорена по реда на чл.193 ГПК/,съдът приема,че се касае за един продължителен период от време,през който пострадалият се е възстановявал от полученото увреждане,като вредните последици от увреждането през това време не са заличени.
По делото е разпитана като свид.Р. С.-съпруга на ищеца,която обяснява,че пострадалия С. постоянно се оплаква от болки в коляното,затрудненията от различно естество които изпитва и необходимостта от продължаване на лечението.Съдът кредитира показанията на тази свидетелка в цялост,така както са депозирани.Те кореспондират с останалите доказателства по делото,не са изолирани и не са опровергани по никакъв начин,още повече,че са преки и непосредствени.
Съдът имайки в предвид ,вида и естеството на причиненото увреждане ,неговият характер и обем, стресът който е преживял пострадалият свързан с напрежение и неясноти относно здравословното и състояние,продължителният оздравителен процес дават основание на съдът да прецени,че е справедливо причинените болки и страдания да бъдат възмездени и с оглед практиката на съдът в размер на сумата от 5 000 лв. платими ведно с лихвата от деня на увреждането.
До размер на сумата от .... лв. искът ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
По отношение на допуснатото да участие трето лице намира приложение разпоредбата на чл.223 ГПК.
Ответната страна следва да заплати разноски на ищеца в размер на 400 лв. и д.т. по сметка на съда от 200 лв.
Водим от горе изложеното съдът
                                             Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК”..... “АД със седалище и адрес на управление С... ... р-н”.....”,”.....” 11-13 представлявано от П. М.,А. Л. и Г.А.Г.да заплати на Р. В. С. от гр.В.Т. бул.”....” № ... вх.”...” ЕГН .... обезщетение за причинени не имуществени вреди в размер на сумата от ..... лв ведно с лихвата,начиная от 14.10.2007г.до окончателното изплащане на сумата, д.т. по сметка на съда от 200 лв.и разноски за адвокат от 400 лв. на основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД.
ОТХЪВРЛЯ искът до размер на сумата от ....... лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна – чл.223 ГПК.
Решението с мотивите може да се обжалва пред Габ.окръжен съд,като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщение до страните,че е изготвено.

С решение № 116 т.2 стр.21 от 08.05 .2009 г. по гр.д. № 464/07 г. по описа на Районен съд Севлиево
Производството е за делба и се намира във втората фаза.
С решение № 55 т.1 стр.84 от 19.02.2009 г. е съставен и обявен окончателният разделителен протокол на земеделските имоти , предмет на делбата.
След влизане в сила на окончателния разделителен протокол, съдът призова страните и беше теглен жребия.
Въз основа на него и с оглед квотите на всяка от страните следва да се извърши уравнение на дяловете им и да се определи дължимата д.т.
Общата делбена маса е на стойност .... лв. Един дял от тази маса се равнява на .....лв., а два дяла – на .... лв.
Ищцата получи по силата на жребия дял четвърти, на стойност .....лв. И тъй като тя има един равен дял, съгласно решението по допускане на делбата, то за уравнение на дела си тя следва да получи сумата ..... лв.
Отв.А. Б.И. получи дял втори, на обща стойност ... лв. Тя има два дял от наследството – .... лв., поради което за уравнение на дела си ще следва да получи сумата от .... лв.
Отв.З.С. И. получи дял трети , на стойност .... лв.Квотата му в парично изражение е един дял, поради което той ще следва да заплати на някои от съделителите сумата ..... лв.
Отв.И. И. Д. получи дял пети, на обща стойност .... лв. И нейната квота се равнява на един дял и тя ще следва да получи от друг съделител сумата .... лв.
Отв.И.Д. И. получи дял шести на обща стойност .... лв. Съгласно решението по допускане на делбата той е сънаследник с един равен дял. Получените от него имоти са на по-ниска стойност и затова той ще следва да получи от друг съделител сумата от ..... лв.
Изплащане дължимите суми на съделителите, получили имоти с по-ниска стойност от паричната им квота, следва да се извърши по следния начин:
Ищцата ще получи от отв.А.Б. И. сумата от ... лв., а от отв.З. С.И. – сумата ... лв. Сборът на двете суми ... лв. е точно сумата, която ищцата следва да получи за уравнение на своя дял. Не е възможно изплащането да стане само от един съделител, тъй като никой от ответниците не дължи такава сума.
Отв.Д. Т. Ц. ще заплати на отв.И.И. Д. сумата от ... лв.и на на отв.И.Д.И.сумата от ... лв.
Отв.З. И. С. ще заплати и на отв.И. И. Д. сумата от ... лв.
Сумите по уравнението ще се дължат ведно със законните лихви, начиная от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.
Страните ще заплатят по сметка на РС Севлиево д.т.,както следва: ищцата и отв.И. Д.И., И. И. Д. и З.С. И. – всеки по ... лв., а ответниците А. Б.И. и Д. Т.Ц. – по .... лв.
Съдът счита, че по този начин се уреждат окончателно отношенията между страните досежно наследствените имоти, предмет на делбата.
Водим от гореизложеното съдът
 
                 Р               Е                Ш                  И:
 
На осн.чл.291 ГПК /отм./ въз основа на жребия и окончателният разделителен протокол на земеделските имоти А. Б. И. от с.К. ,Севл.община ЕГН .... получава в дял и става собственик на следните имоти от
ДЯЛ ПЪРВИ:
       Нива от 0,602 дка  пета категория,    в    местност   "Селска чука",    имот №    106038, при граници: № 106039 нива земи по чл.19 –Община Севлиево, № 106009 нива н-ци И. Х. К., № 106037 нива н-ци Д.Д. Д. и № 106065 нива н-ци Н.Н. Т., която има средна пазарна оценка от ...... лв.
Нива от 6,999 дка четвърта категория, в местност „Горен Рандел", имот №067026 при граници : № 067025 и № 067020 – полски път на Община Севлиево – пътища и дерета, № 067015 нива н-ци Ц.Х. Ц., № 067027 нива на “....” ЕООД и № 067033 нива н-ци Х.Б. Н., със средна пазарна оценка от .... лв.
Нива от 2,969 дка пета категория м.”Арлапи” имот № 109185 , при граници: № 109184 нива на земи по чл.19 – Община Севлиево, № 109183 нива н-ци К. И. П., № 198154 нива на земи по чл.19 – Община Севлиево, № 109145 нива на И. Д. Д., № 109144 нива на Н.С. Н., № 109187 нива н-ци В. Б. И., № 109 186 – нива н-ци Д. С.Д., № 109188 и 109189 – лозе на земи по чл.19 –Община Севлиево, № 109190 нива на земи по чл.19 – Община Севлиево, № 109191 нива н-ци Х. М. М., № 109192 нива на земи по чл.19 – Община Севлиево, № 109194 нива на И. П.Б. и № 109193 нива н-ци Х.П.Б., със средна пазарна оценка от ..... лв.
На осн.чл.291 ГПК /отм./ въз основа на жребия и окончателният разделителен протокол на земеделските имоти Д. Т.  Ц. от с.Б., Севл.община ЕГН ... получава в дял и става собственик на следните имоти от
ДЯЛ ВТОРИ
     Ливада от 3.000 дка  четвърта категория, в местност „Нищиброд" имот № 012032, при граници: № 000081 широколистна гора на Държавно лесничейство, № 012033 ливада н-ци Б. И. Ч., № 012028 ливада н-ци Н. П.Н., № 012029 ливада н-ци Г. И. В. и № 012030 полски път на Община Габрово – пътища и дерета, със средна пазарна оценка от 1419 лв.
       Нива от 3,499 дка четвърта кат.местността
„Бенчов кайрак", имот № 054018 ,при граници: № 054019 – нива н-ци А.Т. С., № 054017 и № 000073 –полски път на Община Севлиево – пътища и дерета, № 054029 нива н-ци Х. Б. С., № 054021 изоставена нива на “.......т” ООД и № 054020 – изоставена нива на Община Севлиево Кметство с.К., със средна пазарна оценка от .... лв.
    Нива от 3,600 дка пета категория в местност “Арлапи” имот № 110025 при граници и съседи: № 110016 нива н-ци И.П. И., № 000286 и № 110026 – полски път на Община Севлиево-пътища и дерета и № 110024 ниво на ЗППК “.....”, със средна пазарна оценка от ..... лв.
На осн.чл.291 ГПК /отм./ въз основа на жребия и окончателният разделителен протокол на земеделските имоти З. С. И.от С.ул...... № .. ЕГН ..... получава в дял и става собственик на следните имоти от
ДЯЛ ТРЕТИ:
      Нива от 4,500  дка, четвърта категория, в
местност „Манастира", имот № 059040 , при граници: № 059030 нива н-ци И. Й. Г., № 059016 нива на Г. Б. Д., № 059026 нива н-ци Ю. Ю. С., № 000135 полски път на Община Севлиево –пътища и дерета и №059039 нива на “.....” ЕООД, със средна пазарна оценка от .... лв.
На осн.чл.291 ГПК /отм./ въз основа на жребия и окончателният разделителен протокол на земеделските имоти М.А. Г. от С. ж.к...... бл..... вх..... ет.... ап.... ЕГН ...... получава в дял и става собственик на следните имоти от
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ:
       Нива от 4,700 дка четвърта категория, м.”Горен Рандел”, имот № 066038, при граници: № 000230 и № 066035 полски път на Община Севлиево- пътища и дерета, № 066039 нива н-ци П.И.В., № 066040 нива на И. Х. Д., № 066047 нива на “....” ЕООД и № 066043 нива на Д. Я. Н., със средна пазарна оценка от .... лв.
На осн.чл.291 ГПК /отм./ въз основа на жребия и окончателният разделителен протокол на земеделските имоти И. И. Д. от с.К.,Севл.община ЕГН .... получава в дял и става собственик на следните имоти от
ДЯЛ ПЕТИ:
        Изостав.тр.нас. от 1,600 дка шеста категория,
в местност „Язовец", имот № 076050   при граници: № 076038 – полски път на Община Севлиево- пътища и дерета, № 076045 изост.тр.нас.на н-ци А.И. К., № 076051 изост.тр.нас.на “.....” ЕООД, № 076049 изост.тр.нас.н-ци И. С. М., със средна пазарна оценка от ..... лв.
Нива от 5,201 дка пета категория м.”Златев ялък” имот № 118030  при граници: 118034 нива н-ци И. И. И., № 118031 нива н-ци И. П.Д., № 118029 и № 000265 полски път на Община Севлиево-пътища и дерета и № 118036 нива на И. П. Б., със средна пазарна оценка от ... лв.
На осн.чл.291 ГПК /отм./ въз основа на жребия и окончателният разделителен протокол на земеделските имоти И. Д. И. от С. ул.... № .... ЕГН ..... получава в дял и става собственик на следните имоти от
ДЯЛ ШЕСТИ:
Изоставена нива от 4,699 дка пета категория, м.”Мешето”, имот № 113046, при граници: № 000277 широколистна гора на Държавно лесничейство, № 113032 изоставена нива н-ци Й.Д. Г., № 113033 изоставена нива н-ци Ц.Х.Ц., № 113048 полски път на Община Севлиево- пътища и дерета, № 113047 изоставена нива н-ци Т. Н. Ц. и № 113057 изоставена нива н-ци П.Н. П., със средна пазарна оценка от ..... лв.
      Ливада от 2,300 дка пета категория м.”Тудурча” имот № 116016, при граници: № 116015 ливада н-ци Б. С. К., № 116013 ливада н-ци Н. И.Т., № 116012 полски път на Община Севлиево- пътища и дерета и № 116017 ливада н-ци С. И. К., със средна пазарна оценка от .... лв.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ
ОСЪЖДА А.Б. И. от с.К. ,Севл.община ЕГН ... да заплати на М. А. Г. от С.ж.к..... бл..... вх.... ет.... ап.... ЕГН .... сумата от ... лв. ведно със законната лихва, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. С. И. от С. ул...... № ... ЕГН .... да заплати на М. А. Г. от С. ж.к...... бл..... вх.... ет.... ап.... ЕГН .... сумата от ..... лв.  ведно със законната лихва, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. Ц. от с.Б., Севл.община ЕГН ..... да заплати на И. И. Д. от с.К.,Севл.община ЕГН .... сумата от ... лв.  ведно със законната лихва, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т.  Ц. от с.Б., Севл.община ЕГН ..... да заплати на И. Д. И.от С. ул..... № ... ЕГН ... сумата от ... лв.  ведно със законната лихва, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. С.И. от С.ул..... № 8 ЕГН ..... да заплати на И.И. Д. от с.К.,Севл.община ЕГН .... сумата от ... лв.  ведно със законната лихва, начиная от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т.  Ц. от с.Б., Севл.община ЕГН .... и А. Б.И. от с.К. ,Севл.община ЕГН .... да заплатят по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса всеки по .... лв.
ОСЪЖДАМ. А. Г. от С. ж.к...... бл.... вх.... ет.... ап.... ЕГН ...., З. С. И. от С. ул..... № ... ЕГН ...., И. И. Д. от с.К.,Севл.община ЕГН ... и И.Д. И. от С. ул..... № ... ЕГН ..... да заплатят по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса всеки по .... лв
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

С решение № 117 т.2 стр.24 от 08.05 .2009 г. по гр.д. № 350/09 г. по описа на Районен съд Севлиево
Производството е по чл.81 ЗЗ /отм./ във вр. с чл.19 ал.2 от Наредба № 4/03 г. за задължителното застраховане /отм./ с цена на иска 72,38 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил “МАЗДА 232” с рег.№ ..... със собственика М.Й. М.
На 07.02.2004 г. в гр.Севлиево е реализирано ПТП по вина на ответника, който е управлявал посочения по-горе лек автомобил, при което е ударен паркиран автомобил “Сузуки Самурай” с рег.№ ...., собственост на Ц. Х. Ц. Ответникът е напуснал произшествието. При ищеца постъпва заявление за щета по лек автомобил “Сузуки Самурай” с рег.№ ..... и на собственика на пострадалия автомобил е изплатено обезщетение в размер на 72,38 лв. Поради това ищецът моли съда да уважи иска със законните последици.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок. В о.с.з. той не оспорва иска и счита, че дължи процесната сума.
По делото се събраха писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представената от РПУ Севлиево преписка по НП № 140 от 16.02.2004 г. на 07.02.2004 г. в гр.Севлиево е настъпило ПТП между автомобила, управляван от ответника, собственост на М.Й.М. и автомобил “Сузуки Самурай” с рег.№ ...., собственост на Ц. Х.Ц., който е бил паркиран и по вина на ответника ударен. Ответникът не е уведомил РПУ за произшествието, а го е напуснал, след което е бил издирен.
Собственикът на пострадалия автомобил е подал заявление до ищцовото дружество, при което е застрахован лекият автомобил “Мазда 232”, видно от приложената застрахователна полица. Образувана е щета № 5206027128346/04-060200014/04, извършен е оглед и на 01.03.2004 г. на собственика е изплатено обезщетение в размер на 72,38 лв.
Изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото МПС дава правото на регрес на застрахователя към ответника по силата на тогава действащите чл.81 от ЗЗ /отм./ и чл.19 ал. 2 от НЗЗ /отм./. Обстоятелството, че водачът виновно се е отклонил от проверка по установения ред за употреба на алкохол, като е напуснал мястото на произшествието и не е уведомил РПУ е приравнено с установена употреба на алкохол. Самият ответник не оспори в с.з. твърденията по исковата молба, основанието и размера на предявения иск.
В този смисъл искът е изцяло основателен и доказан и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума ведно със законната лихва от предявяване на иска 26.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът прави искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, “както и адвокатско възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 ГПК”. Пълномощникът на ищеца обаче не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което той няма да има право да обжалва решението в частта за разноските. По делото не е представен документ за адвокатско възнаграждение /пълномощното не съдържа такива данни/, поради което съдът не следва да присъжда такова. Или направените по делото разноски са в размер на 50 лв.д.т. и тази сума ответникът ще следва да заплати на ищеца.
Водим от горното съдът
 
                 Р              Е               Ш                 И:
 
ОСЪЖДА И.А. Ч.от С. ж.к...... бл.... вх.... ет.... ап.... ЕГН .... да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “.....” ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. пл...... № .., представлявано от Р. И. Я. ЕГН ... и К. М., заедно и поотделно, сумата от 72,38 лв. / седемдесет и два лв. 38 ст./, на осн.чл.81 от ЗЗ /отм./ и чл.19 ал.2 от НЗЗ № 40/03 г. /отм./ ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 26.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 50 лв./петдесет/.
Решението в частта за разноските не подлежи на обжалване, на осн.чл.80 изр.2 ГПК.
Решението в останалата част подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 118 т. 2 стр. 26 гр.Севлиево, 11.05.2009 г.
 
В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание на
двадесет и трети април през две хиляди и девета година в състав
 
                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
 
при секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА  гр. д.№ 339 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 99 ал. 1 от СК.
Водим от гореизложеното съдът
Р       Е        Ш        И    :
ПРЕКРАТЯВА бракът между от Н.Н.М. от гр. С., ж.к. ... № .., вх. ..,  ет. .. ап. .., ЕГН ... и К.Л.М. от с.г., С.А., ЕГН .., сключен с акт №  ../.. г.  гр. С., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 99 ал. 1 СК.
ДЪЛБОКОТО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брака е настъпило по ВИНА НА МЪЖА.
В бъдеще жената да носи брачната си фамилия М.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето В.К.М. ЕГН ... на майката Н.Н.М., като бащата К.Л. М. ще има право на свиждане с детето В. всяка първа и трета неделя от 08 до 18 ч., както и да я взима при себе си по един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. 
ОСЪЖДА К.Л.М. ЕГН ... да заплаща на малолетното си дете В.К.М. ЕГН ... чрез нейната майка и законен представител Н.Н.М. ЕГН ... ежемесечна издръжка по 80-осемдесет лв., считано от 24.02.09 г, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или отпаането й.
Допуска предварително изпълнение, в частта относно присъдената издръжка.
В бъдеще жената да носи фамилно име М.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. С., ж.к. ... № .., вх. ..,  ет. .. ап. .., на Н.Н.М.
ОСЪЖДА К.Л.М. ЕГН ... да заплати на Н.Н.М. ЕГН ... разноските по делото в размер на 325 лв.
ОСЪЖДА К.Л.М. да заплати по сметка на РС Севлиево и 25 лв. окончателна д.т. и 112 лв. върху присъдената издръжка.                  
 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

С решение № 119 т.2 стр.28 от 12.05 .2009 г. по гр.д. № 882/07 г. по описа на Районен съд Севлиево
 
Производството е за допускане съдебна делба на наследствени земеделски имоти и гори.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответниците са законни наследници на б.ж. на с.К., Севл.община В.М. Й. , в чието наследство са останали процесните имоти.Моли съда да допусне делбата им при посочените квоти, като съобрази саморъчното завещание в нейна полза, направено от Б. В.П.
Ответниците Б. Х. К. и И. Х. И., представлявани по реда на чл.50 ал.2 ГПК /отм./ от адв.З. Г. са съгласни да се допусне делба на наследствените имоти, като се съобрази броя на наследниците и квотите съгласно ЗН.
Ответницата Н. П. В.в писмената си молба от л.156-157 е взела становище само по саморъчното завещание на майка си Б. П., като го признава за действително и не прави искане за намаляване до размера на нейната запазена част.
Ответницата З. П. Г. не е оспорила иска за делба.
Ответниците И. И. П., А. И. Б., В. Д. П. и Б. Д. М. не се явяват и не са взели становище по предявения иск.
Ответницата И.Б. Х. е съгласна да се допусне делба на всички процесни имоти, но претендира да бъде призната за собственик на ¼ ид.ч. от тях по силата на саморъчното завещание от Д. В. В.
Ответникът И.В.М., чрез представителя по чл.50 ал.2 ГПК /отм./ адв.Хр.Х. е съгласен да се допусне делба на имотите при законните квоти.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: 
ПО СЪДЕЛИТЕЛИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
Предмет на предявения иск за делба са земеделски имоти и гори, останали в наследство от б.ж. на с.К., Севл.община В. М. Й., починал на ....... г.
От първоначално представеното от ищцата удостоверение за наследници на б.ж. на с.К., Севл.община В. М. Й. от 24.09.2007 г. – л.48 е видно, че наследодателят е имал четири деца – Б., И., Д.и Д. В този документ е отразено, че И. Б. Х. е “дъщеря наследник със завещание” на дъщерята на общия наследодател Д. Но още в исковата молба ищцата е посочила, че И.Б. не е дъщеря на Д., поради което съдът служебно изиска от Кметство с.К. да конкретизира удостоверението за наследници в тази част и изрично да посочи дали И. Б. е дъщеря на Д., или е само заветник. Освен това съдът изиска препис от акта за раждане на И. Б. и от него установи, че Д. не е майка на И. Б. - л.83. От писмо от 24.01.2008 г. на Кметство с.К. – л.101 и представеното към него ново удостоверение за наследници на В. М. Й. е установено, че И. Б. не е дъщеря на Д., а е наследник със завещание. Въпреки че до този момент по делото не са представени данни за завещание, съдът прецени, че следва да конституира И.Б. Х.а като страна по делото за изясняване на това обстоятелство. Затова с протоколно определение от 15.05.2008 г. – л.131 И. Б. Х.беше конституирана като ответник по делото, същата се яви в това с.з. и чрез пълномощника си адв.Р. представи и препис от универсално саморъчно завещание от 09.03.1997 г., изготвено от Д. В. В. в полза на И. Б.
Много по-късно, с писмена молба от 11.09.2008 г. – л.200, отв.З.П. Г. за първи път посочва, че наследодателят е имал още един син – И.В. М., който живее в А. и според нея е починал.
Това твърдение наложи извършване на служебни проверки, поради обстоятелството, че има данни и за друг наследник и с оглед разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН. В писмо от 26.09.2008 г. – л.204 Кметът на с.К.е уведомил съда, че наследодателят е имал още един син – И. В. М., роден на 06.02.1920 г., като същият се е изселил в А. и е починал там. За установяване по безспорен начин на тези обстоятелства бяха събрани преписи от актовете за раждане както от Кметството, така и от Община Севлиево и се установи по несъмнен начин, че наистина наследодателят е имал още един син – И. В. М. В поредно писмо от 22.10.2008 г. – л.220 Кметството уведоми съда, че липсват официални данни за смъртта на И. В. М. и твърденията в предишното писмо са получени от близки. От писмо от 17.11.2008 г. – л.228 на ГД”ГРАО” при МРРБ се установява, че в Национална база данни “Население” няма запис за лице с име И.В. М., роден на ....... г.
При тези безспорни писмени доказателства съдът счита за установено по несъмнен начин, че наследодателят е имал още един син, който не е призован по делото като сънаследник. Липсват доказателства, че той е починал, поради което съдът прие, че същият следва да бъде конституиран като страна по делото и с протоколно определение от 26.01.2009 г. – л.254 го конституира и допусна призоваването му по реда на чл.50 ал.1 ГПК /отм./ За негов представител беше назначен адв.Х., съгласно чл.50 ал.2 ГПК /отм./.
По този начин бяха определени страните по делото, в качеството си на законни наследници на общия наследодател И. В. М., а отв.И.Б. Х. – в качеството си на наследник по завещание на Д. В. – чл.16 ал.1 ЗН.
ПО ДЕЛБЕНИТЕ ИМОТИ
От решение № ...... от 17.06.1999 г. по преписка № .... и приложените към него скици, както и от решение № .... от 07.07.2000 г. по преписка № ..../98 г. и скиците към него, се установява по несъмнен начин, че на н-ци В. М.Й. са възстановени със завършени процедури по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, процесните земи и гори.
Спор между страните досежно делбените имоти няма и съдът счита, че именно това са имотите, останали в наследство от общия наследодател, подлежащи на делба.
ПО КВОТИТЕ НА СТРАНИТЕ
Общият наследодател е оставил пет деца, поради което всяко от тях /съответно наследниците на починал пряк законен наследник/ получава по една пета от наследството.
Налице са обаче две саморъчни завещания, които следва да бъдат обсъдени с оглед откритите производства по оспорването им.
ПО ЗАВЕЩАНИЕТО НА Б. В. П.
След смъртта си през 1999 г. тя е оставила три законни наследници – дъщери: ищцата и отв.З. П.и Н. П.
Със саморъчно универсално завещание от ..... г. – л. 49 Б. В.е завещала на дъщеря си П.П. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Останалите две дъщери на Б.В. са наследници със запазена част, но никоя от тях не е направила искане по чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на тяхната запазена част от наследството. Следва само да се отбележи, че първоначалното оспорване на завещанието от страна на адв.М. – представител по реда на чл.50 ал.2 ГПК /отм./ на отв.Н. П. беше изцяло оттеглено лично от тази ответница, след като е била уведомена за делото – л.156-157. По този начин и след като двете законни наследници не са оспорили завещанието на майка си и не са поискали намаляването му по реда на чл.30 ал.1 ЗН, следва да се приложи волята на Б.В.а и нейната част от наследството да се получи от ищцата по делото, в качеството й на наследник по завещание.
Делбеното имущество включва имоти, възстановени по реда на двата реституционни закона ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ. Към момента на изготвяне на завещанието тези имоти все още не са били възстановени от ОбСЗГ, видно от решенията и всъщност се касае за новооткрито наследство. Но съгласно разпоредбата на чл.90 а от ЗН, след като КС на РБ обяви за противоконституционна разпоредбата относно думата “завещание” , в сила от 16.03.1996 г., завещанието, съставено след одържавяване на имотите, има действие и за тези имоти, собствеността на които се възстановява.
Поради изложеното съдът счита, че ответниците З.П.Г. и Н. П. В. следва да бъдат заличени като страни по делото, тъй като въпреки качеството им на законни наследници на Б. В., съответно на В.М. Й., те не са оспорили завещанието на майка си Б. В. и не са направили искане по чл.30 ал.1 ЗН. Затова те не следва да участват във втората фаза на делбата.
ПО ЗАВЕЩАНИЕТО НА Д. В. В.
Съдът установи по безспорен начин, че тази дъщеря на общия наследодател не е оставила съпруг и деца, т.е. тя няма наследници с право на запазена част.
Но с универсално саморъчно завещание от ...... г. - л.128 тя е завещала цялото си имущество на отв.И. Б.Х. С оглед вида на завещанието и на осн.чл.16 ал.1 пр.1 ЗН отв.И. Б. се явява неин наследник /по завещание/.
С протоколно определение от 15.05.2008 г. – л.132 и по искане на ищцата беше открито производство по оспорване на това завещание. Ищцата твърди, че същото е нищожно на осн.чл.42 б.”б” във вр. с чл.25 от ЗН, тъй като “не е съставено и подписано като завещател от Д. В. В.”.
Безспорен факт е, че ако завещанието е нищожно, делът на Д. В. ще бъде разпределен между другите страни, които са законни наследници на братята и сестрите на завещателката.
За установяване на обстоятелството дали завещанието е писано и подписано от завещателката, беше допусната съдебно-графическа експертиза.
Сравнителен материал представи само отв.И.Б., въпреки че съдът задължи и ищцата да представи такъв, ако има. С писмена молба от л.194 пълномощникът на ищцата адв.Я.оспори разпореждането на съда, считайки, че доказателствената тежест е само върху отв.И. Б. Съдът категорично не е съгласен с подобно процесуално поведение, тъй като в случая не се касае за разместване на доказателствената тежест, а за събиране на сравнителен материал, необходим както на експерта, така и на съда за произнасяне по действителността на завещанието. Очевидно е, че съзнателното непредставяне на такъв би било единствено и само в полза на ищцата, която е оспорила завещанието. Т.е. нейният интерес е да не представи материал, дори и да го има. Съдът счита, че подобно процесуално поведение е злоупотреба с право и че страните са длъжни да съдействат на съда за изясняване на всички обстоятелства по делото.
Експертът се произнесе с две експертизи – първоначална и допълнителна, поради допълнително представения сравнителен материал от отв.И. Б. – л.л.190 и 211. Следва да се отбележи, че представените писма за сравнителен материал бяха оспорени от адв.Я. в с.з.на 11.09.2008 г., тъй като “не може да се направи извод, че това е документ, изходящ от Д. В. В.”. Съдът е на становище, че подобно оспорване е направено само и единствено с една цел – съдът да приеме липса на сравнителен материал и оттам недействителност на завещанието. Съдът счита, че ако тези писма, представляващи сравнителен материал, са писани от друго лице /при сравнение със завещанието/ това ще бъде отразено от в.л. и категоричната разлика в почерците ще даде основание да се приеме, че не е доказано саморъчното изписване на завещанието от завещателката.Затова съдът следва да обсъди заключенията.
В първото заключение обаче експертът е посочил, че като сравнителен материал е ползвал и представените от адв.С.Я. три ръкописни текста. Всъщност това е сравнителен материал, представен първоначално от пълномощника на ищцата по откритото производство за оспорване завещанието на Б. В., извършено от адв.М.. Т.е. този сравнителен материал не е относим към завещанието на Д.В., за което адв.Я.не е представила сравнителен материал /както беше посочено и обсъдено по-горе/.
В заключението на в.л. – л.190 обаче е отразен само ръкописния текст, представен от отв.Б., поради което смесването на двата отделни сравнителни материали не се е отразило на заключението.
Съгласно това заключение експертът допуска, че текстът на саморъчното завещание и ръкописният текст от сравнителния материал, започващ с думите “И. наближава зимата...”, са писани от едно лице. В това заключение обаче той не може да отговори на въпроса подписано ли е от завещателката завещанието, “поради недостатъчния сравнителен материал”.
След изследване на допълнителния сравнителен материал, в заключението си от л.211 експертът допуска, че думата “Мита”, изписана за подпис след “завещател” в саморъчното завещание и ръкописните текстове – сравнителен материал, са писани от едно лице. Т.е. подписът под завещанието е вероятно да е положен от лицето, писало писмата, представляващи сравнителен материал.
Безспорно е, че трудността по установяване кой е писал и подписал завещанието изхожда от обстоятелството, че и в двете заключение в.л. допуска това, което е отразено като крайно заключение. А то е, че на първо място двете писма, започващи с думите “И. наближава зимата...” и “И. пиши ти баба ти...” и ръкописния текст от завещанието са писани от едно лице, както и обстоятелството, че думите “Мита” по завещанието и писмото “И.пиши ти баба ти” са писани от едно лице.
Съдът е на категоричното становище, че това лице е завещателката и тя е писала и подписала саморъчното завещание. Предпазливостта на експерта произтича от обстоятелството, че сравнителният материал е малко и недостатъчен, за да се произнесе категорично, а не вероятно. Освен това стойността на заключението е изключително сериозна и касае кой следва да получи част от имуществото, което експертът е осъзнал и изрично е посочил и в двете заключения. Съдът обаче е убеден, без никакви съмнения, че завещателката е автор на завещанието.Въпреки малкият по обем сравнителен материал, оспорен от ищцата не конкретно и мотивирано, а като злоупотреба с право с цел ответницата И. Б. да бъде заличена като страна, и като има предвид заключенията в частта им “оглед и изследване”, съдът счита, че са налице достатъчни съвпадения между почерците и подписа и те водят до изложения по-горе извод. Безспорно е, че при всеки почерк могат да бъдат констатирани и различия при различни книжа. От значение е конкретното място и време на изписване на текста и подписа, състоянието на пишещия, времето, с което разполага и т.н.
Мотивиран от горното съдът приема, че саморъчното завещание на Д.В. е действително, защото е писано и подписано от нея и оспорването му от ищцата не е доказано. Завещанието отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН, вкл. и досежно подписът, който е поставен след завещателните разпореждания. Обстоятелството, че подписът представлява изписване на собственото име на завещателката, не променя извода на съда. Очевидно точно по този начин се е подписвала завещателката, видно и от сравнителния материал и това изписване е било характерно за много възрастни хора с недостатъчна степен на образование.
И след като се произнесе по завещанията, съдът следва да определи квотите на страните.
Най-много законни наследници има дъщерята на наследодателя И. В.а, която е оставила за свои преки законни наследници синове Х.и И., всеки от тях получил по 1/10 от частта на майка им, която е 1/5. Всеки от синовете има по двама законни наследници, като се има предвид, че Б. И. не е оставил дете и съпруг и частта му се наследява от И. и А. По този начин ответниците И. , Б., И. и А. получават по 1/20 , тъй като 1/10 : 2 = 1/20.
Частта на сина на общия наследодател Д. В. се разпределя по равно между двете му деца – ответниците В. и Б. и всеки получава по 1/5 : 2 = 1/10 = по 2/20.
Частта на Б. В. 1/5 се получава изцяло по завещанието от ищцата = 4/20.
Останалите две страни – отв.И. Б.и И.В. получават по 1/5 = по 4/20.
По този начин следва да се образуват 20 равни дяла, от които по 4 равни дяла за ищцата, И. Б. и И. В., по 2 равни дяла – за В. и Б. Д. и по 1 равен дял за Б.а и И. Х. и И. и А. И.
Водим от гореизложеното съдът
 
                          Р                 Е                 Ш                    И:
ДОПУСКА съдебна делба между П. П. Н. от гр.П.ул.... № .. ЕГН ...., И. Х. И.  с постоянен и настоящ адрес  гр.... ул..... № .. ЕГН ...., Б. Х. К. с постоянен адресгр..... ул..... № .. ет.1 ап..... ЕГН ...., И. И. П. от с.К....., общ.С...., обл.В.Търново ул..... № .... ЕГН ...., А. И. Б. от с.К...., общ.С....., обл.В.Търново ул...... № .... ЕГН ..., В. Д.П.от гр. В...... ул...... № ..... ЕГН ....., Б. Д. М. от гр.В..... ул....... № ..... ЕГН ....., И. Б. Х. от гр.П...... ур....... № ...... ЕГН ..... и И. В. М. с последен известен адрес с.К.......Севл.община, за следните земеделски земи и гори, описани подробно в Решение № ...../...... год. по преписка № ...... на ОСЗГ гр. Севлиево и Решение № ..../..... год. по преписка № ...../........ год. на ОСЗГ гр. Севлиево, а именно:
1) НИВА с площ от 5.361 дка (пет декара триста шестдесет и един кв. м.), трета категория, находяща се в местността „Ломенски рът", съставляваща имот № .... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ... Нива на насл. на И. Д. Н. имот № .... Нива на насл. на Т. И. А., имот № .... Нива на насл. на А.И. Ц., имот № ..... Нива на насл. на Н. Д. . имот № .... Полски път на с. К.;
2) НИВА с площ от 11.161 дка (единадесет декара сто шестдесет и един кв. м.), четвърта категория, находяща се в местността „Нистасово", съставляваща имот № .... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ... Нива на насл. на И. С. Х., имот № ... Полски път на е. К., имот № .... Нива на насл. на М. М. Ц., имот № .... Нива на насл. на Х. П. П., имот № ..... Нива на Г. И. Ц.;
3) НИВА е площ от 10.100 дка (десет декара и сто кв. м.), трета категория, находяща се в местността „Голяма нива", съставляваща имот № ..... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № .... Нива на насл. на Д.Х. С., имот № ..... Нива на насл. на И.И. К., имот № ... Нива на насл. на И.А. Г., имот № ..... Нива на насл. на Н.Х.Ш. и др., имот № .... Нива на насл. на Р. И. и И. С., имот № ..... Полски път на с. К.;
4) ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 3.890 дка (три декара осемстотин и деветдесет кв. м.), четвърта категория, находяща се в местността „Дялът", съставляваща имот № ..... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ..... Изоставена нива на насл. на И.Х. Б. и др., имот № .... Изоставена нива на насл. на Ц. М.А., имот № ..... Пасище, мера на с. К..., имот № .... Полски път на с. К.;
5) НИВА с площ от 3.800 дка (три декара и осемстотин кв. м.), четвърта категория, находяща се в местността „Димовско дере", съставляваща имот № .... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ..... Нива на насл. на М.К. Д., имот № .... Полски път на с. К., имот № ..... Нива на насл. на Ц. Г.М., имот № ..... Широколистна гора на Държавно лесничейство;
6) ЛИВАДА с площ от 7.007 дка (седем декара и седем кв. м.), трета категория, находяща се в местността „Патрава гора", съставляваща имот № ..... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ...... Ливада на с. К., имот № ..... Дере на с. К. имот № ..... Ливада на насл. на Т.Х. Д., имот № ... Полски път на с. К.;
7) НИВА с площ от 3.289 дка (три декара двеста осемдесет и девет кв. м.), втора категория, находяща се в местността „Между габри", съставляваща имот № ...... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ... Нива на насл. на В. И. К., имот № ...... Нива на И. Н. И., имот № ..... Нива на насл. на Н. А. К., имот № ..... Нива на насл. на И. Х. Д., имот № ..... Нива на насл. на Х. А. Г., имот № ..... Полски път на с. К.;
8) ИЗОСТАВ. ТР. НАСАЖДЕНИЕ с площ от 4.330 дка (четири декара триста и тридесет кв. м.), десета категория, находяща се в местността „Гостовец", съставляваща имот № ...... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № .. Изостав. тр. нас. на насл. на А. М.П., имот № .... Изостав. тр. нас. на насл. на Г. И. М., имот № .... Изостав. тр. нас. на насл. на Х. П. Ц., имот № ..... Изостав. тр. нас. на насл. на И. И. Т., имот № ..... Изостав. тр. нас. на насл. на И. Х.Р., имот № .... Полски път на с. К.;
9) НИВА с площ от 3.521 дка (три декара петстотин двадесет и един кв. м.), девета категория, находяща се в местността „Ката", съставляваща имот № .... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ... Нива на насл. на А. Н. Г., имот № .... Полски път на с. К., имот № ..... Нива на насл. на М. Х. Г., имот № ..... Нива на О. Х.П., имот № ..... Нива на С.Х. П., имот № .... Нива на И. В. К., имот № ..... Нива на насл. на И. Н. П., имот № ..... Нива на насл. на Н.Й.К.;
 
10)НИВА с площ от 9.540 дка (девет декара петстотин и четиридесет кв. м.), трета категория, находяща се в местността „Бидевра", съставляваща имот № ...... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № .... Нива на насл. на В.Т. П., имот № .... Полски път на с. К., имот № .... Нива на Г. И. Ц., имот № .... Нива на насл. на П. М. П., имот № .... Нива на И. Ц. Д., имот № ..... Нива на Й. Х. Й.;
11)НИВА с площ от 11.161 дка (единадесет декара сто шестдесет и един кв. м.), девета категория, находяща се в местността „Бранището", съставляваща имот № .... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ... Пасище с храсти на А. В.Д., имот № .... Полски път на с. К., имот № .... Нива на насл. на П.И.П., имот № .... Нива на насл. на И. Х. Р., имот № .... Нива на насл. на П. К. К., имот № .... Широколиста гора на Държавно лесничейство;
12)ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 5.060 дка (пет декара и шестдесет кв. м.), осма категория, находяща се в местността „Сюрюк Гюрюне", съставляваща имот № ...... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № .... Изоставена нива на насл. на Х. И. Т., имот № .... Изоставена нива на насл. на К. А.А., имот № .... Изоставена нива на насл. на А. Ц. Ц., имот № .... Полски път на с. К., имот № .... Полски път на с. К.;
13)ШИРОКОЛИСТНА ГОРА с площ от 2.577 дка (два декара петстотин седемдесет и седем кв. м.), отдел 503, подотдел ,,п", находяща се в местността „Паничката", съставляваща имот № ..... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ..... Широколистна гора на насл. на Р. Х. С., имот № .... Широколистна гора на насл. на В. М. Й., имот № ..... Полски път на с. К., имот № ..... Широколистна гора на насл. на А. И. Г., имот № .... Широколистна гора на насл. на И. И. К.;
 
14)    ШИРОКОЛИСТНА ГОРА с площ от 5.435 дка (пет декара четиристотин тридесет и пет кв. м.), отдел 383, подотдел ,,ф", находяща се в местността „Паничката", съставляваща имот № ....... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ... Ливада на Общински народен съвет, имот № .... Широколистна гора на насл. на С. Г. Ц., имот № .... Полски път на с. К., имот № ..... Широколистна гора на насл. на В. М. Й., имот № .... Широколистна гора на насл. на Р.Х. С.;
15)    ШИРОКОЛИСТНА ГОРА с площ от 10.693 дка (десет декара шестстотин деветдесет и три кв. м.), отдел 370, подотдел ,,с", находяща се в местността „Усоито", съставляваща имот № ..... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ..... Иглолистна гора на насл. на И. Х. Д., имот № ...... Изоставена нива на насл. на Г. П. П., имот № ..... Широколистна гора на насл. на Х. Р. П., имот № .... Водно течение на МООС, имот № ...... Широколистна гора на насл. на Н.Ц. М., имот № ...... Иглолиста гора на насл. на С. В. Р., имот № .... Иглолистна гора на насл. на И. М. Б.;
16)        ШИРОКОЛИСТНА ГОРА е площ от 22.807 дка (двадесет и два декара осемстотин и седем кв. м.), отдел 370, подотдел „с", находяща се в местността „Усоито", съставляваща имот № ...... по картата за възстановената собственост на с. К., при граници и съседи: имот № ..... Водно течение на МООС, имот № ....... Изоставена нива на насл. на В.Т. П., имот № .... Изоставена нива на И. Ц. Д., имот № ..... Изоставена нива на насл. на И. И. К., имот № .... Изоставена нива на Д.И. К., имот № .... Изоставена нива на М.И. М., имот № .... Полски път на с.. имот № ... Пасище, мера на Общински народен съвет, имот № ... Широколистна гора на насл. на С. С.Б.
Делбата да се извърши, като от имотите се образуват двадесет равни дяла, от които по четири равни дяла за П. П. Н., И. Б.Х. и И. В. М., по два равни дяла за В. Д. П. и Б. Д. М. и по един равен дял за И. Х. И., Б. Х. К., И. И.П. и А. И. Б.
Делбата да се извърши с помощта на лицензирана по ЗСПЗЗ експертиза, определена от съда след внасяне на депозит в размер на ..... лв. от ищцата в 5-дневен срок от съобщението до нея, със задача: реалната поделяемост на имотите и средната им пазарна оценка.
ЗАЛИЧАВА като съделители и страни по делото З. П.Г. от гр.П... ул........ вх..... ет..... ЕГН ...... и  Н П.В от гр...... ул......... бл..... вх..... ет..... ап..... ЕГН .......
ПРИЕМА, че оспорването от ищцата П. П. Н. на саморъчно завещание на Д. В. В. от ...... г., НЕ Е ДОКАЗАНО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено с мотивите.
 
                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете

Р Е Ш Е Н И Е № 120 т.2 стр. 33 гр. Севлиево 12.05.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
 на тридесети април       
 през   две хиляди и девета година, в състав:
                                                            Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
           
при секретаря       И. Ц. 
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА  гр.д. № 422 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 Производството е по чл.99 ал.1 СК.
Водим от гореизложеното съдът
                           
                                         Р                   Е                  Ш                     И:
           
ПРЕКРАТЯВА брака между Ю. Г. Й. от гр.С. ж.к. ....... бл..... вх...... ет...... ап...... ЕГН ...... и В.К.Й. от с.Г., Севл.община ЕГН ......., сключен на ..... г. в гр.С.... с акт № ...., поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и на осн.чл.99 ал.1 СК.
ВИНОВНИ за дълбокото и непоправимо разстройство са ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
В бъдеще жената ще носи предбрачната си фамилия Б.
ОСЪЖДА В. К. Й. от с.Г., Севл.община ЕГН ..... да заплати по сметка на Районен съд Севлиево допълнителна д.т. в размер на 25 / двадесет и пет / лв.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е № 121 т.2 стр. 34 гр. Севлиево 12.05.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в публично заседание
 на   тридесети април       
 през две хиляди и девета година, в състав:
 
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
           
при секретаря    И. Ц.                                  и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА                 гр.д. № 273                     по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.86 СК.
В исковата молба ищецът, действайки като непълнолетен със съгласието на майка си, твърди, че ответникът е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 30 лв., определена по гр.д.№ ...../99 г. на Севлиевския районен съд. Счита, че съществено са се изменили обстоятелствата от предишното определяне на издръжката и моли съда да уважи иска със законните последици.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок. В о.с.з. оспорва иска по размер.
По делото се събраха писмени   доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от приложеното гр.д.№ ..../99 г. на Севлиевския районен съд, чрез спогодба от 13.07.1999 г. ответникът се е задължил да заплаща на детето си Б. ежемесечна издръжка по 32 лв. /а не както е посочено в исковата молба от 30 лв./   
Изминали са 10 години   от предишното определяне на издръжката.Това е един изключително дълъг период от време, през който е настъпила съществена промяна в жизнения стандарт на живота, която е трайна и обуславя основателността на предявения иск за увеличение на издръжката. Това е ясно изразено и чрез размерите на минималната работна заплата, която към м.юли 1999 г. е била 61 лв. – д.в.бр.7/99 г., а сега е 240 лв.
Затова като основателен искът следва да се обсъди по размер.
Ищецът, който сега е на ..... г., претендира максималния размер издръжка от 80 лв., като този размер е съобразен с нормативната уредба за размера на издръжките, посочен в ПМС № 2/99 г., тъй като съгласно чл.85 ал.1 СК размерът на издръжката се определя в граници, установени от МС. Съгласно последното изменение на това постановление дължимата от родителя издръжка е в граници между 30 и 80 лв. / д.в.бр.117/02 г. /
За да се задоволят нуждите на ищеца, който учи в СХУПИ в гр.Т., видно от уверение № 14 от 27.01.2009 г. и безспорно се нуждае от повече средства за издръжката си, родителите ще следва да му осигурят обща месечна издръжка по 150 лв. Съдът е на становище, че и този размер е изключително нисък с оглед стандарта на живот, но при действието на чл.85 ал.1 СК във всички случаи родителят, който упражнява родителските права, фактически дава много повече средства от другия родител, за който е налице максимално определен допустим размер издръжка.
При разпределението на издръжката съдът преценява възможностите на родителите. Майката е представила документ за доходите си, от който е видно, че тя получава брутно средно месечно трудово възнаграждение в размер на .... лв. Ответникът не е представил такъв документ /въпреки че беше задължен/ и твърди, че от м.ноември 2008 г. е безработен. Безспорно е обаче, че същият е трудоспособен и здрав и не съществува обективна причина, поради което дължимата от него издръжка да се намали. Съдът счита, че ответникът ще следва да заплаща занапред претендирания максимален размер издръжка и с оглед на обстоятелството, че майката полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Освен това дълги години той е заплащал много нисък размер, който сега е минималният. Обясненията на ответника в с.з., че има документи за изплатени от него 1500 лв. за издръжката, не следва да се обсъждат, тъй като касаят минал период от време и са ирелевантни. Новият размер издръжка от 80 лв. ще се дължи ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, начиная от предявяване на иска 16.02.2009 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането й.
В този смисъл предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер.
Допуска се и предварително изпълнение на решението, на осн.чл.242 ал.1 ГПК.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд-Севлиево д.т. в размер на 69,12 лв., както и да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на   50 лв.
Водим от горното съдът
 
                                 Р             Е               Ш              И:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, определена по спогодба от 13.07.1999 г. по гр.д.№ ..../99 г. на Севлиевския районен съд , като го УВЕЛИЧАВА,както следва:
ОСЪЖДА М. Ц. М. от с.С.,Севл.община ЕГН .... да заплаща на непълнолетния си син Б.М. М.  ЕГН ...., действащ със съгласие на майка си Р. Т. Б. ЕГН ..., двамата от гр.С. ул...... № .....   ежемесечна издръжка с 48 лв. /четиридесет и осем / повече, или по 80 / осемдесет / лв., ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, начиная от 16.02.2009 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането й, на осн.чл.86 СК, както и направените от тях разноски в размер на 50 лв. /петдесет/, а по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 69,12 лв./ шестдесет и девет лв. 12 ст. /
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн.чл.242 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от 15.05.2009 г., за което страните са уведомени в о.с.з.

Р Е Ш Е Н И Е № 122 т.2 стр. 36 гр. Севлиево 12.05 .2009 година
                            
 
                                         В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Севлиевският районен съд в публично заседание …………
На 11 май
през две хиляда и девета година:
 
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР ИВАНАКОВ
 
 
При участието на секретар С. С.   ,разгледа докладваното от съдия ИВАНАКОВ    гр.д.№ 408/09 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе в предвид следното :
Искът е с правно основание чл.106 ал. 5 СК.
Водим от горе изложеното съдът
                                      Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА постановените по-рано мерки с решение № 447/23.04.2001г.по гр.д.№...../01г.арх.№......./01г.относно упражняването на родителски права и издръжка и ОПРЕДЕЛЯ НОВИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.106 ал.5 СК,както следва :
ПРЕДАСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето И... родена на ......г.на бащата Ц. И.Г.,като майката ще има право на свиждане с детето Ива всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 18 часа и да го взема при себе си по един месец през лятото,когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н. Г. А. от с.Х.Севлиевско ЕГН .... да заплаща на И. Ц. Г.А,действуваща със съгласието на баща си Ц. И. Г. ЕГН .... и двамата на адрес С. ул.” ......” № .... вх”...” ет .... ап..... п.к.... ежемесечна издръжка в размер на сумата от 70 лв./седемдесет лева/ платима с лихвата върху просрочие,начиная от 12.03.2009г.до настъпването на законни причини за отпадането на така определената издръжка, д.т. по сметка на съда в размер на 100.80лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
Разноските остават в тежест на ищеца така както са направени.
Решението с мотивите може да се обжалва пред Габ.окръжен съд,като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 123 том 2 стр. 38 гр.Севлиево, 15. 05. 2009г.
 
В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание на
дванадесети май през две хиляди и девета година в състав
 
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
    
при секретаря К.Н. в присъствието на прокурора        като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр.д.№ 977 по описа за 2007 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е за делба и се намира във втората фаза.      
С решение № ../.. г. Делба между страните е допусната, като са образувани два равни дяла - по един равен дяла за всяка от страните. Изготвено е решение, с което е съставен проект за разделителен протокол. В с.з., страните, редовно призовани, не са се явили и не са предявили възражения по него.
При това положение, съдът приема, че следва да обяви за окончателен така изготвения разделителен протокол.
След като настоящото решение влезе в сила, съдът ще призове страните за теглене на жребий. 
Водим от гореизложеното съдът
              Р             Е             Ш              И      :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ между И.Х.Х. ЕГН ... от с. Л., Община С., чрез адв. П.К.К., гр. С., ул. “...” .., ет. .. и С.Ц.Б., ЕГН ... от с. Л., общ. С., върху земеделски земи и гори в землището на с.с., както следва: 
І. Възстановени с Решение 335/17.02.1999 г. на ПК С.: Скици Ф00922/ 13. 08. 2007 г.   Ф00923/13. 08. 2007 г Ф00924/ 13.08.2007 г.,    Ф00925/ 13. 08. 2007 г.,    Ф00928/ 13. 08. 2007 г . и Ф00929/ 13. 08. 2007 г. 
1. ИМОТ (НИВА) - в землището на с.Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 16.788дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 16.788 дка х 340 лв. - 5708 лв.
2. ИМОТ (НИВА) - в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 10.996 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... -10.996 дка х 340 лв - 3739 лв.
3. ИМОТ (НИВА) ном. 119022 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 5.781 дка находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 5.781 дка х 250 лв. - 1445 лв.
4. ИМОТ (ПАСИЩЕ, МЕРА) - 174002 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ.С., с площ от 3.001 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 3.001 дка х 160 лв. - 480 лв.
5. ИМОТ (НИВА) - 196008 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 18.002 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 18.002 дка - 3586 лв.
 9. ИМОТ (ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА) - 209025 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 3.594 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 3.594 дка - 898 лв.
ІІ. Възстановени с Решение 253/01.10.1997 г. на ПК С.: Скици Ф00926/13.08.2007 Ф00850/08.06.2007 г. и Ф00927/13.08.2007 г.; 
10. ИМОТ (НИВА) - 182005 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 0.763 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... от 0.763 дка - 259 лв.
11. ИМОТ (НИВА) - 182054 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 0.432 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 2.078 дка - 706 лв.
ДЯЛ ПЪРВИ - 1. ИМОТ (НИВА) – 104030- І, 2. ИМОТ (НИВА) – 107011- І, 4. ИМОТ (ПАСИЩЕ, МЕРА) – 174002, 5. ИМОТ (НИВА) – 196008 И 11. ИМОТ (НИВА) - 182054 
ОБЩО ЗА 8079 ЛВ.
ДЯЛ ВТОРИ: 1. ИМОТ (НИВА) – 104030- ІІ, 2. ИМОТ (НИВА) – 107011- ІІ, 3. ИМОТ (НИВА) ном.119022, 9.ИМОТ (ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА) – 209025, 11. ИМОТ (НИВА) – 182054,12. ИМОТ (НИВА) – 185069
ОБЩО ЗА 8079 ЛВ.
ІІІ. Възстановени с Решение 48/30.06.2000 г. на ПК С.: Скици - 333010/06.07.2000 и Ф00930/13.08.2007 г.; 
13. ИМОТ (ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ) - 333010 в землището на с. Л. с ЕКАТТЕ 43966, общ. С., с площ от 1.500 дка., находящ се в местността “...” при граници (съседи): ... - 8050 ЛВ.
ДЯЛ ПЪРВИ: 13. ИМОТ (ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ) - 333010 И 14. ИМОТ (ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ) - 343005 –І- ОБЩО ЗА 4287 лв.
ДЯЛ ВТОРИ: 14. ИМОТ (ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ) - 343005 –ІІ- ОБЩО ЗА 4287 лв..
 Решенията подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.

Р Е Ш Е Н И Е №124 том 2 стр. 39 гр. Севлиево 19.05.2009 г.
 
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в открито заседание
 на   осемнадесети май     
 през   две хиляди и девета година, в състав:
 
Председател: Валерия Аврамова
           
при секретаря    С.Г.    
и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията Аврамова по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.87 ал.3 ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че с нот.акт № 104 том V рег. № 8496 н.д.№ 767/….. г. на Нотариус К. са продали на ответницата – тяхна внучка, процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. По това време ответницата е живяла с тях, но пари за тяхната издръжка е изпращала нейната майка и тяхна дъщеря П. Р., работеща в чужбина. През м.май 2008 г. ответницата е заживяла на квартира заедно със семейството си и оттогава престанала да се интересува от възрастните хора. Това наложило дъщеря им да се върне от чужбина и сега тя полага грижите за тях. Считат, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответницата по сключения договор и молят съда да го развали. Не претендират разноските по делото.
Ответницата не е представила отговор на исковата молба и не се яви в открито съдебно заседание.
С мотивирано протоколно определение от 18.05…….. г. е уважено искането на ищците за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяването му – формални или процесуални, по чл.238 ал.1 ГПК, и изискване по същество – по чл.239 ал.1 ГПК.
Съдът приема предявения иск за вероятно основателен с оглед фактическите твърдения на ищците и представените към исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ответницата. Тези твърдения оправдават заявения с исковата молба петитум. Следва да се отбележи, че в о.с.з. беше установено и обстоятелството, че ответницата не е била в граждански брак по време на сключване на сделката, поради което е изключителен собственик на имота по силата на прехвърлителната сделка.
На осн.чл.239 ал.2 изр.1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Водим от горното съдът
 
Р               Е              Ш                И:
           
РАЗВАЛЯ договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 104 том V рег. № 8496 н.д.№ 767 от 30.11.2007 г. на Нотариус К. , с който Е.Х.Р. ЕГН ********** и Р.Ц.Р. ЕГН **********,*** са продали на Е.Л.С. ЕГН ********** *** ж.к.Митко Палаузов бл.2 вх.В ет.4 ап.12 следния свой недвижим имот: УПИ ІV /четвърти/ кад.№ 587 /петстотин осемдесет и седем/ в кв.71 по плана на с.К., Севл.община, урегулиран от 1640 кв.м, със собствено място в него от 865 кв.м, при съседи: улица, общински терен, УПИ ІІІ-588, УПИ V-586 и УПИ VІ- 589 ЗАЕДНО с построените в него двуетажна жилищна сграда масивна, със застроена площ от 52 кв.м, състояща се: първи етаж – две стаи, баня с тоалетна и маза, втори етаж – три стаи и коридор; гараж масивен с ж.б.плоча със застроена площ от 15 кв.м; едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 21 кв.м; двуетажна стопанска сграда със застроена площ от 28 кв.м, подобрения и насаждения, поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ и на осн.чл.87 ал.3 ЗЗД.
Да се уведомят ищците, че следва да извършат вписване на решението в шестмесечен срок след влизането му в сила,на осн.чл.115 ЗС във вр. с Правилника за вписванията.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
На осн.чл.240 ал.1 ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на ответницата, която има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.240 ал.1 и 2 ГПК.

Р Е Ш Е Н И Е № 125 т.2 стр. 40, гр. Севлиево 20.05.2009 година
                            
                                         В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Севлиевският районен съд в публично заседание …………
На 11 май
през две хиляда и девета година:
 
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Владимир   Иванаков
 
 
При участието на секретар С.С.   ,разгледа докладваното от съдия Иванаков гр.д. 385/09 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе в предвид следното :
Искът е с правно основание чл.29 хипотеза 1-ва във вр. с чл.27ЗЗД.
Ищеца твърди в исковата си молба, че с нот.акт за продажба на недвижим имот със запазено право на ползване под № ......том V рег.№ ..... нот.д.№ ....../08г.на нотариус Н.К. с район на действие С......., е продал на ответника апартамент представляващ самостоятелен обект ,находящ се в гр.Севлиево /подробно описан в исковата молба/,избено помещение и таванско помещение.Договорът е сключил при следните обстоятелства –постъпил е на лечение в Общинска болница Севлиево в която е работел ответника като хирург.Последният му е предложил да се грижи за него,като го гледа и издържа.Ищеца се е съгласил,като е предоставил документи необходимо за прехвърлянето на имота.В един последващ момент,след сключването на договора е разбрал ,че същият е оформен като покупко-продажба,а не като договор срещу задължение за гледане и издръжка.По този начин ответника го е заблудил и измамил при оформянето сделката .Мотивът му ,за да подпише нот.акт е,че ответника ще се грижи за него,ще го издържа и ще получава лекарска помощ.Моли да се уважи искът с законните последици.
Ответника оспорва искът,излага съображения и моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
С нот.акт № ....... том V рег.№....... нот.д. ......./2008г. На нотариус Н.К. № ...... при нот.камара,ищеца Б.Ж. е продал на ответника П.П. собствения си недвижим имот:апартамент представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........ находящ се в С... по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес С. ул......” № ...... ет.... ап .... с площ 86.83 кв.м. с избено помещение № ..... от 11.95 кв.м.,таванско помещение № ..... от 13.11. кв.м. и 3.42% ид.части от общите части на сградата и право на строеж върху поземлен имот ....... при съседни имоти за сумата от ....... лв.която сума продавачът си е получил от купувача изцяло и в брой.Продажбата се извършва при условие,че продавачът запазва правото си на ползване спрямо продавания имот изцяло и пожизнено.
Съдът квалифицира спорното право,като изхожда от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба и петитума.Това е направено с доклада по делото и е определен неговият предмет.
Ищеца Б.Ж. е основал иска си на измамата,като основание за унищожение на договора.Съгласно чл.29 ЗЗД една сделка е сключена под измама,ако сключващият е подведен умишлено от другата страна в заблуждение.Фактическият състав на измамата се състои от следните елементи:1/едната страна по сделката да е в заблуждение,2/заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 3/сделката да е сключена поради заблуждението.Тези елементи трябва да съществуват в кумулативно единство.Отсъствието на един от тях,означава че няма измама.
Съдът приема за безспорно установени следните факти :
1/Изразането съгласие от ищеца Ж. към момента на сключването на сделката не е засегнато от порок на волята му,защото е налице съответствие между съзнавано желание и неговото външно проявление.Направената преценка в един по късен момент,след сключването на сделката,че е постъпил неправилно вземайки погрешно решение в резултат на измамливите действия от страна на ответника/ както се твърди в исковата молба/ не се отразява върху действителността на сделката.Последната е произвела валидни правни последици,поради изразеното от ищеца Ж. съгласие към момента на сключването и.
Не е налице и основание за унищожаемост на сделката по чл.29 ЗЗД,тъй като не е налице елемент от фактическият състав на измамата-няма умишлено въвеждане в заблуждение.
2/По делото е разпитан като свид. К. Н.Този свидетел не установява някакви действия от страна на ответника П.,който да са въвели в заблуждение ищеца,преди да подпише сделката,а обяснява какви представи е имал ищеца за сделката след като е сключена,а именно цитирам част от показанията му :-“...Дал е апартамента на П.,като уговорката е била за гледане.Предполагам,че когато е получил нот.акт е разбрал,че няма задължения да го гледа,да го обслужва..”. Съдът няма основание да не кредитира показанията на този свидетел в цялост така както са депозирани,тъй като не са опровергани от други доказателства и не се намират в разрез с останалите.Същите сочат,че ищеца е имал невярна представа за съдържанието на договора,за грешка,която е разбрал след сключването му и че няма да настъпят тези последици който е целял,а други.
Съдът приема,че ищеца е знаел за съдържанието на сключеният договор.От представената молба от страните по делото за покупка на недвижим имот-цена ......... лв. от ........2008г.до нотариус Н.К. се установява по несъмнен начин,че при изповядането на нот.акт за покупко-продажба,ответника П. не е поемал задължение за гледане и издръжка на ищеца Ж..Такива правни последици не са породени,тъй като не са били предмет на сделката.Ищеца е имал точна представа за договора и е желал да се извърши покупко-продажба.
Дори да се приеме,че е налице грешка в съображенията, в мотивите на ищеца,който са въздействували на волята му при вземане на решение и са го подбудили към сключване на сделката,то те са без значение за действителността и .Ищеца Ж. ***009г.не обяснява за измамливи действия на ответника П. ,насочени към умишлено въвеждане в заблуждение с цел да го подтикнат към сключване на сделката.В тази връзка ищеца обяснява,цитирам:-”...Аз съм се подписал от добра душа,за да може той да разбере,че това което подписвам е истина...”.
 Доказателства за извършване на измамливи действия от страна на ответника,въвели в заблуждение ищеца,с цел да го мотивират да сключи сделката,не се представят.
Очевидно е че,при анализа и обсъждането на така представените доказателства от съдът, не може да се стигне до извод,че е налице основание за унищожаването на сделката,като сключена при измама.
Изложените по горе съображения дават основание на съдът да приеме,че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответника заплати на ищеца разноски по делото в размер на ......лв.
Разноските направени от ищеца остават в негова тежест.
Водим от горе изложеното съдът
                                      Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ искът от Б.Т.Ж. *** ЕГН ********** против П.Д.П. *** за унищожаване на нот.акт за продажба на недвижим имот със запазено право на ползване под № ...... том V рег.№ ...... д.№ ...../2008г.по описа на Н. К. нотариус № ...... при Нотариална камара с който Б.Т.Ж. продава на П.Д.п. следният свой недвижим имот:ЖИШИЩЕ,АПАРТАМЕНТ представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....... находящ се в С. по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес С. ул.”......” №   .... ет.....ап......,находящ се в сграда № 1 разположена в поземлен имот с идентификатор ......... на едно ниво и с площ от 86.83 кв.м. с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ...... от 11.95 кв.м.,ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ от ........ кв.м.,3.42% ид.части от общите части и правото на строеж на ниво № ..... и при съседни самостоятелни обекти на сградата ,на същия етаж : .........,под обекта-....... и над обекта ....... за сумата от ..... лв. при условие ,че продавача запазва правото си на ползване спрямо продаваният имот изцяло и пожизнено,като сключен при измама,воден на основание чл.29 хипотеза 1-ва във вр. с чл.27 ЗЗД,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.Ж. да заплати на П.П. разноски по делото в размер на 450 лв.
Решението може да се обжалва пред Габ.окръжен съд,като въззивна инстанция в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до страните,че е изготвено.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 126 т. 2 стр.42 гр.Севлиево, 22.05.2009 г.
 
В   ИМЕТО НА   НАРОДА
 
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание
на четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав
 
                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
 
при секретаря К.Н. като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр. д. № 101 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: 
 
Искът е сумата 129,29 лв. и лихва от 5,36 лв., с правно основание чл. 200 от ЗЗД чл. 6 т. 2 във вр. с чл. 31 ал.2 ОУПВиКУП.
В исковата молба се твърди, че ответникът дължи процесната сума, произходяща от неизпълнено задължение за консумирани количества питейна вода. Моли съда да осъди ответницата да заплати процесната сума и да уважи иска със законните последици.
Ответникът не се явява, редовно призовани. В срока по чл. 131 ГПК не е подал и отговор.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които, съдът намира за установено следното:
По делото е представено удостоверение за актуално състояние на  Бяла ЕООД №091300/08 на АВ, от което е видно, че е вписано в регистъра и се представлява от соченото в нея лице.
Представени са удостоверение за дължимите суми от партидата на абоната и уведомление - покана за изплащане на дължимата сума с обратна разписка.    
Направено е искане по чл. 238 ГПК и тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, ще следва да бъде постановено неприсъствено решение.
На страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 
Главницата се дължи ведно със законната лихва от 28.01.09 г. до окончателното й изплащане, като следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски от 151 лв.             
Водим от гореизложеното съдът
                  
Р       Е       Ш       И :
 
ОСЪЖДА М.Т.Ц. от гр. С., ж.к. ... № .., вх. .., ет. .., ап. .. ЕГН ... да заплати на ... ЕООД – С. с управител инж. В.Й.Ю.,     ЕГН ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ... № .. Регистрирано с решение № .. от ... г. По ф.д. 538/1992 г. вписан под партида -51, том. 1, стр. 146 в регистъра на т.д. БУЛСТАТ сумата 129,29(Сто двадесет и девет лв. 29 ст.), стойност на консумирани количества питейна вода, за периода от 01.01.2008 до 30.06.2008 г., ведно със законната лихва от 28.01.09 г. до окончателното й изплащане, лихва от 5.36 лв. и разноски от 151 лв. с правно основание чл. 200 от ЗЗД чл. 6 т.2 във вр. с чл. 31 ал.2 ОУПВиК УП.
 Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ГПК.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 127 т. 2 стр. 43 гр.Севлиево, 22.05.2009 г.
 
В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание
на деветнадесети май през две хиляди и девета година в състав
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
 
при секретаря К.Н. като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА    гр. д. № 410 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 99 ал. 3 от СК.
Р       Е        Ш        И    :
 
ПРЕКРАТЯВА бракът между Е.Т.П. - гр. С., ул. ... № .., ет. .., ап. .., ЕГН - ... и Д.Р.Х. гр. С., ул. ... № .., ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, сключен с акт за граждански брак № 10/08.03.07 г., на основание чл. 99 ал. 3 СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението, както следва:
Семейното жилище - къща в гр. С., ул. ”...” № .., ет. .., ап. .. се предоставя за ползуване за в бъдеще на жената, като е  напуснато от мъжа и той няма претенции върху него.
Родителските права върху роденото от брака дете – Т.Д.Х. ЕГН ... се предоставят на майката, като бащата ще има право на лични отношения с тях всяка първа и трета неделя от месеца от 09 ч.до 18 ч., както и един месец през лятото, когато майката не ползува годишния си платен отпуск, както и винаги когато страните се договорят за това.
ОСЪЖДА Д.Р.Х. гр. С., ул. ”...” № ..., ЕГН - ... да заплаща ежемесечна издръжка на детето Т.Д.Х. ЕГН ..., чрез неговата майка и законен представител Е.Т.П. в размер на 50(Петдесет)лева, начиная от 01.03.2009 г., ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение.
Издръжка помежду си съпрузите не претендират.
Никой от съпрузите не е придобивал фамилията на другия съпруг.
Съпрузите не са придобивали недвижими имоти и движими вещи през време на брака.
Влогове и застраховки на съпрузите остават за всеки от съпрузите, който е титуляр по договора.
Сключените договори за заем се погасяват от съпруга - длъжник по договора.
Съпрузите нямат регистрирани действащи фирми и търговски дружества.
Разноските по делото остават за страните както са ги направили.   
ОСЪЖДА Д.Р.Х. гр. С., ул. ”...” № .., ЕГН - ..., да заплати по сметка на СРС допълнителна д.т. в размер на 25 лв., както и 36 лв. върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Р Е Ш Е Н И Е№130 т.2стр.46 гр. Севлиево 25.05.2009 г.
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в публично заседание
 на двадесет и пети май       
 през   две хиляди и девета година, в състав:
 
Председател: Валерия Аврамова
           
при секретаря          С.Г.
и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията Аврамова                     по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.100 СК.
Поради изложено съдът
                         
                            Р                Е                Ш               И:
           
ПРЕКРАТЯВА брака между С.Х.А. *** ЕГН ********** *** ЕГН **********, сключен на 05.11.1989 г. в гр. Севлиево с акт № ….., по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ и на осн.чл.100 СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението между съпрузите, както следва:
В бъдеще жената запазва брачната си фамилия А..
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху непълнолетното дете С. М. А. ЕГН ********** се предоставят на майката С.Х.А. *** ЕГН **********, като бащата М.Ю.А. *** ЕГН ********** ще    има право на личен контакт с детето ВСЕКИ ПЪРВИ И ТРЕТИ НЕДЕЛЕН ДЕН ОТ МЕСЕЦА от 9 до 19 часа   ,   КАКТО    ИЕДИН МЕСЕЦ ПРЕЗ ЛЯТОТО, във време когато майката не е в годишен отпуск,   както и извън определеното време за личен контакт,със съгласието на майката и детето.
Бащата М.Ю.А. *** ЕГН ********** ще заплаща на непълнолетното си дете С. М. А. ЕГН ********** , действаща със съгласие на майка си С.Х.А. *** ЕГН ********** ежемесечна издръжка по 80 лв./ осемдесет/ , платими чрез майката ДО 10-ТО ЧИСЛО НА ТЕКУЩИЯ МЕСЕЦ, начиная от влизане в сила на решението за развода на 25.05.2009 г.
Съпрузите не претендират помежду си за издръжка.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ - квартира под наем,   представляваща двустаен апартамент с кухня и сервизни помещения,   находящ се в гр. Севлиево,   на ул.   " Стефан Ка-раджа " № …. ще бъде напуснато от съпругата след развода и в бъдеще ще се ползва от съпруга М.Ю.А..
 
Съпрузите нямат    задължения към финансово кредитни учреждения.
Придобитите по време на брака недвижим имот и моторно превозно средство съпрузите поделят помежду си, както следва:
ДЯЛ ПЪРВИ :
 
Съпругата С.Х.А. *** ЕГН **********получава в дял и става изключителен собственик на придобития по време на брака
- ЛЕК АВТОМОБИЛ "ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ" с рег.» ЕВ…… цвят син металик, с номер на рама WVWZZZ1GZKB029699 , № на двигател МН847092 - БЕНЗИН,със застрахователна стойност 1000 / хиляда/ лева, съгласно удостоверение №../…. г. от ЗПАД"Армеец"   гр. Севлиево и го придобива по застрахователната му стойност 1000 лева.
Съпругът М.Ю.А. не претендира сума за уравнение на неговия дял.
 
ДЯЛ ВТОРИ:
 
Съпругът М.Х.А. *** ЕГН ********** получава в дял и и става изключителен собственик на придобития по време на брака недвижим имот, а именно :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № …. от 852 кв. м. заедно с построените в него    ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 42 кв. м., първият етаж на маза една част, а останалата за живеене,вторият етаж изцяло жилищен,двуе­тажна стопанска    сграда от 44 кв.м.,подобрения и насаждения,   при граници:улица; н-ци Х. Ц. П. от две страни,   н-ци Н. П. Я., за който имот е отреден у.п.и.1У пл.№ 345 в квартал 4 /четвърти/ по плана на с.Крушево Община Севлиево Габровска област, придобит с нот.акт № … том ІІ рег.№ 3611 д.№ …. г. на Нотариус К..
Данъчната оценка на този имот съгласно удостоверение № …./20.05.2009г. е в размер на 2993.80 лв./две хиляди деветстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/.
Този имот съпругът придобива по данъчната му оценка в размер на 2993.80 лв. съгласно удостоверение ………. г .   на Дан.служба / две хиляди деветстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/
Съпругата С.Х.А. не претендира сума за уравнение на нейния дял.
ОСЪЖДА М.Х.А. *** ЕГН ********** заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. върху издръжката и по делбата, в общ размер на 117,48 лв./ сто и седемнадесет лв. 48 ст./, от които 59,88 лв. за недвижимия имот и 57,60 лв. върху издръжката.
ОСЪЖДА С.Х.А. да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 20 лв./двадесет/
Решението не подлежи на обжалване.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 131 т. 2 стр. 48 гр. Севлиево, 25.05.2009г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание на
четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
    
при секретаря К.Н. и в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр.д.№ 95 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 87 ал.3 ЗЗД. 
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил договор за продажба на недвижим имот, подробно описан в същата, срещу задължение за издръжка и гледане с първата ответница - негова дъщеря, по време на брака й/ вече прекратен/, с втория ответник.
Счита, че ответниците не са изпълнили задълженията си по договора, като моли съда да постанови решение, с което да развали договора и да уважи иска със законните последици.
Първата ответница, редовно призована не се явява и не взема становище. Вторият ответник оспорва иска.  
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното: Видно от представения по делото, нот. акт № ..., т. .., н.д. № ../.. г. на СРС, ищецът прехвърлил на първата ответница - негова дъщеря собствеността върху недвижим имот, описан в исковата молба, срещу задължението ответникът да поеме гледането и издръжката му до края на живота, като му осигури спокоен и нормален живот. Вторият ответник, към момента на сделката е бил неин съпруг, като между страните не се спори, че бракът между дваМата ответници е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № ../.. г. СРС.
Според твърденията в исковата молба, по така сключения договор не е имало изпълнение. И след прехвърлянето на собствеността върху описаният имот, ищецът продължил да живее сам в жилището, предмет на сделката, с ответниците се виждали при семейни празници, по-често в дома на родителите на втория ответник. 
Първата ответница го посещавала, но според израза му ”на гости”. Сметките за ток, вода, отопление, заплащал лично, със свои средства. Сам си готвел и перял дрехите си. Не получавал нито грижи, нито издръжка. От 2004 г. дъщеря му заминала на работа в Р.Ч., като в периода от 2004 г. и до сега, пребивавала в страната само по един месец в годината и не полагала никакви грижи за баща си. Вторият ответник също не полагал грижи и не давал издръжка. Имал периоди на финансови затруднения и не бил в състояние да отделя пари за ищеца. За кратко бил шофьор и пътувал в чужбина. Счита, че е налице неизпълнение, което обуславя правен интерес от иска.
В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства -нот. акт., данъчна оценка, квитанции за вода - 8 бр. на ”Бяла” ЕООД - гр. Севлиево; приходна квитанция за данък сгради за 2008 г. на Община-Севлиево, 4 бр. фискални бонове за ел. енергия.
Представя и гласни доказателства - показанията на св. Х.В.Х. и   Г.М.Г., които имат лични и непосредствени впечатления, че след сключване на договора, дъщерята заминала в Ч., а вторият ответник изобщо не е полагал грижи за ищеца.
Вторият ответник оспорва иска. Твърди, че по време на брака му с първата ответница са изпълнявали задълженията си. Грижите им, според показанията на св. Д., Х. и А., се изразявали в снабдяване на ищеца с риба. Дрехите му били носени за пране на майката на ответника, место ищецът бил канен на семейни празненства. Тези твърдения не се подкрепят от представените гласни доказателства. Обратното - последната свидетелка – А., майка на ответника, подробно описа, че в семейството на сина й често имало финансови затруднения, че децата им имали нужда от средства, а първата ответница не получавала ритмично трудовото си възнаграждение от ... С., поради което, естествено било, да не помагат на праводателя - ищец по делото. Нейните показания, съдът кредитира изцяло, тъй като са базирани на непосредствени впечатления, кореспондират с показанията на свидетелите на ищеца и са житейски обосновани. Съдът не възприема като форма на изпълнение на задълженията по договора, обстоятелството, че понякога ответниците давали зимнина на ищеца, че бил канен на семейни празненства. Безспорно се установи, че никога не е получавал систематично грижи и издръжка, съобразно формулираната в договора насрещна престация.
Изводът, който може да бъде направен, на база така обсъдените писмени и гласни доказателства, е единствен - налице е неизпълнение на задълженията по договора. Установи се по безспорен начин, че ищецът, от сключването му и до сега, не е получавал нито грижи, нито средства за издръжката си. 
Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 87 ЗЗД, вкл. и по ал. 3 ЗЗД, са установяване на неизпълнение на задължението от едната страна, това неизпълнение да е виновно и трето - страната, която иска развалянето, да е изправна. Разпоредбата на чл. 87 ЗЗД не провежда разграничение във вида на неизпълнението - пълно, частично, лошо, некачествено, забавено и др. В случая, съдът приема, че неизпълнението е доказано. Безспорно се установи, че след сключване на договора, ответниците не са полагали дължимите грижи и не са давали издръжка на ищеца.   
 Няма данни, кредиторът да не е съдействал за получаването на грижите и издръжката, т.е. да не е приемал изпълнението. Безспорно се установи, че грижи и издръжка не са предлагани, не са полагани, т.е. длъжниците са в забава.
При това положение съдът намира, че искът е основателен и доказан. Налице е неизпълнение, което е основание за уважаване на иска.   От данните по делото се налага изводът, че алеаторното задължение не е изпълнявано. При това положение обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата.
Алеаторният договор е особен вид договор. С неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на собственост на имота преминава от прехвърлителя върху приобретателите и задължението на прехвърлителя е изпълнено към този момент. Прехвърлителят няма друго задължение, поради което не може да изпадне в забава. Приобретателите е следвало да изпълняват алеаторното задължение от сключване на договора и за в бъдеще и ако не са правили това ежедневно със собствени средства и труд съобразно нуждите на прехвърлителя, изпадат в забава, което е основание кредиторът - прехвърлител да иска разваляне на договора. 
В този смисъл налице е и правен интерес от иска за разваляне на договора за издръжка и гледане по чл. 87 ал.3 ЗЗД .
Съдът указва на ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 112 б.”а” и “з” ЗС , че решението следва да бъде вписано, тъй като всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права и влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.    
И тъй като се събраха доказателства, да е налице неизпълнение по смисъла на чл. 87 ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договора за издръжка и гледане, то съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. 
Ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски - в размер на 455 лв.
Водим от гореизложеното съдът
 
Р             Е             Ш              И     :
 
 РАЗВАЛЯ договор за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № .., т. .., н.д. № ../.. г. на СРС, с който К.С.К. - гр. С., ж. к. ... бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., ЕГН ..., чрез пълномощник  адв. П.Д. от гр. С. е продал на Д.К.А. - гр. С.,  ул. ... № .., вх. .., ет. .., ап. .., ЕГН ... и Х.Й.А., с. а. ЕГН ..., следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № .., на .. ет. от ж.б. № .., вх. ”..”, в ж.к. .. в гр. С., със застроена площ 61,80 кв., при съседи: .... заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № .. от .. кв.м., при съседи: .... и заедно с принадлежащото му ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ от ... кв.м., при граници: ..., със съответните му 1,363 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, поради неизпълнение, на осн. чл. 87 ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН ... и Х.Й.А. ЕГН ... да заплати на К.С.К. направените по делото разноски от 455 лв.
УКАЗВА на К.С.К. да впише решението, след влизането му в сила, на осн. чл. 112 б.”а” и “з” ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Р Е Ш Е Н И Е№132 т.2 стр.50 гр. Севлиево 25.05.2009 г.
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в публично заседание
 на седми май       
 през   две хиляди и девета година, в състав:
 
Председател: Валерия Аврамова
           
при секретаря          И.Ц.
и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията Аврамова     по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.99 ал.1 СК.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Водим от гореизложеното съдът
 
                      Р                 Е                  Ш                  И:
ПРЕКРАТЯВА брака между М.М.М. *** ЕГН ********** и М.С.М. *** **********, сключен на ……… г. в гр.Севлиево с акт № …….. , поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и на осн.чл.99 ал.1 СК.
ВИНОВНИ за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
В бъдеще жената запазва брачната си фамилия М., на осн.чл.103 ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените от брака деца М. М. М. ЕГН **********, Н. М. М. ЕГН ********** и П. М. М. ЕГН ********** на бащата М.М.М. *** ЕГН **********, като майката М.С.М. *** ********** ще има право на личен контакт с децата всеки първи и трети неделен ден от месеца от 9 до 18 часа и да ги взема при себе си един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.С.М. *** ********** да заплаща на малолетните си деца МАРИН МАРТИНОВ М. ЕГН **********, Н. М. М. ЕГН ********** и П. М. М. ЕГН ********** ,чрез техния баща и законен представител М.М.М. *** ЕГН ********** ежемесечни издръжки за всеки от тях по 50 /петдесет/ лв., ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, начиная от 03.10.2008 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането им.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжките, на осн.чл.242 ал.1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в гр.Севлиево ул.Стара Планина № 48 ет.5 ап.19 на МЪЖА.
ОСЪЖДА М.С.М. *** ********** да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 241 лв. / двеста четиридесет и един/, от които 216 лв.лв. върху издръжките допълнителна д.т.в размер на 25 лв.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 133 т. 2 стр. 53гр.Севлиево, 28.05.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание
на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав
 
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
 
при секретаря К.Н. като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр.д.№ 49 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и е за сумата 7816,67лв., от които 5881,45лв. – главница и 1935,22лв. мораторна лихва и евентуално - сумата от 4858,59лв. представляваща 9,5 брутни трудови възнаграждения, както и лихва за забава 1548,14 лв. за същия период. 
В исковата молба се твърди, че ответникът дължи процесната сума, представляваща стойност на 11,5 брутни трудови възнаграждения, получени без основание - общо от 1874,04лв., мораторна лихва от момента на изплащане на сумата до предявяване на иска 14.01.2009 г. и евентуално - сумата от 4858,59лв. представляваща 9,5 брутни трудови възнаграждения, както и лихва за забава 1548,14лв. за същия период. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми и да уважи иска със законните последици.  
Ответникът оспорва иска. Счита, че искът по чл. 55 ЗЗД е недопустим, тъй като може да се предявява, само ако ищецът не разполага с друг специален ред да защита на правата си. В конкретния случай спорът бил свързан с прекратяване на трудово правоотношение, касаело се за трудов спор, по смисъла на чл. 357 КТ, поради което, иск за неоснователно обогатяване бил недопустим. Прави възражение и за изтекъл давностен   срок.
По делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната преценка на които, съдът намира за установено следното: По делото са представени писмени доказателства, както следва: КТД на “***”; заявление от ответника; предложение № ***/*** г. за прекратяване на трудово правоотношение; писмо отговор на направеното предложение; справка за размера на обезщетенията; справка за изчисляване размера на обезщетенията; фиш на ответника за месец януари 2006 г.; допълнително споразумение към ТД № **/*** г.; решение № ** от *** г. на ОС ***; решение № ** от ** г. на ОС **; УАС на ищеца; заповед за прекратяване на трудово правоотношение № **; уведомление до РУСО № ** от *** г., както и представените от ответника разпореждане № ***. Приложено е гр.д. № **/** г. на РС **.
Не се спори, че ищецът *** АД е правоприемник на ***, а също, че между ответника по делото и ищеца е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 331 КТ - прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение - със заповед № **/*** г. на Управител на ***. Ищецът не спори, че на ответника е изплатено обезщетение в размер на 7927,17лв. - стойност на 15,5 брутни трудови възнаграждения.
По силата на чл. 331 ал., КТ, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Това е сторено, като с писмо № **/*** г., работодателят е отправил до ответника такова предложение, връчено му на *** г. Незабавно - в същия ден, с писмо, вх. № **/** г., ответникът е приел предложението на работодателя. Видно от цитираната и приложена по делото заповед № **/*** г. на Управител на ***, трудовият договор е прекратен, като е изплатено обезщетение в размер на 7927,17лв. - стойност на 15,5 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл. 7 ал. 1 и 2 от Програма за прекратяване на трудов договор по реда на чл. 331 КТ, представляваща Приложение № ** към КТД от *** г. тъй като, по силата на чл. 2 ал. 2 от цитираната Програма, същата не се прилагала за работници и служители, които към момента на подаване на заявление за участие в нея, са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът е депозирал заявление за участие в тази програма на 08.12.2005 г.
Видно било от писмо с изх. № ** от *** г. на РУСО **, че ответникът придобил право на пенсия още на *** г., което обуславяло правният интерес от иска - тъй като е получил без основание процесната сума. 
Според твърденията на ищцовото дружество, налице били всички предпоставки за уважаване на иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД.  
Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Поддържа становището си, че искът по чл. 55 ЗЗД е недопустим, тъй като може да бъде предявен, само, само ако ищецът не разполага с друг специален ред да защита на правата си. Касаело се за трудов спор, по смисъла на чл. 357 КТ - свързан с прекратяване на трудово правоотношение и изплащане на обезщетения. Освен това, видно от представеното писмо изх. № ** от *** г. на ***,   ответникът придобил право на пенсия на *** г., но по условията на § 4 ал.1 от ПЗР на КСО - лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд, а не по общия ред, предвиден в чл. 68 и чл. 69 КСО, поради което не било налице основание за връщане на полученото обезщетение, тъй като съгласно чл. 2 ал. 2 от цитираната Програма, същата не се прилагала за работници, които към момента на подаване на заявление за участие в нея, са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая, ответникът не е придобил това право към този момент. 
Съдът споделя становището на ответника.
В чл. 357 КТ е посочено, че трудови са споровете между работника   и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Безспорно е, че спорът е възниквал във връзка с цитираното по-горе прекратяване на трудовото правоотношение между страните, във връзка и с приложението на КТД. Програмата за прекратяване на трудов договор по реда на чл. 331 КТ, представляваща Приложение № ** към КТД от *** г. е основанието за да се търси процесната сума.
По силата на чл. 358 КТ, исковете по трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок, в случая, заповедта за прекратяване на трудовия договор на ответника,с която е изплатено и обезщетението е издадена на *** г., в сила от *** г. първоначално, настоящият иск е предявен като насрещен по приложеното гр.д. **/** г.,с правно основание чл. 222 КТ, но не бил приет -видно от определение в с.з. от *** г. по същото дело. Указано е на ищеца да го предяви в отделно производство. Решението по делото е потвърдено по в.гр.д.№ **/** г. на ***, съобщено на *** на *** г. Едва на *** г., отново именуван “насрещен иск предявен по гр. д. *** г. СРС”, настоящият иск е внесен в СРС, но тъй като делото, по което е предявен като насрещен, е приключило, на ищеца е даден срок да представи искова молба, съобразно изискванията на 127 ГПК.
Сроковете, в които могат да се предявяват искове по трудови правоотношения по чл. 358 от Кодекса на труда, са давностни, а не преклузивни. При неспазването им се губи правото на процесуална защита пред съда. Давността се прилага само при възражение на една от страните по делото. Съдът няма задължение да следи служебно дали искът е погасен по давност, но ответникът е направил това възражение своевременно.
Съдебната практика изобилства от решения в този смисъл, а именно, че споровете за връщане на изплатеното от предприятията, учрежденията или организациите на работниците или служителите трудово възнаграждение са трудови спорове.  
При констатация за изтекъл давностен срок за предявяване на вземането пред съд, производството по делото не следва да се прекратява, а съдът следва да се произнесе по спора с решение, но искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ето защо, съдът няма да обсъжда останалите аргументи, наведени от ответника, свързани с допустимостта на иск по чл. 55 ЗЗД и в смисъл, че не е била налице пречка за получаване на претендираното обезщетение, тъй като той не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по смисъла на тази Програма.
Ищцовото дружество дължи на ответника разноски по делото съобразно уважената част на иска в размер на 300 лв.
Водим от горе изложеното съдът
                                          Р   Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът на “***“ АД със седалище и адрес на управление гр. *** ул. *** № ** представлявано заедно от А.С.С. ЕГН *** и А.Р.Т. ЕГН *** против М.И.М. от гр. ***, ул. *** № ** ет. ** ап. **, ЕГН *** за сумата 7816,67 лв., представляваща стойност на 11,5 брутни трудови възнаграждения, получени без основание - общо от 5881,45лв. – главница и 1935,22лв. мораторна лихва, както и евентуално 4858,59лв.-9,5 брутни заплати и 1598,67лв. лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  на осн. чл. 55 ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е  №134, т.2,стр.55 гр.  Севлиево 29.05.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в  ОТКРИТО заседание
 на   двадесет и осми май       
 през   две хиляди и девета година, в състав:
 
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
           
при секретаря     С. Г.    
и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА              гр.д. № 106                     по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по облигационен иск по чл.200 ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД с цена 210,60 лв. и по чл.42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на “Бяла” ЕООД Севлиево във вр. с чл.86 ЗЗД с цена 40,20 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че доставя на ответника питейна вода на посочения адрес. За периода от 01.04.2006 г. до 29.02.2008 г. ответникът е консумирал 185 куб.м вода на стойност 210,60 лв., която не е заплатил. Ищецът моли съда да уважи иска със законните последици. Претендира и лихва за забава, представляваща обезщетение за забавено парично вземане в размер на 40,20 лв.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, но се яви в открито съдебно заседание.
По делото се събраха писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства – удостоверение № 855от 25.11.2008 г., копие от карнетите на титуляра на сметката и писмена покана уведомление с обратна разписка, че за процесния период ответникът е бил абонат в ищцовото дружество, като потребител на питейна вода, доставяна от ищеца и е получил и консумирал питейна вода 185 куб.м на стойност 210,60 лв., която не е заплатил.
Ответникът не е оспорил в законния срок истинността на представените от ищеца писмени доказателства, нито обстоятелствата и твърденията в исковата молба.
В о.с.з. той не оспори фактическите обстоятелства, на които се основава иска. Признава, че дължи посочените суми за посоченото количество питейна вода и че не ги е заплатил поради финансови затруднения на семейството му.
Поради изложеното съдът счита, че предявеният облигационен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Касае се за продажба на питейна вода, като ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си да доставя питейна вода в имота на ответника, но той не е изпълнил основното си задължение – да заплаща стойността й.
Вторият иск е акцесорен и с него се претендира обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, ако потребителят на водата не изпълни в срок задължението си за заплащането й – чл.42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на “****” ЕООД Севлиево.
Претендираният размер обезщетение е 40,20 лв. и също не е оспорен от ответника, поради което съдът счита, че не следва да допуска съдебно-икономическа експертиза за изчисляването му.
С оглед уважаване на иска и направеното искане за заплащане на разноски, посочени в списъка на разноските съгласно чл.80 ГПК, на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в размер общо на 150 лв.
Водим от гореизложеното съдът
 
Р                 Е                Ш                   И:
 
ОСЪЖДА Н. Х. Б. от с.А. общ.С. ЕГН ******** да заплати на “****” ЕООД гр.С. ул.”********” № * вписано с решение № **** от 05.06.1992 г. в Регистъра за търговски дружества под партида № ** том * стр.** по ф.д.№ **/92 г. на ГОС ЕИК *******, представлявано от Управителя инж.В.Й. Ю. ЕГН ******** сумата от 210,60 лв./ двеста и десет лв. 60 ст./, представляваща доставено от ищеца и консумирано от ответника количество от 185 куб.м питейна вода за недвижим имот в с.А. Севл.община за периода от 01.04.2006 г. до 29.02.2008 г., на осн.чл.200 във вр. с чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 28.01.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата от 40,20 лв. / четиридесет лв.20 ст./, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава до предявяване на иска, на осн.чл. чл.42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на “****” ЕООД Севлиево, както и    направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет / лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е №135 т.2 стр. 57 гр.  Севлиево 29.05.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                  
 Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
 на двадесет и осми май       
 през   две хиляди и девета година, в състав:
                                                            Председател: Валерия Аврамова
           
при секретаря       С.Г. 
и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията Аврамова                     по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 Производството е по чл.99 ал.1 СК.
Водим от гореизложеното съдът
                           
                                         Р                   Е                  Ш                     И:
           
ПРЕКРАТЯВА брака между Н.Ш.Р. *** ЕГН ********** и С.С.Р. ***, обл.Силистра ЕГН **********, сключен на 19.04.1973 г. в с.Д. Р.,общ.Г. с акт № *, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и на осн.чл.99 ал.1 СК.
ВИНОВНИ за дълбокото и непоправимо разстройство са ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
В бъдеще жената ще носи предбрачната си фамилия М..
ОСЪЖДА С.С.Р. ***, обл.Силистра ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Севлиево допълнителна д.т. в размер на 25 / двадесет и пет / лв.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Препис-извлечение от решението да се изпрати на бюро “Съдимост” при РС Силистра.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е №136 т.2 стр. 58 гр. Севлиево 29.05.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                                 
 Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание
 на двадесет и осми май       
 през   две хиляди и девета година, в състав:
 
Председател: Валерия Аврамова
           
при секретаря    С.Г. 
и в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията Аврамова                     по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е за   допускане на съдебна делба на недвижими наследствени имоти.
В исковата молба ищците твърдят, че с ответника са законни наследници на б.ж. на гр.Севлиево И.Д.Д., починал на ******* г. По време на брака му с първата ответница и в режим на СИО са придобили описаните недвижими имоти. Молят съда да допусне делбата им при посочените квоти.
Ответникът не е представил писмен отговор и не се яви в о.с.з.
По делото се събраха писмени   доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: видно от удостоверение за наследници № ***** от ******* г. на Община Севлиево б.ж. на града И. Д.Д. е починал на ***** г. и страните по делото са негови единствени законни наследници – първата ищца е съпруга, а останалите страни- негови деца.
По силата вписан договор за продажба на недвижим имот от ******* г., на нотариален акт № ** том *д.№ ** г. на РС Павликени и нот.акт № ** том *** д.№ *** г. на РС Павликени, наследодателят и първата ищца са закупили по време на брака си описаните два недвижими имота. По този начин имотите са били включени в съпружеската имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга.
Съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен и делба на имотите да се допусне при шест равни дяла. Ищцата притежава по силата на СИО половината от имотите, а другата половина /на наследодателя/ се разделя по равно между тримата му законни наследници. По този начин първата ищца следва да получи четири равни дяла, а останалите две страни - по един .
Поради изложеното съдът
 
Р               Е              Ш                 И:
 
ДОПУСКА съдебна делба между М.Г.Д. ЕГН ********** *** ж.к.***** № ** вх.* ет.* ап.*, Н.И.Ч. ЕГН ********** *** ж.к.****** № ** вх.* ет.* ап.* и Д.И.Д. ЕГН ********** *** за следните недвижими имоти: 1. ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ с идентификатор ********самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед **** от 16.07.2008 г. на Изпълнителният директор на АГКК с административен адрес гр.Севлиево, област Габрово ж.к.д-р ***** блок **, Вх.*, Ет.*,Ап.* с площ от 61,78 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна, антре, две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4711.1.2 и 65927.501.4711.1.18., под обекта няма, над обекта 65927.501. 4711.1.4.;ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № **с площ от 14,22 кв.м. при съседи:север-двор,запад-стълбище, юг-коридор,изток-изба № 20 заедно с 3,273 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя в поземлен имот с идентификатор 65927.501.4711, закупен с договор за продажба на недвижим имот от 06.10.1979 г.
2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** в стр. кв. 46 по плана на с.Вишовград, находящ се в с.ВИШОВГРАД, Община Павликени, област В.Търново, с площ от 1260 кв.м, заедно с построените в този поземлен имот ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , НАВЕС и ПЛЕВНЯ при граници: от двете страни улица ,УПИ VI-*** и УПИ V-***, подобрения и насаждения, закупен с нотариален акт № ** том * д.№ ** г. на РС Павликени и нот.акт № ** том *** д.№ ****/97 г. на РС Павликени.
              Делбата да се извърши, като от имотите се образуват шест равни дяла, от които четири равни дяла за М.Г.Д. и по един равен дял Н.И.Ч. и Д.И.Д..
Делбата да се извърши с помощта на съдебно-техническа експертиза, със задача: реалната     поделяемост на имотите и средната им пазарна оценка.
Вещото лице да се определи и призове, ако в 5-дневен срок от съобщението, след влизане в сила на решението, ищците внесат по сметка на Районен съд Севлиево депозит в размер на 200 /двеста/ лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.



5400, Съдебна палата, ул. Стефан Пешев № 6; тел. 0675 / 3-09-61  
USAID Тази Интернет страница е създадена с подкрепата на Инициатива за укрепване на съдебната система на ААМР